View Full Version : Не издържам повече да ме отхвърля...
SorrowfulQueen
02-09-2013, 14:01
Тъй като не мога да се справя сама с проблема си, реших да се допитам до форума и се надявам да ми помогнете, защото вече съм на прага на отчаянието. Ще започна оттам, че с приятеля ми имаме вече година и половина връзка. Като всички други, и ние сме на възходи и падения, тоест имаме някои дребни пререкания на моменти, но като цяло се разбираме много добре и наистина държим един на друг. Обаче има само 1 голям проблем в цялата работа, който ме подтиска изключително много. По принцип още като се запознахме (от обща компания) в един от по-сериозните ни разговори той ми сподели, че е набожен, и че редовно ходи на църква. Не ми се видя като нещо нередно, даже го приех добре, защото аз самата нямам нищо против вярата и дори я смятам за нещо добро. Само дето не подозирах, че това ще изиграе лоша шега на връзката ни. Нещото, което ме срива тотално е, че за това време, в което сме заедно, не сме правили нищо по-интимно. Караме го само на прегръдки и целувки, а всеки по-различен опит за близост от моя страна завършва с провал. На първо време бях напълно съгласна да не прибързваме, но мина година и половина и той продължава да си кара както досега, просто нищо не предприема. Когато аз поема инициативата пак нищо не се получава. Не знам какво да правя вече, мисля че е нормално щом сме заедно от толкова време да правим секс. Всичко друго си е както трябва, досега не съм срещала друг, който да се държи така добре с мен и да ме подкрепя. И не ми е заради секса, ако беше така, досега да му бях теглила чертата. Но вече почвам да се колебая, защото смятам връзката ни за непълноценна, просто не знам как ще издържа така. Не е и като да сме тийнове, които се чудят дали са готови - даже бих казала, че според мен сме на достатъчно години - аз съм на 21, а той е на 23. Скоро има рожден ден и се чудя дали да не го изненадам поне с малка орална изненада, но ме е страх как ще реагира. Дали няма да се ядоса още повече? Ако ме отблъсне отново, не знам дали ще мога да го понеса. Какво да правя?
Oy7ofCon7roL
02-09-2013, 14:09
Според мен главната причина да не иска секс е, че не му става патката или там долу има нещо, което не става за гледане
не си пропилявай младините (: не е единствения, който ще се държи добре с теб, разликата е там, че ще има хора които ще те желаят !
Violenza
02-09-2013, 14:13
Аз даже не знам как си изкарала толкова време. Това определено не е нормално и не мисля, че причината се крие в набожността му.
Вероятно има някакъв много сериозен проблем или на психическа основа, или на чисто физическа...
Оженете се?
Намери си друг ,който да те задоволява.
ВЪпрос: Защо ,след като си знаела отначало за неговите възгледи не предпочете да стоиш настрана. Сега с държанието си го притискаш да прекрачи моралните си принцип (ако предположим ,че се осланя само на тях). Или ще го търпиш ,какъвто си е ,докато сам не реши,че ще те поиска,или...имаш опции,дадох ти някои от тях.
А не се ли сети да го попиташ, защо се дърпа ???
А не се ли сети да го попиташ, защо се дърпа ???
Това.
Попитай го, не може година и половина да си карате само на прегръдки и целувки. Че сте и на по 20 и кусур години.
Ти си на 21 и година и половина не си правила секс заради тоя льольо??!?!?!?
Мазохистка.
Намери си друг. Има мъже, които ще се държат чудесно с теб пък и ще те задоволяват сексуално.
anonymous708973
02-09-2013, 16:35
А не се ли сети да го попиташ, защо се дърпа ???
Абсолютно. Тая уста за какво ти е?
Другите ти казаха - намери си друг. И да имаш някакви чувства, просто няма как да е любовта на живота ти, щом не те задоволява на ниво, различно от психическото.
Аз ли съм в грешка или това е проблем при мюсюлманите? При жените ...
о.О
SisiStrange
02-09-2013, 16:49
Не мисля, че ще бъдеш щастлива с човек, който не може да те задоволява физически. На твое място това щеше да ме отблъсква и на емоционално ниво. Говори с него, но ако няма логичен отговор и проблемът наистина е неразрешим, си намери нормално момче.
Аз ли съм в грешка или това е проблем при мюсюлманите? При жените ...
о.О
Бъркаш.
В християнската религия също е забранено да правиш секс преди брака, но до голяма степен сме неверници,така че си правим оглушки и не се спазва.
Знам,че е така,но отдавна е отживелица.
Не е така наложено в християнството за грях,както при мюсюлманството.
xXxPETYAxXx
02-09-2013, 17:03
А не се ли сети да го попиташ, защо се дърпа ???
Мда!
Попитай го след брака ли смята да има сексуални контакти?
Аз пък си мисля, че именно защото е набожен ти отказва и защото така са го възпитали. И както другите ти казаха, ако теб това не те устройва винаги можеш да си тръгнеш.
Знам,че е така,но отдавна е отживелица.
Не е така наложено в християнството за грях,както при мюсюлманството.
Баш грях си е,ама никой не го бръсне за слива.Има и много християни,които си го спазват и си стоят "чисти" до първата брачна нощ.
Година и половина имате връзка и не сте правили секс?! До сега обсъждали ли сте го? Ако не сте малко си позакъсняла, така че като за начало можеш това да опиташ.
shadow4e
02-09-2013, 18:07
Знам,че е така,но отдавна е отживелица.
Не е така наложено в християнството за грях,както при мюсюлманството.
Това, че е отживелица за почти всички, те означава, че няма хора и които спазват точно каноните. Аз дори познавам такива, но моите години са. СКлючиха брак и си решиха проблема. Въпросът е, че в случаят само единият е такъв във връзката.
Говори с него и виж доколко му е твърда позицията, за да си наясно и да не се получава това с отхвърлянето.
Знам,че е така,но отдавна е отживелица.
Не е така наложено в християнството за грях,както при мюсюлманството.
Значи при едното е по-малко грях, а при другото повече? пхах
Едните го възприемат по малко по-различен начин. Поинтересувай се и ще разбереш.
SorrowfulQueen
02-09-2013, 19:44
Естествено, че съм говорила с него и то не един път, но той си държи на вярата и казва, че ще се пази до сватбата. Както казах в началото си мислех, че няма нищо лошо да си е вярващ, но с времето чашата започна да прелива. А той като цяло избягваше въпросите, свързани със секса и сменяше темата, така че отначало не знаех за неговите възгледи. Вариантът с женитбата не е на дневен ред, защото мисля, че сме още прекалено млади за тази важна крачка, а и каква е гаранцията, че като се оженим няма да ми се дърпа пак, при положение, че вече година и половина си го караме така и като гледам на него му е идеално да продължаваме в същия дух. Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си? Обмислям да направя още един опит, както казах на рождения му ден да го изненадам с нещоо (сещате се) - но е малко рисковано, ако се ядоса как ще го понеса отново... дали е добра идеята?
sweetka_96
02-09-2013, 20:25
Малее..как си издържала година и половина без секс?!
Не знам дали е добра идея, защото може да ти се ядоса.. (което не е нормално)
greenblood
02-09-2013, 21:36
За жена да се пази до първата брачна нощ съм чувал ама за мъж сефте. :D Не е нормално нещо. Разбирам добре вярващ изповядва си там религията. Не правите секс ама баш пък да избягва самата тема за секса не е нормално. Приятеля ти да няма да става свещеник нещо и ти да не знаеш. :D И както си замислила това да му правиш изненада за рожденият му ден. Мисля ще ти се ядоса понеже той ти е казал че няма да го направи докато не се ожени.
shmatarok
02-09-2013, 21:48
Еми, ако не стане с рождения му ден, постави му ултиматум - обясни му, че имаш физически нужди и не усещаш връзката си пълноценна, ако продължи да се дърпа, ако бях на твое място, с каквито и чувства да съм щях да го зарежа. Т'ва не ми звучи нормално просто.
Или го завържи на някой стол и го открехни какво пропуска. :D
TheBeliever
02-09-2013, 21:52
Не е добра идея да го изненадваш с нещо, което той ясно е заявил, че не желае от теб.
Кажи му как се чувстваш. Кажи му, че сексът ти липсва и го попитай директно дали има въобще намерение да бъде интимен с теб. Според отговора му си прецени следващата стъпка.
HollyGolightly
02-09-2013, 22:11
Не е като да не те е предупредил, от самото начало си знаела. Предполагам ходи в евангелска църква, тоест това наистина е много важно за него. Има си принипи момчето и смята да си ги следва, ако ти самата обаче мислиш, че не можеш да живееш по този начин просто говори с него и му кажи как стоят нещата, разделете се ако трябва.
Приятелят ти не е виновен, така е отраснал, така е възпитан вярва, че това е правилно. Която и да си ти, той няма да сипромени убежденията заради теб, след като все още не го е направил, най-много да реши, че не го уважаваш достатъчно ако продължаваш да го притискаш.
anonymous708973
02-09-2013, 22:33
Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си?
Не.
Сигурно не е лесно да го разкараш след година и половина, затова трябваше да го направиш на втория-третия месец.
Аз бих и го казвам с ръка на сърцето. Просто защото съм нетърпима без секс, а не виждам защо настроението ми трябва да зависи от вярванията на някого, ако те са тоооолкова различни от моите. Не мога, а и не искам да си представя какво си правила година и половина без секс и толко интимни моменти сте имали, в които си го псувала наум, че се държи като девствена деветокласничка.
TheBeliever
02-09-2013, 22:37
вярванията на някого, ако те са тоооолкова различни от моите
Ей това тук е трябвало да включи червената лампичка още в началото на взаимоотношенията им. Даже да оставим секса настрана, връзка между хора с прекалено различни мирогледи е обречена на провал.
Тъй като не мога да се справя сама с проблема си, реших да се допитам до форума и се надявам да ми помогнете, защото вече съм на прага на отчаянието. Ще започна оттам, че с приятеля ми имаме вече година и половина връзка. Като всички други, и ние сме на възходи и падения, тоест имаме някои дребни пререкания на моменти, но като цяло се разбираме много добре и наистина държим един на друг. Обаче има само 1 голям проблем в цялата работа, който ме подтиска изключително много. По принцип още като се запознахме (от обща компания) в един от по-сериозните ни разговори той ми сподели, че е набожен, и че редовно ходи на църква. Не ми се видя като нещо нередно, даже го приех добре, защото аз самата нямам нищо против вярата и дори я смятам за нещо добро. Само дето не подозирах, че това ще изиграе лоша шега на връзката ни. Нещото, което ме срива тотално е, че за това време, в което сме заедно, не сме правили нищо по-интимно. Караме го само на прегръдки и целувки, а всеки по-различен опит за близост от моя страна завършва с провал. На първо време бях напълно съгласна да не прибързваме, но мина година и половина и той продължава да си кара както досега, просто нищо не предприема. Когато аз поема инициативата пак нищо не се получава. Не знам какво да правя вече, мисля че е нормално щом сме заедно от толкова време да правим секс. Всичко друго си е както трябва, досега не съм срещала друг, който да се държи така добре с мен и да ме подкрепя. И не ми е заради секса, ако беше така, досега да му бях теглила чертата. Но вече почвам да се колебая, защото смятам връзката ни за непълноценна, просто не знам как ще издържа така. Не е и като да сме тийнове, които се чудят дали са готови - даже бих казала, че според мен сме на достатъчно години - аз съм на 21, а той е на 23. Скоро има рожден ден и се чудя дали да не го изненадам поне с малка орална изненада, но ме е страх как ще реагира. Дали няма да се ядоса още повече? Ако ме отблъсне отново, не знам дали ще мога да го понеса. Какво да правя?
Май само на granger беше адекватно мнението..
Не му прави орална изненада. Ти го изкушаваш, но при силно вярващите това е едно от основните предизвикателства в живота - дали ще устоят на изкушението. Ако ти успееш да го съблазниш и той дори веднъж прекрачи моралната рамка, която си е поставил, няма да го ощастливиш, а по-скоро ще го накараш да се чувства много виновен и ще се мрази за постъпката си. Ще го направиш нещастен. Има момент, в който хората просто не издържат и се поддават, но дори да го направи веднъж и продължи да го прави, това ще го накара да се обвинява за постъпката си.
В случая нямаш голям избор. Или подхождаш егоистично и го съблазняваш, или се жените, или го зарязваш, или му изневеряваш, но последното няма да те накара да се чувстваш по-добре, а напротив. Трябваше да си помислила по-рано по въпроса.
DarkTemplar
02-09-2013, 23:37
Абсолютно. Тая уста за какво ти е?
За да му прави малки орални изненади. 8-)
Тоя е душевно девствен.
Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си? Обмислям да направя още един опит, както казах на рождения му ден да го изненадам с нещоо (сещате се) - но е малко рисковано, ако се ядоса как ще го понеса отново... дали е добра идеята?
Миличка, именно ако ставаше въпрос лично за мене, нямаше да го търпя. Той възгледите си няма да промени, затова аз като невярваща, не си падам по ужасно религиозни хора, разминават ни се вижданията. И не, не бих търпяла това и 2 месеца, сексът е важен за връзката, важен е и за мен, аз без секс не мога, а и не искам. За какво ми е да се лишавам, само защото някакъв си искал да се пази до сватбата.. еми не, мерси. И ти казвам- няма да се оправи. Имах една приятелка от училище, която също беше с такива възгледи като приятеля ти. И тя имаше някакви сериозни връзки, нооо никакъв секс.. И не иска и да чуе за друго. Така, че тези хора са възпитани с тези възгледи и няма да ги променят. И твоя приятел няма да се промени. Ти си глупава, че го търпиш. И повярвай ми, можеш да намериш мъж, който да те обича, уважава, да се държи добре и да те чука качествено.
xXxPETYAxXx
02-10-2013, 09:35
Естествено, че съм говорила с него и то не един път, но той си държи на вярата и казва, че ще се пази до сватбата. Както казах в началото си мислех, че няма нищо лошо да си е вярващ, но с времето чашата започна да прелива. А той като цяло избягваше въпросите, свързани със секса и сменяше темата, така че отначало не знаех за неговите възгледи. Вариантът с женитбата не е на дневен ред, защото мисля, че сме още прекалено млади за тази важна крачка, а и каква е гаранцията, че като се оженим няма да ми се дърпа пак, при положение, че вече година и половина си го караме така и като гледам на него му е идеално да продължаваме в същия дух. Вие пък толкова лесно ми казвате да го разкарам, защото не става въпрос за вас нали? Ако сте с човека, който ви прави щастливи (макар и не във всеки аспект) бихте ли се отказали от него с лека ръка и да загърбите чувствата си? Обмислям да направя още един опит, както казах на рождения му ден да го изненадам с нещоо (сещате се) - но е малко рисковано, ако се ядоса как ще го понеса отново... дали е добра идеята?
Мисля, че не е никак добра идея да го изненадваш така.
Не бих могла да бъда в твоето положение, просто защото не мога да издържа толкова време без секс! Всъщност, аз съм оставяла човек, с когото се чувствам добре(смис. - щастлива, подкрепяна, желана и т.н.), и то не защото не сме правили секс, а защото секса не ми допадаше/не ме задоволяваше. И периода на сексуалната консумация на връзката ни с него не издържа и 2 месеца, какво остава за 18 месеца. Пък и честно казано, никога не бих се хванала с някой толкова набожен, мен този тип хора ме отблъскват.
На тези години ти е съвсем нормално да искаш секс, а щом смятате, че сте млади за брак - съвсем не мога да те разбера?!
Като искаш се самоизмъчвай още.
Ние ти казваме решението, което виждаме, като имаш друго - следвай своето!
Wednesday666
02-10-2013, 09:51
Мале, тоя пич просто ме стъписа.
Не мислех, че още има такива хора. Смисъл с такъв начин на мислене и такова възпитание.
Виж, то няма лошо, че е такъв, въпросът е в това, че ти се задоволяваш с нещо, което дефакто не ти е достатъчно.
Като те гледам нито си доволна, нито всичко е окей.
Тогава за какво си с този човек?
Говорила си, опитвала си, че и сега имаш идея за "изненада".
Като знаеш, че няма да му хареса, нито ще ти оцени усилията, защо ти е да го правиш?
На него не му липсва секса, нито интимността, нито нищо подобно.
Вариантите ти ги дадоха и преди мен - или сватба, или ще късате. Е, има го и варианта да го чакаш да склони, обаче вероятността е нулева. И на него му е добре така, защото ти го обичаш и е сигурен, че ще му изпълняваш желанията, така че за какво да променя нещата?
Много лошо си направила, че още в началото не си казал край. Защото е било ясно, че рано или късно ще започне да дава отражение.
Едните го възприемат по малко по-различен начин. Поинтересувай се и ще разбереш.
Достатъчно съм се поинтересувал, когато е трябвало.