Тяло от книги. Не от клетки.

[xoxi]

Аз пък си взех една книжка на Букай от библиотеката и една на Джон Грийн. Да видя втория защо някои го харесват, а някои пък въобще. А първия... защото скоро нищо негово не съм чела.

[Dagichka]

прочетох "Мол Фландърс" на Дефо. честно казано започнах я, защото самата книга по много интересен начин попадна у мен, едно момче я намери на будката до нас и ми я подари преди година :Д не съм очарована от книгата, лесно се чете, ама всичките тия мъже, любовници, кражби.. наистина може да представя живота тогава, ама не ме грабна.
сега си препрочитам "Монахът, който продаде своето ферари" и започвам да следвам уроците там за да си въведа малко баланс в живота, нужен ми е.. :3

[Deadlock]

Някой има ли Сто години самота за киндъл (azw, mobi) на английски?

[BloodyDreamer]

Аз пък оня ден бях в София и си купих от книжарницата в The Mall три стихосбирки на съвременни български поети. Става въпрос за "Няма места за сбогуване" на Иван Брегов, "Прах и драскотини" на Александър Байтошев и "Никол слиза по стълбите" на Димитър Ганев. Не съм ги прочела още, но от това, което погледнах, може би третият автор ми допада най-много.
Взех си и една книжка с разкази на Стивън Кинг, Джордж Мартин и Дан Симънс - Dark visions. Още не съм я отваряла.
Иначе сега чета "Парфюмът". Засега ми харесва, но съм още съвсем в началото. Ще се изкажа по-подробно, когато я прочета.

[dark_angel3]

Ох, хора, направо ме е срам, че не се включвам в тази прекрасна тема, ама нямам никакво време да оставя по някакъв по-смислен коментар. :@
Доста интересни книги сте обсъждали. Някои съм ги чела, други не, но ми влезнаха 1-2 в списъка.

Понеже скоро виждам, че сте коментирали Спаркс. Ох, на мен също ми е много сладникав. В смисъл, понякога като че ли съм в настроение за такива истории, ама предпочитам да гледам някакъв филм като екранизираните по книгите му, отколкото да седна и да прочета някоя негова книга. И въпреки че A walk to remember съм я чела, предпочитам филма.

Относно "Преди да умра" - изобщо не ми хареса. Доста я хвалят и макар да има малко по-остър език, мисля, че е подходяща за възрастова група около 15 години. Не знам, не ме впечатли. Разминавах се с героинята по доста параграфи и не ми допадна мисленето й на доста неща. Абе, средна работа. Съжелавам, че съм си дала парите за такова четово, вместо да си купя някоя по-стойностна книга.

Игрите съм ги чела и трите книги. Първата е доста добра, втората става, третата не чак толкова. Книги като тези стават за убиване на време, ако си се докоснал до истинската литература, няма да ти влезнат в списъка с любими. Това не означава, че не си струват четенето обаче. Интересна е трилогията, става за убиване на време, даже първата книга трудно може да се остави.

Скоро и аз ще си набавя някоя книга на Бредбъри, защото "Вино от глухарчета" много ми допадна и искам да се запозная по-обстойно с творчеството му.

Аз лично съм като че ли най-голям почитател на книги като "Брулени хълмове", "Джейн Еър", "Отнесени от вихъра", като наи-най любима ми е "Гордост и предразсъдъци". Джейн Остин е прекрасна. <3

Не съм съгласна за Игрите, че са убиване на време.. В тях има много смисъл и има за какво да се замислим, определено не са загуба/убиване на време.
Отностно класиката, аз също съм голям почитател.. Но не мога да се характеризирам като най-най, защото има мн други хора, които са фенове.

И за да не е спам ;д, когато мога ще напиша това онова, че в момента предстоят изпити ;Д

[WPotter]

Тъжна съм. Купих си някаква книга на намаление от Гринуич. И след това осъзнах,че всъщност е първата книга от поредица, дотук ок. Прочетох я и естествено не беше довършена,защото нали е поредица. Може да се каже,че ми хареса.
И след това разбах че втората част я няма преведена на български (всъщност втората част е трябвало да се изаде Октомври 2012). нп.

[anonymous708973]

Самота, че и стогодишна. Как да устои човек.

:lol:

Аз съм гледала филма "Любов по време на холера", не знам дали е по книгата, но много, много ми хареса и ме докосна. Сега дори не си спомням нищо, само една сцена, обаче помня емоцията... страхотен филм.

Чела съм "Преди да умра", като бях на.. 16-17, не ми допадна. Не очаквах толкова плоски разсъждения от човек в такава драматична ситуация. Не я дочетох даже.
Което ме връща към "Яж, моли се и обичай", където бях стигнала до частта с "моленето", ама ми писна. Учителка, която много уважавам, ми подари книгата, та мисля да й дам втори шанс :)

[Colouring]

Не знам дали сте я коментирали по-напред, ама сега ще се опитам да си намеря "Крадецът на книги". Пак направих грешката да гледам филма, но ужасно много ми хареса и ТРЯБВА да прочета и книгата!

[DisappointedDreamer]

^Коментирала съм я, да. Остава една от любимите ми книги, а филма не мога да се накарам да го гледам, просто защото знам, че ще си изплакна очните ябълки със солена вода.

Бррр.

[DisappointedDreamer]

“A human doesn’t have a heart like mine. The human heart is a line, whereas my own is a circle, and I have the endless ability to be in the right place at the right time. The consequence of this is that I’m always finding humans at their best and worst. I see their ugly and their beauty, and I wonder how the same thing can be both. Still, they have one thing I envy. Humans, if nothing else, have the good sense to die.”

Markus Zusak, The Book Thief

[ameli]

^Само на мен ли ми се стори, че половината от книгата не присъстваше във филма? Почнах да я чета с прекалено големи очаквания и някак си останах малко разочарована. Не казвам, че не ми харесва, просто.. търсех нещо повече. След време сигурно ще и дам втори шанс, сега ще отлежава малко на рафта :)

[Colouring]

Поръчах да ми я донесат в книжарницата, че я нямаше и другата седмица вече ще я започна.
Дотогава - 1984 на Джордж Оруел. Отдавна й се каня, сега я намерих и ще й дам шанс.

[alskdjfhg]

^Коментирала съм я, да. Остава една от любимите ми книги, а филма не мога да се накарам да го гледам, просто защото знам, че ще си изплакна очните ябълки със солена вода.

Бррр.

И аз съвсем наскоро си купих "Крадецът на книги", но още не съм я почнала. Когато ми свършат изпитите ще я подхвана. Сега завършвам "Ана Каренина" - много бавно се чете, много подробности, терзанията на Левин взеха вече да ме дразнят :D, но като цяла хубава книга!

[BloodyDreamer]

Up.
Днес прочетох "Никол слиза по стълбите" на Димитър Ганев. Той е на 22 години и това е дебютната му стихосбирка. Горещо я препоръчвам, невероятна е. Това са любимите ми стихотворения:

***
А беше февруари (аз помня), студът
отвън ми беше тесен,
четирите стени на нощта не ме
побираха, а в ъглите им намирах
праха от собствения си разпад и го
слагах под килима. Опитвах
да живея със себе си, със студа
и със стените, и с чашата, по чийто
ръб следите от червилото
ти бавно избледняваха
също като мен,
а на дъното й пак аз
се утаявах
бавно – аз, твоят недопит
вчерашен чай,
изстивам за студа,
за стените,
както преди съм
правил в толкова други
чаши.

***
Идваш и димът по очертанията ти се стеле,
наслоява се по белите тапети на стаята,
по жадните ми бели дробове,
не съм влюбен в теб, а в спасението, което представляваш и
което разграфява на квадрати
белите петна на лудостта,
останали по мен като
петна от паднала мазилка.
Идваш внезапна като утрото, белязало завинаги телата ни
със зебровата сянка на щорите,
които забравих да пусна.
Да те искам, беше въпрос на оцеляване,
трябваше да си тук като въздуха и времето -
не ми липсваш, някои чувства са просто от
разсеяност: продължавам да забравям
да пусна щорите.

[lisi4ety]

Много страдам, че съм в сесия и нямам време за четене на хубава литература :( Тамън бях хванала 3 книжки ;д


Поръчах да ми я донесат в книжарницата, че я нямаше и другата седмица вече ще я започна.
Дотогава - 1984 на Джордж Оруел. Отдавна й се каня, сега я намерих и ще й дам шанс.

Обичамобичамобичам <3


Не съм съгласна за Игрите, че са убиване на време.. В тях има много смисъл и има за какво да се замислим, определено не са загуба/убиване на време.
Отностно класиката, аз също съм голям почитател.. Но не мога да се характеризирам като най-най, защото има мн други хора, които са фенове.

И за да не е спам ;д, когато мога ще напиша това онова, че в момента предстоят изпити ;Д

"Ако си се докоснал до истинската литература", наистина няма как да са ти любими. Това са не много deep бестселъри, които след време ще бъдат забравени, въпреки че и на мен ми харесаха.

[102]

ауе..
некой да работи в книжарница ? :)

[mimsssssss]

Прочетох "Къде си Аляска?". Бих казала, че това е литература за юноши - нещо от рода на 12-16г. И все пак си мислех, че би могла да ми хареса, доста реклама и' правят хората. Но аз лично останах разочарована. Плоско написана, нямаше почти нищо интересно.
Сега чета "Петдесет нюанса сиво". Започва обещаващо. Взела съм първата книга от една приятелка, та ако не ми допадне няма да чета изобщо другите две.
Имам "Гробище за домашни любимци" от известно време и не съм я почнала още, ама сега лятото изобщо време няма да имам, та не знам кога ще е.

[sl1nceetoo]

В момента чета горе споменатата "Къде си, Аляска?", идеална е за разпускане и убиване на времето. Последната книга, коята ме докосна и ме държа будна до сутринта беше "Аз преди теб" на Джоджо Мойс. Страхотна е! Ето няколко коментара за нея, които считам за напълно верни...
- „Необичайна любовна история, която се чете на един дъх!“ Опра Уинфри
- „Този великолепен роман ще ви върне вкуса към живота – просто трябва да го прочетете!“ сп. Клоузър

[DarkEmotionS]

Чета ''Скарпета'' на Патриша Корнуел, част е от поредицата за Кей Скарпета. Много е приятна, но тази не е толкова криминална, колкото са другите, и затова ми е малко по-скучна. За жалост сега нямам време да чета нещо странично и на практика си е грях, че посягам към друго четиво, а не към някой учебник...

[WPotter]

Чета на Маркъс Зюсак "аз съм пратеникът" и много ми харесва, даже май повече и от "крадецът на книги".

[AnnieHahha]

Аз сега около тия изпити не останах с време за четене.
Иначе съм си приготвила за четене Allegiant,The Fault in our stars.
Всички други съм ги изчела.. Човек без живот ,лел.
Препоръчвайте още книги в жанр бестселър или фантастика (но без вампири или върколаци,иу).

[Barbie47]

В момента чета "Гробище за домашни любимци" и е страхотна. <3 Наскоро разбрах, че близо до училището ми има антикварен магазин, който продавачът от Хеликон ми препоръча. Чудя се дали да отскоча... никога не съм влизала в такъв, но ми е супер любопитно и нищо чудно утре да се отбия. След тази книга мисля да продължа със Стивън Кинг. Осъзнах, че доста лесно се чете, а относно "Крадецът на книги" аз също съм й хвърлила око и се надявам скоро и за нея да намеря време.

А за Джон Грийн- прочетох всички книги, които са преведени. Не смятам, че са лоши, по-скоро са по-леки, но докато буквално бях зарината с училище, ми се четеше нещо такова- леко и не толкова отвличащо вниманието. От всичките му книги - най-много се смях (дори понякога с глас) на "Множество Катрини" , "Хартиени градове" също е хубава- сюжетът не е толкова заплетен, но ако успееш да вникнеш между редовете, има доста какво да се научи.

Взех си на Джорд Оруел "Ферма за животни" и се чудя кога да я почвам- прочетох "1984" и ми беше доста интересна, но засега смятам да се придържам известно време към С.Кинг. :D

[xoxi]

Книгата на Букай ме изненада този път, въпреки че съм още в началото.
Засяга теми, които ме вълнуват или по-скоро засягат по един или друг начин. Представя нова гледна точка, която честно казано, не ми харесва много, защото поставя доста неща от ежедневието в неудобната позиция на пълна обреченост. Поне аз така почувствах нещата, но за 40 страници, друго мнение не мога да изкажа.
Абе, харесва ми.

[Cloud9]

Имам идея.понеже нямам пари за книги,а много ми се чете,защо не направим следното-всеки пише какво му се чете и какво има да предложи и ако някой друг има това,което аз търся,например,се свързваме на лично и се уговаряме да си разменим книгите за месец-два.

[DisappointedDreamer]

Чета Куджо. Чака ме и Роуз Мадър.

А ми се чете нещо спиритуално и променящо. Идеи? Препоръки?

[psych0]

Тоя месец всичките си спестявания ги дадох за книги и след последния изпит -почвам!
Вечер чета малко от " Да убиеш пресмехулник " и много ми харесва историята. Интересно е да видя как ще се развият действията.
Другите , които ме очакват са две на Джон Стайнбек - " На изток от рая" и " За мишките и хората " , Умберто Еко " Махалото на Фуко " и Джейн Остин " Гордост и предразсъдъци " .

Нямам търпение , много ми се чете ...

[Wednesday666]

"Гордост и предразсъдъци" - няма да сгрешиш с нея :)))

[Dagichka]

гледала съм постановка на "За мишките и хората" и просто.. ах. <3
аз утре ще ходя на пазар за книги, малко стипендията да изхарча :д много хора ми препоръчаха 18% сиво, така че ще си я взема, чудя се за "Вината в нашите звезди" и друго.. което ми хване окото :д

[pandabear]

завърших "Битие" на Дейвид Брин.

г.е.н.и.а.л.н.а

каквото и друго да кажа ще е малко
доволна съм много и силно я препоръчвам ((:

[`мuмс`]

В момента чета "Сияние" на Кинг и съм просто влюбена в автора и начина му на писане. След като я приключа съм си приготвила "Дългата разходка" и "Мизъри". Ще видя с коя да продължа.
Изрових си стария профил в Goodreads и приемам покани :)
https://www.goodreads.com/user/show/16590788-mariya

[DisappointedDreamer]

Добавих те :Д

В тази тема най-споменават е Кинг, хаха. Трябва да ви забраня да го четете, че да имаме по-разнообразни дискусии. И да открием други интересни автори.

[Dagichka]

днес си купих най-накрая "18% сиво" <3 и тъй като нямаха Физика на тъгата грабнах друга книжка на Господинов, която ми се стори интересна - "И всичко стана луна", нека четенето започне сега!

[watermelonkisses]

днес си купих най-накрая "18% сиво" <3 и тъй като нямаха Физика на тъгата грабнах друга книжка на Господинов, която ми се стори интересна - "И всичко стана луна", нека четенето започне сега!

Георги Господинов е найнананйнанйнайнай-любимият ми български автор. Книгата с разкази, която си си взела, както и другата "И други истории" със сигурност биха ти харесали. Всеки разказ си го препрочитах и си мислех колко е гениален:с Препоръчвам ти и лириката му всъщност (въпреки че тя допада главно на хора, които са се отърсили от строгите норми, ритъм и рима в поезията). А "Физика на тъгата" е отатажоагажащоететиги.. Не знам как се описва такава книга. Мненията за нея за разнопосочни, защото някои не я смятат за роман, а сбор от есета, но пък на мен ми се струва странно цялостна и прекрасна: )

[sl1nceetoo]

Чух доста добри отзиви за "Красив негодник" от Кристина Лорен и я започнах. Следващата ми ще бъде "Любов" на Елиф Шафак, макар че била малко трудна за четене.

[alskdjfhg]

Чух доста добри отзиви за "Красив негодник" от Кристина Лорен и я започнах. Следващата ми ще бъде "Любов" на Елиф Шафак, макар че била малко трудна за четене.


От книгите на Елиф Шафак ти препоръчвам "Чест" и "Черно мляко" - те най - много ми харесаха. "Копелето на Истанбул също не беше зле.

[DisappointedDreamer]

Приключих с Куджо на Кинг и ми е тъжно. Брр, тъжно ми е за Тад.

Някакви глупости от книгата:

“But in high school the business of irrevocable choices began. Doors slipped shut with a faint locking click that was only heared clearly in the dreams of later years.”

[DisappointedDreamer]

Хах, направих си списък с книги за лятото. Изрових ги от списък Get Smart! в Гудриийдс. :Д Включват следните:

1. A room of one’s own - Virginia Woolf

2. The Prince by Niccolò Machiavelli

3. The 7 Habits of Highly Effective People by Stephen Covey

4. Blink: The Power of Thinking without Thinking by Malcolm Gladwell

5. The Road Less Traveled by M. Scott Peck



6. The Interpretation of Dreams by Sigmund Freud



7. Tao Te Ching by Lao Tzu



8. Duty: Memoirs of a Secretary at War by Robert M. Gates



9.Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies by Jared Diamond 



10. Man's Search for Meaning by Viktor E. Frankl


11. Outliers: The Story of Success by Malcolm Gladwell



12. Lord of the Flies by William Golding


13. Thinking, Fast and Slow by Daniel Kahneman 



14. Predictably Irrational: The Hidden Forces That Shape Our Decisions



15. Hopes and Prospects by Noam Chomsky



16. How the Mind Works by Steven Pinker



17. Understanding Power: The Indispensable Chomsky

И много други.

Номер 9 приятелят ми четеше, а за номер 8 четох статия в списание "Аспекто". Струва 10 лв, но наистина си струва парите - невероятни статии по политически и др. въпроси. Дебеличко е, ограмотява и отваря очите.

Започнах с номер 3 и до тук съм наистина доволна. Изтеглих си ги всичките от интернет :Д

The 7 Habits of Highly Effective People by Stephen Covey
 е 
наистина интересна и полезна книга, за всеки който търси грешките в себе си; хармония в живота си; улеснение на движението по него ии чисто, кратко и простичко - за всеки, който търси щастие.

Съдържа някои наистина добри примери, цитати, поуки и други. Но като всяка друга книга от същия жанр е изпълнена и с ненужни редове и мисли, които (досущ като книгите на Букай и Коелу) са очевидни.

Препоръчвам я. И споделям някои неща, които ми харесаха и направиха впечатление. Досега. Имам още доста да чета от нея :Д

"Your attitude determines your altitude".

"I am not suggesting that elements of the personality ethic -- personality growth, communication skill training, and education in the field of influence strategies and positive thinking -- are not beneficial, in fact sometimes essential for success. I believe they are. But these are secondary, not primary traits. Perhaps, in utilising our human capacity to build on the foundation of generations before us, we have inadvertently become so focused on our own building that we have forgotten the foundation that holds it up; or in reaping for so long where we have not sown, perhaps we have forgotten the need to sow.
"

"Where we stand depends on where we sit."

"As Cecil B. deMille observed of the principles contained in his monumental movie, The Ten Commandments, "It is impossible for us to break the law. We can only break ourselves against the law."

Thoreau taught, "How can we remember our ignorance, which our growth requires, when we are using our knowledge all of the time?"

Albert Einstein observed, "The significant problems we face cannot be solved at the same level of thinking we were at when we created them.”

We are what we repeatedly do. Excellence, then, is not an act, but a habit.


-- Aristotle

И две неща, които ме накараха да се замисля наистина много:

1. To relate effectively with a wife, a husband, children, friends, or working associates, we must learn to listen. And this requires emotional strength. Listening involves patience, openness, and the desire to understand -- highly developed qualities of character.

Мисля, че удебеленита част от поста е изключително вярна.

2. It's easy to see that independence is much more mature than dependence. Independence is a major achievement in and of itself. But independence is not supreme.
 Nevertheless, the current social paradigm enthrones independence. It is the avowed goal of many individuals and social movements. Most of the self-improvement material puts independence on a pedestal, as though communication, teamwork, and cooperation were lesser values. But much of our current emphasis on independence is a reaction to dependence -- to having others control us, define us, use us, and manipulate us. 

Interdependence is a far more mature, more advanced concept.

Всеки, който е чел постовете ми във форума може да е забелязал, че се жегвам изключително много, когато става дума за 'независимост'. Виждах независимостта като сила, която трябваше да притежавам. Но горните редове промениха това мое вярвание. Всъщност, обърнаха го с краката нагоре; завъртяха го на 360 градуса; стъпкаха го. И ми дадоха храна за размисъл.

Последно за днес:

As Eleanor Roosevelt observed, "No one can hurt you without your consent."

What lies behind us and what lies before us are tiny matters compared to what lies within us
. - Oliver Wendell Holme

"I know of no more encouraging fact than the unquestionable ability of man to elevate his life by conscious endeavour.
"

- Henry David Thoreau

"We are not our feelings. We are not our moods. We are not even our thoughts. The very fact that we can think about these things separates us from them and from the animal world. Self-awareness enables us to stand apart and examine even the way we "see" ourselves -- our paradigm, the most fundamental paradigm of effectiveness. It affects not only our attitudes and behaviours, but also how we see other people. It becomes our map of the basic nature of mankind.
"

И преставам. И се извинявам. За дългите мисли.

[xoxi]

Започнах да чета "Вината в нашите звезди". Преди малко я започнах и подозирам, че още днес ще я завърша.
Историята, която авторът развива е тягостна, тежка за четене, неприятна за обсъждане и като цяло чета с буца в гърлото и намръщен поглед. Въпреки това, езикът в книгата е неприятно елементарен. На първите страници ми направи впечатление, че едно и също сравнение се повтаря отново и отново.
Действията се развиват като от тийн филм на Дисни - предвидими са, прибързани и елементарни.
Стилът на писане определено не ми харесва. Любовната история пък в книгата вече е толкова изтъркана, че мога от сега да кажа какво ще се случи в края. Продължавам да чета обаче, има нещо, което ми е интересно, но още не мога да разбера какво е точно. 8-)

[WPotter]

Приключих с "Любовта трае три години" от Фредерик Бегбеде - не ми хареса. Имаше няколко хубави цитати, които си заслужаваха вниманието, но това е всичко. Много философска, без почти никакво действие и много обяснения как героя страда, как е жив мъртвец, etc.
П.С Колкото до "Вината в нашите звезди" за мен е прекрасна, въпреки, че не мога да я нарека любима книга, защото самата тема за рака и любовта е толкова е изтъркана,сигурно мога да изредя поне 5 филма и 5 книги на същата тема.

[DisappointedDreamer]

^Кое тогава я прави прекрасна?

[WPotter]

^Кое тогава я прави прекрасна?
Еми самата историята е интересна. Интересно е как търсят онзи писател,как заминават за Холандия и тн. Интересен е и самият образ на Огъстъс - метафорите му, любовта му към Хензъл, как се срива психически и физически, когато умира и т.н.
И също така книгата е прекрасно защото е причина все повече млади хора да започнат да четат .

[DisappointedDreamer]

Не е важен фактът, че четеш, а какво четеш, aka какво извличаш от цялото действие.

[WPotter]

Не е важен фактът, че четеш, а какво четеш, aka какво извличаш от цялото действие.
Съгласна съм.
Но всеки човек разбира всяка книга различно. Т.е може ти да си се впечатлила от нещо, докато аз да не съм му обърнала внимание, така и обратното. Мисълта ми е, че от всяка книга може да се излече нещо, зависи си от човека, неговите мисли, преживявания и т.н.

[DisappointedDreamer]

Не я разбира различно. Чувства я различно, в зависимост от емоционалното си състояние в момента на четене.

Чела съм "Къде си, Аляска?" на същия автор и... нищо не извлякох. Нищо не ме впечатли.

[WPotter]

Мен пък в "Къде си Аляска" ме впечатли много образа на Аляска, някакси непринуден и знам ли. Просто ми хареса. Много. Иначе самата книга според мен не е написана кой знае колко добре. Самият език и някои епизоди въобще не ми допаднаха.

[xoxi]

WPotter като говориш за сюжета на някоя книга, поне предупреждавай, че е спойлер...

[WPotter]

WPotter като говориш за сюжета на някоя книга, поне предупреждавай, че е спойлер...
охх, извинявай.
Ното и без това - книгата където героят е болен от рак => 99% някой ще умре.

[xoxi]

Tова да, но не знаех, че ще търсят писателя и ще заминават за Холандия. 8-)

[DisappointedDreamer]

Ако някой иска да прочете нещо наистина разтърсващо истинско, то прочетете 13 Flowers of Nanjing от Geling Yan, вдъхновена от дневника на Minnie Vautrin.

Такива глупости като "Вината в нашите звезди".... Тц.

[Jaune]

Първоначално и аз много харесах Вината, след като я прочетох.
Грийн използва хубави метафори, но е факт, че историята е изтъркана, а откакто се комерсиализира така и навсякъде виждам "оkay?-okay." + gif-чета на филма, просто изпитвам някаква неприязън...

[AnarchyBoy]

прочетох си списъка от фентъзи,
остана само силмарилион :grin:
После минавам на фантастика 8-)

[BloodyDreamer]

AnarchyBoy, много ще те обичам, ако си споделиш списъка от фентъзи :D

[WPotter]

навсякъде виждам "оkay?-okay."
Eто нещо, което намерих в тъмблр : https://31.media.tumblr.com/a699d95ee52c362473356918d8fb219e/tumblr_n70v7tWsuT1rmmrc8o1_1280.jpg

DisappointedDreamer, не говори за книга, която не си чела, че е глупост... Иначе опитах се да намеря онази, която си препоръчала, но я няма преведена на български, а ако я започна на английски вероятно няма да я разбера напълно.

[girlwithblueeyes]

Защо пък да не говори,аз поне една книга мога да я преценя по корицата дали става или не.Дори и по автора,на Stephanie Meyer ,не бих прочела повече нищо.Просто човек си има вътрешно усещане коя книга ще му хареса и коя не.



По темата
Живо ме интересува дали някой е чел Dr Armen Victorian-Mind controlles

Имам да я чета заедно с списък от още 10 подобни книги и ако някой я е чел нека сподели мнение.

Освен това молбата ми е по скоро към Маги,но ако и друг знае нека сподели.Търся си някакви книги на тема шведска политика :Д

[xoxi]

аз поне една книга мога да я преценя по корицата дали става или не

http://data3.whicdn.com/images/56734812/large.gif

[paradosou]

^и моята реакция беше същата
В тая тема се чувствам като класически консуматор, хаха. Досега съм влизала само за да питам; все пак обещавам скоро да споделя впечатления.
Има ли чели "Полет над кукувиче гнездо"? Какво мислите?
:)

[DisappointedDreamer]

Чак пък по корицата...

Може да не съм я чела нея, но съм чела други на автора, тоест познавам стила му. Който е меко казано никакъв. А самата история е изтъркана. Бях писала за това в друга тема. Не харесвам автори, които използват такива теми, за да привлекат внимание и читатели. Предпочитам автори, които успяват да внесат някаква нова и убиваща емоция, която те разтърсва до мозъка на костите ти. Емоции породени в някакъв почти магически момент. Като тези в the Blind assassin, например.

[AnarchyBoy]

AnarchyBoy, много ще те обичам, ако си споделиш списъка от фентъзи :D

i know you will. :oops:

[BloodyDreamer]

Погледът на околните, когато кажеш "Ще отида до библиотеката да си взема "Парфюм""... priceless.
Иначе сигурно от един месец я чета тая книга и още съм на две трети от нея. Като я прочета, ще изгледам филма и ще си изкажа мнението и за двете.

[Barbie47]

За това лято и аз смятам да си направя списък с книжки. Никога досега не съм го правила, като изключим тези за училище, разбира се. Иначе си чета "Вино от глухарчета" и се радвам супер много как улучих точното време- в началото на лятото, за да я започна.

[watermelonkisses]

За това лято и аз смятам да си направя списък с книжки. Никога досега не съм го правила, като изключим тези за училище, разбира се. Иначе си чета "Вино от глухарчета" и се радвам супер много как улучих точното време- в началото на лятото, за я започна.


ооо "Вино от глухарчета" е една от най-уютните книги за мен:Д и при мен времето на четене също беше подходящо - краят на лятото;
иначе в момента съм на "Ана Каренина", почти няма момент, в който да ми се струва дори леко отегчителна; интересното е, че героите са представени в своеобразната си сложност и някак си не можеш да ги опишеш просто с 2 думи:Д

[DisappointedDreamer]

Аз прочетох A room of one's own by Virginia Woolf. Като цяло, авторката обяснява защо преди нея и по нейно време не е имало много, пък дори и изобщо, жени автори на книги. Обяснява каква е вината на мъжете за това, но споменава и грешките на жените - липсата им на кураж, например.

Цялата книга се върти около идеята, че на една жена и е нужна една стая и 500 паунда годишно, за да може да пише успешно. Хареса ми, макар много от страниците да бяха просто нахвърлени, несвързани мисли.

Няколко цитата:

“One cannot think well, love well, sleep well, if one has not dined well.”

“It is strange how a scrap of poetry works in the mind and makes the legs move in time to it along the road.”

"Fiction is like a spider's web, attached ever so lightly perhaps, but still attached to life at all four corners. Often the attachment is scarcely perceptible; Shakespeare's plays, for instance, seem to hang there complete by them- selves. But when the web is pulled askew, hooked up at the edge, torn in the middle, one remembers that these webs are not spun in mid-air by incorporeal creatures, but are the work of suffering human beings, and are attached to grossly material things, like health and money and the houses we live in."

"A very queer, composite being thus emerges. Imaginatively she is of the highest importance; practically she is completely insignificant. She pervades poetry from cover to cover; she is all but absent from history. She dominates the lives of kings and conquerors in fiction; in fact she was the slave of any boy whose parents forced a ring upon her finger. Some of the most inspired words, some of the most profound thoughts in literature fall from her lips; in real life she could hardly read, could scarcely spell, and was the property of her husband."

"Women are supposed to be very calm generally: but women feel just as men feel; they need exercise for their faculties and a field for their efforts as much as their brothers do; they suffer from too rigid a restraint, too absolute a stagnation, precisely as men would suffer; and it is narrow-minded in their more privileged fellow-creatures to say that they ought to confine themselves to making puddings and knitting stockings, to playing on the piano and embroidering bags. It is thought- less to condemn them, or laugh at them, if they seek to do more or learn more than custom has pronounced necessary for their sex."

Ще видя какво ще почна сега...

[DisappointedDreamer]

Ще четееем The Hitchhiker's Guide to the Galaxy 8-)

[DarkEmotionS]

"Когато боговете се смеят" на Александра Маринина.. залагам много на тая книжка.. обожавам руската проза. Това е криминален роман и се надявам и в тея води да са ненадминати. ^_^

[x7aZzy]

Ще четееем The Hitchhiker's Guide to the Galaxy 8-)

Завиждам.

Аз нямам време за нищо.
Пълен хаос съм, а трябва да се хармонизирам скоро. Не знам кога ще стане.
Набелязала съм си the perks of being a wallflower и Моби Дик.

[DisappointedDreamer]

Мхммхм. И аз си завиждам. Искам да видя сметката и на Albert Camus, защото ми се вижда вълшебен. Всъщност, вълшебно реалистичен.

[Deadlock]

Какво на Камю четеш?
Аз го намерих, като бях на 15. Много ми повлия. Определено ми беше рано.

[DisappointedDreamer]

Бр.
Той отдавна ми седи на виртуалната полица като име. Набелязала съм си "The stranger" и "The Rebel" засега. Някакви препоръки и съвети да ми дадеш относно него? :Д

[Deadlock]

Бих ти препоръчала да започнеш с The fall или The stranger - двете имат много сходен привкус, късички са и ще те депресират бързо. :Д The rebel не съм я чела, погледнах ревю и ми звучи ми доста различно от това, което познавам от Камю. Ох, искам да чуя какво мислиш и да прочета цитати, които те впечатляват!

Аз също чета The hitchhiker's guide to galaxy и ми върви много леко и приятно. Освежаваща книга за четене навсякъде и по всяко време.

Другата, която чета, е Happiness: A guide to developing life's most important skill на Matthieu Ricard. Книга, която подхванах с идеята, че е ще е по-малко пропагандна от другите, представящи будизма-като-за-западняка. Изглежда сякаш авторът, като доктор по генетика и бивш рисърчър, иска да построи мост между науката и будистките практики. Пише за рисърча върху влиянието на медитацията върху човешкия мозък, но не показва критичност. Засега дискутира дефиницията за щастие от будистка гледна точка и дава някои начални инструкции за медитация. Прочела съм около една трета. Не е лоша, но тези неща съм ги чувала вече и за момента не ми носи свежи идеи.

[NJ]

Реших да си взема Ст. Кинг, просто изчетох толкова коментари за него, че нямаше как.. Взех си "Четири след полунощ" първа част и мога да кажа,че ме грабна

[DisappointedDreamer]

Deadlock, ще те държа в течение тогава! :Д

Първия цитат от "the stranger" е следния:

“When she laughed, I wanted her again.” Бррр. Обичам.

Иначе, и мен това, което ме отказва най-много от дадена spiritual book са липсата на нови идеи, и четене на повтарящите се такива.

[DisappointedDreamer]

И тези двете си харесах в интернет отдавна:

"Get scared. It will do you good. Smoke a bit, stare blankly at some ceilings, beat your head against some walls, refuse to see some people, paint and write. Get scared some more. Allow your little mind to do nothing but function. Stay inside, go out - I don’t care what you’ll do; but stay scared as hell. You will never be able to experience everything. So, please, do poetical justice to your soul and simply experience yourself."


"An intellectual? Yes. And never deny it. An intellectual is someone whose mind watches itself. I like this, because I am happy to be both halves, the watcher and the watched. ‘Can they be brought together?’ This is a practical question. We must get down to it. ‘I despise intelligence’ really means: ‘I cannot bear my doubts.’"


[Blab]

^това е релевантна стратегия, но не изключвай факта, че не четеш хронологично на литературната история, така че, ако нещо ти се повтаря, то е от натрупването в теб, но обективните първоизточници си остават... ами, обективни първоизточници))

чета последното преведено от Кундера, Granta и няк'ви чешки пиеси.
//екзистенциалистите са ми любими, с тях се открих в литературата/културата/времето/света преди... години:Д

[DisappointedDreamer]

^това е релевантна стратегия, но не изключвай факта, че не четеш хронологично на литературната история, така че, ако нещо ти се повтаря, то е от натрупването в теб, но обективните първоизточници си остават... ами, обективни първоизточници))


Разбира се. Но това не означава, че не се ядосвам на тях (и себе си).

[468s468]

хора, препоръчвам ви "Замъкът на шапкаря". Мн увлекателна история за деспотичен баща и семейството му, което страда от ограниченията възлагани от него. Заслужава си да се прочете

[ameli]

Чудя се Тютюн ли да започна първо или Светилника?

[psych0]

Светилника е по-лесна за четене.

[ameli]

А дали Вината в нашите звезди си заслужава гледането?

[vladislavcheto]

Чудя се Тютюн ли да започна първо или Светилника?
Днес започнах Тютюн.Невероятна е,много ми хареса от първите 150 страници.

[Dagichka]

Тютюн я прочетох буквално за 2 дни, въпреки че я четох на компютър и очите ми станаха на палачинки :д любима книга ми е, въпреки тежкия език и твърде много подробности на моменти.
на един дъх прочетох "И всичко стана луна", обичам такива объркващи разкази, ей! сега съм на средата на 18% сиво, малко твърде грубичък език ми идва на моменти, но е писано от гледна точка на млад българин в америка, така че :cool:

[xoxi]

сега съм на средата на 18% сиво, малко твърде грубичък език ми идва на моменти

Можеш ли да дадеш някакъв пример за тоя груб език?

[Wwwooow]

Чакам си 50 нюанса сиво 2-те последни части да видя за какво става въпрос и там

След тях искам да прочета тези книги:

-Любов -Елиф Шафак
-Вината в нашите звезди
-Действай като жена, мисли като мъж

чудя се докато си чакам 50 нюанса ,дали да не си допрочета Железният светилник, че не успях..

[shmatarok]

Аз да се похваля, в крайна сметка си взех Kindle Paperwhite. Толкова съжалявам, че не си направих тая покупка по-рано, не е истина!

И в момента съм си на Песен за Огън и Лед, че не ми остава много време да чета покрай работа.

[psych0]

Днес мина последния ми изпит и хващам книгата!

Започвам "гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин. Ще пиша впечатления , след като я прочета.

[Blab]

Можеш ли да дадеш някакъв пример за тоя груб език?

циничен, мъжки. нали все пак следва стилистиката на битниците;

[Dagichka]

Можеш ли да дадеш някакъв пример за тоя груб език?
ами например доста.. натуралистично се описват сексуални сцени/облекчаване на физиологични нужди така да го кажа :д
то са си цели пасажи и на мен ми идва твърде множко, но за други може би не е проблем, знам ли :д

[Chimairah]

Аз лично повече харесвам светилника.. там можеш да четеш за хора с бъдеще и амбиции, с вяра в промяната....
Докато при Тютюн срещам само една история за упадъка на аристокрацията... някак не ме хваща толкова този роман...



Иначе наред с университетските учебници,които съм решила да чета лятото, мисля да подхвана отново Време разделно... обожавам я

[WPotter]

Прочетох Джейн Еър и съм доволна. Хубава история, въпреки че ми е малко нереалистична, особенно онова на края как сем.Ривърс й се оказват братовчеди, но както и да е.
Иначе невероятни обрати, романа беше наистина вълнуващ. Хареса ми езика, стила на писателката. Общо взето всичко.
Само дето ми затъпя,когато тя напусна Рочестър и също така тези дълги описания на пейзажите ми дотегнаха.
Епилога ме трогна, много се радвах, че той проглежда и им се ражда дете. Но не разбирам защо не беше споменато нищо за мис Феърфакс (Икономката)?
Сега започвам "Номерът с въжето" на Алън Брадли (това е втората част от поредицата за Флавия де Лус. От начало не знаех, че е поредица и си я купих, защото беше намалена на 50%. Първата я нямам и не съм я чела, за съжаление).

[Christinna]

В момента чета "Джейн Еър". За сега ми харесва, ще видим по нататък. След това мисля да почвам "Тайната градина"- някакви мнения?

[darkdamon]

В момента чета "Джейн Еър". За сега ми харесва, ще видим по нататък. След това мисля да почвам "Тайната градина"- някакви мнения?

интересна е

[kotetooo87]

Надявам се, че мога да се включа. Книгата, която наистина ми е подействала и съм плакала с глас на нея е “Не без дъщеря ми“. Който не я е прочел е пропуснал много. За повече информация- написана е по действителен случай, разказва се за разочарованието на една жена, открила истинското лице на съпруга си и болката на една майка при отнемането на детето й.

[ameli]

Гледах "вината на нашите звезди". Абсолютно ми хареса и на моменти ме разчувства повече, отколкото книгата. Доволно ми е, надявах се мъжо да си вземе някаква поука и от филма, и от книгата, ама пак греда :(

[Christinna]

Аааа не мога да спра да я чета тая тема!! :D Записах си много заглавия и нямам търпение да ги прочета и тях след като свърша с Джейн Еър.
Последната книга, която прочетох беше Птиците умират сами. УНИКАЛНА. Засега тя ми е фавторит. Още отначалото ме грабна... самото описание на героите, на случките... атмосферата.. ВСИЧКО. Много е завладяваща и сигурно някой ден ще я прочета пак. Трябва да изгледам и филмите, въпреки че винаги съм малко скептично настроена към филми базирани на книги, защото досега никой не ме е грабвал повече от самата книга. Тааа препоръчвам я на тези, които не са я чели и редом с нея "Долината на куклите" - една от първите по-сериозни книги които съм чела като се има напредвид, че съм била някъде на 13-14 години, но е оставила голям отпечатък у мен и много много я харесвам, даже трябва скоро да си я препрочета.

Май много се разписах, нищо.. :D

[mayaaa]

Айде, да се разпиша в темата, защото май не съм или поне не си спомням.
Почти дочетох Кери на Стивън Кинг. Даже след малко ще чета и се надявам тази вечер да я довърша, въпреки че е малко късно, а утре трябва да ставам сравнително рано.
Аз по принцип си харесвам ужаси в какъвто и да е формат и не знам защо не съм чела ужаси до сега. И все пак, държа да отбележа, че харесвам тези, които са повече психически отколкото физически. Надявам се, че ме разбрахте. :cool:
Първото, което ми направи впечатление е начинът му на писане. Някак циничен, даже вулгарен на моменти, но някак си пасва невероятно на жанра. А бе, просто много ми хареса стилът му и определено ще се четат още доста негови книги! Също ми хареса това, че описа сцената от бала първо през погледа на странични наблюдатели и чак тогава през погледа на Кери. Някак необичайно е и ме изненада положително. За описанието на чувствата и мислите да не говорим! Много, много ми хареса.
П.П. Сега се чудя, като завърша Кери, да започна Ад на Дан Браун или Роуз Мадър не Стивън Кинг.

[dreamwalker]

Mayaaa, по-добре почни "Роуз Мадър". "Ад" не ме грабна... Това е мое субективно мнение, разбира се.

[Christinna]

Някой случайно да е чел "Самотният бегач на дълги разстояния"? Че го намерих из нас и се чудя дали да си го прибавям към списъка.

[DisappointedDreamer]

"Ад" е хубава книга, но краят и е просто брутално тъп - автора там напълно и изцяло се изложи. Почни "Роуз Мадър" щом си все още на тема Кинг.

И аз съм на тема Кинг. Чета Доктор Сън - продължението на Сиянието - и е невероятна. Повече ще споделям като я прочета.

[kotetooo87]

Чудя се дали да почна "Проклютието" на Кинг. Някой ако може да изкаже мнение?

[Lonsdale.]

Обмислям да си купя "Вината в нашите звезди" и не го искам, само защото цял свят е луднал по тази книга, просто историята ми е много интересна, а и винаги когато имам желание да чета предпочитам да го направя вместо да гледам филма.

[DisappointedDreamer]

Чудя се дали да почна "Проклютието" на Кинг. Някой ако може да изкаже мнение?

Лесна е и бързо се чете. Хвани я, ако ти е интересна. :Д

[KumchoValcho]

Страхотна тема, сега я виждам.
Последно четох "Животът на Пи" на Ян Мартел. Въпреки че символика и посланието са страхотни, не ми хареса и не успя да ме грабне. Препоръчвам я за хора, които харесват по-философски книги.
В момента чета "Зовът на кукувицата" на Дж.К.Роулинг. Нямам още силни впечатления. Бавно върви

[Christinna]

Някой да каже мнение за "Долорес" на Стивън Кинг... залужава ли си? :?

[Barbie47]

Довършвам "Доктор Сън" на Стивън Кинг. Кххх..... няма такава книга, честно. Интересно ми е какъв ще е финалът, остават ми има-няма 50 страници, но книгата определено си заслужава. На рафта ме чакат "Роуз Мадър", Стивън К. и "Кафка на плажа" на Мураками. Общо взето мисля да разгърна Тютюн в края на юли- засега смятам да си прочета книгите, които отлагам от доста време.

[DisappointedDreamer]

^И аз приключих с Доктор Сън, днес на Кинг. :Д Наистина е хубава, но едно нещо не ми се понрави. На лично бих могла да споделя. И Роуз Мадър негова ме чака, хаха.

[anonymous708973]

Захващам Ночно́й дозо́р на Сергей Лукяненко. На български - Нощен патрул, първата част от пет.
Някакви впечатления за автора като цяло?

[Christinna]

Току-що свърших с Джейн Еър. Честно казано не успя да ме грабне толкова, прекалено голямо описание на пейзажите, можеше да се предвиди края й, липсваше динамика и изобщо не ми хареса чак толкова. Мислех да гледам филма, но нещо се разубедих. Сега ще почвам Под игото искам не искам-налага ми се, но все пак мисля, че е задължително да се прочете от всеки българин. :)

[vesito13]

Обмислям да си купя "Вината в нашите звезди" и не го искам, само защото цял свят е луднал по тази книга, просто историята ми е много интересна, а и винаги когато имам желание да чета предпочитам да го направя вместо да гледам филма.

Ако ти се чете книгата, спокойно можеш да я намериш в електронен формат в интернет и няма да ти се налага да я купуваш.
Аз лично не останах чак толкова очарована от нея. Не ме е разчувствала особено и са ми много далечни сълзите, които читателите казват, че са проляли над тази книга.

[Christinna]

Преди "Под игото" реших да прочета "Среща със смъртта" - Агата Кристи. Отзиви?

[DarkEmotionS]

Изчела съм всичко нейно и имаше само 2-3 книги, които не ми допаднаха.. Тази е малко нетипична за стила й, но е много добра. Препоръчвам ти да прочетеш всичко нейно. :)

[Christinna]

^Благодаря ти, днеска прочетох малко от нея и ми изглежда наистина интересна. :)

[bitterkiss]

И на мен ми харесва Агата Кристи . '' 10 малки негърчета'' е много добра нейна книга .

[anonymous708973]

На Агата Кристи тоооолкова неща съм изчела, след време всичките стават същите, като любими заглавия са ми останали "Карти на масата", "Илюзии в огледала", "Убийство в Ориент Експрес" и "Над облаците" (за последното заглавие не съм сигурна), към "10 малки негърчета" също имам специални чувства, това ми беше първата нейна книга.

[DarkEmotionS]

На Агата Кристи тоооолкова неща съм изчела, след време всичките стават същите, като любими заглавия са ми останали "Карти на масата", "Илюзии в огледала", "Убийство в Ориент Експрес" и "Над облаците" (за последното заглавие не съм сигурна), към "10 малки негърчета" също имам специални чувства, това ми беше първата нейна книга.
Мисля че говориш за ''Смърт в облаците''. Определено всичките й книги са класика.

[xoxi]

В момента чета "Смърт в облаците" на Агата Кристи.
Първите 50-60стр. ми вървят изключително бавно и още не ми се е събудил интереса, за да я хвана тая малка книжка и да я свърша за един ден.

[DarkEmotionS]

Странно, аз не мога да ги пусна, като ги почна... Предполагам, че си зависи от индивидуалния усет за криминалистиката и убийствата... (пак почнах много да мисля, а ме чакат едни доста тежки и отегчителни книги...)

[CrazyRobot]

Интересни факти за Агата Кристи: http://motivatori.net/index.php?topic=1505.0

[heartshapedbox]

Започнах "Амазонката от Верое" на Боян Биолчев.
Съвсем в началото съм, ще се включа с мнение после.

[SHPAIdURmeN]

Вчера изчетох една книга от 1912 година. :D
Стила на писане е доста интересен, както и книгите, които са показани в библиографията, а библиографията е огромна. Интересното е, че е разполагал(авторът) и със документи, които се съхраняват с огромно внимание.
Друго, разбираш как хората са гледали на света тогава, та даже как е изглеждал и самият свят.

[bitterkiss]

Страхотна тема, сега я виждам.
Последно четох "Животът на Пи" на Ян Мартел. Въпреки че символика и посланието са страхотни, не ми хареса и не успя да ме грабне. Препоръчвам я за хора, които харесват по-философски книги.
В момента чета "Зовът на кукувицата" на Дж.К.Роулинг. Нямам още силни впечатления. Бавно върви
Краят на ''Зовът на кукувицата '' беше неочакван,поне за мен , и доста ми хареса .

[BloodyDreamer]

Най-сетне прочетох "Парфюмът". Мислех, че много ще ми хареса, обаче нещо не ме грабна - нито откъм сюжет, нито откъм език. Нямам обяснение. Не че не ми хареса, просто... не ме впечатли кой знае колко.

[lisi4ety]

"18% сиво" малко ме разочарова.. само аз ли имах по-големи очаквания?
Върнах се на Ремарк, сега съм хванала "На Западния фронт нищо ново" и имам още една купчинка негови книги, които ще си прочета лятото ^^

[anonymous708973]

Интересни факти за Агата Кристи: http://motivatori.net/index.php?topic=1505.0

Ха, дисграфия! Ето това вече е изненадващо!

Прочетох "Нощен патрул" на Сергей Лукяненко. Е, много ми хареса!! Безумно грабваща е, вероятно именно заради отчасти криминалистичния си характер. Поставя и въпроси, над които се замислих. Да не говорим колко ми стопля душицата да чета някакви... как да ги нарека... славянски препратки. Примерно - че има разлика, когато говориш в 1л., ед.ч. между женски и мъжки род; имената; исторически събития и личности.
Ох, свърши задоволително, та някак ще успея да пренебрегна желанието да започна втората част от поредицата в следващия месец и нещо. Не знам как бях на мнение, че не съм фенка на никакви фантастики, пък не е като да съм чела някакви изобщо, мисля 8-), обаче определено съм аааадски приятно изненадана!

[Christinna]

Току-що прочетох "Среща със смъртта" и съм мнооого доволна. Всичко очаквах, само не е и това и със сигурност ще прочета и другите и книги, даже вече съм си ги изтеглила.

[psych0]

Почвам Стайнбек "На изток от рая".

Прочетох "Гордост и предрасъдъци " хареса ми, но сякаш очаквах повече.

[Dagichka]

да ми препоръчате някоя книга, тип антиутопия като "451 градуса по Фаренхайт"?

[DisappointedDreamer]

да ми препоръчате някоя книга, тип антиутопия като "451 градуса по Фаренхайт"?

Ооо, 451 по фаренхайт не съм я чела, но като спомена антиутопия няма начин да не прочетеш Маргарет Атууд и да не се влюбиш в нея и в стила и на писане. Трилогията на Oryx and Crake и самостоятелната книга The Handmaid's Tale са антиутопични и лични фаворити. А ако Маргарет те грабне дотолкова, че ти се чете нещо също толкова завлядаващо и разстърсващо, то прочети The Blind Assassin.

//All time favorite.

[heartshapedbox]

Ооо, 451 по фаренхайт не съм я чела

За-дъл-жи-тел-но я прочети, страхотна е!

[kotetooo87]

Аз започвам да чета "Вината в нашите звезди" .Прочетох доста добри отзиви за нея

[DisappointedDreamer]

За-дъл-жи-тел-но я прочети, страхотна е!

В списъка ми е, ама все още не намирам особено време.

[vesito13]

да ми препоръчате някоя книга, тип антиутопия като "451 градуса по Фаренхайт"?

Стане ли въпрос за антиутопия, силно препоръчвам "1984" на Оруел, за мен тази книга е шедьовър. :)
Доколко прилича на "451 градуса по Фаренхайт" не мога да кажа, защото все още не съм я чела.

[love1234]

Някой да знае книга подобна на " Къде си, Аляска? " и под "подобна" имам впредвид като сюжет, а не да ми кажете за другите книги на автора на "Къде си, Аляска" както направиха в един друг сайт ;д

[DisappointedDreamer]

^The Catcher in the Rye, може би?

[granger]

Сега чета "Множество Катрини" от Джон Грийн, не е нещо особено впечатляващо,но има своя чар.Доста съм се смяла с нея. Утре ще започна и "Хартиени градове"

[WPotter]

"Множество Катрини" от Джон Грийн
Много очарователна история. Супер интересната и необикновена, въпреки че е толкова нереалистична. Как за бога е възможно само за няколко години (да кажем 6-7) едно момче (и то такъв образ като Колин) да е излизал с 18 момичета с едно и също име? Как? Пък и идеята за уравнение, което предвижда края на връзките е просто налудничава. Книгата е супер, ако искаш да прочетеш нещо леко и ненатоварващо, което да те разсмее, но не и истински да те развълнува.

Бтв. В момента чета "Живот назаем" на Ремарк. Прочела съм около 1/3 от книгата и за сега много ми харесва.

[Selectively_22]

Поздравления за темата.Хубаво е че още има хора,които четат.Всяко лято задължителните книги за следващата учебна година си ги четях,а сред тях има наистина стойностни български произведения. В последно време чета по-неангажиращи книги : "50 нюанса" 2-те книги съм ги прочела,3-тата я имам и тези дни ще я почна.Последно прочетох една "Една нощ в Ориент експрес" на Вероника Хенри и съм се заредила с такива книги за следващия месец като заминавам на море. Имаше един период,в който доста се бях запалила по книгите на Хорхе Букай,Пауло Коелю и Иво Сиромахов . На Букай най-много ми хареса "Да продължа без теб".Може би защото е една от малкото му истории понеже повечето му са философски и със сумати схеми как да си щастлив и т.н .Пауло Коелю -Алхимикът е най-стойностната му. "Захир " и "11 минути" не са за подценяване също. На Иво Сиромахов ,от чието творчество останах приятно изненадана ,най -много ми допадна "Очила".Фантастики четох по едно време трилогията "Пепел" например .Интересна е . И сега от най-актуалния автор Джон Грийн "Къде си,Аляска?" много ми хареса творчеството му ,макар че я прочетох на 2 пъти , понеже в кофти частта на мен самата ми стана тъпо и ми се обезсмисли малко,но все пак я продължих .Сега и аз си мисля за тази "Вината в нашите звезди" да разбера дали не я прехвалват.

[xoxi]

"Смърт в облаците" започва да ми става по-интересна. Действието постепенно започва да се развива с по-голяма скорост, сравнение с това костенурско напредване в началото.
Да спомена, че ми прави лошо впечатление, когато още в началото на книгата се запознавам с поне 10 различни персонажа, чиито имена непрекъснато бъркам, както и събитията и фактите, с които трябва да ги свързвам. Това връщане непрекъснато в началото на книгата, за да видя кой кой е, е супер дразнещо и ми убива кефа.

[Christinna]

"Смърт в облаците" започва да ми става по-интересна. Действието постепенно започва да се развива с по-голяма скорост, сравнение с това костенурско напредване в началото.
Да спомена, че ми прави лошо впечатление, когато още в началото на книгата се запознавам с поне 10 различни персонажа, чиито имена непрекъснато бъркам, както и събитията и фактите, с които трябва да ги свързвам. Това връщане непрекъснато в началото на книгата, за да видя кой кой е, е супер дразнещо и ми убива кефа.

Така е и в Убийството на Роджър Акройд. Вече съм на половината книга и всеки път като прочета името на някой все едно го виждам за пръв път, заради представянето на мноогото герои в началото..

[Kaena Smith]

В момента препрочитам "Под игото" и "Клетниците"(съкратения вариант за юноши),като бях започнала и "Червения дракон" от любопитство,но не ме грабна и я оставих настрани.

"Под игото" едва ли има нужда от коментар,и въпреки че е толкова обичана българска книга,сред връстниците си съм попадала предимно на мнението - "Много е скучна/тъпа.Стигнах само до 10/20 страница и се отказах".На мен лично ми е любима и вероятно си остава книгата,която съм прочела най-бързо и която няма да ми омръзне да препрочитам.

"Клетниците" пък са световна класика,жалкото обаче е,че от години други от "тях" произведения на Виктор Юго,с изключение на "Парижката Света Богородица",не са преиздавани.В това число "Човекът,който се смее".

Колкото до български книги,силно препоръчвам трилогията(/четирилогията) на Фани Попова-Мутафова - "Асеневци",както и "Татул" и "Снаха" на Георги Караславов.Първите няма как да оставят читателя безспристрастен като много умело са преплетени исторически събития с изобилие от художествена измислица,а вторите две изобразяват не само бита и живота на българина от село,но и сложните взаимоотношения в семейството и вътрешните "битки" на главните герои.А що се касае до герои, в Асеневци главните персонажи са толкова силни и понякога крайни,че несъмнено предизвикват разнородни чувства от силна симпатия до омраза у четящия.

[DisappointedDreamer]

"Смърт в облаците" започва да ми става по-интересна. Действието постепенно започва да се развива с по-голяма скорост, сравнение с това костенурско напредване в началото.
Да спомена, че ми прави лошо впечатление, когато още в началото на книгата се запознавам с поне 10 различни персонажа, чиито имена непрекъснато бъркам, както и събитията и фактите, с които трябва да ги свързвам. Това връщане непрекъснато в началото на книгата, за да видя кой кой е, е супер дразнещо и ми убива кефа.

Christianna е права - така е и в много други книги на Агата 8-) И мен ме изнервя, въпреки че имам страшна памет.

Радвам се, че виждам такъв интерес към такава скромна тема. Радвате и мен. Благодаря :))

[DarkEmotionS]

Странно... Когато майка ми ги четеше се оплакваше от същото в творчеството на Агата, а аз едва сдържах смеха си, защото нямам никакъв проблем... но щом и вие... явно съм си добре с паметта... ''Десет малки негърчета'' ''Убийство в Ориент Експрес'' ''Великата четворка''... Обожавам всичките й книги, но като че ли тези са едни от впечатляващите. :)

[anonymous708973]

Пък и идеята за уравнение, което предвижда края на връзките е просто налудничава.

Еее, само заради това ще я прочета!

Аз пък случайно си намерих два цитата на Сергей Лукяненко, които още в книгата ме бяха впечатлили, но не ми се търсиха на английски:

“How wonderful it would be if everything could always be as clear and simple as it used to be when you were twelve years old, or twenty years old. If there really were only two colors in the world: black and white. But even the most honest and ingenuous cop, raised on the resounding ideal of the stars and stripes, has to understand sooner or later that there's more than just Darkness and Light out on the streets. There are understandings, concessions, agreements. Informers, traps, provocations. Sooner or later the time comes when you have to betray your own side, plant bags of heroin in pockets, and beat people on the kidneys—carefully, so there are no marks.”

"What's bad about Dark freedom is not just that it's freedom from others. That's another explanation for little children. Dark freedom is first and foremost freedom from yourself, from your own conscience and your own soul. The moment you can't feel any pain in your chest—call for help. Only by then it'll be too late.”

[muhatacece]

боже

[Kaena Smith]

Още от Патрулите :

"Светлина и Мрак…

Тя не беше просто жертва на побеснял вампир. Тя беше предназначена за плячка, избрана от случаен жребий. И нямаше никаква друга съдба, освен да даде живота си за удължаването на чуждата смърт. Само че онзи младеж, който се разпадна на шепа прах в краката ми, изпепелен от печата, се беше влюбил. Беше се влюбил истински… и не бе изсмукал чуждия живот, а бе превърнал девойката в равна на себе си.

Мъртвите умеят не само да късат глави, но и да обичат. Лошото е, че дори любовта им изисква кръв. "

"Най-страшното във войната е да разбереш врага. Да разбереш, значи да простиш. А ние нямаме право на това… още от сътворението на света."

[Kaena Smith]

Два откъса от "Дъщерята на Калояна" :

"Тя не сваляше очи от него.Поразена.Недоумяваща.
Радул бе пред нея.Не,това не беше сън.
И все пак това не бе Радул.
Оня Радул,когото тя сънуваше,който заемаше всичките и мисли,всичките и копнежи.
Нещо се бе разрушило.Нещо се бе променило.
Това бе образът на Радул.Но оня Радул, от горите на Орловец,от срещата в градините на Царевец,в църквата "Свети Димитър",оня Радул,когото бе видяла за последен път зад решетките на тъмницата,не съществуваше вече.Защо?Каква невидима преграда стоеше между него и нея?
И тя отново усети необяснимия ужас,който навремето бе изпитала пред любовта на Анри.
Чак сега тя разбра,че обича императора.
И потръпна пред тежестта на своя жребий."

"Tогава Мария се изтръгна от дълбокото си вцепенение. Скочи права. С висок писък се хвърли връз неподвижното тяло на съпруга си. И остана така. Сякаш бездиханна.
Най-после той бе нейн...
Мъртъв, тя имаше право да го обича без грях. Тя бе вече освободена от клетвата си."

[Kaena Smith]

И нещо от "Парфюмът" :

"В мига, в който слезе от каретата на огрения от слънцето, площад, напръскан с парфюма на обичта, над който се бе трудил цели две години, с парфюма, за който цял живот бе жадувал… в мига, в който зърна и помириса как неотразимо въздействува той и как със скоростта на вятър омайва людете околовръст — в този миг цялата погнуса към човешкия род наново се надигна в гърдите му, отрови триумфа му до такава степен, че той не само не изпита радост, но дори и следа от доволство. Онова, за което бе копнял открай време — обичта на хората, в мига на успеха му стана непоносимо, защото самият той не ги обичаше, той ги мразеше. И внезапно осъзна, че удовлетворение би намерил не в обичта, а само в омразата, в чувството да мразиш и да бъдеш мразен. "

[xoxi]

Много неочакван край, определено!
Ще си дам малко почивка от творчеството на Агата Кристи, но няма да се отказвам от нея. Харесвам непредвидимостта в книгите и объркването, което това предизвиква в читателите.

Сега се чудя дали да се върна към Стивън Кинг или да започвам Захари Карабашлиев...

[SHPAIdURmeN]

Знаете ли някоя книга, която да е излязла преди 1950 година ? :d

[Christinna]

Знаете ли някоя книга, която да е излязла преди 1950 година ? :d

http://www.stari-knigi.com/index.php?do=products&products=search&q=&cat=101&price_from=&price_to=&param1=&search_ipp=12&search_btn=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0 %B5

[SHPAIdURmeN]

http://www.stari-knigi.com/index.php?do=products&products=search&q=&cat=101&price_from=&price_to=¶m1=&search_ipp=12&search_btn=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0 %B5

Их, златна си :D

[Christinna]

Пак заповядай. :)

[Christinna]

Прочетох Алиби.. още съм в шок. Самата книга не ми беше кой знае колко интересна, понеже действието се развиваше малко бавно, но краят ме РАЗБИ. Със сигурност ще й прочета и другите книги!

[anonymous708973]

Днес прочетох "Уважаеми зрители" на Иво Сиромахов.
Интересна беше, имаше сюжет. Краят беше изненадващ определено. Цинизмите ми дойдоха малко в повече - ясно беше, че трябваше да ги има, но ги е нацъфкал и където не трябва. За сметка на това иронията определено му е сила, когато я употребява на място, а не в малоумни фейсбук постове.
Вкъщи ми се мотае и "Дневници и нощници 2", ама първо ще прочета първата част.

[Blab]

върнах се към Мидълсекс на Юдженидис.
//на няколко пъти през годините пробвах да я чета в движение, но това е книга за леглото/стола/хамака/стълбите/етц. - трябва да стоиш и да не мърдаш и нищо друго да не те разсейва.
като се има предвид, че читателският ми опит се осъществява предимно по спирките/трамваите/пейките/кафенетата, четенето й изисква определено усилие (а съм я държала над главата си на плажа с всичките й близо 700 страници...), но авторът си заслужава. встрани от купищата му награди и статута на признат от критиката бестселърист - езикът, стилът, абсурдните (скандализиращи, ако трябва да използваме жълти думи:Д) истории, сложните му структури (доближаващи се до филмовия монтаж) и подробното историческо, антропологическо и не само изследвания, които е извършил - всичко това прави четенето му за мен особено ценно.

през септември у нас излиза 3-тата му книга - "Брачен сюжет", или както там са я превели на български. нямам търпение.
за първи път от доста време насам - нищо друго не чета.
//е, освен "Вой" на Гинзбърг малко снощи, ама то нали не се брои))

[pandabear]

приключих "Хем съм сам, хем няма никой" на Рангел Вълчанов. една страхотна книга, написана с много емоции, от един чудесен човек. Поклон!

[Тамии ..^^]

Знахар на Тадеуш Мостович прочетох. УНИКАЛНА! Ще прочета и втората част определено.

[Christinna]

Почнах "Чест" на Елиф Шафак и за сега доста ми харесва..имам положителни очаквания за нея. :)

[ameli]

Прочетох си тос моя железен светилник, ама не останах никак очарована, честно казано. Тръгнах с големи очаквания, а не беше нищо особено. Дори бих могла да кажа, че Под Игото ми хареса повече.

[xoxi]

Само да кажа, че съм разочарована от Захари Карабашлиев.

[watermelonkisses]

"Норвежка гора" на Харуки Мураками ми хареса многомоногомоногомоного. Като цяло изобщо не очаквах да ме грабне толкова, имайки предвид лекото разочарование от 1Q84.
сега чета "Нощен влак за Лисабон" на Паскал Мерсие. Идеята за пътуването във външния свят като пътуване към вътрешния на пръв поглед предполага клишираност; добре че не ми се оправдаха очакванията:Д начинът на изразяване на идеите впечатлява определено.

[DisappointedDreamer]

защо те разочарова 1Q84

[Jaune]

Само да кажа, че съм разочарована от Захари Карабашлиев.

Защо?

[killer6]

ok

[xoxi]

Защо?

Еднообразен, предвидим.
В момента чета "Симетрия", която по нищо не се различава от "18% сиво". Стил, начин на изказване, идеи, истории, герои (като присъствие).... Историите в тази книга ми изглеждат крайно незавършени и елементарни.
Щеше да е по-добре да ги беше сложил в един блог, отколкото цяла книга да издава.

[mayaaa]

Свърших "Роуз Мадър" и мога да кажа, че е невероятна! Грабна ме даже повече от "Кери". Стилът на писане ми се стори леко различен. Единствено можех да мина и без епилога. Много смислен и хубав, но някак си ми беше малко летаргичен (подозирам, че беше предимно заради моето възприятие) и не съответстваше с останалата част. И все пак - прекрасна книга!!
Май ще си остана на Кинг за известно време. Иначе, отбелязала съм си и "451 градуса по Фаренхайт" за близкото бъдеще.
Някой да ми препоръча някоя философска книга. :cool: С повече размисли, за възприятието на света около нас. А бе, като цяло по-дълбок поглед върху живота и самият сюжет да бъде от второстепенна важност. Надявам се, че ме разбрахте. Нещо натам ме избива напоследък.

[watermelonkisses]

защо те разочарова 1Q84

идеята за въздушната какавида ми дойде малко в повече. както и не ми хареса, че накрая се намериха;
иначе утре започвам "Братя Карамазови". (страшно много се вдъхнових за нея от някакво повторение на епизод на "Голямото четене":Д)

[DisappointedDreamer]

Прочетох The Stranger на Albert Camus. Докато я четях, в съзнанието ми изникваше образ на даден човек от обкръжението ми, но не можех да се сетя за кой точно става въпрос. Към края на книгата, когато главния герой беше на съд и разкатаваха душата, а не фамилията му, се сетих, че въпросното лице страшно много прилича на бившия ми приятел - също толкова безчувствен. Интелигентен - безспорно, но страшно безчувствен.

Като действия книгата беше скучна. Но повдига интересни въпроси, а именно факта, че хората постоянно се опитваме да създадем логика и структура там, където те всъщност не съществуват, просто защото тези две съществителни ни дават сигурност и спокойствие. Главния герой е този, който обаче не се повлиява от нуждите на обществото. Той върши неща без причина и точно това всява смут и безпокойствие в обкръжението му, карайки ги да се чувстват застрашени.

Общо взето, авторът се е опитал да даде образ to the idea of "absurdity". Спорно е това до каква степен творбата му е красива, а не успешна.

В момента, се заемам с нещо друго. Само да го измисля. И намеря :Д

[DarkEmotionS]

Подариха ми книга, за което бях много щастлива... Проблемът е там, че е "Захир" на Паулу Коелю. Кажете има ли смисъл да я хващам изобщо... мразя да остана разочарована.

[DisappointedDreamer]

Ако искаш да научиш нещо, чети книгите на хората, с които не си съгласна. В твоя случай - на хората, които не харесваш. Нищо няма да загубиш, ако я прочетеш :)

[DarkEmotionS]

Не ми е проблема Коелю, търпи се... Чела съм негови и на Букай - ще излъжа, ако кажа, че не ми беше приятно да поразсъждавам непряко с някого друг за нещата от живота. Ама не си падам романтичен човек, даже изобщо, а "Захир" разказва "една разтърсваща любовна история", според издателите. Ама все пак ще се прежаля, току-виж се излекувам от темерутството си, знае ли човек... :)

[Blab]

Общо взето, авторът се е опитал да даде образ to the idea of "absurdity".
всъщност, "абсурдът" като термин, тръгва именно от Камю, от философията към литературата.
Митът за Сизиф, Чужденецът, Чумата... - един безкраен(/йно повтарящ се) манифест.
//екзистенциалистите във философията и абсурдистите в литературата и театъра са ми ужасно близки и любими (защото в тях се открих за 1-ви път, (а)да)

[DarkEmotionS]

Отказах се от "Захир"... може би по-нататък. Отидох до библиотеката и си взех няколко книжки на автори, които обожавам.
Иии.. започнах да чета "Имя потерпевшего-никто" /Жертвата неизвестна/ на Александра Маринина. Харесвам, обичам, обожавам тази рускиня <333. И изобщо всички романи, които съм чела с Настя Каменская са ми любими - супер професионалното писане от страна на Маринина <3.

[Christinna]

http://img14.prodavalnik.com/images_prodavalnikcom/44346993_1_585x461.jpg

Прочетох я.... признавам си-завладя ме, много силна книга.. препоръчвам.

Сега ще започвам "Пътник за Франкфурт" от Агата Кристи, очаквам да е нещо хубаво, а краят, както винаги-изненадващ.

[DarkEmotionS]

http://img14.prodavalnik.com/images_prodavalnikcom/44346993_1_585x461.jpg

Прочетох я.... признавам си-завладя ме, много силна книга.. препоръчвам.

Сега ще започвам "Пътник за Франкфурт" от Агата Кристи, очаквам да е нещо хубаво, а краят, както винаги-изненадващ.
Тя не е точно типичните Агата Кристи романи, но също е интересна. :)

[DisappointedDreamer]

Блаб, мерси за инфото.

Прочетох The Bell Jar на моята любимка. Запасвам своите мисли и чувства за нея, а споделям само определени цитати, надявайки се те да ви накарат да усетите това, което усетих аз.

“I thought the most beautiful thing in the world must be shadow, the million moving shapes and cul-de-sacs of shadow. There was shadow in bureau drawers and closets and suitcases, and shadow under houses and trees and stones, and shadow at the back of people's eyes and smiles, and shadow, miles and miles and miles of it, on the night side of the earth. ”

“I took a deep breath and listened to the old brag of my heart. I am, I am, I am.”

"If neurotic is wanting two mutually exclusive things at one and the same time, then I'm neurotic as hell. I'll be flying back and forth between one mutually exclusive thing and another for the rest of my days.”

“When they asked me what I wanted to be I said I didn’t know.
"Oh, sure you know," the photographer said.
"She wants," said Jay Cee wittily, "to be everything.”

“That’s one of the reasons I never wanted to get married. The last thing I wanted was infinite security and to be the place an arrow shoots off from. I wanted change and excitement and to shoot off in all directions myself, like the colored arrows from a Fourth of July rocket.”

“But when it came right down to it, the skin of my wrist looked so white and defensless that I couldn't do it. It was as if what I wanted to kill wasn't in that skin or the thin blue pulse that jumped under my thumb, but somewhere else, deeper, more secret, and a whole lot harder to get.”

[Blab]

^<3

https://www.coursera.org/course/modernpoetry
започва на 6-и септември, лекторът изглежда приятен.
обявили са, че ще е само преглед, но мисля да го проследя, американските модерни поети са (ми) доста интересни, а и започват с Дикинсън и Уитман, любопитно ми е докъде ще стигнат в рамките на 2 месеца.

[DisappointedDreamer]

Чета (най-накрая) Farhenheit 451 на Рей. Много ми напомня на един филм с Крисчън Бейл на име Equilibrium.

Винаги, когато чета Рей, имам чувството, че изписва мен откъм чувства, думи и мисли. Егоистично, да, но не мога да не се чувствам така, когато всеки негов ред е произведение на това как аз се чувствам и какво аз мисля. Бр. Смотано.

“Why is it," he said, one time, at the subway entrance, "I feel I've known you so many years?"
"Because I like you," she said, "and I don't want anything from you.”

Това ми хареса, защото описва ситуацията, която имам с едно момченЦЕ в момента. И отговаря на въпроса на една приятелка защо сме толкова спокойни и щастливи заедно - защото не очакваме нищо един от друг. И защото сме себе си.

Още мъничко цитатчета:

“Stuff your eyes with wonder, he said, live as if you'd drop dead in ten seconds. See the world. It's more fantastic than any dream made or paid for in factories.”

"It doesn't matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that's like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.”

//не съм я прочела изцяло още.

[Christinna]

"It doesn't matter what you do, he said, so long as you change something from the way it was before you touched it into something that's like you after you take your hands away. The difference between the man who just cuts lawns and a real gardener is in the touching, he said. The lawn-cutter might just as well not have been there at all; the gardener will be there a lifetime.”


Прекрасно е..

Нещо, което ме впечатли от "Пътник за Франкфурт":
"Има хора, способни да заразят околните с буен ентусиазъм, нещо като видение за живота и за нещата, които стават. Те могат да го направят макар и не с онова, което казват, не с думите, които чуваме, не дори и с идеята, която описват. Има нещо друго. Това е магнетичната сила, която много малко хора притежават, силата да започнат нещо, да създадат видение. Вероятно чрез личния си магнетизъм, чрез гласа си, може би чрез някакво излъчване, което идва направо от плътта им. Не зная какво е, но то съществува." - Всеки път като го прочета го разбирам все повече и повече.

Като свърша с книга ще споделя мнение.

[DarkEmotionS]

"Имя потерпевшего-никто" на Александра Маринина беше страхотна! (както всичките й книги)
Сега съм към края на "Чужди очи" от Джил Хатауей и съм доста приятно изненадана. ;333

[Christinna]

Стигнах до половината на "Пътник за Франкфурт" и реших, че не мога повече. За първи път не дочитам книга, но тази направо ме отегчаваше..със сигурност не е от силните книги на Агата Кристи.
Сега ще почвам 451 по Фаренхайт понеже четох много положителни отзиви за нея тук, надявам се да ми хареса.

[Christinna]

Прочетох я вчера! Ето 2 цитата, които ми направиха най-голямо впечатление:
„Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството.
Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка,
която го препълва,така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти.“

„Как е възможно да бъдеш чак толкова празен? — чудеше се той. — Кой те изпразва така?”

Добре, че си ги записвам. :д И един, който DisappointedDreamer беше споменала по-горе:
"Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката, и истинския градинар, казваше той.
От косача няма да има и следа; градинарят ще остане там цял живот."

Въпреки, че не е моят жанр, останах положително настроена към книгата.
Сега съм се захванала с "Не без дъщеря ми"-започва обещаващо.

[DisappointedDreamer]

Малко дълъг ъпдейт за три, прочетени книги:

1. Fahrenheit 451 - Рей Бредбъри

Поствам първо няколко цитата:

“Stuff your eyes with wonder, he said, live as if you'd drop dead in ten seconds. See the world. It's more fantastic than any dream made or paid for in factories.”

“The books are to remind us what asses and fool we are. They're Caeser's praetorian guard, whispering as the parade roars down the avenue, "Remember, Caeser, thou art mortal." Most of us can't rush around, talking to everyone, know all the cities of the world, we haven't time, money or that many friends. The things you're looking for, Montag, are in the world, but the only way the average chap will ever see ninety-nine per cent of them is in a book. Don't ask for guarantees. And don't look to be saved in any one thing, person, machine, or library. Do your own bit of saving, and if you drown, at least die knowing you were headed for shore.”

“The good writers touch life often. The mediocre ones run a quick hand over her. The bad ones rape her and leave her for the flies.”

“If you don't want a man unhappy politically, don't give him two sides to a question to worry him; give him one. Better yet, give him none. Let him forget there is such a thing as war. If the government is inefficient, top-heavy, and tax-mad, better it be all those than that people worry over it. Peace, Montag. Give the people contests they win by remembering the words to more popular songs or the names of state capitals or how much corn Iowa grew last year. Cram them full of noncombustible data, chock them so damned full of 'facts' they feel stuffed, but absolutely 'brilliant' with information. Then they'll feel they're thinking, they'll get a sense of motion without moving. And they'll be happy, because facts of that sort don't change.”

“You're a hopeless romantic," said Faber. "It would be funny if it were not serious. It's not books you need, it's some of the things that once were in books. The same things could be in the 'parlor families' today. The same infinite detail and awareness could be projected through the radios, and televisors, but are not. No,no it's not books at all you're looking for! Take it where you can find it, in old phonograph records, old motion pictures, and in old friends; look for it in nature and look for it in yourself. Books were only one type or receptacle where we stored a lot of things we were afraid we might forget. There is nothing magical in them at all. The magic is only in what books say, how they stitched the patches of the universe together into one garment for us. Of course you couldn't know this, of course you still can't understand what i mean when i say all this. You are intuitively right, that's what counts.”

И това, което най-много ми хареса:

And hold on to one thought: You're not important. You're not anything. Some day the load we're carrying with us may help someone. But even when we had the books on hand, a long time ago, we didn't use what we got out of them. We went right on insulting the dead. We went right on spitting in the graves of all the poor ones who died before us. We're going to meet a lot of lonely people in the next week and the next month and the next year. And when they ask us what we're doing, you can say, We're remembering. That's where we'll win out in the long run. And some day we'll remember so much that we'll build the biggest goddam steam-shovel in history and dig the biggest grave of all time and shove war in and cover it up. Come on now, we're going to go build a mirror-factory first and put out nothing but mirrors for the next year and take a long look in them."

И това, от което много потребители във форума биха могли да си вземат поука:

"To everything there is a season. Yes. A time to break down, and a time to build up. Yes. A time to keep silence and a time to speak."

Доволна съм от това, което прочетох. И емоциите, които почувствах. Но краят и много ми напомня на следващата книга по това, че нямаше завършек. Издразних се.

2. The Giver - Lois Lowry

Това също е a dystopian novel, досущ като 451 по фаренхайт. Разказва една интересна история, която обаче доста много ми приличаше на Divergent на Стефани Майър по това, че обществата тук също бяха разделени спрямо професии и контакт със семействата (които всъщност не бяха биологичните роднини) се прекъсваше отвсякъде. И въпреки това ме грабна и я прочетох на един дъх. Друго, което ми хареса е начинът по който представи 'избора' като това частица от индивидуализма. Допадна ми и това, че героите в книгата не разпознаваха различните цветове.

Споделям и тук някакви глупости от нея:

“The worst part of holding the memories is not the pain. It's the loneliness of it. Memories need to be shared.”

“It's the choosing that's important, isn't it?”

Това са поредните dystopian novels, които чета и меко казано този "жанр" започва да ме дразни, по простата причина, че идеите в него се повтарят, макар героите и действията им да са различни. Споменах горния пример с Divergent, а The Giver ми напомни на 1984 страшно много по строгата употреба на езика, наложена сред обществото - обширни понятия като 'любов' и др., бяха забранени, заради 'дължината им'. Заменени са с по-прости, по-точни и конкретни термини и най-вече такива, които не позволяват свободното разсъждение и мислене.

И последната книга, която прочетох и за която ще спомена някакви нещица е:

3. To kill a mockingbird - Harper Lee

“You never really understand a person until you consider things from his point of view... Until you climb inside of his skin and walk around in it.”

“Until I feared I would lose it, I never loved to read. One does not love breathing.”

“People in their right minds never take pride in their talents,” said Miss Maudie.

"But before I can live with other folks I’ve got to live with myself. The one thing that doesn’t abide by majority rule is a person’s conscience.”

“People generally see what they look for, and hear what they listen for.”

“I think there's just one kind of folks. Folks.”

“Sometimes the Bible in the hand of one man is worse than a whisky bottle in the hand of (another)... There are just some kind of men who - who're so busy worrying about the next world they've never learned to live in this one, and you can look down the street and see the results.”

“If there's just one kind of folks, why can't they get along with each other? If they're all alike, why do they go out of their way to despise each other? Scout, I think I'm beginning to understand something. I think I'm beginning to understand why Boo Radley's stayed shut up in the house all this time. It's because he wants to stay inside.”

Влюбена съм. В Boo Radley, въпреки че не е красавец. Влюбих се в него в момента, в който загърна Scout с одеалце и им оставяше нещица в дървото. Влюбена съм и в Atticus, въпреки слепотата и старостта му. И ми е тъжно, заради историите, които крият в бръчките на лицата си, примерно. Да, знам, че са просто fictional characters, но за някакъв простичък момент от времето те бяха истински. И ми беше хубаво. И после не-толкова-хубаво.

Бях чувала за To kill a mockingbird (че кой не е), но никога не съм подозирала, че темите, които дискутира са именно расизъм, несправедливост, класите и мястото на двата пола в обществото по онова време. Бях приятно изненадена, когато книгата споменаваше примери и за загубата на невиността ('порастването'; как Jem разкопчава блузката си и показва наболите косъмчета на малката си сестричка), смелост (как съседката спира приема си на морфин, защото знае, че е an addict, а иска да си отиде пречистена; как Scout излиза на улицата пред банда 'разбойници', в опит да помогне на баща си и как този нейн детски и момичешки изблик всъщност спасява живота му) и compassion.

Обожавам тази книга. Многомногомногомногомного .

Това е от мен. И се извинявам за обърканите мисли.

[pifiella]

Сега чета "Аз, роботът",дам.

[SHPAIdURmeN]

Сега чета "Аз, роботът",дам.

Впечатления ?

[Christinna]

Свърших "Не без дъщеря ми", нямах възможност да чета много, затова ми отне доста време да я приключа, но много много МНОГО ми хареса. Особено последните страници бяха изпълнение с доста напрежение, което ме накара да ги прочета за отрицателно време.
Сега мисля да почна най-накрая 10 малки негърчета.

[anonymous708973]

Най-накрая свърших с изпитите и започвам (засега) скромния си списък.
Третата книга от Патрулите на Лукяненко ме чака, след това другите две (или поне четвъртата), после разказите му. После Акунин - поне първите две, че действието във втората се развива в България.
След това мисля да видя "Любов" на Елиф Шафак и да дам още един шанс на Рей Бредбъри с "451 по Фаренхайт".

[Christinna]

.
След това мисля да видя "Любов" на Елиф Шафак

Ако не си чела "Чест" - препоръчвам ти я. :)

[Dagichka]

пак настръхнах като прочетох цитатите от Фаренхайта, просто ахх.

от месеци уж чета "Окото на света", първата ми фентъзи книга и просто не ми допада и тва е :д но едно добро приятелче, което уважавам от към вкус ми я препоръча, така че ще я дочета.
междувременно си препрочитам всичките книжки за Джийвс, които имаме вкъщи, знам ги на изуст и пак ги обожавам тия скици :cool:

[therichbitch]

пак настръхнах като прочетох цитатите от Фаренхайта, просто ахх.

indeed :cool: обожавам и "To kill a mockingbird" ХУбаво пише авторката, не знам защо, а и не съм се интересувала, не се е постарала повечеко неща да сътвори.

толкова съм затрупана, че от 5 месеца не съм пипала книга (различна от трудове на икономисти хах) , което не е похвално, разбира се
та май влизам в темата само когато трябва да похваля Бредбъри :Д:Д

[DisappointedDreamer]

Аз чета I know why the caged birds sing. И е тъжно. И интересно))

[anonymous708973]

indeed :cool: обожавам и "To kill a mockingbird" ХУбаво пише авторката, не знам защо, а и не съм се интересувала, не се е постарала повечеко неща да сътвори.

толкова съм затрупана, че от 5 месеца не съм пипала книга (различна от трудове на икономисти хах) , което не е похвално, разбира се
та май влизам в темата само когато трябва да похваля Бредбъри :Д:Д

Е, аз от един и нещо, ама I feel you :D

[therichbitch]

мани, то моето е една брутална, безконечна (ек)с(ц)есия, ама айде да не се жалвам по форумите :cool:

[xoxi]

Сега чета "Аз, роботът",дам.

Заради тази книжчица, започнах да хвърлям по едно око и на sci-fi книгите, когато си търся нещо за четене. А това е нещо, които преди не съм си и помисляла да правя. Хаха.
Мда, мисълта ми беше, че книжлето е хубаво.

[Christinna]

мисля да почна най-накрая 10 малки негърчета.
Хареса ми...естествено
Сега съм на "Копелето на Истанбул"

[Christinna]

"Как да печелим приятели и да влияем на хората" - полезно четиво
Малко цитати:
"Всеки на този свят търси щастие и непременно ще го намери, ако сам е господар на мислите си. Щастието НЕ ЗАВИСИ ОТ ВЪНШНИ УСЛОВИЯ. ТО ИДЕ ОТВЪТРЕ. Щастието или нещастието на човека не зависи нито от мястото, което заема, нито от работата, която върши, нито от общественото му положение. Мисълта е,която го прави щастлив или нещастен."

"Когато се почне борба в някой човек, казва Браунинг, такъв човек струва нещо." Може би ще са ви потребни много дни-от сега до Нова година - да се усъвършенствате, тогава ще си починете и ще посветите Новата година на критикуване и нагаждане отношенията към другите хора. Но първо усъвършенствайте себе си. "Не се оплаквайте от снега по покрива на съседа ви", казва Конфуций, "когато тоя пред вратата ви не е изчистен."

"Между десет спора, девет завършват напразно, като противникът остава още повече убеден, че е напълно прав. Никога не можете да спечелите някой спор. Не можете, защото ако го загубите, загубили сте го; ако сте го спечелили, пак сте го загубили. Защо? Ето защо -предположете, че сте тръшнали своя противник, вдигате врява до Бога и доказвате, че той не е уравновесен. Тогава? Ще се чувствате отлично. Но какво да кажем за него? Накарали сте го да се почувства още по-долен. Накърнили сте честолюбието му. Той ще гледа да помрачи радостта ви."

"Бъди по-умен от другите, ако можеш, но не им го казвай."


"Защо да приказваме за това, което ние желаем? Това е смешно. Безсмислица. Разбира се, интересува ни това, което желаем. Интересува ни безкрайно много. Но работата е там, че то не интересува никого другиго. А всички са като нас: интересува ги това, което те желаят."

"И все пак аз познавам, пък и вие познавате хора, които цял живот се блъскат насам-натам, като се опитват да накарат другите хора да проявят интерес към тях. Разбира се, това не дава плод. Хората не искат да знаят за вас. Не искат да знаят и за мене. Занимават се със себе си - сутрин, обед, вечер.

"Нека разберем, че човекът, когото искаме да осъдим и да поправим, навярно ще ни отвърне по същия начин, или ще каже "Не виждам, какво по-друго съм можал да сторя, от това, което съм сторил."

"А критикуването е опасна искра - искра, която може да причини експлозия в барутния склад от гордост - експлозия, която понякога ускорява смъртта."

[DisappointedDreamer]

^интересно.

Аз все още се опитвам да се организирам, но споделям някакви впечатления (кратки) от последната книга, която прочетох, а именно The Picture of Dorian Grey. Не знам дали си въобразявам, но си мисля, че авторът умело е побрал целия цинизъм на света в образа на Lord Henry, като той представляваше една чудна сплав от философия и съвети. Докато четях имах чувството, че Oscar Wilde е създал този герой някак иронично. Бр, не мога да напиша това, което усещам. Във всеки случай, Дориан ми беше безкрайно скучен. Лорд Хенри ми беше най-интересен.

Споделям следните цитати, не защото ми харесват, а защото ме накараха да се замисля.

But beauty, real beauty, ends where an intellectual expression begins.

The ugly and the stupid have the best of it in this world. They can sit at their ease and gape at the play. If they know nothing of vic- tory, they are at least spared the knowledge of defeat. They live as we all should live—undisturbed, indifferent, and with- out disquiet. They neither bring ruin upon others, nor ever receive it from alien hands.

Being natural is simply a pose, and the most irritating pose I know,” cried Lord Henry.

“You like every one; that is to say, you are indifferent to every one.”

I choose my friends for their good looks, my acquaintances for their good characters, and my enemies for their good intellects.
I suppose it comes from the fact that none of us can stand other people having the same faults as ourselves.

We live in an age when men treat art as if it were meant to be a form of autobiography. We have lost the abstract sense of beauty.

“Have you really a very bad influence, Lord Henry? As bad as Basil says?”
“There is no such thing as a good influence, Mr. Gray. All influence is immoral—immoral from the scientific point of view.”
“Why?”
“Because to influence a person is to give him one’s own soul. He does not think his natural thoughts, or burn with his natural passions. His virtues are not real to him. His sins, if there are such things as sins, are borrowed. He becomes an echo of some one else’s music, an actor of a part that has not been written for him. The aim of life is self-development. To realise one’s nature perfectly—that is what each of us is here for. People are afraid of themselves, nowadays. They have forgotten the highest of all duties, the duty that one owes to one’s self. Of course, they are charitable. They feed the hun- gry and clothe the beggar. But their own souls starve, and are naked. Courage has gone out of our race. Perhaps we never really had it. The terror of society, which is the basis of morals, the terror of God, which is the secret of religion— these are the two things that govern us.

Behind every exquisite thing that existed, there was something tragic.

The worse their rhymes are, the more picturesque they look. The mere fact of having published a book of second-rate sonnets makes a man quite irresistible. He lives the poetry that he cannot write. The others write the poetry that they dare not realise.

 Ordinary people waited till life disclosed to them its secrets, but to the few, to the elect, the mysteries of life were revealed before the veil was drawn away. Sometimes this was the effect of art, and chiefly of the art of literature, which dealt immediately with the passions and the intellect.

The real draw- back to marriage is that it makes one unselfish. And unself- ish people are colourless. They lack individuality.

[Deadlock]

How to win friends and influence people според мен дава циничен поглед върху отношенията между хората.

И на мен Лорд Хенри ми беше най-интересен в The picture of Dorian Gray. Така логичен, интелигентен, убедителен, остър - какъвто е самият цинизъм - и същевременно усещаш, че е грешно да му се поддаваш.

Аз вчера започнах Bill Bryson - Down Under. Много приятно описание на авторовите пътешествия из Австралия.

[Christinna]

Прочетох "Копелето на Истанбул". Не ми хареса толкова, колкото "Чест", но е една от книгите, които оставят по нещо от себе си в теб и беше със също толкова неочакван край, което ми хареса. Не е за изпускане.

Понеже винаги си записвам цитатите, които най - са ми харесали, ето малко и от тази:


"Ако книгите бяха потенциално вредни, още по-опасни бяха романите. Пътят на художествената литература лесно можеше да те отклони към вселена от измислици, където всичко бе мъгляво, донкихотовско и подвластно на изненадите като безлунна нощ в пустинята. Още преди да си се усетил, можеш да се увлечеш така, че да загубиш връзка с действителността - тази неоспорима и сурова истина, от която никое малцинство не бива да се отклонява много, за да не остане без защита, когато вятърът смени посоката си и настъпят тежки времена. Още по-лошо е да проявиш наивността да мислиш, че няма да настъпят тежки времена - те идват задължително. Ако си принуден да си реалист в живота, въображението е опасно увличаща магия, а думите могат да са отрова за тези, орисани на вечно мълчание."

"От време на време си мечтае да има любовник. Иска любов, която да я погълне напълно, толкова пълно, че да обхване и многобройните й тревоги, особнячествата и отклоненията й. Любим, който да обожава всичко в нея. Тя не иска любов, която да е добра с добрите и страни, но да отхвърля тъмната и същност. Има нужда от човек, който да бъде с нея и в добро, и в зло, и в здравомислие, и в лудост. Сигурно заради това на ненормалните им е трудно да се срещат с някого - мисли си тя, - не защото им хлопа дъската, а защото е трудно да намериш някого, готов да се среща с толкова много хора в един човек."

"Не мога да променя посоката на вятъра, но мога да наглася платната така, че винаги да достигам целта."

[xoxi]

Някой да има впечатления от Робин Кук?

[Christinna]

Последно - "Тайната градина''
Хареса ми, не беше кой знае какво поне за мен, но посланието е хубаво.



"Едно от странните неща в живота е, че само от време на време човек е напълно сигурен, че ще живее вечно. Понякога го съзнава, когато стане рано в часа на нежната тържествена зора и застане сам, отметнал назад глава, загледан нагоре в бледото небе, което бавно се променя и порозовява, а на изток стават такива прекрасни непознати неща, които карат човек да изкрещи от възторг и сърцето му да замре - неща, които се повтарят всяка сутрин от хиляди години. Тогава човек го осъзнава за миг. Друг път го осъзнава, когато стои сам в някоя гара на залез слънце и тайнственото златно спокойствие, което се процежда през клоните, сякаш бавно повтаря отново и отново нещо, което той не чува напълно, колкото и да се мъчи. Понякога безкрайната тишина и черната синева на нощта с милиони звезди, които чакат и гледат, карат човек да повярва. А понякога само звукът на далечна музика или погледът в нечии очи го прави истинско."

[Christinna]

Така.. искам да кажа колко приятно изненадана съм от Кинг за пореден път, и нямам търпение да прочета всичките му произведения. "Играта на Джералд" страшно много ми хареса. Бих я прочела за 3-4 дни, но покрай училище малко я забавих...
Сега започнах "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай, добре върви.

[emi.smile89]

Ооо, обичам ви, такава прекрасна тема и не мога да и се накефя. Железниа светилник е чук, толкова много ми харесва.. една от любимите ми е и съм я чела сигурно 2 пъти, както и останалите части - но от тях не си спомням нищо съществено, хм, трябва пак да се захвана. Под игото също ми е адски любима и колкото и пъти да я чета, не ми писва. Тютюн обаче единствено я започнах по задължение, не защото искам да я прочета.. Беше ми много трудно да я завърша, та даже като се замисля не можах да издържа и за последните 150 стр. :)
Сега почнах да чета Павел Вежинов - Белия гущер - това е нещо като сборник с разкази, харесва ми засега.
Тези дни се сетих, че в даскало преди 3-4 години четох в учебника по литература един откъс от произведение на Айзък Азимов; нещо много се впечатлих от него. Иска ми се да прочета цялата творба, но не се сещам името му... май беше Аз, роботът, но сигурно не е това. Това, което помня, беше как един мъж заминава по работа, но го е страх да остави жена си сама и взима робот да и помага и т.н. Тя в началото беше много резервирана към него, но като че ли постепенно се отпуска и се впечатлява от неговите начини или възможности, как да го нарека.. (И после нещо се съмняваше дали се влюбва в него - в скоби, че не съм сигурна.) Дали някой ще се сети, дано, ще съм ви много благодарна. :)
Иначе Харуки Мураками една приятелка ми даваше да чета някои книги, много увлекателно пише той, кефи ме. Харесва ми как набляга на подробностите по такъв начин, че да не ни досади. Чела съм Норвежка гора, и още две, но все им забравям заглавията.. Мисля си скоро да взема и още някои негови да прочета, но не знам кога точно. Наскоро четох на Джон Кехоу - силата на подсъзнанието, че ония дни бях депресирана.. а сега след като осъзнах някои неща с негова помощ, се чувствам перфектно всеки ден, без да се затормозявам с глупости или с неща от сорта: "какво щеше да стане, ако.. или аз не съм достатъчно добра.." - каквото е станало, това е трябвало да стане и точка. :)
Подариха ми на Джоан Роулинг - Вакантен пост, някой чел ли я е, има ли някакви отзиви за нея? А Паулу Коелю (признавам, че не са точно лично мои убеждения), но имам чувството, че прекалено е възхвален или нещо от сорта.. Не знам, може да взема една да прочета, пък ще преценя. (DisappointedDreamer, моля те, предложи ми някоя негова?)
Супер дълъг пост сигурно ще излезе, извинявам се, ;)
Книгата се казва "Позитронният човек" от Айзък Азимов и Робърт Силвърбърг аз я чета сега. :)

[sunrisee6]

Страхотна тема!
В момента чета "Песен за огън и лед" 2рата книга,доста интересна, много леко и бързо се чете. Също така започнах "451 по Фаренхайт", още съм съвсем в началото, но е обещаваща.

Бихте ли ми препоръчали нещо на английски, по-неангажиращо, предвид че ще ми е първа на чужд език. Доста съм хаотична в избора си на книги, нямам предпочитан жанр.

[anonymous708973]

Аз защо не знам Дриймърката да е чела Коелю?

Иначе аз съм чела "11 минути".

[SHPAIdURmeN]

Иначе аз съм чела "11 минути".
И как е за 11 минути ли се чете ? :D

[DisappointedDreamer]

Аз защо не знам Дриймърката да е чела Коелю?

Иначе аз съм чела "11 минути".

Коя Дриймърка :Д

[anonymous708973]

Ти :)

[DisappointedDreamer]

Чела съм го, дам. "Вероника решава да умре" и "Алхимикът". По-назад в темата съм и споменавала по нещо и за двете книги.

[DisappointedDreamer]

Тъжно ми е, че тази страница замира, но е очаквано и разбираемо, предвид работата, с която сме натоварени в този период от годината.

Няма с какво кой знае толкова да се похваля, защото напоследък чета литература свързана със специалността ми в университета, като например Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies; Understanding Global Conflict and Cooperation: An Introduction to Theory and History; Bandung Revisited: The Legacy of the 1955 Asian-African Conference for International Order; Culture and Imperialism и т.н. Все скучни неща :Д

Като ми свърши сесията и изляза във ваканция (йей!) ще се разпиша повечко, защото вкъщи ме чакат доста книжки :)

[mimsssssss]

Чета Когнитивна психология в момента. И Игрите на Ендър. Двете изобщо не са съвместими, ама к'во да се прави - липсва на свободно време.

[anonymous708973]

Тъжно ми е, че тази страница замира, но е очаквано и разбираемо, предвид работата, с която сме натоварени в този период от годината.

Няма с какво кой знае толкова да се похваля, защото напоследък чета литература свързана със специалността ми в университета, като например Guns, Germs, and Steel: The Fates of Human Societies; Understanding Global Conflict and Cooperation: An Introduction to Theory and History; Bandung Revisited: The Legacy of the 1955 Asian-African Conference for International Order; Culture and Imperialism и т.н. Все скучни неща :Д

Като ми свърши сесията и изляза във ваканция (йей!) ще се разпиша повечко, защото вкъщи ме чакат доста книжки :)

Хах, познато.
Аз чета гражданско право http://www.conrad.de/medias/global/ce/5000_5999/5200/5270/5272/527246_BB_00_FB.EPS_1000.jpg, редувайки го с корпоративни финанси - http://kanellopoulos.files.wordpress.com/2012/08/principles-of-corporate-finance-10th-edition.pdf.

За ваканцията съм предвидила Майстора и Маргарита, да си довърша поредицата за патрулите на Лукяненко, да прочета Хрониките на Амбър (някой да може да ми я намери онлайн на английски или български?? Ще съм мноооого благодарна.) - Това го виждам да се случи за 15 дни :д

[SHPAIdURmeN]

Чета Когнитивна психология в момента.
На кого ? :D

П.С. Кой автор имам предвид. :lol:




...

В кой град си ?

[mimsssssss]

На един професор, който пише (и говори) крайно безинтересно. Дори не си заслужава да го рекламирам...

[tireheb]

За ваканцията съм предвидила Майстора и Маргарита, да си довърша поредицата за патрулите на Лукяненко, да прочета Хрониките на Амбър (някой да може да ми я намери онлайн на английски или български?? Ще съм мноооого благодарна.) - Това го виждам да се случи за 15 дни :д

и 10те от поредицата на Амбър ли са планирани за 15 дни ?
;д

[Dagichka]

http://chitanka.info/serie/hronikite-na-ambyr

прочетох "Вината в нашите звезди" стабилно рев му ударих накрая :д много ми хареса, образите на огъстъс и писателят са просто ахх, нарежда ми се в любимите определено. пф и сега отново си спомних, че една позната така и не ми върна "Спасителят в ръжта", ще трябва пак да си я купя, че не мога без да си я чета от време на време, една фраза от нея не ми излиза от главата, ще е някой ден татус на тялото ми даже съм го замислила :д

[anonymous708973]

и 10те от поредицата на Амбър ли са планирани за 15 дни ?
;д

Някак живях в заблудата, че една книга, дето лежи из приятеля ми, е единият том, тоест части 1-5, ама прочетох в нета, че една част е от порядъка на 300-400 страници 8-)

[kotetooo87]

Някой може ли да каже нещо за "Шест стъпки на раздяла"

[anonymous708973]

Някак живях в заблудата, че една книга, дето лежи из приятеля ми, е единият том, тоест части 1-5, ама прочетох в нета, че една част е от порядъка на 300-400 страници 8-)

Не, напротив, две книги са - двата тома, всеки съдържа по 5 части, общо двата тома са към 1400-1500 страници. Съвсем приемливо ще си ги прочета за няколко дни, никакъв проблем^^

[DisappointedDreamer]

Развихрих се :Д

Довърших си третата книга от 1Q84 на Мураками. Очарова ме, но някак изведнъж свърши. It didn't ease into the end, but it abruptly ended.

Прочетох Сентръл Парк на Гийом Мюсю. Това е третата негова книга, която чета. Както винаги, всяка глава от книгата започва със страхотен цитат от поет/писател/философ/етц. Страхотна история, но книгата ме разочарова точно в края си, когато авторът обяви, че всичко прочетено до момента е просто... илюзия.

Реших да се захвана с поредицата на Кинг - The Dark Towers. Девет книги са. След това ме чака и "Кристин" на същия автор.

Списъкът ми с книги е толкова дълъг... Ще поствам честичко :)

[Dagichka]

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/v/t1.0-9/10850188_778264392211508_4923199867499336281_n.jpg ?oh=58ad5f97c203ba0fcea66773eb38b8d3&oe=553BF37B&__gda__=1429519811_7cbcd4cd1c8b5c5711c7fa00b7de705 d - направих си коледен подарък сама :)) скоро ще дам ревю за тях

[Falstad]

Току що привърших Спартак на Рафаело Джованьоли. Уникална книга.

[DisappointedDreamer]

В момента чета Lord of the flies by William Golding. :)

Прочетох:

1. Death on the Nile by Agatha Christie - хареса ми цялата мистерия и неизвестност около убийствата и разкриването на детайли, мотиви и причини зад тях. Някои неща, обаче, ми дойдоха в повечко, особено в отношенията на някои герои.

“A man doesn't wasn't to feel that a woman cares more for him than he cares for her. He doesn't want to feel owned, body and soul. It's that damned possessive attitude. This man is mine---he belongs to me! He wants to get away --- to get free. He wants to own his woman; he doesn't want her to own him.”

Все си мисля, че този цитат is an accurate portrayal of чувствата/мислите на доста хора днес. От двата пола.

“Fey...a Scotch word...It means the kind of exalted happiness that comes before disaster. You know--it's too good to be true.”

Като живееща в Шотландия, нямаше как да не спомена този :Д

2. The Husband by Dean Koontz - някак извън обикновения стил на Кунц. Нямаше извънземни елементи; някои части от историята ми се сториха прекалено exaggerated, та да повярва човек в тях. Някои бяха право в десетката - тоест, бяха непредсказуеми, което се харесва на един поодъртял, опитен ум :Д

3. Already dead by Stephen Booth - подарък ми беше от братя. :) Действието се развива във Великобритания, Шотландия бива често спомената. Криминална е книгата, разследват се убийство/а, но авторът беше съумял да разкаже и друга история, паралелно с тази, което ми допадна. Не е нещо, което грабва, разтърсва или ужасява, дори, но не мога да виня брат си за вкуса му. Миличкия. Приятно четиво беше.

//така и не почнах с поредицата тъмната кула. тия дни, може би..
///чака ме и towards zero by Agatha Christie. Добре че имам свободно време. хах

[DisappointedDreamer]

Бях забравила, че Towards zero прочетох отдавна.

Дочетох си Lord of the flies by William Golding. Няма да ви занимавам с безполезни анализи. Не ми хареса това, че до края на книгата не разбрах защо момчетата попаднаха на острова. Авторът, обаче, прекрасно е успял да илюстрира някои черти от човешката природа. Не ми действат хубаво dystopian novels, а ме чакат два такива на любимката ми Атууд.

Бр. Както и да е, споделям следното:

“If faces were different when lit from above or below -- what was a face? What was anything?”

“He found himself understanding the wearisomeness of this life, where every path was an improvisation and a considerable part of one's waking life was spent watching one's feet.”

“I believe man suffers from an appalling ignorance of his own nature. I produce my own view in the belief that it may be something like the truth.”

“The half-shut eyes were dim with the infinite cynicism of adult life.”

Хареса ми факта, че Стивън Кинг е използвал Касъл Рок за името на своя ghostly town, появяващ се често в книгите му, точно от тук.

Прочетох и Slaughterhouse-Five by Kurt Vonnegut. И тук няма да се впускам в дълги размисли, а споделям следните мисли:

“And I asked myself about the present: how wide it was, how deep it was, how much was mine to keep.”

“There is no beginning, no middle, no end, no suspense, no moral, no causes, no effects. What we love in our books are the depths of many marvelous moments seen all at one time.”

“All moments, past, present and future, always have existed, always will exist.”

“People aren’t supposed to look back".

“It is just an illusion here on Earth that one moment follows another one, like beads on a string, and that once a moment is gone, it is gone forever.”

“Everything is nothing, with a twist.”

“Well, here we are, Mr. Pilgrim, trapped in the amber of this moment. There is no why.”

Мернала съм око на The idiot by Fyodor Dostoyevsky и Hopes and Prospects by Noam Chomsky.

[DisappointedDreamer]

Никой не е писал за тази година, та ще се разпиша аз.

Прочетени досега:

1. The playboy of the western world - J.M.Synge = ирландска пиеса. Смесени чувства, ошашавих се докато я прочета и надали щях да я грабна, ако не я учехме в курса ми по Controversial classics.

2. Christine - Stephen King.

3. Mr. Mercedes - Stephen King.

4. The Husband - Dean Koontz.

5. The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order - Samuel P. Huntington = много забележки имам.

6. The Crucible - Arthur Miller

7. Death on the Nile - Agatha Christie

8. The People Look like flowers at last - Charles Bukowski

Не мога да се впусквам в обяснения надълго и нашироко; за повечето автори съм писала много преди, ако на някой му е интересно, би могъл да се разрови)).

поздрави!

[Challenger]

От началото на годината съм прочела сравнително малко книги.
1. "Атлас изправи рамене" - Айн Ранд
2. "Особени сезони" - Стивън Кинг
3. "Дядо Горио" - Балзак
4. "Пир за врани" - Мартин

[Jaune]

Писах го и в Любов, но нека се вместя и тук.

Последно - "Мъже" на Г.Марков - прекрасна книга! Малко в повече соц лексика имаше, но аз я очаквах, така че даже не ѝ обръщах внимание (=> настройката за книгата е изключително важна!).
Преди това - "Дзифт" - пълен ужас и ако не беше 150 страници, нямаше да си правя труда да я дочета.
"На живо от София" - очаквах повече, но аз просто си обичам града и все по-трудно се впечатлявам на градска тематика.
Сега дочитам "Нощем с белите коне", която е адски приятна за четене, но по незнайно каква причина върви адски бавно. След нея ще си дочета "Невидими изчадия" на Паланюк, която, подозирам, в оригинал е доста по-добра (още не съм се задълбочила достатъчно в нея). И а пропо, това е една от най-грозните корици, които съм виждала ЦЪК (http://erabooks.net/?action=show_book&bid=388). А някой сигурно е взел пари за направата.
И това са ми по-пресните спомени. Иначе ежедневно чета кратка проза и поезия, последно ми направи впечатление Васка Мадарова, ама не, че е кой-знае какво, просто аз си падам по такива неща/на такава емоционална вълна съм. Също - Георги Рупчев.

И така. След като си довърша започнатите книги (подходящо според Меркурий, хех), ще чета "Булото", "Обич" от Ал. Карасимеонов (която впрочем също започнах и зарязах).
И после мисля да разнообразя с "Мидълсекс".
В бъдещите ми планове са и "Калуня-каля" и "Възвишение". (Решила съм да ги чета в този ред и мисля, че е адекватно.)

[BloodyDreamer]

Пуф, да се разпиша и аз за тази година. Честно казано, съвсем бях зарязала форума, само тази тема ме връща, че оттук си допълвам списъка с книги за четене.
Значи, от началото на годината съм прочела:

1. "Цар Плъх" - Джеймс Клавел
Бях я започнала миналата година, обаче нещо не можах да направя връзката с автора, стилът му ми се струваше някак изкуствен, не знам. Според мен това дали един автор е добър, няма нищо общо с това дали ти харесва, защото авторът гради само половината от връзката между теб и книгата, останалата половина читателят трябва сам да си я изгради. Та затова може би беше добре, че я оставих известно време (от порядъка на два-три месеца) да си отлежи и после си я довърших. Последните 200-300 страници ги прочетох извънредно бързо и още ми лежат на сърцето. Ревах изключително много, особено за Шон. Този човек е просто счупен и имах чувството, че аз съм го счупила. Защото в момента, в който прочета някаква история, тя става истинска - някъде вътре, в главата ми. Докато книгите стоят по рафтовете, техните светове не съществуват, но в момента, в който прочета нещо, то заживява вътре в мен. Та всичкото това ме удари след като прочетох "Цар Плъх" и същата вечер изведнъж се почувствах изключително гузно. Ревах за всеки един герой, чието нещастие някога съм прочела, имах чувството, че аз и само аз съм виновна. Както и да е, отплеснах се в лирични отклонения.

2. "Seidman" - James Erich
Четеше ми се книга, в която главният герой е гей. Четеше ми се и фентъзи, пък баш в това действието се развива в Исландия, в епохата на викингите, та реших - тва ше да е моята книга. Не е най-доброто нещо, което съм чела, откъм... не знам, откъм писателски дарби, дълбочина на сюжет и герои, чела съм и по-добри неща със сигурност, но е реалистична (откъм обичаи на викингите и начин на мислене), чете се изключително лесно, така че много ми хареса.

3. "Фермата на животните" - Джордж Оруел
Ем да, Джордж Оруел. Краят му е също толкова неоптимистичен като на 1984, но пък е дистопия и е Джордж Оруел, така че не знам какво толкова се учудих.

4. "Невидимите кризи" - Георги Господинов
Като цяло ми допада стилът на писане на съвременните български писатели. Есетата ми харесаха, а и бях гледала една постановка на Сливенски театър, казваше се "Възхвала на колебанието" и беше изцяло по есета на Господинов от тази книга (много ми хареса, между различните откъси (защото не бяха целите есета) пускаха песни на Бийтълс, което супер много ми допадна), обаче накрая започна да се повтаря и имах чувството, че чета едно и също есе отново и отново.

5. "Аутсайдерът" и "Да се биеш с Рубен Улф" - Маркъс Зюсак (съответно книги едно и две от трилогията за братята Улф)
Първата книга много ми хареса, чак ми се приходи в Австралия докато я четох, някак си ми се искаше да усетя тия изгреви, за които говореше Зюсак (което си е невероятно постижение, като се има предвид, че като цяло не описва най-прекрасните страни на Австралия). Само че действието се развива в продължение на седмици, а аз я изчетох за няколко часа (с малки почивки, защото пътувах) и нещо прецаках работата. Струва ми се, че това е от книгите, които трябва да се четат бавно, за да се усетят напълно, нищо че е едва 140 страници. Та смятам пак да я прочета, този път на малки хапки (така де, още по-малки).
Колкото до втората книга, направо ме отвя. Уникална. Не мога да кажа, че Камерън ми харесва, нито пък Рубен. Не мога да кажа и че не ми харесват. Просто ги усещам. И двамата. И тях, и изгревите, и всяка една тъпа недопушена цигара в книгата. Може би най-човешката книга, която съм чела. Последните страници ги изревах.

[BloodyDreamer]

В момента чета "Дим и огледала" - сборник с разкази на Нийл Геймън (авторът на 'Sandman' - един супер як комикс) и после се чудя какво да чета. Яки са разказчетата, някои ми допадат повече от други, но като цяло са идейни. А, също чета 'Anarchism and other essays' на Emma Goldman - прочела съм само две засега, защото са дълги и искат мислене, обаче съм напълно съгласна с нещата, които пише. Защото тя описва анархизма като идеология, като... не знам, за мен анархизмът е утопия дори. Но определено не е онова агресвино, мърляво, потно, нечовешко нещо, което повечето хора си представят, като им се говори за анархия. Та прочетете ги тези есета, ако се интересувате от такива неща, струва си. Имам още едве книги, които съм ги оставила на hiatus в момента - едната е "Лунните градини" - сказание първо от "Малазанска книга на умрелите" на Стивън Ериксън, на около 160 страница съм и вече най-сетне почнах да вдявам какво, по дяволите, се случва в тази книга; другата е "Крадецът на книги" на Зюсак - там съм на 42 страница, ама засега нещо не ме грабва. Улф ми харесаха повече (впрочем, остава ми още една книга от трилогията - "Когато кучетата плачат", но съм си я запазила за петък, когато съм само до към 14:00 на училище и ще мога да си я прочета спокойно). Така де, ще я довърша и нея, няма къде да отиде. Но засега се чудя какво да чета. Разполагам със следните заглавия:
'East of Eden', 'Grapes of wrath' - John Steinbeck
'Sourcery' - Terry Pratchett (и още няколко от поредицата за Света на Диска, ама съм решила да ги чета всичките по ред, така че сега съм на тази)
„Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“ - Робърт Пърсиг
'Harry Potter and the Goblet of Fire' - J. K. Rowling (което ми напомня - прочетох и 'Harry Potter and the Prisoner of Azkaban' - не че не съм ги чела всичките и то по няколко пъти, ама на английски не съм ги чела и реших, че сега е моментът)
'A Song of Ice and Fire' - George Martin - и тях съм чела, ще ги чета и на английски обаче, ама като гледам най-добре да ги оставя за лятото, щото са си масивно начинание, да мога да си отделя седмица-две само за тях
'1Q84', 'Norwegian wood', 'Kafka on the shore' - Haruki Murakami - ама май и тях ще ги оставя за лятото, че като почнах „Кафка на брега“ миналата година, бая се озорих
„Отвъдни очи“, „Чудакът Томас“ - Дийн Кунц
Имам и още няколко по рафтовете, които евентуално трябва да прочета, ама не са ми належащи (например имам първата част на „Тъмната кула“ на Кинг, ама като че ли сега не ми е до него). А, освен това имам още към 300 непрочетени книги в списъка и се чудя откъде да почвам. Направо не знам.
Та идеята ми беше - отворена съм за съвети :D

[AnarchyBoy]

Днес в книжарницата с една приятна мацка се заговорихме за книжки... Обменихме малко опит, туй онуй... Нещо като реална версия на тая тема..
Та тя много ми препоръча "Шантарам" от Грегъри Дейвид Робъртс, книга която не съм чел, а мацката ми каза, че "начетен пич като теб трябва да я прочете, книгата е уникална и просто ще те остави без дъх".
Нямам обаче много време напоследък за книги, а и днес си купих 5-6 книги, които са ми приоритет за четене, че ги планувам от доста време насам. Въпроса ми е някой чел ли я е? Ако да, струва ли си? Че само от едно мнение на красиво девойче не мога да се навия да чета имайки предвид малкото ми свободно време.
Прочетох резюмето струва ми се горе-долу интересна, но все пак едно е резюме друго е самата книга.

Някой да дава мнения: "Шантарам" Грегъри Дейвид Робъртс

За да знам дали да я вземам.

[DisappointedDreamer]

BloodyDreamer, чела съм едно 50% от тези, които в момента се чудиш коя първо да захванеш, та ти надрасквам нещичко на бързо:

Малазанска книга на умрелите - на Ериксън = чела съм първите две; общо са 9. Огромна поредица, и трябва да имаш време и желание да ги прочетеш докрай. Объркано е доста, междудругото, не е мой тип книга, и като цяло препоръчвам да си ги оставиш за някакъв по-късен етап, когато ще разполагаш с нужните търпение, всеотдайност :Д, време и желание.

1Q84', 'Norwegian wood', 'Kafka on the shore' - Мураками = и трите съм ги чела, като любима ми е Кафка. Първата е трилогия, както съм сигурна вече знаеш, но въпреки това не е толкова "трудна" за впускане и разбиране, колкото Кафка, според моето мнение. Норвежка гора е кратка и, може би, подхожда на годините ти, откъм гледна точка на това, че разказва за премеждия, с които вече си се сблъскала или ти предстои да се сблъскаш.

'East of Eden', 'Grapes of wrath' - John Steinbeck = само първата съм чела, но имам 5 негови книги, и спор няма - голям прекрасник е! и все пак не бих започнала с тях (в момента) :Д

„Отвъдни очи“, „Чудакът Томас“ - Дийн Кунц = чела съм втората (както и много други на Кунц), наскоро и филм излезе по нея, който беше голямо разочарование. Бързо се чете и има интересни елементи на фантазията, но отново - it is not my cup of tea, но ако търсиш нещо увлекателно и бързо-четящо-се, това съветвам :Д

На Тери Пратчет съм чела няколко, като Good Omens (той и Neil Gaiman) ми е любима. Препоръчвам, защото виждам че си падаш по фентъзи (фантастика също?), а по-добър от него няма.

Туй то от мен.

[BloodyDreamer]

DisappointedDreamer, благодаря ти за съвета.
Книгите за Малазанската империя очевидно са четива, в които се случват супер много работи, което означава, че едва ли ще е чак такъв голям проблем да я чета по-полека (демек със солидни почивчици ;д), както и смятам да направя. Между другото, света не го е мислил сам, а заедно с още един писател, който също е писал за империята и по принцип е добре измежду книгите на Ериксън да се четат и тези на другия автор (не се сещам как се казва). Иначе също знам, че Ериксън е доста млад (или поне е бил, когато е писал книгите, сега не го знам на колко е), а това да ти предложат от раз договор за 10 книги какъвто и да си, си е доста впечатляващо, така че ми е интересно как е развил целия тоя масивен сюжет и смятам да устискам до края, колко и да е безинтересно (надявам се, че няма да е).
На Стайнбек съм чела „За мишките и хората“, „Тортила флет“ и „Безпътният автобус“ като първата ми хареса най-много. Но като цяло стилът на Стайнбек ми допадна, някак си се лее, подканва те да продължаваш да четеш.
Тери Пратчет ми е любим. Обожавам го. Чела съм няколко от книгите за Света на Диска, макар че преди да реша, че ще чета цялата поредица от-до, не бях завършвала нито една негова книга (по стечения на обсотоятелствата). Смърт ми е най-любим, ама вече почнах поредицата за магьосниците (баси човека, не стига, че е написал около 57 книги за тоя свят, не стига, че не ги е довършил и не смята и да ги довършва (дъщеря му ще ги довъшва след смъртта му), ами на всичкото отгоре има поредици в поредиците). Та така де, той ми е любимият автор.
И да, наистина си падам по фентъзи, но фантастиката не ми допада чак толкова. Пробвах с Дъглас Адамс и Пътеводителя и не мога да кажа, че не ми хареса, ама определено предпочитам фентъзи.
„Кафка на брега“ ме наплаши и сега малко със страх и съмнение подхождам към Мураками като цяло (иначе Кафка ми хареса там, докъдето бях стигнала, нищо, че бъкел не разбрах от нея :D).
Та май ще заеба всичко и ще прочета нещо от другите книги в списъка ми (-отваря random number generator-), защото така и така трябва да ходя до библиотеката да си взимам „Дядо Горио“, да не взимам само една книга :D А междувременно ще почна „Чудакът Томас“.

[ameli]

^ Удоволствие ми е да ви чета :)
И двете разказвате много увлекателно, току виж подбудите интереса ми да подхвана отново някоя захвърлена книжка :D

[BloodyDreamer]

Тази тема отиде много назад и това не ми харесва, затова реших да се разпиша. Ходих до библиотеката по-миналия петък и си взех "Дядо Горио" на Балзак, "Ана Каренина" на Толстой, "Нравствените основи на анархизма" на Кропоткин и "Михаил Бакунин - от и за него" (очевидно от Бакунин и някакви други автори). Прочетох "Дядо Горио", защото я учим сега - въобще не ми харесва. Като цяло литературата до 19в. (включително) нещо не ме грабва - твърде е... наивна и предсказуема може би са най-точните определния. После ще учим "Бел Ами", прочетох в goodreads за какво става въпрос и звучи интересно, надявам се да не се разочаровам. А иначе сега чета тази на Кропоткин - не съм особено въодушевена на този етап, есетата на Ема Голдман бяха къде-къде по-добри (впрочем, прочетох ги; е, не всичките, защото последните 2-3 са за неравенството между половете и разглеждат проблеми, които вече са (почти) разрешени, така че вече не са валидни и реших, че няма смисъл да ги чета, вече бях прочела това, което ме интересуваше). И понеже не мога да чета само една книга, започнах "Harry Potter and the Goblet of Fire" :D

[tireheb]

Малазанска книга на умрелите - на Ериксън = чела съм първите две; общо са 9. Огромна поредица, и трябва да имаш време и желание да ги прочетеш докрай. Объркано е доста, междудругото, не е мой тип книга, и като цяло препоръчвам да си ги оставиш за някакъв по-късен етап, когато ще разполагаш с нужните търпение, всеотдайност :Д, време и желание.
.

10 са
аз съм в началото на 5та в момента
тва е най-якото фентъзи изобщо писано некога
заебете геим аф тролнс и квото там четете :О

ма верно е АДСКИ объркана и супре странно написана, тва може да отблъсква

[AnarchyBoy]

Колелото на времето, също е епично фентъзи.
Но МКНУ е брутална също

[Jaune]

"Нощем с белите коне" завърших... разтърсваща. Прекрасен език. Не ми се обяснява повече, мразя да се обяснявам надълго и нашироко за книги, които са ме впечатлили толкова.

[DisappointedDreamer]

Минавам да препоръчам две прекрасни неща.

1. Maus I: A Survivor's Tale: My Father Bleeds History и Maus II: A Survivor's Tale: And Here My Troubles Began от Art Spiegelman. Комикс е, микс от fiction and nonfiction и разказва за 2 автобиографични истории: оцеляването на Holocaust-а от един баща, и оцеляването на неговия син чрез surviving his father's trauma. Прекрасни са.

2. North от Seamus Heaney = колекция от стихотворения от ирландския поет Шеймъс Хийни, публикувани 1975-та година. В тях, той прави връзка между торфените тела, принесени в жертвоприношение в тофените блата на Скандинавия и севера, и зверствата приченени на Северна Ирландия от англичаните.

Заслужават си.

[Challenger]

Чета "Понякога те се завръщат" на Стивън Кинг. Ще ви хареса, ако сте почитатели на творчеството му.

[OGCJ]

Най-добрата книга, която съм чела до момента е “Аз преди теб“ на Джоджо Мойс . Изключително интересна книга, чете се сравнително лесно и на един дъх. Очаквах краят да бъде малко по-различен, но въпреки това много ми харесва! :) :) :)

[DisappointedDreamer]

Ъпвам си темичката.

В момента чета Heart of Darkness by Joseph Conrad.

Препоръчвам горещо Lolita by Vladimir Nabokov - да, главната и тема е никак привлекателна, но това, което ме завладя е прекрасното му владеене на езика. четете на английски!

Четох Lady Chatterley's Lover by D.H.Lawrence - прекалено бавна ми се стори, но отново повдига много важни въпроси свързани със секса и личното израстване/усъвършенстване на човека.

Четох и пиесата на норвежкия писател Henrik Ibsen - A Doll's House. Прекалено бързо ми се развиха нещата тук; може би, пиесите не са за мен.

[therichbitch]

Е, руските класици, ако не ги прочетеш на руски, все едно не си ги чел :P

[DisappointedDreamer]

^ Lolita e писана на английски, не на руски. В тази връзка, затова похвалих английския.

[watermelonkisses]

в момента чета We are completely beside ourselves by Karen Joy Fowler. интересни сравнения, забавна по много елегантен начин;
общо взето, съм в началото, но разбирам защо е спелечила Faulkner Award for Fiction)

[anonymous708973]

Е, руските класици, ако не ги прочетеш на руски, все едно не си ги чел :P

Руски знаеш ли?

Много ме е яд, като не мога да прочета някоя книга в оригинал - най-вече, защото не я намирам, но и защото не разбирам езика.
Сега чета Азазель на български, реших, че този превод ще е най-адекватен. Каня се и на The Parfume на немски, ще видим кога ще опра до нея.
А Лолита някога я бях почвала, но се съмнявам да съм прочела дори първата глава, не си спомням защо спрях обаче. Явно гнусна ми е станала, срамота е обаче да не съм я чела май-май.

[DisappointedDreamer]

^И аз бях почнала да я чета преди доста време, и аз я бях оставила, защото просто не можех да я разбера. :Д Няколко години правят огромна разлика.

Това, което ме грабна в нея е колко умело Набоков владее английския. He writes about words not just with words. Великопен си е.

[kalpazanka]

Минавам да си излея литературната мъка. Не помня книга така да ме е хващала за гърлото, обаче в петък приключих "Аз преди теб". Чете се леко, просто не те оставя на мира, докато не стигнеш до задната корица. Все още премислям поведението на героите, изборите и последствията. Горещо препоръчвам!
http://www.helikon.bg/books/127/-%D0%90%D0%B7-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%B1_171465.html#book_info

[therichbitch]

Руски знаеш ли?
колкото да прочета цяла книга в оригинал? не :D

Btw беше полу в кръга на шегата, но все пак съм почти сигурна, че руския го владее още по- добре и този му вариант също може да се похвали с езиково майсторство. Това могат да го потвърдят твърде малко хора, обаче D:

Аз Лолита съм я чела на български, не ме кефят подобни книги. Тежки са ми по един неприятен начин и за съжаление съм чела няколко
Andorra-хем мотив за инцест, хем за религия
Homo Faber- иска да оправи дъщеря си (поне Лолита не му е кръвна дъщеря на Хумберт ли беше)
Mann von fu:nfzig Jahren: пак имаше подобни глупости, хвърлих я още в началото, поне не беше матуритетна (puke)

Гледала съм филма, мисля. Джеръми Айрънс поне става, актрисата беше мн противна. Знам, че не е по темата, но трябваше да споделя :Д

[therichbitch]

Не е художествена литература, но тази нощ изчетох "A brief history of time". Беше мн интересна, макар да не разбрах абсолютно всичко. Чувствам се мн заредена, мислейки си какви гениални умове съществуват. :)
(Вдъхнових се от филма, който вероятно всички са гледали миналата година, аз не знам къде съм бляла.)

[ameli]

^Стивън Хокинс? От Хеликон бяха пуснали една много хубава оферта за две негови книги, поинтересувай се ако искаш.

Аз току що прочетох "Ако утрото настъпи" на Сидни Шелдън. Бих казала, че не знаех за какво става дума в книгата, но четох доста ревюта и си изградих някакви очаквания, които не съм сигурна дали удовлетворих напълно. Не беше скучна като цяло, имаше непрекъснато действие, даже и малко напрежение, нямаше прекалена мелодраматичност, не ме разочарова. Лично аз бих развила сюжета в малко по-различно направление, но и така не беше зле де. Не ми хареса отворения край, бих предпочела всичко да си е завършено.

[therichbitch]

^Стивън Хокинс? От Хеликон бяха пуснали една много хубава оферта за две негови книги, поинтересувай се ако искаш.

Мерси, ще ги погледна, обикновено чета онлайн,де :) Малко са книгите, които искам да притежавам в хартиерн вариант, за да се любувам, че ги имам

[DisappointedDreamer]

Приключих с Конрад, и чета Giovanni's room на James Baldwin.

Допада ми много.

Чакам да ми мине сесията, да се прибирам по българско и да се отдам на четене.