innuendo
06-06-2013, 11:23
Здравейте, оказа се, че с един приятел, който е три набора по-малък от мене, сме полубратя. Значи, в началото на 2010 се запознахме по една съвсем нелепа случайност (макар че си знам, че случайни неща никога не е имало тук, а при мене пък съвсем!) и веднага си допаднахме. Оказа се, че той има с мене точно 40 месеца разлика (за капак на тази част - и двамата сме в сряда родени), освен това, правихме си при един стар и изпечен кабалист изследвания - оня пич се оказа с конфигурация 13:40 (13 - 1 и 3 - числата на Слънцето и Юпитер, а аз - 37:87, което, каза той тогава за 87 - е голяма работа).
И на тоя моя лудак преди четири месеца му дойде тая неземна мисъл да ме заведе в Съдебна Медицина на ВМА-Варна и дадем кръв за генни изследвания. Кихна пича хилядарка, чакахме три недели да стане изследването, после още две седмици чакахме за здравето на родните ни пощи да доставят резултатите и... I guess we know the score... (пред резултата немеем)
Оказа се, че сме полубратя!
Отначало - първите десет дни, бяхме някак си екзалтирани, правим се на големи гъзета - кой като нас, нъц-нъц...
Но после, като взех да си го прибирам у нас да спи човека (в момента е тъмна Индия кой има някакви родителски или попечителски права над него, та той е като избит електрон и го играе латинопартизанин), майка ми започна да ми ръмжи.
Появим се с маршова стъпка в апартамента, онази: "Рммммррх!!!". Започнем да слушаме музика от таблета му, пак вади едни звуци, по-характерни за стара чавдарка, която не може да си вземе баира, нежели за толкова божем умна жена като нея.
Баща ми знае какво е правил на онези години по-добре от когото и да било на тази планета, та си трае, но сега сме на път да се запердашим кой както свари.
Та, въпроса ми е:
Как да постъпя - да обявим резултатите от изследванията пред майка ми, пък каквото ще да става; или да си траем до по-удобен момент?
И на тоя моя лудак преди четири месеца му дойде тая неземна мисъл да ме заведе в Съдебна Медицина на ВМА-Варна и дадем кръв за генни изследвания. Кихна пича хилядарка, чакахме три недели да стане изследването, после още две седмици чакахме за здравето на родните ни пощи да доставят резултатите и... I guess we know the score... (пред резултата немеем)
Оказа се, че сме полубратя!
Отначало - първите десет дни, бяхме някак си екзалтирани, правим се на големи гъзета - кой като нас, нъц-нъц...
Но после, като взех да си го прибирам у нас да спи човека (в момента е тъмна Индия кой има някакви родителски или попечителски права над него, та той е като избит електрон и го играе латинопартизанин), майка ми започна да ми ръмжи.
Появим се с маршова стъпка в апартамента, онази: "Рммммррх!!!". Започнем да слушаме музика от таблета му, пак вади едни звуци, по-характерни за стара чавдарка, която не може да си вземе баира, нежели за толкова божем умна жена като нея.
Баща ми знае какво е правил на онези години по-добре от когото и да било на тази планета, та си трае, но сега сме на път да се запердашим кой както свари.
Та, въпроса ми е:
Как да постъпя - да обявим резултатите от изследванията пред майка ми, пък каквото ще да става; или да си траем до по-удобен момент?