какво се случва с мен?!

[labyrinth]

Не бях сигурна дали темата е за тук или за ''Училище и приятели'', но...
Трябва да си помогна-кажете ми как?Имам много проблеми и не ми върви в нищо.Живота ми се срина-аз съм виновна, беше нарочно, исках го.Спрях контактите си с хората, превърнах се в друг човек, не искам да съм такава.Дори не искам да пиша във форума, но осъзнавам, че имам нужда от помощ.Имам чувството, че имам 2 различни аз, едното е това, което пише в момента, а другото е това, което ме кара да се самонаранявам.Започна се преди около месец и половина, преди това беше просто откъсване от света, но сега е нещо много повече.Започнах да се самонаранявам без да го искам.Крия го от всички, преструвам се, имам и друг профил във форума, но пиша от този, защото познавам няколко човека от тук.Не мога да споделя на никого-искам, но няма на кого, а и не мога, останах без приятели, отблъснах всички..не съм си писала с никого от 3-4 месеца, а в училище рядко общувам с хората и се преструвам на друг човек, страх ме е, защото не мога да го крия повече и имам чувството, че съвсем скоро ще се изпусна и ще проваля всичко отново, за пореден път.Преди се стремях да се приобщя, но вече не намирам смисъл в това, хората са ужасни.Не мога да приема, че всички са толкова еднакви, отвратително е, но няма смисъл да обвинявам хората, аз съм виновна, след като някои живеят толкова добре защо да не мога и аз?!Къде сбърках?Какво направих?Имах всичко, имах живот, наслаждавах се и изведнъж без да усетя как, стигнах до дъното, до пълната нула.В момента съм едно голямо НИЩО.Най-лошото е,че не знам на какво се дължи всичко това, нямам ни най-малка представа, ако знаех поне малко откъде се натрупа толкова много болка в мен, може би щях да успея да си помогна.По цял ден мисля как трябва да се самоунищожа един вид, не да стигам чак до крайности като самоубийство, но просто да направя голяма крачка и да падна (не е буквално разбира се), може би ще се осъзная, може би трябва да споделям, но не мога, то ме спира, нещото в мен...надявам се някой да сподели мнението си, защото наистина нещата стават много зле с всеки изминал ден...И не, не се филмирам, наистина е така, не знам защо правя всичко това, нямам представа.Защо?

[V0rteX]

Потърси лекарска помощ..

[labyrinth]

лекарска помощ?серизоно ли?стига де, не съм чак толкова зле...

[BrainlessROCKBABY]

имаш 2 варианта - или искаш да се промениш и да "дойдеш на себе си" или заминаваш на майната си
за да бъдеш щастлив или поне нормален човек се иска воля, първо помисли дали имаш воля и що за човек си, щом не можеш да намериш сили да се промениш
иначе няма смисъл да търсиш нечия помощ

[sexa_na_kompleksa]

Според мен, имаш нужда от психолог.

[BrOu]

http://www.zamunda.net/details.php?id=185675&hit=1 Прочети тази книга!!!!!!!!!

[s40t4]

От нищото ли настъпи тази промяна?!?

[Amore-Mio*]

Поднови контактите си.
От каквото и да било провокирана тази промяна, се изисква да се поправят нещата и да продължиш по старому. Запознай се с нови хора. Чети книги. Излизай.

[Josefinne]

Хубавото на дъното е, че единственият път, който ти остава е НАГОРЕ!
Според мен трябва да си помислиш какво толкова те дразни в онова твое друго аз, от което искаш да избягаш. Дали това, че и то иска да бъде еднакво с останалите или нещо друго.
Честно казано и аз като тийнейджър дълго време се борех с периоди, в които отблъсквах всички, висях на тъмно, рисувах разни смущаващи картини, исках да крещя, да троша и в същото време да си стоя в ъгъла, в тъмното и с никой да не говоря. Мен лично ме притесняваше това, че нямам представа какво правя, какво искам да правя. Не намирах нещо, което да ме радва, за което да се събуждам сутрин и да си казвам "Е, днес може да е скапано, но поне ще ми се случи ..."Изходът беше просто да започна да опитвам нови неща, докато нещо в крайна сметка ми хареса.
Също, което много ме плашеше е, че навсякъде се промотира и всички се правят на супер социални и приобщени, с по 1000 приятели във фейсбук, срещи нон-стоп, купони и ала-бала, аз не можех да постигна това, защото винаги съм си била особняк. И накрая приех, че съм до някъде самотник, че не съм като другите. Научих се да се радвам на собствената си компания. Изнамерих сумати неща, за които не ми трябва компания или другарче. Приех се такава каквато съм. И изведнъж вече не бях самотна, не бях тъжна и не страдах от патологична скука. Изведнъж хората започнаха да ме харесват и сами да идват при мен с желание да общуват с мен.
Просто споделям. Може би твоите проблеми са от друго естество. Но факт е, че не харесваш нещо в себе си, нещо фундаментално, от което бягаш и потискаш, а то избива като петно върху бял плат.
И за финал - не знам на колко си години, но искам да те успокоя, че при мен нещата утихнаха след даден момент. Някак си като бях по-малка имах чувството, че в мен бушува истински сърдит океан от чувства, вълни от емоции се блъскат във вътрешността на тялото ми. Но постепенно това премина. Успокои се. Все още на моменти го чувствам, но обикновено е за кратко и все по-често знам каква е причината на това насторение. Контролирам го. Най-много помогна , че се намери един човек, който да ме изслушва, който да ми каже две-три думи за това какво мисли и защо според него се държа така и накрая да завърши с " няма нищо сбъркано в теб, просто си малко объркана ".

[labyrinth]

Търпях прекалено дълго време, наблюдавах и попивах всичко като гъба и просто се натрупа много, много, много информация в мен и сама се обърках.Психолог-не, не става, защото аз не мога да споделя какво се случва.На какво се дължи промяната?-откъде да знам, ако знаех щях да си помогна.Намери си нови приятели-лесно е на думи, опитай се ти да го направиш, а и не са ми нужни, предпочитам сама да се справям.Прекалено много нови неща опитах, достатъчно, писна ми, не мога повече, не искам...аз бях от онези социални хора, с много приятели и купони-отказах се, защото това не беше моят живот...сама отблъснах хората, защото го исках...и да, осъзнавам, че е било грешка донякъде, но наистина не искам да общувам писнало ми е от фалшиви приятели...и наистина не знам дали това е просто период от живота ми, защото се задълбочи наистина много, не мога да променя нищо.Твърде късно е, а и не искам..
Благодаря на всички за мненията, но просто не мога да обясня нищо, следователно няма как да ме разберете.

[scrooper]

имаш 2 варианта - или искаш да се промениш и да "дойдеш на себе си" или заминаваш на майната си
за да бъдеш щастлив или поне нормален човек се иска воля
Да, звучи странно, но и аз го осъзнах, когато бях в период на "упадък и отчуждение". Всеки има такъв период, просто някои хора се задълбават в него. Не си единствена. Чудесно е, че си осъзнала нуждата от промяна. Сега остава да полагаш усилия, за да изплуваш :)


Хубавото на дъното е, че единственият път, който ти остава е НАГОРЕ!

Научих се да се радвам на собствената си компания. Изнамерих сумати неща, за които не ми трябва компания или другарче. Приех се такава каквато съм. И изведнъж вече не бях самотна, не бях тъжна и не страдах от патологична скука. Изведнъж хората започнаха да ме харесват и сами да идват при мен с желание да общуват с мен.
Просто споделям.

факт е, че не харесваш нещо в себе си, нещо фундаментално, от което бягаш и потискаш, а то избива като петно върху бял плат.

няма нищо сбъркано в теб, просто си малко объркана

Ах, колко точни думи!
Не можеш да се преструваш на някой друг и да ти върви. Хората не са малоумни. И когато избягваш контакт, ти заявяваш че не ги харесваш. Няма как да искаш те да те харесват в такъв случай. Ще отнеме време, но ще се оправиш, защото го искаш.

[SHPAIdURmeN]

Вие имате право на три опции :

А: Шизофрения
Б: Трол
В: Истина

[Magnolia13]

От какво се страхуваш? Стъпките ти към самоизолацията са те накарали да престанеш да вярваш в себе си. Което не е толкова голям проблем. Вярата е липса на познание. Просто трябва да погледнеш страха в очите и да го накараш да изчезне, какъвто и да е той. Освободи се от оковите, които си поставила. Сигурна съм, че ще си намериш приятели, стига да го искаш. А може да се опиташ да се сдобриш със старите, ако им обесниш, че си била в труден период и сега имаш нужда от тях - ще те разберат :)

[Guilty]

Преди години имах подобен проблем.Отблъснах всички от себе си,имах чувстово,че никой не ме познава.
Прекъснах всичките си контакти с приятели,познати,не излизах,стоях предимно пред компютъра,не можех да спя вечер, и постоянно плачех.Това продължи около година.След това, бях започнала да се пооправям и се случи нещо много неприятно в моето семейство,и започнах всичко отначало, само,че беше много по-зле.Започнах да пия лекарства за сън, успокоителни,времето ми минаваше в мисли,и втълпявания,че съм болна от нещо и ще умра.Беше наистина ужасно трудно да се възстановя.Не знам всъщност до колко те интересува това което пиша,съмнявам се, изобщо да е така,но исках просто да ти кажа,че не е хубаво да се отдалечаваш чак толкова много от хората и всичко това ще отмине дали сега, или след време,когато ти се почувстваш готова, тогава всичко ще ти изглежда по-различно и малко или много по-хубаво.
Единственото,което можеш да направиш за себе си до този момент е да не падаш духом. :)

[BamBamBo]

На колко години си?Ннормално е за тиинейджърите да преминават през такива фази и периоди.Но определено е нужно да контактуваш и споделяш за да се почустваш по - добре,ако го таиш в себе си , рано или късно ще избие и повярвай ми няма да е към хубаво.
Другият вариант е да се насочиш към изкуство и да излееш всичко чрез него,ако ти се отдава.Рисуване,поезия... нещо такова.
Едва ли проблема е толкова сериозен,просто ти си объркана и се филмираш,излизай и контактувай!

[dillze]

Здравей, аз съм момиче и съм на 13 разбирам какво ти е и аз се чуствам така, в рамките на 6 месеца изгубих приятелите си, започнах да се режа, да мисля на всичко от лошата му страна, не излизам навън освен ако родителите ми не ме накарат. Чувствам се излишна, не съм в стил емо , поне така си мисля. Или поне не искам да съм, искам всичко да е както преди, но не се получава..

[Light_Dreamer]

Хей, всички, които се самонараняват, да се стегнат. Подновете контактите си. Извинете се на приятелите си и излезте малко на вън. Нужно ли е да се режете? Да си причинявате болка всеки път, когато се случи нещо отвратително. Е, това е животът-гаден, отвратителен и жесток. Затова ставайте и се борете.

[Loll.er]

Хей, всички, които се самонараняват, да се стегнат. Подновете контактите си. Извинете се на приятелите си и излезте малко на вън. Нужно ли е да се режете? Да си причинявате болка всеки път, когато се случи нещо отвратително. Е, това е животът-гаден, отвратителен и жесток. Затова ставайте и се борете.

Не им се извинявай ;) Намери си нови приятели с който ти е хубаво :)
П.С Знам чуството!

[Маргаритка]

Или променяш това, което не ти харесва или свикваш с този си начин на живот, приспособяваш се и се опитваш да си щастлива без хора. Не е невъзможно като цяло, но все трабва да намериш нещо, което да ти носи радост.
Като четях си мислех - къде са родителите?

[HristoGavrilov]

Авторке, мисля че бих могъл да ти помогна, но проблемът ти не е толкова прост, че да бъде отговорен чрез един съвет под формата на форумно мнениее. Пиши ми на Лично Съобщение, ако искаш да чуеш какво имам да кажа.

Маргаритка, родителите не винаги са виновни. Познавам доста хора с всеобразни проблеми (самонараняване, наркотици, безразборен секс), чийто родители са в неведение и въпреки това не са лоши родители.

[Arincexmwah]

И аз съм преминала през това. Просто.. намери нещо полезно, което да правиш. Започни от малкото. Излизай с близките си приятели или приятел/ка : -) Всичко ще се оправи. Това е просто един период от живота.

[Waaazzaaaap]

Ако беше стигнала до дъното, щяхме да се познаваме :D Оправяй се.

[Kukuto]

Хаха,аз съм така от 5-6 години , но ми е много по-яко. Иначе на колко години си? :-D