View Full Version : Карам се с нашите за всякакви простотии
Искам някой съвет по-скоро, за да затворя устата на майка си. Как да ѝ набия в главата, а и в тази на баща си, че не съм бебето, за което ме мислят и мога и сам да се оправям? Казват ми, че не мога да съм самостоятелен, а самите те не ми дават възможност да бъда такъв. Постоянно ми обясняват, че понеже са по-възрастни, трябва да ги слушам, а за мен това са простотии, защото мога и сам да вземам решения относно това какво правя, цяла година ми се повтаряше, че ще се осера на изпитите, а сега, когато не стана така, продължават, но с други работи. Както се вижда, досега нито съм умрял, нито съм пропушил и станал пияница, сиреч не съм пропадняк, нито нищо, но все ми се няма доверие, а още повече ме дразни майка ми, когато ми обяснява, че не съм ги уважавал с баща ми, а когато кажа, че те нямат респект към мен също следва дървене от нейна страна и тъпи коментари от сорта на „Не ми дръж сметка!“, „Още си много малък!“ и подобни. Как да спра това, защото вече ми писва?
DoubleDMG
05-27-2013, 06:26
1-во че си малък олигофрен
2-ро това че пушиш и пиеш не те прави пропадняк
3-то Стой си на гъза, пишлеме си.
4-то трай там че после ще плачеш за мама и тате.
5-то по-добре си изтрий профила че като те гледам ми става тъпо че си тийн.
Всеки минава през т'ва - спри да им обръщаш внимание. Като спориш с тях просто си удължаваш агонията. Искаш уж да си 'самостоятелен', а се съобразяваш с мнението им ? Губи се логиката. Върши си каквото ще вършиш, но последствията са си за твоя сметка. Първоначално ще ти вчернят живота, но доста бързо ще вдигнат ръце, 'щото няма да им се занимава. И като се заяждат зак'во въобще им отговаряш ? Една усмивка и тотал игнор.
marin4itu
05-27-2013, 08:13
Ами то ти като цяло не си особено голям... Нито пък можеш да бъдеш кой знае колко самостоятелен като те гледам..
mariam123
05-27-2013, 08:25
На 14 г. ти си си дете. Какъв респект на тия години искаш да имат от теб? Доверието не се налага, то се печели. А и за Бога, за къде бързате да пораствате, я си изживейте детството и му се радвайте.
~The Smile~
05-27-2013, 12:44
Недей така. Имаш още доста време, докато станеш пълнолетен, а през това време ти ще си все още "вързан" за родителите си. Ти винаги ще си тяхното дете, независимо колко си голям. Родителите ти дават най-доброто. Слушай ги и няма да сгрешиш.
Ще кажа две думи :Такава е възрастта :д /Да, мога да броя :д/
girlwithblueeyes
05-27-2013, 13:08
Ами то ти като цяло не си особено голям... Нито пък можеш да бъдеш кой знае колко самостоятелен като те гледам..
това
Всеки минава през т'ва - спри да им обръщаш внимание. Като спориш с тях просто си удължаваш агонията. Искаш уж да си 'самостоятелен', а се съобразяваш с мнението им ? Губи се логиката. Върши си каквото ще вършиш, но последствията са си за твоя сметка. Първоначално ще ти вчернят живота, но доста бързо ще вдигнат ръце, 'щото няма да им се занимава. И като се заяждат зак'во въобще им отговаряш ? Една усмивка и тотал игнор.
Тва е.
ПС: Ако искаш самостоятелност, би трябвало самостоятелно да се октъснеш от тях.