Светът е пълен с въпроси, които науката все още не може да обясни. Един от най-впечатляващите и тайнствени феномени, запазени през вековете, е Чудото на Благодатния огън, което се случва всяка година на Велика събота в Храма на Гроба Господен в Йерусалим – мястото, където, според християнската традиция, Иисус Христос е бил погребан и възкръснал от мъртвите.
Това чудо се случва пред очите на хиляди поклонници от цял свят. Церемонията започва с обстойна проверка на гробницата от местните власти, включително и мюсюлмански представители, което е запазена традиция още от османско време. Храмът се пломбира и Патриархът на Йерусалим влиза в Божи гроб само по риза, без никакви средства за запалване. Вярва се, че Божият огън слиза сам от небето, възпламенявайки лампите и свещите в гроба. Пламъкът, който излиза от ръцете на Патриарха, не изгаря в първите минути, а се предава от човек на човек със свещи и факли.
Исторически сведения за чудото съществуват още от IV век. Едни от най-ранните описания са направени от християнски поклонници и пътешественици, които със страхопочитание описват как „светлина слиза от небето“. Има и османски документи, които свидетелстват за събитието – не само като религиозен акт, но и като социален феномен, който събира различни народи и вярващи в едно.
За Православната църква това чудо е знак за живото Божие присъствие и потвърждение на Възкресението. То не се случва на произволно място, нито по волята на човек. То се проявява единствено в деня преди Великден, и то само в ръцете на православен патриарх, което според вярващите потвърждава истинността на Православната вяра.
Лично за мен Чудото на Благодатния огън е нещо, което не може да се обясни с думи, нито с наука. То е пламък на вярата, който се разпространява от сърце на сърце. Не е необходимо да присъстваш физически в Йерусалим, за да го усетиш – достатъчно е да повярваш.
Във време, когато хората се съмняват във всичко, Благодатният огън напомня, че има сили, които са отвъд човешкото разбиране. Чрез това чудо Бог ни говори – тихо, безмълвно, но светло. А може би вярата именно в това се състои: да повярваш в светлината, дори преди да я видиш.