liebeistfuralleda
06-12-2013, 19:09
Здравейте, на всички.
Видях Форума ``Училище и приятели`` и реших да се допитам до вас, относно една тема. Няма да говоря да училище, но ще говоря за приятел. Надявам се повечето от вас, които прочетат това, да ме посъветват с каквото и да е било. Дори да има негативни коментари, ще ги приема, защото наистина не знам какво да правя, а бих искала да ми помогнете. Е, ето я и моята история:
Познавам се с момичето Х от 10 години, винаги съм била до нея и тя до мен(колкото и банално да звучи). Когато Х стана ха 14 отиде да живее в друг град, и въпреки това аз я посещавах, и тя мен. И до Февруари 2013 взаимотношенията ни избледняваха. Почнахме да не се търсиме(нито скайп, нито фейсбук, нито телефон, дори нито един смс), помислих, че ми е сърдита, но видях, че не е така. Обаче фактите говореха друго. Тя идваше в града ми, и не ми се обаждаше, общуваще с приятелите ми, но не и с мен, но когато и казах всичко това, тя ми каза, че наистина цени, че имаме такова приятелство което дори разстоянието не може да раздели, и че въпреки това, че не сме се търсили, никога не е спирала да мисли за мен. Аз и казах, че исках да прекратим взаимотношенията си, защото ме нарани това, че никога не ме търси първа тя, и като цяло ме забравя, но сега когато си спомням прекараното с нея, и всички тези спомени, се чудя дали просто тя ми липсва или спомените ми липсват. Е, какво ще кажете? Да се извиня ли? И ако го направя, да е писмено с всичките ми чувства или просто да и го кажа в лице(въпреки, че не знам дали ще поиска да говори с мен). Наистина ще се радвам ако някой ме посъветва нещо, относно това, и ще съм много благодарна на този който прочете цялата тази каша, и отдели толкова време за това.
Видях Форума ``Училище и приятели`` и реших да се допитам до вас, относно една тема. Няма да говоря да училище, но ще говоря за приятел. Надявам се повечето от вас, които прочетат това, да ме посъветват с каквото и да е било. Дори да има негативни коментари, ще ги приема, защото наистина не знам какво да правя, а бих искала да ми помогнете. Е, ето я и моята история:
Познавам се с момичето Х от 10 години, винаги съм била до нея и тя до мен(колкото и банално да звучи). Когато Х стана ха 14 отиде да живее в друг град, и въпреки това аз я посещавах, и тя мен. И до Февруари 2013 взаимотношенията ни избледняваха. Почнахме да не се търсиме(нито скайп, нито фейсбук, нито телефон, дори нито един смс), помислих, че ми е сърдита, но видях, че не е така. Обаче фактите говореха друго. Тя идваше в града ми, и не ми се обаждаше, общуваще с приятелите ми, но не и с мен, но когато и казах всичко това, тя ми каза, че наистина цени, че имаме такова приятелство което дори разстоянието не може да раздели, и че въпреки това, че не сме се търсили, никога не е спирала да мисли за мен. Аз и казах, че исках да прекратим взаимотношенията си, защото ме нарани това, че никога не ме търси първа тя, и като цяло ме забравя, но сега когато си спомням прекараното с нея, и всички тези спомени, се чудя дали просто тя ми липсва или спомените ми липсват. Е, какво ще кажете? Да се извиня ли? И ако го направя, да е писмено с всичките ми чувства или просто да и го кажа в лице(въпреки, че не знам дали ще поиска да говори с мен). Наистина ще се радвам ако някой ме посъветва нещо, относно това, и ще съм много благодарна на този който прочете цялата тази каша, и отдели толкова време за това.