Тъй като не мога да се справя сама с проблема си, реших да се допитам до форума и се надявам да ми помогнете, защото вече съм на прага на отчаянието. Ще започна оттам, че с приятеля ми имаме вече година и половина връзка. Като всички други, и ние сме на възходи и падения, тоест имаме някои дребни пререкания на моменти, но като цяло се разбираме много добре и наистина държим един на друг. Обаче има само 1 голям проблем в цялата работа, който ме подтиска изключително много. По принцип още като се запознахме (от обща компания) в един от по-сериозните ни разговори той ми сподели, че е набожен, и че редовно ходи на църква. Не ми се видя като нещо нередно, даже го приех добре, защото аз самата нямам нищо против вярата и дори я смятам за нещо добро. Само дето не подозирах, че това ще изиграе лоша шега на връзката ни. Нещото, което ме срива тотално е, че за това време, в което сме заедно, не сме правили нищо по-интимно. Караме го само на прегръдки и целувки, а всеки по-различен опит за близост от моя страна завършва с провал. На първо време бях напълно съгласна да не прибързваме, но мина година и половина и той продължава да си кара както досега, просто нищо не предприема. Когато аз поема инициативата пак нищо не се получава. Не знам какво да правя вече, мисля че е нормално щом сме заедно от толкова време да правим секс. Всичко друго си е както трябва, досега не съм срещала друг, който да се държи така добре с мен и да ме подкрепя. И не ми е заради секса, ако беше така, досега да му бях теглила чертата. Но вече почвам да се колебая, защото смятам връзката ни за непълноценна, просто не знам как ще издържа така. Не е и като да сме тийнове, които се чудят дали са готови - даже бих казала, че според мен сме на достатъчно години - аз съм на 21, а той е на 23. Скоро има рожден ден и се чудя дали да не го изненадам поне с малка орална изненада, но ме е страх как ще реагира. Дали няма да се ядоса още повече? Ако ме отблъсне отново, не знам дали ще мога да го понеса. Какво да правя?