За апатията

[Mary_Jane_69]

Случвало ли ви се е да изчезнете? Да станете невидим, да се чувствате ненужен. Да загубите позициите си на лидер и водач на нещо голямо за вас. Изведнъж нещата започнаха да се разпадат в личен план. Получавате всичко, което сте искали. Вещи, нов дом, подобрения във външния си вид или всичко, което можете да докоснете, но не и това, което е вътре във вас. Имате си всичко, което ви е нужно, но някак си то е сиво. Винаги сте го искали, но нещо ви пречи да му се радвате. Дори и на старите неща, които допреди месеци гледахте с такава наслада... Увереността в самата ви същност, която чувствахтев себе си, някак си е избледняла, и вие знаете как да върнете, всяка духовна нужда, но нещо....не достига. Правите всичко както трябва, изпробвате нови начини, но все пак... нещо не върви. Хората ви изоставят, но самотата вече е красива. Не се усеща по онзи натрапчив и бодлив начин, особено когато бяхте сред хора, а те сякаш несъзнателно ви караха да се чувствате още по-самотни. Самотата е сладка, но все още си е самота. Депресията се превърна в чудно-приятна меланхолия, но все още нещо ви липсва. Силни чувства? Има ли надежда човек отново да се сблъска с тях, или започваш все повече да се напасваш с ежедневната бездушевност и апатия, което всъщност, никак не е полезно.
Топлината ще се върне ли?......

[RagioL]

Многократно се появявам и изчезвам, бездната е гладна за илюзии! И никога не ще бъде нахранена! Въпроса е ще съумееш ли да я прескочиш! :D

[Mary_Jane_69]

не обичам да скачам, а и не мога... мост, ако си изградя? ама ще почнат много да минават през него...еххх

[DoctorSatan666]

Топлината ще се върне ли?......

Не.

[Mary_Jane_69]

Що си толкова лош....

[DoctorSatan666]

Не съм лош, казвам ти какво ще стане. Периодът на сладката меланхолична депресия ми е доста познат. Е, зависи как ще се развият нещата при теб.

[Chacho]

Има ли надежда човек отново да се сблъска с тях, или започваш все повече да се напасваш с ежедневната бездушевност и апатия, което всъщност, никак не е полезно.

Щом така възприемаш безразличието, по-вероятно е да е от хормони при теб.

[Mary_Jane_69]

хоуп со

[npp]

такива проблеми най-лесно се преодоляват с вяра в и молитва към истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос, понеже именно Те са единственият източник на Нов Дух, който очиства човека от всякакви нечистотии - не само най-добра храна за душата, но и за тялото - "Изворът" на живота/жизнерадостта

[tireheb]

такива проблеми най-лесно се преодоляват с уиски
ако тръгнеш да задълбаваш в тея работи с истинския бог отец и истинския господ исус христос, най-вероятно преждевременно ще се обесиш.

[defender]

поредният бисер на "разбирачите" ................... трябваше да спреш до уискито.

[tireheb]

окей, отговорът ми бе твърде ироничен, верно е. но като цяло основната ми идея е такава. не мисля, че точно във вярата може да намериш утеха от апатията. поне от личния ми опит, начинът е да я.. приемеш, колкото и странно да звучи.

[defender]

окей, отговорът ми бе твърде ироничен, верно е. но като цяло основната ми идея е такава. не мисля, че точно във вярата може да намериш утеха от апатията. поне от личния ми опит, начинът е да я.. приемеш, колкото и странно да звучи.
напротив, не да я приемеш, защото ако приемеш ще те довърши .................... един от начините да се справиш с апатията е да я приемеш като нещо не твое, като нещо външно, нещо извън теб самия, като неканен гост, чак след това трябва да започнеш борба с него за да не влезе в тебе ............... не трябва да приемаш апатията като някаква твоя природа и да и се отдаваш, защото разбираш ли такъв съм, такава ми е природата и да я приемаш като част от тебе.............. тогава си обречен. т.е. не трябва да възприемаш апатията като съставна част на самия теб, а като нещо извън теб............ не можеш да се отървеш от нещо което смяташ, че е твое и че е част от тебе.

[tireheb]

ако реално я приемеш като част от теб, няма да имаш нужда да се "отървеш" от нея : )

[defender]

ами тогава тя завинаги ще си остане с тебе ............... и ще ти изсмучи кръвчицата. В нея няма любов, нито милост.......... не се надявай ........... паразита ще смучи докато не го напръскаш с лосион за въшки.

[tireheb]

някак мисля, че не се разбираме съвсем.
да, тя ще си остане там. и все пак ще бъде нещо, което си приел за част от себе си. така, както приемаш бенка, която друг може би би сметнал за грозна (тъп пример, и все пак)
ще бъде тва чувство, което те кара в 4 през нощта да пушиш на балкона, и чувството, което те кара да гледаш мълчаливо дъжда. (малко се обърна по-скоро към меланхолия тук, ама нищо)
та така де.. когато всичко ти се струва безмислено... то най-вероятно наистина е : )

[defender]

бенката си е бенка, ама тя не те тормози, а въшките те хапят и те сърби ............... ти си викаш "въшката е част от мене омммммммм, въшакта е част от мене оммммммм", амма нищо, ......... въшката пак те хапе и ти си викаш абе кво ми е, що ми такова, само ме сърби....................

[tireheb]

окей, просто явно гледаме различно на нещата. мое па и ти да си прав(а)
в крайна сметка, който - както : )

[npp]

такива проблеми най-лесно се преодоляват с уиски
ако тръгнеш да задълбаваш в тея работи с истинския бог отец и истинския господ исус христос, най-вероятно преждевременно ще се обесиш.


ако човек вярва докрай тогава едва ли би стигнал до самоубийство, но е важно вярата да бъде само в Онези, Които наистина са истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос, понеже досега имаше много фалшиви богове и христосовци, също така е добре да се стараеш да не бъдеш лош към другите, но да се стараеш да бъдеш добър - ако следваш тези правила, определено ще сполучиш във вярата

[DoctorSatan666]

Всеки знае, че най-добрия начин да победиш апатията е да й се отдадеш напълно :lol:

+наркотици ест.


http://www.youtube.com/watch?v=I6n3sZlqrCs

[defender]

Всеки знае, че най-добрия начин да победиш апатията е да й се отдадеш напълно :lol:

+наркотици ест.

тва като майтап ли го каза? .................... и какво означава "да и се отдадеш напълно".

[Mary_Jane_69]

Хмм доста противоречиви мнения, донякъде и двете съм склонна да подкрепя, тъй като то хем си расте вътре в теб, хем пък е породено от нещо странично, но логиката ми повече клони към версия 2, тъй като ако не бяхме способни да мислим, нямаше да развием и и открием изобщо чувството, дори и то да е било вътре.
Не можеш да победиш нещо, като му се отдадеш напълно. Не става като по филмите, твърде многото употреба, най-накрая да цъфнеш на другата сутрин нов човек. Тва си беше чиста и проста пародия, DoctorSatan666.
Още - не съм религиозна, не вярвам в съществуването на невидими хора. Християнка съм, но не съм вярваща.

[Chacho]

По-горе беше казала, че да си апатична не е полезно. Какво можем да разбираме под полза, ако не откриваме смисъл? Ако няма нужда да вървиш нагоре, тогава съществува ли въобще понятието "полза"?

[defender]

Още - не съм религиозна,
има време,

[DoctorSatan666]

Коментарът ми беше хумористична провокация, в случай че се чудите. И все пак, да разглеждаме апатията като външно явление е повече от смешно. Апатията може да е причинена от външен фактор, но самата тя протича изцяло в индивида и зависи само от неговото "ниво". Външният свят си е все един, но всеки го "преживява" по свои си начин. Апатията аз бих я категоризирал като защитен механизъм - индивида е в противоречие с външната среда, а отричането й донякъде смекчава противоречието. По своята същност, това е доста нестабилно състояние. Преодоляването му обаче не става изобщо с отричането на самото състояние на апатия, това е дори по-малоумно от самата апатия. В обществото основна движеща сила са позитивните изживявания и затова постоянно се "рекламират". Основно е "впечатлението", че човек винаги трябва да е щастлив, което един вид подсъзнателно криминализира всякакви негативни състояния. Тази идея е заложена много дълбоко в човека, понеже е удобна за всеки, и оттам произлиза стремежа "да се борим с апатията". Което е доста иронично, предвид че самата апатия е продукт на "борба" . В действителност няма нищо лошо в апатията и депресията - те са просто състояния причинени от вътрешни противоречия. Няма смисъл да потискаш симптомите, когато можеш направо да елиминираш болестта. А болестта се крие вътре във всеки човек и може да се разреши само от него си. Това обаче изисква интроспекция, преодоляване на страха и съответно катарзис - все неща, от които хората бягат. Такава трансформация би нарушила малкият им вътрешен свят, в които те се самоопределят(спрямо света). Затова и повечето хора прибягват до "залъгалки" като "стремежи към позитивни преживявания", "борба със апатията" и т.н. . Те служат само за бягане от отговорност и временно разсейване от проблема, но не решават нищо.

[DoctorSatan666]

Още - не съм религиозна, не вярвам в съществуването на невидими хора. Християнка съм, но не съм вярваща.

Това, дори и по-християнските стандарти, е много елементарен поглед върху религията.

А позицията "Християнка съм, но не съм вярваща", крайно ме озадачава. "Християнка" е само етикет, който всеки може да си сложи. Това нищо не значи. Вярването пък е толкова обширен и комплексен феномен. Използването му само в контекста на религията е повече от неразумно.

[Chacho]

Коментарът ми беше хумористична провокация, в случай че се чудите. И все пак, да разглеждаме апатията като външно явление е повече от смешно. Апатията може да е причинена от външен фактор, но самата тя протича изцяло в индивида и зависи само от неговото "ниво". Външният свят си е все един и всеки го "преживява" по свои си начин. Апатията аз бих я категоризирал като защитен механизъм - индивида е в противоречие с външната среда, а отричането й донякъде смекчава това. Но това е доста нестабилно състояние. Преодоляването й обаче не става изобщо с отричането на самото състояние на апатия, това е дори по-малоумно от самата апатия. В обществото основна движеща сила са позитивните изживявания и затова постоянно се "рекламират". Основно е впечатлението че човек винаги трябва да е щастлив, което един вид подсъзнателно криминализира всякакви негативни състояния. Тази идея е заложена много дълбоко в човека, понеже е удобна за всеки, и затова човека в апатия изпитва дори още повече негативизъм. В действителност няма нищо лошо в апатията и депресията - те са просто състояния причинени от вътрешни противоречия. Няма смисъл да подтискаш симптомите, когато можеш направо да елиминираш болестта. А болеста се крие вътре във всеки човек и може да се разреши само от него си. Подобни "залъгалки" като позитивни преживявания, "борба със апатията" и т.н. служат само за временно разсейване от проблема, но не го решават.

Защо изпитването на негативни емоции да е табуизирано от обществото? Това си е почти рефлекс на организма. Винаги ще трябват усилия да го потиснеш. Освен ако не убедиш сам себе си, че преживяването не е негативно.

С други думи, не виждам проблем човек да се стреми да е щастлив винаги. Просто можеш да се научиш да не гледаш на някои "лоши неща" като на проблеми и да спрат да те разстройват. Но все пак да си преследваш щастието.

[Mary_Jane_69]

По-горе беше казала, че да си апатична не е полезно. Какво можем да разбираме под полза, ако не откриваме смисъл? Ако няма нужда да вървиш нагоре, тогава съществува ли въобще понятието "полза"?

Да. Всъщност ползата е огромна. Ако си достатъчно умел, разбираш и научаваш доста неща, освен за другите, главно за себе си. Самовглъбяването има ужасни плюсове, това си е дори един страхотен шанс, да погледнеш на нещата от друг ъгъл, но ако е прекомерно... не води до нищо хубаво. Ако преанализираме всяко нещо по много и много, да - виждаме невидяни до сега детайли, но губим от живота, случващ се около нас. Вглеждаме се в себе си твърде много и доста неща остават на заден план, от което ги боли.

[Chacho]

Да. Всъщност ползата е огромна. Ако си достатъчно умел, разбираш и научаваш доста неща, освен за другите, главно за себе си. Самовглъбяването има ужасни плюсове, това си е дори един страхотен шанс, да погледнеш на нещата от друг ъгъл, но ако е прекомерно... не води до нищо хубаво. Ако преанализираме всяко нещо по много и много, да - виждаме невидяни до сега детайли, но губим от живота, случващ се около нас. Вглеждаме се в себе си твърде много и доста неща остават на заден план, от което ги боли.

Ако не намирам смисъл в живота си, какво ме интересува колко умел ще съм, какво ще научавам и какво изпускам? Не намирам смисъл и в това да търся смисъл. Справи се с тази апатия.

[Mary_Jane_69]

Това, дори и по-християнските стандарти, е много елементарен поглед върху религията.

А позицията "Християнка съм, но не съм вярваща", крайно ме озадачава. "Християнка" е само етикет, който всеки може да си сложи. Това нищо не значи. Вярването пък е толкова обширен и комплексен феномен. Използването му само в контекста на религията е повече от неразумно.

Споменах, защото имаше потребител, който преди това беше писал относно това и самата вяра, която аз свързвам със самите себе си, а не със това, на което са ни учили. Вярата е доста обширно понятие, което има различен смисъл.Дам.

[Mary_Jane_69]

Ако не намирам смисъл в живота си, какво ме интересува колко умел ще съм, какво ще научавам и какво изпускам? Не намирам смисъл и в това да търся смисъл. Справи се с тази апатия.

Смисъл винаги има. Смисъла е дори и само в това, да лишиш света от нещо, или да го дадеш, дори и то да бъде разрушено. Разрушителят пък може би е носил точно тази "мисия" на раменете си. Но не разбира се, толкова опростено, смисъла винаги го има във всяко нещо. Умението е в това, където трябва сам да прецениш кое, докъде граничи. "Смисъла" или си го намираш, или не. Това е.
Справянето е по-скоро еволюиране, в нещо, което тепърва бива да бъде открито.

[Mary_Jane_69]

Пичове, олекна ми някак си. хахах

[Chacho]

Смисъл винаги има. Смисъла е дори и само в това, да лишиш света от нещо, или да го дадеш, дори и то да бъде разрушено. Разрушителят пък може би е носил точно тази "мисия" на раменете си. Но не разбира се, толкова опростено, смисъла винаги го има във всяко нещо. Умението е в това, където трябва сам да прецениш кое, докъде граничи. "Смисъла" или си го намираш, или не. Това е.
Справянето е по-скоро еволюиране, в нещо, което тепърва бива да бъде открито.

И какъв е смисълът да лишиш или дадеш нещо на света? Кое изисква светът да бъде променен, абстрахирайки се от човека? И без нас може да съществува. Представи си една далечна планета, на която ние не повлияваме. Какъв е смисълът да не убиваш на една планета, на която няма хора? А какъв е смисълът светът да съществува изобщо? Защо трябва да има свят?

[defender]

Пичове, олекна ми някак си. хахах

сега ще си дадеш ли телефона....... хихи

[Mary_Jane_69]

И какъв е смисълът да лишиш или дадеш нещо на света? Кое изисква светът да бъде променен, абстрахирайки се от човека? И без нас може да съществува. Представи си една далечна планета, на която ние не повлияваме. Какъв е смисълът да не убиваш на една планета, на която няма хора? А какъв е смисълът светът да съществува изобщо? Защо трябва да има свят?

Ох стига си ме карал да мисля в такъв гаден ден. :D Смисъла е в това, че схемата ти е начертана и ти просто се движиш по нея, с цел да получиш тва, което трябва. Тоест, движим вече начертан път - хоарата му викат съдба.
Света се променя ви-на-ги. От всичко. Дори да го лишиш неволно с 1 мравка - промяна е.
Чакай, чакай. Какво можеш да вземеш, от нещо, което всъщност няма нищо? Просто си е празно.
Защо ли? Не съм някаква Божествена сила или философка от адски високия ранг, която да разяснява такива теми, чиито теми отговор, известен за сега - нямат. Няма как да знаеш. Просто си следваш маршрута несъзнателно и допринасяш с нещо за съществуването си. Може би някой те изследва? А ако имаш невероятния шанс, да ознаеш накъде си тръгнал наистина, а не накъде ИСКАШ и мислиш, че си, хората ти лепват етикет "шизофрения". ;Д

[Mary_Jane_69]

сега ще си дадеш ли телефона....... хихи

хмммм

[DoctorSatan666]

Защо изпитването на негативни емоции да е табуизирано от обществото? Това си е почти рефлекс на организма. Винаги ще трябват усилия да го потиснеш. Освен ако не убедиш сам себе си, че преживяването не е негативно.

С други думи, не виждам проблем човек да се стреми да е щастлив винаги. Просто можеш да се научиш да не гледаш на някои "лоши неща" като на проблеми и да спрат да те разстройват. Но все пак да си преследваш щастието.
Изпитването на негативни емоции е табуизирано в обществото, защото е табуизирано и от всеки един човек. Емоционалното възприемане на света обаче е крайно ограничено. Понеже емоцията няма нищо общо с външния свят, тя е само реакция и като такава зависи изцяло от човека. Емоционалните хора обаче не осъзнават това и отдават своята негативност на външния свят понеже така е по лесно. "Борбата с негативното" пък поражда търсенето на позитивни стимули отвън, които да компенсират "негативното". В тази връзка са и всички сугестии за "търсене на щастие". Щастие търсят именно тези, на които то не им достига, затова и го желаят толкова силно. Достигането на щастието обаче не е възможно, понеже самото щастие е само илюзия, а истинска е само нуждата от него. Затова са и всички игри на "гонене на щастие"... Въпросът е в това да се държи винаги един имагинерен образ, който някой си нарекъл "щастие", та да може постоянно да си играе на "търсене"-то му. Търсенето на миражи във външния свят е следствие от вътрешно неединство, което поражда постоянната нужда от някакви външни стимули, които да "запълнят празнината". Оттук произлизат и всички стремежи, мечти, търсения, желания за придобиване на нещо и т.н. Но решаването на този "проблем" не е чрез измислени образи на щастие или материални придобивки - решението е чрез премахване на самата нужда, а това се постига само чрез вътрешно единство.

[Chacho]

Е, пак въпроса за детерминистичната вселена. Тва го дискутирахме отдавна и стигнахме до извода, че не можем да кажем дали съществува или не съдбата.

Не можеш да гарантираш, че всяко нещо като се случи, води до точно определен развой на събитията. Сещам се за една теория за паралелни вселени и една солипсистка теория, които лежат в метафизичното пространство толкова, колкото и идеята за наличието на съдба, като и двете оспорват съдбата в смисъла, в който ние я разбираме. Тази за паралелните вселени предполага, че всички действия се случват едновременно, но ние по някаква причина или на произволен принцип попадаме в една от тях. Произволният принцип изключва съдбата. Солипсистката теория, която казва, че всичко около нас е прожекция на мисълта ни, където мисълта не е продукт на мозъка, а на душата, също може да изключи съществуването на съдбата, ако мислите на душата са произволни, а не са подбудени от нещо.


И в интерес на истината, аз вярвам, че всяко взаимодействие с дадена система неминуемо я изменя. Но не смятам, че повлиявайки на една система, задължително повлиявам на друга. Тоест, това, което се случва тук и сега на Земята, не е нужно да променя далечна галактика. Особено смъртта на една мравка. Възможно е, но не е задължително.

[Chacho]

Изпитването на негативни емоции е табуизирано в обществото, защото е табуизирано и от всеки един човек. Емоционалното възприемане на света обаче е крайно ограничено. Понеже емоцията няма нищо общо с външния свят, тя е само реакция и като такава зависи изцяло от човека. Емоционалните хора обаче не осъзнават това и отдават своята негативност на външния свят понеже така е по лесно. "Борбата с негативното" пък поражда търсенето на позитивни стимули отвън, които да компенсират "негативното". В тази връзка са и всички сугестии за "търсене на щастие". Щастие търсят именно тези, на които то не им достига, затова и го желаят толкова силно. Достигането на щастието обаче не е възможно, понеже самото щастие е само илюзия, а истинска е само нуждата от него. Затова са и всички игри на "гонене на щастие"... Въпросът е в това да се държи винаги един имагинерен образ, който някой си нарекъл "щастие", та да може постоянно да си играе на "търсене"-то му. Търсенето на миражи във външния свят е следствие от вътрешно неединство, което поражда постоянната нужда от някакви външни стимули, които да "запълнят празнината". Оттук произлизат и всички стремежи, мечти, търсения, желания за придобиване на нещо и т.н. Но решаването на този "проблем" не е чрез измислени образи на щастие или материални придобивки - решението е чрез премахване на самата нужда, а това се постига само чрез вътрешно единство.

Е в такъв случай говорим за постоянно щастие, ако ще го категоризираме като утопия. Но временното щастие не мисля, че е нереално. Определям го като чувство на задоволеност. Когато не си задоволен, търсиш щастие, когато си - не търсиш.

А вече да търсиш причината извън себе си, да, за това съм съгласен, че е неразумно.

И смятам, че не съществува изкореняване на нуждата. Има само потискане. Всъщност самото убеждение, че си изкоренил зависимостта си от позитивните емоции, ти носи сигурност, което от своя страна ти носи позитивна емоция, което намалява нуждата от търсене на щастие. Когато тази нужда не е особено голяма, сме склонни да казваме, че липсва.

[DoctorSatan666]

За теб не знам, но аз нямам нужда от щастие. Нито пък имам нужда да бягам от нещастия. Изобщо вече нямам представа какво е това щастие и нещастие. Всъщност никога не съм знаел.

[Chacho]

Тогава не би имал проблем да си удариш главата в стената. Но инстинктивно ще се спреш или забавиш. В кръвта ни е. Друг е въпроса, че ако не виждаш смисъл в получаването на щастие, то нещата, които се предполага, че ще ти го носят, най-вероятно ще спрат да ти го носят.

Но колкото и да се чистиш, най-основният инстинкт за самосъхранение ще остане. Дори и съзнанието ти да се пребори със себе си, тялото ти няма да успее.

[defender]

Тогава не би имал проблем да си удариш главата в стената. Но инстинктивно ще се спреш или забавиш. В кръвта ни е.

така е, това е вроден нравствен закон, когато вървим против вродения си нравствен закон се чувстваме нещастни и нещо ни възпира от дела противни на вродения закон (демек в кръвта ни е). ................ този вроден нравствен закон е базиран на любовта (защото Бог е любов), когато вървим против любовта (любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си ) тогава сме нещастни или за хората които не знаят какво е щастие или нещастие, чувстват в себе си че сякаш нещо не е наред в тях.

[Chacho]

за хората които не знаят какво е щастие или нещастие, чувстват в себе си че сякаш нещо не е наред в тях.

Ако чувстват, че нещо не е наред в тях, то тогава познават нещастието, просто не го наричат така.

Ако не се чувстват нещастни и не се чувстват щастливи, според мен е конфликтно състояние, в което едновременно се чувстваш щастлив и нещастен. Щастлив от това, че убежденията ти са верни, което те прави по-сигурен, което те прави по-щастлив. Но си нещастен от незадоволените си "низки" страсти. Двете горе-долу се уравновесяват.

[defender]

Ако чувстват, че нещо не е наред в тях, то тогава познават нещастието, просто не го наричат така.
точно така, ........... прав си ............... но се изразих така, просто за тяхно удовлетворение...........

[DoctorSatan666]

Явно говорим на различни езици.

[defender]

жалко че твоя език е шльокавица................. която дори и ти сам не разбираш , казваш, че не й предаваш смисъл, но в същото време се опитваш да я пробуташ на нас.......... и й слагаш мигащи лампички и герлянди за да се вижда отдалече и да създава някаква измамна илюзия за достоверност.

[DoctorSatan666]

http://prikachi.com/images/111/6117111G.gif

Не мога да си позволя да разбирам ...

[defender]

дано поне уроците за доктор ги разбираш ..................

[defender]

докторе, ае съпротивлявай се бе братче............. баси.

[Mary_Jane_69]

Браво на доктора, че гледа Декстър.

[DoctorSatan666]

Fun Fact: Аватарите ми от месеци насам са все серийни убийци.

[Mary_Jane_69]

....so should I brought you a beer..or?

[DoctorSatan666]

Не употребявам алкохол.

[Mary_Jane_69]

наркотици?

[DoctorSatan666]

Естествено...

[Mary_Jane_69]

предимно?

[DoctorSatan666]

Марихуана, при липса на друго. Не съм фен на "парти" наркотиците. Иначе търся да пробвам гъби и лсд.

[Auriss]

http://www.reddit.com/r/SilkRoad/comments/1d6ont/a_long_and_extremely_detailed_post_i_made_on_my/

[Mary_Jane_69]

Марихуана, при липса на друго. Не съм фен на "парти" наркотиците. Иначе търся да пробвам гъби и лсд.

Недей.
Междувпрочем, тресе те дереализацията.

[RagioL]

Марихуана, при липса на друго. Не съм фен на "парти" наркотиците. Иначе търся да пробвам гъби и лсд.

И навярно си се примирил че няма да си набавиш ДМТ.

[RagioL]

Недей.
Междувпрочем, тресе те дереализацията.

Реалността е доста разтегливо понятие.
Ще се изненадаш във каква огромна част от съществуването си човек е несъзнателен.

[UNITED2]

Средство с което човек да се отърве от апатията НЯМА! Не може да направиш това, или да не правиш друго и просто да се отървеш от нея. Отива си така, както и е дошла, или поне при мен е така...

[Mary_Jane_69]

Средство с което човек да се отърве от апатията НЯМА! Не може да направиш това, или да не правиш друго и просто да се отървеш от нея. Отива си така, както и е дошла, или поне при мен е така...

средно време ти отне....?

[Ambiguous]

Е, пак въпроса за детерминистичната вселена. Тва го дискутирахме отдавна и стигнахме до извода, че не можем да кажем дали съществува или не съдбата.

В научните среди към момента въпроса за детерминистичната или пропабалистичната вселена се счита за решен.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bell%27s_theorem


Отностно теорията с паралелните вселени, не мисля, че може да бъде научно потвърдена след като тя е отвъд твоето съществуване. Според мен поне звучи нелогично това да е така, защото се твърди, че всеки път когато вселената трябва да вземе решение тя формира няколко паралелни такива като във всяка се е случил един от възможните резултати това само по себе си намеква, че шанса да се случи което и да е от всички събития е равен, а физиката и пост приори знанията ни казват съвсем различно нещо.

[defender]

Естествено...

ако някои ден имаш деца, често става така, че децата показват на дела глупостта на философията на бащите си.................... не казвам че при теб ще стане така, но е възможно.

[DoctorSatan666]

И навярно си се примирил че няма да си набавиш ДМТ.

ДМТ може да се извлече от mimosa hostilis, доколкото знам метода изисква елементарни знания по химия. ДМТ-то обаче е най-силния познат халюциноген, така че не мисля от трева да се хвърлям на ДМТ. Най-много да свърша в лудницата.

Иначе имам семена от ipomoea tricolor, които съдържат ЛСА - халюциноген близък до ЛСД. Само че така и не установих точния вид на растението, нито дозата която трябва да приема, затова и не се престраших да го пробвам.


http://www.reddit.com/r/SilkRoad/comments/1d6ont/a_long_and_extremely_detailed_post_i_made_on_my/
Tnx m8

[RagioL]

Два пирона в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром.

[RagioL]

ДМТ може да се извлече от mimosa hostilis, доколкото знам метода изисква елементарни знания по химия. ДМТ-то обаче е най-силния познат халюциноген, така че не мисля от трева да се хвърлям на ДМТ. Най-много да свърша в лудницата.

Иначе имам семена от ipomoea tricolor, които съдържат ЛСА - халюциноген близък до ЛСД. Само че така и не установих точния вид на растението, нито дозата която трябва да приема, затова и не се престраших да го пробвам.

Според мен си струва риска. И до къде си стигнал с медитацията?
Виждал ли си бездната?
Нищото?
Това което поглъща съществуването ти?

[DoctorSatan666]

Недей.
Междувпрочем, тресе те дереализацията.

Ако под дереализация имаш предвид интроспекция и трансформиране на вътрешен свят, да. Но не виждам проблема в това. "Реалността" изглежда толкова "реална" че много хора се забиват в нея и тъпчат на едно място - създават си един малък свят и си го защитават от външни влияния, обграждайки се с лъжи. А когато "реалността" е и общоприета, лъжите се консолидират дори повече. И всичко това хората нарекли своя реалност, в нея се изживяват, в нея битуват, за нея се борят, за нея страдат, в нея са НЯКОЙ... и всичкото това само за да не рухне малкият им свят, да паднат всичките им дрехи и да останат "голи". За малкия човек винаги това е най-важно - да бъде НЯКОЙ, да бъде НЯКЪДЕ, да прави НЕЩО, да има илюзията за контрол... А красотата на познанието и просветлението не се крие в поредната скалъпена концепция, нито в посредствените квартални мъдрости. Светът е твърде голям за да се побере в една дребна лъжа.
Познанието и израстването не идват от обожествяването на границите на малкия вътрешен свят, а напротив - от разпадането на тези граници, чрез пълно унищожение на всичко "свято", на всеки закон, всяка псевдо-мъдрост. И това е всъщност дереализацията, поне аз както я разбирам.

[defender]

Ако под дереализация имаш предвид интроспекция и трансформиране на вътрешен свят, да. Но не виждам проблема в това. "Реалността" изглежда толкова "реална" че много хора се забиват в нея и тъпчат на едно място - създават си един малък свят и си го защитават от външни влияния, обграждайки се с лъжи.

виждам, че добре се познаваш.........

[DoctorSatan666]

Според мен си струва риска. И до къде си стигнал с медитацията?
Виждал ли си бездната?
Нищото?
Това което поглъща съществуването ти?
Не можеш да видиш бездната, понеже няма какво да гледаш. Затова и бездната не се вижда с гледане, изобщо не се гледа. Не се и слуша, усеща, осмисля и т.н..... тя няма лице, форма или нещо чрез което да я определиш. Затова и ако тръгнеш да я определяш, нищо не правиш. И все пак бездната е навсякъде около нас, именно липсата на "нещата" е причината "нещата" изобщо да съществуват. Както звукът може да се чуе само в тишината. Как иначе би бил звук.... Затова аспектът на "нищото" винаги трябва да се взима предвид - в него можеш да дефинираш всичко (условно), и в същото време там се "губи" "всичко" и остава само "нищото". Същото е и във вселената, същото е и в човека.

[DoctorSatan666]

виждам, че добре се познаваш.........

Същите неща можеш да откриеш и в себе си, трябва просто да кривнеш от пътя - да се изгубиш и да разбереш че няма път. И така всяка посока става път...

Но не, ти предпочиташ да си вървиш по някакви измислени пътечки, украсени с божествени илюзии...

[defender]

това е философията на нравствените аборигени ................. .

ПП: нали знаеш, че аз мога да ти преекспонирам същите твои думи и да ги отнеса към тебе, но с обратен знак .............. няма смисъл да се занимаваме с хитри игрички на думи и изречения. ............ всичко което кажеш за мене, аз после мога да го отнеса за тебе .............. и двамата сме напълно еднакви, разликата между нас е единствено в избора на свободната ни воля - да вярва Бог или да вярва на себе си (т.е. да замениш Бог със себе си.).

[DoctorSatan666]

Моите думи нямат значение, нито имат характер на истина... Въпросът не е в истината, нито в нейните безкрайни реалности и доказателства.

[defender]

Въпросът не е в истината, нито в нейните безкрайни реалности и доказателства.

ами и аз това казвам ............ въпросът е просто в някаква вътрешна душевна предразположеност към Бога ли клониш или не .............

[NomNomNom]

Имам всичко и всичко е сиво.
Едн ъф ди драма.