Искам някой съвет по-скоро, за да затворя устата на майка си. Как да ѝ набия в главата, а и в тази на баща си, че не съм бебето, за което ме мислят и мога и сам да се оправям? Казват ми, че не мога да съм самостоятелен, а самите те не ми дават възможност да бъда такъв. Постоянно ми обясняват, че понеже са по-възрастни, трябва да ги слушам, а за мен това са простотии, защото мога и сам да вземам решения относно това какво правя, цяла година ми се повтаряше, че ще се осера на изпитите, а сега, когато не стана така, продължават, но с други работи. Както се вижда, досега нито съм умрял, нито съм пропушил и станал пияница, сиреч не съм пропадняк, нито нищо, но все ми се няма доверие, а още повече ме дразни майка ми, когато ми обяснява, че не съм ги уважавал с баща ми, а когато кажа, че те нямат респект към мен също следва дървене от нейна страна и тъпи коментари от сорта на „Не ми дръж сметка!“, „Още си много малък!“ и подобни. Как да спра това, защото вече ми писва?