Той не е от моя ранг

[byntar4eto]

Ще започна с това, че не пиша тук, само за да получа съвет или мнение, а по-скоро да излея разпилените си мисли нейде. Да ги разкарам, да не са вътре в мен, да ги видя с очите си и след това да взема решение, защото вариантите ги знам, само ми е непреодолимо трудно да избера.
Не знам кои от вас са гледали „Тетрадката“, но тези, които са по-лесно биха си представили историята ми, колкото и нелепо да ви звучи, има твърде много прилики със сюжета.
Не съм кой знае какво, не мога да се похваля с физическа красота и това го осъзнах още, когато бях съвсем мъничка. Тогава си казах „Какво пък? Аз ще се науча и ще бъда красива отвътре“. Започнах да чета, да се интересувам, да любопитствам, да търся и да уча. Нашите оказаха също огромно влияние. Натрупах опит и мога да се похваля, че разбирам от много. Пътувала съм из цяла Европа, живяла съм за постоянно в две европейски държави, освен България. Интересувам се от много науки, а също и изкуства, владея отлично два езика, освен български. Уча в най-доброто училище в града и полагам усилия да се справям с предметите, макар да съм с година по-малка от съучениците си. По-просто казано, да, имам сиво вещество.
Преди два месеца се запознах със симпатичен младеж, който ми хвана окото.Това ми се случва рядко - единични случаи. Заглеждам се по мъже, единствено ако приличат на бившия ми приятел. Но младежът в тролея не ми напомни на никого. Той беше с две мои приятелки и отидох при тях да ги видя как са. Тогава и двамата си направихме взаимно комплимент и после той слезе от тролея. Мислех, че няма да го видя повече, но вечерта се засякохме в обща компания и се запознахме официално. Отделихме се от другите и говорихме над три часа за разни неща. И като че ли се усети, че и двамата изпитваме симпатии един към друг. От тогава сме заедно. На третия ден, обаче аз отидох при него и му заявих ясно: „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва. Заслужаваш повече.“. А той ме гледаше толкова тъжно, накрая каза „аз съм сигурен, че искам теб, никоя друга не ми се е струвала толкова близка за толкова кратко време и ти си момичето, което споделя интересите ми и ме разбира толкова добре. Наистина те харесвам, искам да съм с теб.“Тогава въздъхнах, съжалих го наум и си казах „поне го предупредих“. За тези два месеца имахме невероятни моменти заедно, той никога не е бил толкова щастлив, колкото с мен. Бях причината той да сияе. Той наистина се привърза към мен. Имахме и неприятни моменти, но пък след всяко недоразумение се чувствахме все по-близки и по-сплотени. Ще ми се да кажа, че сме се карали за мънички неща, като в повечето тийн-връзки, но не. Какво ли не се случи.
Първото нещо, за което исках да се разделим беше, че бившият ми приятел, с когото бях три години щеше да дойде от Англия в България, побеснял след като разбра, че имам друг, с пъкления си план да ме отведе обратно във Великобритания при майка ми и него. Аз го обичам, никога не съм обичала по-силно – той ми показа светлата, красивата страна на живота, опознах света докато бях в прегръдките му. Той ме закриляше от грозните осъдителни погледи на хората. Той имаше всичко, от което се нуждая. Той беше моят светъл в живота ми. Винаги ще бъде. И както гласят татуировките ни „завинаги ще останеш в сърцето ми“ (само, че са на немски).Все още нося пръстена на лявата си ръка и гривната, на която пише, че е благословен да ме има на дясната ми ръка. 2010-та година, която прекарахме изцяло заедно завинаги ще бъде най-блажения ми сън, най-прекрасното време в живота ми, не съм имала по-красиви моменти от тогавашните. Тогава видях отблизо същинското щастие, видях че животът наистина е най-прекрасното нещо на света. Обичах живота си, обикнах и себе си, обикнах и него. Един ден разбрах, че не мога да си представя живота си без този човек, без грижите му, без усмивката му, без гласа му, без закрилата му. Осъзнах, че той е причината аз да съм се преборила с трудностите и че той е виновника за безрезервното ми щастие. Той бе моята опора. Сутрин се събуждах с усмивка, заради него. Вечер мислех за него и заспивах отново усмихната. Проблемите не ми се струваха съществени, защото той бе до мен. След време разбрах, че съм готова на всичко за него, да се изправя пред когото и да е и да го сломя, заради него. Бих дала всичко в името на неговото щастие. Той бе най-голямата ми тревога, страх и вълнение, но и най-яркият лъч в живота ми, който донесе най-прекрасните ми мигове, който ми разкри същността на щастието и какво означава да бъдеш обичан. Любовта е съкровена.Трудно е да я опишеш - тя не е нищо повече от едно приятелство с малко бляскаво вълшебство, поръсено отгоре. Чувството е най-прекрасното, щастие, пъстрота - няма нищо по-хубаво от това да имаш любимия си човек до теб, който също те обича и да опознавате света. Стъпка по стъпка, ръка за ръка, в най-трудните моменти да имаш сили да се усмихнеш и да кажеш „Това не ме плаши, защото той е до мен“. За съжаление, след време захарният свят, в който си се пренесъл се покрива с пепел и всичко сякаш почва да гние. Както всяко лято си отива, прокудено и изтерзано от есенните дъждове и ветрове, любовта също изчезва, заличава се от мъгли, изплетени от съмнения и тревоги. Само спомените остават непокътнати. Любовта към човек може би не е вечна, но любовта съм спомените, към отминалото време за мен е. Те ме връщат отново и отново към блаженото и най-прекрасното лято, когато бях забравила що е болка и страдание. В последствие разбирам, че не съм влюбена вече в човека, с който преживях всичко, а само в спомените ни от тогава. Именно заради това обичам Носталгията си толкова много. Един ден през лятото на 2011-та аз реших да го напусна, ей така. Като че ли имах нужда от въздух, свобода, приятели и забавление. Тогава живеехме във Великобритания още. Аз му казах, че отивам лятото в България и ще се върна за началото на годината. Понеже той имаше работа във фирмата на баща му, той остана. Когато лятото привърши и беше време да пътувам, аз отложих полета, който той ми бе платил. Звъннах му и с най-спокойния тон му казах „оставам в България“. Можете да се досетите, че точно в този момент света му се срина пред очите. Дни по-късно той дойде. Заряза и работа, и семейство, и приятели, и учене, за да дойде и да ме моли на крака да не разбивам сърцето му. Ще питате къде ми е ума да идвам от ВЕЛИКОБРИТАНИЯ в пуста България, да зарязвам прекрасен човек като него. За съжаление, имам проблеми със здравето, с психиката, ако трябва да сме точни, а престоят ми в Обединеното Кралство още повече ги задълбочаваше. Като в нормалните връзки и ние сме имали своите недоразумения, но никога не се бяхме разделяли, аз все събирах всичките негативи в себе си, докато не получех криза и се озовавах в болница и после всичко се повтаряше. Не, той не беше виновен, той е най-страхотният мъж, който мога да си представя и съм най-голямата късметлийка да го имам. Обещах му, че нищо няма да се промени, че ще му звъня, ще си говорим, ще бъда до него. Той страда много, но накрая склони. Тук е момента да упомена, че нашите ме направиха на сол, когато разбраха за решението ми да остана, не само заради това, че пропускам толкова професионални възможности, а именно и заради „г-н Перфектен“, когото всички много обичат. Понеже нали не са му виждали тъмните страни, винаги е така.
Започнах да водя бохемски начин на живот. Защото се чувствах точно като куче, държано под каишка с години и накрая е пуснато на свобода да гниете кокали и други за него блаженства. Допуснах грешки. Превърнах се в лош човек. Обвинявам, така да го наречем, „депресията“, в която бях изпаднала, след като пропъдих любимия си и единствен човек, способен да ме разбере и да приеме необятния ми хаос. Не исках да приема грешката си, не исках да погледна света с трезвен поглед, затова и пиех всеки ден. Всеки е допускал грешки през тийн-годините си, за които не иска да казва на никого, е това е моята грешка – алкохола. Хайде, съдете ме, че бях лекомислена и исках да убия демоните в себе си. Започнах училище и прекратих любовта си с алкохола, започнах да излизам с приятели, исках да забравя първата си любов. Опитах с двама, стигна се до провал и осъзнах, че не съм способна да изпитам чувства към никого друг. Опитах! От деня, в който Той напусна България САМ, аз повтарям на себе си, че това е най-голямата ми грешка. Но трябваше да си страдам сама. Не живеех в настоящето, а се връщах в края на 2009-та и си представях, че всичко си е същото. Връщах се в стария си апартамент, където сме били заедно с него, търсех го, гледах в една точка и си мислех, че от някъде ще се чуе шум и той ще дойде. Но си оставах с чакането и всеки път тези мисли ме докарваха до сълзи. Единствените неща, които могат да ме разплачат – лещите ми и моята съкровена Носталгия. До ден днешен страдам за края на 2009-та и 2010-та.

[byntar4eto]

Мястото не ми стигна!
Ако се върнем обратно в 2013-та, положението е объркано отвсякъде. Англичанинът е сам, разбит, съсипан и въпреки младите си години, той няма желание за живот. А новият ми приятел, е време и за историята ми с него. Казах му, че въпреки, че аз съм по-младата, аз съм видяла повече неща от него, познавам любовта от близо. Имах своя „хероин“. Но му казах и, че няма да спра да вярвам, че макар и мъничка, има възможност да се живее след хероина. Той разбра какво искам да му кажа и ме прегърна. Да, но той е твърде млад. И всичките ни проблеми тръгват точно от там. Аз съм безкрайно независима, но имам своите нужди. Може би, защото бях свикнала на тях. Мога да накарам човека, когото обичам да се чувства като Крал, като единствен на света, като най-специалния. Аз съм отдадена, вярна, покорна и давам всичко за Моят единствен. За сметка на това, аз имам своите нужди също. Аз също искам да се чувствам специална. Не съм меркантилна, но не мога да се чувствам спокойна при липса на финанси. Не съм чувствала такава, докато бях с първия си приятел. Но със сегашния – да. Както и да е, някак си мога да се отърся от това. Друго ме притеснява. Той е единадесети клас, но е твърде несериозен ученик. Учи в занемарено училище, където часовете не се провеждат. Оставяме и това, защото аз също, независимо високото си ниво на интелигентност, не съм пълна отличничка, пък и като цяло прилежна ученичка. И двамата сме бунтари, но разликата ни е, че аз се бунтувам срещу безредиците и несправедливостите. Не срещу знанието и учението. Той е много остроумен и е същия саркастичен задник като мен. Това е добре. Има обща култура, интересуваме се от сходни неща. Но не заляга над важните неща. Предпочита да се напуши. Сега всички тревомани нека се втурнат срещу мен да го защитават. Имаше период от живота ми, не твърде дълъг, за щастие, пушех всяка седмица, не знам и аз защо – не ми беше чак толкова хубаво всъщност. Както и да е, престанах и се възвърнах към стария си начин на живот и отново се научих да съм щастлива и без трева. Той обаче пафка от три години и е толкова свикнал, че без трева е депресиран и намусен. Това на мен ми пречи. По негови думи, той не е спокоен и освен тревата, аз съм единствения му лек и при това, не съм колкото тревата силна. Всички от семейството ми са високо образовани, но за сметка на това прекалено консервативни личности. За да си спестя разправии, съчиних история за приятеля ми – как е пътувал из Европа, как знае езици, интересува се от физика и история, помага ми много за ученето, как се интересува от различни неща, че е ерудиран и прочие и….как е straight edge. Защото нашите ми се карат, че пуша и от време на време, къркам, аз споделих, че приятелят ми се кара дори, че го правя и не ми позволява. Тогава баба ми, с която разговарях, каза, че „много ѝ се издига в очите“. Но за сметка на това, нещата се обърнаха срещу мен. Баба ми започна да ми се кара с аргументи като „ти да оставиш умното момче да седи и да учи, да не го занимаваш, да го разкарваш, остави го, той сигурно си има планове за бъдеще, за университети и така! Да не го занимаваш, ей!“ Може би не докрай сериозна и все пак! ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО? Той няма! И за това точно сме говорили и не знам какво ще правя. Той живее за момента, аз обичам бъдещето да ми е изцяло подсигурено. Той зарязва проблемите, а аз веднага се захващам с тях и не съм спокойна, докато напълно не се решат. Той е лекомислен, а аз под голямо напрежение. Когато го видя коленете ми се разтреперват и не мога да отлепя поглед от него. Очите му са дълбоки и кафяви и мога да го гледам цял ден така. Влюбена съм във физическата красота, но не е хубаво да съм с него само заради секса. Гадно ми е, че не е като мен. Че не е от моето ниво. Толкова ми е трудно да се разделя с него, а знам, че така трябва. Знам, че заслужавам нещо повече. И когато някой ми каже „един за друг сте“ го приемам почти като обида, защото ме подценяват. Никога не съм парадирала с каквото и да било, камо ли с интелекта си, корените си, а най-малкото родната си София, но в случая аз какво правя с момче под ранга ми. Наруших принципите си и все още го правя. Предавам себе си. А не мога без него и това негово „обичам те“, и неговата привързаност. И как го накарах да плаче, когато му казах, че го напускам . И през колко неща трябваше да мине заради мен. И не се отказа. Все още не се е. Как да се разделя с предразсъдъците си?
„Не можеш да разговаряш с гъсеници по същия начин, по който разговаряш и с пеперуди“.

[crowberry]

Съкрати го малко, бе.

[randomrandom]

http://hugelolcdn.com/i/149971.gif

[byntar4eto]

Хахаха, опитах се, но не мога! Всичко е от значение! И моля ви, побързайте, че аверът ми иска да се видим, а не знам какво да му кажа!

[Supermassive____]

Ти май се еб*ваш нещо :д Какви са тези романи бе братче, чак до утре трябва да чета.:д

[byntar4eto]

Три годишна история в най-краткия ѝ вид.

[NikafNqkaf]

Съвети:

1. Спри да си даваш определения и да ги натрапваш на околните. Те сами могат да си направят преценката каква си и каква не си, дори и без да им го казваш. Това е адски досадно и отблъсква. А плюс това те кара да се чувстваш зле. Каква ти е ползата изобщо от такова нещо? Всеки човек си взима решенията за себе си, ти не си бог, родител, светлина в тунела и т.н., за да му натрапваш твоите решения.

2. Взимаш се много на сериозно, слез на земята. Самата ти каза, че не се вземаш на сериозно, а същевременно го правиш, като лепиш етикети и РАНГОВЕ, хвалиш се колко си велика, какво можеш, какво не ... ако си такава ше си проличи и без да го изтъкваш. Приеми, че другите си ИМАТ преценка и ИМАТ начин на мислене, които колкото и да се опитваш няма да промениш. Ако искаш да си красива отвътре се замисли върху тва, щото е грозно качество на характера за околните.

3. Кви са тия РАНКОВЕ, КЛАСИ И НИВА !? Пълна простотия! Как може да се взимаш за по-висша от другите? Само щото имат свои си възглед и начин на мислене, които не граничат с твоите не означава, че са по-малко хора от теб самата. Почни да приемаш различните. Ти самата си различна от останалите, а дори не приемаш и себе си ми се струва. Приемай се каквато си, не се критикувай, има неща които можеш да промениш, КАТО НАВИЦИТЕ и неща, които са си Част от теб и колкото и да се бориш с тях само ще се саморазрушаваш. А включително ще разрушаваш и живота на тези около теб. Това ли искаш? Вероятно не. Тогава действай, приеми се най-накрая и приемай и другите.

4. На въпроса как да действаш от тук нататък. Моят съвет е да слушаш вътрешния си глас, интуицията, ако щеш го наречи. Това е най-правилното нещо. Следвай себе си и няма да сбъркаш, няма да си недоволна и няма да имаш за какво да съжаляваш, поради причината, че не вървиш срещу това, което си! Прекрати всичките си преценки за това, че тоя имал бъдеще, а ония нямал. Това си зависи от него и ти няма как да знаеш какво може да му се случи и какво не. Също и той не знае какво може да го сполети. Освен, ако не се мислиш за врачка, продължавай да гадаеш, да предричаш бъдещето и да лепиш етикети на тоя, на ония и на себе си самата. Ако искаш да бъдеш с един човек, ако всичко в теб крещи искам го, тогава действай, без да си подвластна на шибаното "НО", щото "НО"-то е непредвидимо, колкото и да ти се иска да не е така.

5. Успех !

[ghos7]

Напълно съгласен с горния коментар.Чудя се обаче защо имаш толкова високо самочувствие,какво те кара да се мислиш толкова повече от другите?А това с тия класи рангове и тнт. направо ме отврати...
Ако наистина си на 16 колкото пише в профила ти,мисля че трябва да спреш да мислиш за бъдеще и такива работи,защото ако се замислиш малко ще осъзнаеш че на тази възраст всичко от втория ти пост ще е ''розово'' и накрая най-вероятно ще завърши като с ''перфектния'' англичанин,моя съвет е да не се впрягаш толкова и да си живееш живота докато ти е време още.

[passion.]

Не правиш добро впечатление само от начина на изразяване когато се описваш себе си, а не знам как те приемат хората когато си около тях.
Имаш страшно висока оценка за себе си, което може би не е лошо, но не го казвай и показвай.
80% от поста ти е за теб и как си учила/каква си/какво си правила, а не за съществения проблем..
И не, не е всичко от значение, защото можеше да прецедиш нещата за теб и за ранговете относно приятеля ти..
Не е задължително човек да е със същото ниво като другия.. все пак - противоположностите се привличат.
Ако го обичаш бъди с него, ако не и смяташ, че той не те заслужава и че няма смисъл да си с пропаднал човек като него.. недей..

Не разбрах само какво е станало с бившия ти приятел като е разбрал, че си имаш друг в момента?...

И на колко си? силно се надявам да не си на 16...

[byntar4eto]

На петнадесет съм. За първи път в живота си се наричам интелигентна. За първи път „изтъквам“ това. И то само с цел да ви разясня ситуацията, защото вие нямате възможността да ме опознаете и да ме прецените реално. Нямам високо самочувствие и докрай ще пледирам за това. И все пак имаше въпрос защо съм се описала по този начин. Защото е вярно. Защото и сегашният ми приятел го знае и ми го е казвал. Не обичам да говоря за себе си, имам своите недостатъци даже са ми в повече, но се стремя към усъвършенстване. Не е справедливо да ме съдите, минах през много, видях свят, видях хора - това ме научи, от това натрупах опит. Най-големите уроци не съм ги получила от училище, а именно от живота.
От толкова бързане, обаче не се научих наистина да се наслаждавам на момента, да се вслушвам в интуицията, за която вие също говорите. Затова и искам да съм с него сега. Защото той знае да живее. С бившият ми вечно гонехме задачи и живеехме под напрежение.
Повтаряла съм прекалено често на сегашния ми, че не заслужава свръх-емоционално изчадие като мен, а има нужда от пълноценна и нормална връзка. А той е толкова привързан (и не веднъж съм му казвала, че е заблуден, наивен и че един ден ще съжалява) и сякаш съвсем ме обикна. Не ме винете! Не ми казвайте, че съм превзета! Знам коя съм, знам през какво съм минала, знам къде съм била! И досега съм се опитвала само да помагам на хората, без да съдя и без да обиждам! Той ми напомня точно това, когато започна да се себеобвинявам, когато направя нещо лошо и не мога да се изправя, когато си мисля, че не струвам. Не ми казвайте, че имам висока преценка за себе си, само това недейте, защото не е така. Гледам обективно на нещата. Така са ме възпитали, това са ми повтаряли, това ви казвам. Разбира се, щеше ми се да пропусна онези факти за себе си, защото не харесвам да се самоизтъквам, но иначе как щяхте да разберете ситуацията?
Вие май не разбрахте, че всичко идва от семейството ми. Те търсят г-н Перфектен. Аз не. Или не знам. Знам само, че г-н Истински е до мен, а съм на път да го изгубя. Виновна ли съм, че съм отгледана от консерви и изглежда, аз самата се превръщам в такава? А те виновни ли са, че искат най-доброто за мен? А не тревоман без ясни планове за бъдещето? Ето от там идва цялата идея за ранговете. Заради образованието, което нашите имат и което аз получавам и това, което на него му липсва. Става въпрос за принципи, на това поне успяха да ме научат нашите, но.... Има невероятно добро сърце и има най-прекрасния поглед, който ми обещава любов, която търся и без която никой не може.
С всеки ден все повече научавам какво е да живееш. Даже си имаме наша песен Show me how to live. Но страхът ми се крие в това, че тази негова кауза е на път да се провали. Не че не го искам, а че не съм способна. Бившият ми приятел е наистина авторитарен и ме научи да не отстоявам мнението си пред него, а да бъда покорна. Заради това аз забравих какво е да „искаш“. Вероятно ви звучи безкрайно нелепо, но ми е трудно. Покрай него забравях своите нужди, защото Той единствено съществуваше в кръгозора ми. Искам да съм алтруист, мразя да разочаровам хората и мразя факта, че съм твърде добра в това.
Проблема ми е, че съм пред дилема: да поема по пътя, който ТРЯБВА или по който аз ИСКАМ. То и СвръхАз.

А бившият ми приятел прояви разбиране след много разговори и тревоги, и се върна във Великобритания. От време на време се чуваме, но ми напомня само на полъх на вятъра, навяващ спомени за зима... но тогава се отърсвам и се взирам в слънчевите лъчи над мен.

И като че ли, след като написах всичко това мога да направя избора си. Не благодаря за критиката, но благодаря за отговорите!

[NikafNqkaf]

Не видях някой да те съди или обижда. Видях градивна критика с обосновки. А повярвай ми, критиката е много добър учител, ако се научиш да извличаш полза от нея, но и на това ще се научиш след време. Колкото и да си мислиш, че си видяла и научила, винаги има какво още, познанието е безгранично, винаги има какво да се научи и често възгледите и мирогледа не са константа. А ти предстои да живееш още 5-6 пъти по 15 години и съответно да научиш нови неща. Ами, пожелавам ти успех. Аз ти разбрах избора и мисля че взе правилното решение ;]

[x7aZzy]

Оставете момичето да си вярва.
На 15 е все пак. Ще слезе на земята.

[afrodita18]

Прочетох го и си дадох сметка,че ти не знаеш какво искаш.
Колкото и интелигента да си за тези 15 години,ти не знаеш какво искаш.
Остани за малко сама и реши кого искаш.
Така си прекалено объркана,защото поддържащ връзка и с двамата.
Но от това,което прочетох това момче от България ти е направило такова впечатление,просто защото си в труден период.
Другото момче от Великобритания,го описа толкова хубаво,чак си го представих и не знам как би ги сравнявала с другия и защо си объркана,след като това момче е перфектното за теб.

[Rock&Roll]

От бая време чета из форума, но за първи път виждам такава тема. Наистина дооооста дълго интро преди изобщо да минеш към проблема. Един съвет - не изтъквай качествата си по този начин. Така създаваш впечатление за изключително надут човек и по-скоро се опитваш да убедиш всички , включително и себе си, че ги притежаваш. Не е особено приятно. Никога не подценявай хората... дори да не са прочели и една книга през живота си. Не смятай някого за "по-долу" или за под нивото ти. А по отношение на проблема ти седни и си изясни какво точно искаш, защото хем едното те влече , хем другото. Седни и реши кое е по-добре за теб самата. Без да лепиш етикети, без да да поставяш всичко в рамки и категории.

[Glamour92]

Dude ... научи се да говориш по същество.
Малцина могат да се похвалят с търпението,нужно да се прочете цялата тая купчина празнословия.Без напудрените фрази и излишните приказки,историята ти може да се сведе до 4 реда. :)
Както и да е.

Най-адекватния съвет,който можеш да получиш,е да излезеш от филма.
Ако наистина си такъв вундеркинд,ще ме разбереш.

[valdesbg]

Мацоранке, кво стана ся? Разказа ни приказка от хиляда и една нощ с елементи на Дързост и Красота и Далас: Завинаги и Касандра и очакваш някой да има търпението да ти чете личното творчество. Да ама хората хич не обичат да четат надути празнословия от лигави хлапета мислещи се за велики.

Хич не си нещо повече от другите, дори не си умна, кво остава за интелигентна. 4 години влачиш ситуация с елементарна развръзка, която на всичкото отгоре смърди на Педобеър :) Дуеш се тука като пуяк в размножителен сезон, и накрая обвиняваш вашите че си леке.

Ама иначе аз искам, аз тва, аз онова, аз... аз.... Научи се да пишеш грамотно, сбито и ясно. Зарежи всичките момчетии около теб. Почни сама да си изкарваш парите, и чак тогава претендирай за нещо повече от разглезена кифла.

[DisappointedDreamer]

Божичко.

Къде е Тим Бъртон да направим филм от т'ва чудо!

Заглавието ще да е Thirteen II

8-)

[Smrazqvashta]

Относно бившият ти приятел, ти вече си взела решението за Вас. Адски объркано и нелогично е да се връщаш към онова, което сте имали, независимо колко хубаво е било то. Намекна за тъмните му страни, но не спомена за тях. Защо? Прекалено са незначителни или прекалено тъмни? Което всъщност е без значение вече, защото ти си приключила с него и е крайно време да го приемеш.

За "новото" момче. Бъди сигурна, че това, че той е различен и не е същият, като теб - не го прави по нисък ранг. От това, което написа ти аз видях множество различия между Вас, но не и човек с по нисък ранг, както се изрази ти.

В крайна сметка явно не си сигурна в това какво искаш. Ясно е, че новата ти "играчка", защото точно това си мисля, че е за теб "новото" момче не е достатъчно добър от бившият. Но разбери няма как да е, защото не е имал нито достатъчно време, нито достатъчно възможности да е. Но това в никакъв случай не го прави по-малко добър.

Ти си се вкопчила здраво, като пиавица в старите си преживявания и спомени с бившият ти и не позволяваш на нищо и никой да се намеси в тях. Семейството не е оправдание, те могат да искат много неща, но винаги е важно какво искаш ти. Какво ще позволиш ти да се случи с твоя живот, ти вземаш решенията, не те.

Недей да нараняваш "новото" си момче, защото по думите ти явно на него наистина му пука. Ако си влюбена само в красотата и начина по който се чувстваш, но не и в човека то заблуждаваш и двама ви.

[yakuza_]

Виждал съм описание, размножаване и хранене при къртиците, с по-малко думи от това.

[shusha]

Мхмм... Слез на земята и когато почнеш сама да се грижиш за себе си и ти да си плащаш всичко , тогава говори, че не е от твоя ранг.Има покрив на главата, не стои гладен, това че неговите не са в чужбина и не изкарват много пари,не го прави по-нисък ранг или пък , че не учи. Той живее за мига и може в бъдеще ще съжалява за това, но твойте планове са много досадни. Ехоо, утре може кола да те блъсне и цял живот да си инвалид, всичко е непресказуем.
Съвземи се и осъзнай , че си на 15. Всички са луди на тея години..

[byntar4eto]

Но защо интерпретирате думите по такъв начин? Да, на петнадесет съм, но споменах, че ВСЕ ОЩЕ съм в процеса на израстване като личност и вървя към усъвършенстване. Никъде не съм писала, че съм достигнала върха си, където съм перфектна и нямам нужда от повече знания или уроци. Напротив! Имаше обиди, имаше и критика, която не беше докрай обоснована. Не можете да изградите изцяло реално мнение за мен, въпреки историята. И само да вметна, че това е съкратения ѝ вариант. За всички, които протестират за това, че съм на петнадесет - това са само цифри, не ме съдете само заради тях. Опознайте ме. Разберете защо съм сгрешила, разберете, че аз ИСКАМ да се променя и да съм добра. Защо е нужно да подхождате с подобна враждебност? Да, на петнадесет съм, но вярвам, че малко хора на моята възраст могат да се похвалят с житейски опит като моя.
П.П. До онзи хейтър по-горе, старая се да пиша грамотно и следя за грешки, но съгласи се, при толкова писане ще бъде странно, ако не съм допуснала нито една грешка.

[byntar4eto]

Живея без майка си, само с тате, който твърде често не се прибира вкъщи и с баба, която е болна. Можеш да се досетиш, че аз се грижа за цялата ни къща, и за двата етажа. Достатъчно отговорна съм, не заради друго, а защото нямам друг избор. Не мога да работя, защото съм НА ПЕТНАДЕСЕТ. Но да, търсила съм работа за допълни финанси, но нямах късмет. Това лято ставам на шестнадесет и след това съм си обещала, че ще потърся по-усърдно и с повече късмет може и да си намеря. Както казах за онова с плановете, цялата истерия и тревоги по тях от моя страна - опитвам се да превъзмогна това. Ти разбираш ли, че двамата ми приятеля са коренно различни? И още се опитвам да се нагодя към начина на живот на сегашния ми. Не е твърде лесно, знаеш ли? Но се пробвам. Остър език имаш, обаче.

[byntar4eto]

Благодаря ти за отговора. Ммм, тъмните страни на бившия не са незначителни, а напротив, но от любовта се оглупявва, както знаем. Не мога да се съглася, че сегашният ми приятел може да бъде моя „играчка“. Определено имам чувства към него. Ще ми се да ги отрека, но вчера вечерта си казах, че захвърлям всичките си натрапващи предразсъдъци относно това и засега ще се „оставя на течението“. Няма какво повече да го мисля. Време е да оставя миналото си, колкото и сладко да е.

[AnarchyBoy]

Ебати превзетата кифла, честно.. Я слез на земята моме.. :) сегашният ти не е наивен, ами ти.. :lol:

[byntar4eto]

Анархисте, аз мисля, че имаш проблем с егото си? Приятелят ми наистина подходи наивно, ако беше прочел всичко, щеше да се досетиш. Не очаквам да ме разбереш, драги, поне не демонстрирай толкова явно липсата си на култура и възпитание.

[AnarchyBoy]

^ :lol: Прочетох го спокойно, колкото за толкова търпение имам :)
Превзета кифла си и няма да ти го кажа само аз, ами всички У форона..
А относно, моето възпитание и липса на култура, аз поне не ходя на ляво и на дясно да се хваля, какво съм и какво съм постигнал и знаеш ли защо? Защото на мен не ми е нужно, аз оставям хората сами да разберат, че съм повече от тях :)
Няма нужда да им го навирам в лицата и да се самоизтъквам, за да си "повдигна" егото. А ти точно това правиш, опитваш се да създадеш един образ у нас, че си много можеща, знаеща, бе както се казва си със синя кръв, да ама не, ти си една проста селска пут*а, пардон, кифла.. Ето ти на теб за душата. :lol:

[fenastz]

http://i1.kym-cdn.com/photos/images/newsfeed/000/537/150/eb8.gif

[mimijessi]

Един въпрос : Говориш за 2009-2010 година. Тогава си била на 11-12, а той на колко е бил? (Този от Великобритания)

[shusha]

Един съвет, остани сама и помисли. Разграничи се от родителите ти, момчетата и прителите ти.Бъди независима, не може един човек да те вкарва в нервна криза или да зависи живота ти от него. Хората се разделят, променяме се и вървим по вечния път, който някой път се разделя.
И наистина дразни, това намекване, че имаш голям житейски опит или пък много знаеш. Може да е така, но и други хора също имат.
А за промяна, не става с вайкане и трябва да си независима.
И един въпрос: Не си ли била ти наивината с англичанина, на когото не си се противопоставяла ? Защо тогава обвиняваш новия? Едни отношения трябва да има равенство, помисли с кого са с те.

[DisappointedDreamer]

Виж, авторке. Приличаш на мен, когато за пръв път се регистрирах тук преди 2 години. И аз бях на 15, и аз си мислих същите нещица като теб. Нямам съвет към теб. Вярвам, че това, през което минаваш, е нещо съвсем нормално и естествено /дори наложително/ за човек, на твоите години. Всички минаваме през него. Важното обаче е колко от нас успяват да го напуснат, да погледнат назад и да осъзнаят колко много са грешали.

Аз мисля, че ти ще го осъзнаеш. Просто ти е рано. И в това няма нищо лошо. Продължи да градиш себе си. След време целия "житейски опит", за който така богато говориш и, който така смело защитаваш, ще те перне в лицето.

[tireheb]

начи ся си на 15, и вече си живяла 1 година с някого и си открила там истинската любов и кво още беше
и тва се е случило, когато си била на 13 ?
добре : )

и ебах таз стена от текст, 2 страници само за да кажеш, че се имаш за по-умна от приятеля си

[AnarchyBoy]

начи ся си на 15, и вече си живяла 1 година с някого и си открила там истинската любов и кво още беше
и тва се е случило, когато си била на 13 ?
добре : )

и ебах таз стена от текст, 2 страници само за да кажеш, че се имаш за по-умна от приятеля си

:D :lol: Не моа... хахахахах... :razz:

[TheBeliever]

Знаех, че пуберите сте филмари, ама чак на такава не бях попадала скоро.

Съвет: намали киното. Холивудските драми не са нещо, на което да базираш личностното си развитие.

[sword]

Не съм чела коментарите преди мен, затова ако има сходни повторения, то те спокойно могат да се приемат за една 'житейска аксиома'.
Какво се случва? Човек с изградени принципи. Добре, в това няма почти нищо нередно. Но.
Ти имаш ли си на представа какво се разиграва в България в последно време? За малкото ми години опит в човешките взаимоотношения съм си направила следните изводи /имайки предвид, че не съм излизала извън границата ни/:
Децата тук са водени от страх, който не им позволява да мислят. Научени сме да клякаме, да се подчиняваме на говеда, наложили ни навици още от социалистическия режим. Такива хора са възпитавали и моите, и твоите родители, които до днешна дата ни набиват пирони в главите. За образователната система е излишно да разгъвам локуми.
Сегашния ти приятел, както много от моите връстници, има твоето сиво вещество, притъпено до някаква степен от по-горните ми обяснения. Следователно. Ти нямаш база, на която да го виниш за сегашния му начин на живот. Виждаш слабостите и пропуските му, но ги отхвърляш вместо да намериш начин да му помогнеш. Тревата е най-малкия проблем, тя е само едно от последствията.
Защо живее ден за ден? Защо и аз го правя? Очевиден отговор. Несигурност. По какъв начин да си стъпя на краката след като съм зависима от твърде много фактори, които на всичкото отгоре са и непостоянни.
Ражда се едно ново поколение с неопорочено съзнание, което ако бъде проследено навреме, бива притъпявано и водено от редица наложени принципи с чужда намеса. Как мислиш, лесно ли се излиза от подобна яма? Постави се от другата страна. Зная, не ти се нрави, ти си имала възможността да обхванеш голям дял информация, пътувала си, видяла си. Това е страхотно, но разбери. Твоя човек се нуждае от пречистване на ума и ти си тази, която се е появила в живота му, за да го избави от системата. Огромен шанс. Накрая и двамата ще бъдете доволни и щастливи.
Това което трябва да запомниш е, че щастието и свободата са отговорност, за която всеки си носи последствията.
Ако следваш определена житейска философия, то тя може да ти изиграе лоша шега, защото носи страдание на другите около теб. Излез от собствените си рамки, огледай се поне за миг и ще видиш, реалността ще ти заслепи очите, но поне ще знаеш как да се справиш с нея.

[Niakoitam]

Сега ще отговоря на първият пост пък после евентуално на другите.

Като за 15 годишна си се взела твърде твърде насириозно и именно такива като теб попадат на разни подобни тревомани.Явно ти пречи и това,че няма пари колкото бившият ти,което си те прави меркантилна отвсякъде.Явно не ти е опряло яйцето на дупето и само се чудиш каква да е поредната щуротия,която да измислиш и да направиш.И не на последно място.Май са ти напомпали самочувствието малко повече отколкото трябва.Време е малко да поспаднеш.И като последно ще кажа,че не понасям надутите богаташи например, не защото са богаташи, а защото са надути.Познавам и другата крайност и тези хора много ги уважавам.Целта е в баланса,защото има хора,които могат да се изкарат много класи над мен,но никога не съм го усетил и затова ги уважавам много.

[marilyn]

Като пораснеш може и да ти мине. Намали драмата. Ще натрупаш още опит с времето, не мисли, че на 15 знаеш всичко. Дриймър добре ти го каза.

[sun4e]

Хм... Виж сега. Първо ти си на 15 години, а си изживяла доста неща. Ами представи си сега колко още много неща ще изживееш, колко още неща ще се променят, защото живота е такъв - променя се, хората се променят, нищо никога не остава едно и също завинаги.Ще срещнеш още много хора. Второ - бившият ти е бил англичанин, а те са с много по-различно мислене,държание,манталите т. В България са по друг начин, както бяха описали по-горе. Трябва ти да си решиш как ще се чувстваш най-добре - тичаща по задачи, финансово независима, държаща света в ръцете си или бореща се всеки ден с живота тук с твоя българин, наслаждавайки се всеки ден на малките хубави неща и пак разбира се обичана от човека до теб. Ти правиш своя избор за себе си.
Колкото до това дали си надута, щом не парадираш с това, значи няма проблем. Изживяла си много за годините си и това те кара да мислиш различно, а в това няма лошо. Но отговорът не можем да ти го дадем ние, той е в сърцето ти. А и не забравяй едно - малка си, за да правиш такива планове за бъдещето си. Имаш още много да живееш и да научаваш.

[NqkfaNikakva21]

Ебати превзетата кифла, честно.. Я слез на земята моме.. :) сегашният ти не е наивен, ами ти.. :lol:

Да не се открие накрая, че не той, а ти не си му на нивото. Филмииии, филми, колкото си искаш.
От цялата история май излезе, че искаш да натириш колко си ерудирана. Амахахах, не се получи особено.

[analgin]

имах желание да го прочета .. наистина имах , но това е прекалено дълго и нарцистично написано , стигнах до това и не можах да продължа :
" На третия ден, обаче аз отидох при него и му заявих ясно: „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва.Заслужаваш повече.“


"Drama, lies and tears
cheers to the teenage years"

два съвета :
съвет 1 : излез от филма
съвет 2 : пиши малко по-съкратено

[byntar4eto]

Края на 2009-та, когато бях на дванадесет се запознах с него. А през 2010-та началото станахме изключително близки.

[byntar4eto]

До невероятно милите и галантни личности, които си позволяват каруцарски изрази, а паралелно с това парадират за култура:

Защото си нямам никаква друга работа, затова съм дошла тук, за да изграждам пред непознати анонимни потребители великолепен образ на самото изящество, защото съм твърде самотна и разчитам само на вас, затова съм тук, за да събирам комплименти и да ви занимавам със своя живот, защото това ми доставя огромно удоволствие!!!! Хахахахаха!

Част от потребителите тук сте твърде груби, невъзпитани, изнервени, отчаяни и аз нямам намерение да пиша нови коментари, в които се казва едно и също. Достатъчно изчерпателна бях в предишните си коментари. Това, че вие гниете отвътре не ме прави мен грешната. Не сте велики, като обиждате и изтъквате грешките, които аз самата признавам. Не сте гении, жалки сте. Като сте толкова мъдри, покажете ми с прости невраждебни думи къде греша, дай ми съвет, като съм дошла тук за това. Явно не сте научени на добродетел, само омраза да се лее. Погледнете се отстрани колко сте съсипани от негативизъм.
Не съм грешна, не съм кифла, не можете да ме опознаете от това, което изписах досега, не можете да правите радикални изводи за мен. Не съм и целяла да ви се издигна в очите, не съм дошла за това.
Дойдох да си направя сама равносметка. И подозирам, че успях. Затова темата я считам за изчерпана. Нямам нужда от повече съвети или мнения... или критика. Благодаря.

[byntar4eto]

Напълно съм съгласна с теб, DisappointedDreamer, казах същото и в един от предните си коментари.

[DeHu]

Ами всъщност доста хора вече ти дадоха съвет....излез от филма! По принцип,освен че ходиш на училище,с какво друго се занимаваш?Прави ми впечатление,че обикновено по-филмираните тийнейджъри нямат братя или сестри и нямат други грижи освен училището.Хубаво е да си знаеш цената,само че в твоя случай не възприемаш гледна точка различна от своята и по тоя начин всъщност подценяваш останалите.Забелязах освен това,че обичаш да говориш(пишеш)

[Rebirthing]

Момиче, тази история май си я извадила от някоя сапунка ?!

Започваш с това, че си се запознала с приятелят си и сте прекарали 2 месеца заедно. После пишеш, че бившият ти приятел, с които сте били 3 години заедно искал да те отведе от България обратно в Англия. Ти сериозно ли искаш да кажеш, че от 9 до 11-12 годишна възраст си имала връзка ?! Ама сериозно ? И колко годишен е бил този човек с който уж си била ? Как е можело да представлява каквато и да е заплаха за "връзката" ти с британеца ? А и не разбирам къде сте се запознали с твоята любов ? Във Великобритания, в България, къде ? И защо ти е да си търсиш работа за "допълнителни доходи", щом семейството ти е от такъв висок ранг ?
Цялата история издиша отвсякъде. Уж учиш в елитно училище, но си се пропила и си пропушила трева на 13 години ?! На 15 години се чукаш с някакъв тревоман ? Какво ли ще стане след още 2-3 години с теб ? Не бих искала да разбирам. Надявам си просто да си прекалила с филмите.

[hristo99]

Напълно съм съгласен с горния коментар.

[byntar4eto]

Момиче, тази история май си я извадила от някоя сапунка ?!

Започваш с това, че си се запознала с приятелят си и сте прекарали 2 месеца заедно. После пишеш, че бившият ти приятел, с които сте били 3 години заедно искал да те отведе от България обратно в Англия. Ти сериозно ли искаш да кажеш, че от 9 до 11-12 годишна възраст си имала връзка ?! Ама сериозно ? И колко годишен е бил този човек с който уж си била ? Как е можело да представлява каквато и да е заплаха за "връзката" ти с британеца ? А и не разбирам къде сте се запознали с твоята любов ? Във Великобритания, в България, къде ? И защо ти е да си търсиш работа за "допълнителни доходи", щом семейството ти е от такъв висок ранг ?
Цялата история издиша отвсякъде. Уж учиш в елитно училище, но си се пропила и си пропушила трева на 13 години ?! На 15 години се чукаш с някакъв тревоман ? Какво ли ще стане след още 2-3 години с теб ? Не бих искала да разбирам. Надявам си просто да си прекалила с филмите.

Тук правя обръщение: тези, които си мислят да продължават с обидите и неградивната критика, моля да не четат. Това е само за тези, които искат да разберат за бившия ми. Не карам никого на сила да чете, да ме харесва. Не ми трябват упреци, знам си грешките, уча се от тях. Сега това, което ще ви напиша умишлено го спестих, защото сами казахте, че „романите“ били твърде дълги.

Това, че не не си разбрала не ти дава право да ми нахвърляш обвинения. Родена съм в България, израснах в София. В шести клас имах проблеми, отчуждавах се, познатите истории, били сме всички така, всички сме имали онези периоди, където сме наистина отчаяни. Майка ми беше твърде заета с проблеми, тате не живееше с мен и ме виждаше рядко, нямах с кого да говоря. Мама беше крайно изнервена и изпадаше в кризи, и точно тогава аз трябваше да се грижа за нея, вместо обратното. Вместо аз да плача в скута ѝ за тривиалните детски истории, тя беше по-крехка от мен. Точно тогава смених училището си и това ми дойде като още толкова напрежение. Отцепвах се от класа, не исках да ги знам дори. Беше ми хубаво, когато се събирахме точно онези есенни и зимни вечери на 2009-та аз, по-големите ми братовчеди и техните приятели. Близка съм с братовчедите си от много години, винаги са били до мен, но точно тогава изобщо не им пукаше за състоянието ми. Макар да не ставаше въпрос само за душевното ми такова, а и за здравословното. Това още повече ме нараняваше. Но благодарение на тяхното безразличие, той дойде. Беше един от техните приятели. Наполовина англичанин е - майка му е от България и си идва в София като на село. Тогава точно се беше върнал и имах шанса да се запозная с него. Дълго преди да седнем да си поговорим за първи път, аз просто седях на разстояние от него и го наблюдавах. Знаех, че съм много мъничка за него, той беше на седемнадесет. Но си представях как сме заедно и как аз съм на мястото на онези изрусени наконтени момичета, които си навираха задните части в лицето му. Сякаш само мислите за него ме правеха щастлива. Тогава започнах да се интересувам от поезия и написах първата си творба за него. Не беше много добра, но ми е скъпа. Както и да е. Една вечер най-после се започна разговор помежду ни, не можех да повярвам дали е реалност или е един от поредните ми сънища, казах си ей така в онзи миг, без да мисля за последствия, мечти, бъдеще, хора около нас, години, училище..., че съм готова на всичко за него, че сега ще рискувам всичко, само за да го спечеля, само за да види, че аз не съм куха като кифлите, с които излизаше, че въпреки крехката ми възраст, аз съм готова на всичко, за да го направя щастлив. Никога в живота си и до ден днешен не съм била по-детерминирана, както тогава. И някак си стана. Говорихме си, споделях му за проблемите си, за майка ми - как търси работа във Великобритания, за различията ни, за поезията - за всичко. А той - онзи лошия, с черното кожено яке, този дето крещи, че го „боли кура за всичко и всички“, онзи вулгарния с онези мацки около него. Никой досега не го беше питал защо „тоя задник“, както му казваха често даже неговите приятели, е станал такъв. Защо той пие, за да му е „готино“. Тогава той беше на онзи предел, където си казваме „просто не ми пука, окей? Дори да си разкажа цялата история на първия непознат, който срещна, за всичките ми грешки, не ми пука, просто не мога да оправя нещата, нямам сили за това“. Тогава той, този вече недотам и все пак, непознат за мен ми каза онези неща, които сега знам, които ги научаваме впоследствие. И най-любимия ми цитат, който знам от него „единствената константа в живота е промяната“, това което и вие искате да ми кажете, но аз си го знам от много отдавна! Научи ме, че това са временни неща, преживяват се. Виждах го в съвсем друга светлина.
Минаха се месеци, а ние се виждахме все по-често. Всеки ден се събуждах с мисълта, че той е моята цел №1, неговото щастие, той ме без да го иска ме научи да се стремя към съвършенството. Той виждаше това, че съм се привързала към него до крайна степен, но все се усмихваше. Все ме прегръщаше, все ми казваше, че съм много странна и че това го разсмивало, че му правел живота по-цветен. Това си го спомням, беше февруари 2010-та и бяхме в парка в снега.¬
Майка ми се запозна с него впоследствие, говориха, той ѝ разказа, че последните месеци ми липсва много като майка. Аз я разбирах за състоянието ѝ, тогава беше криза, нямахме пари, имаше проблеми с приятеля си и прочие. Но тя тотално ме беше забравила. Не знаеше, че имам проблеми в училище. И той реши всичко. Може би защото беше минал през същото и искаше да ме предпази да не направя същите грешки като него. Както и да е, той и родителите му се сприятелиха с нашите и решихме да заминем за Великобритания. Той щеше да помогне на мама да замине през март 2010, а ние двамата с него по-късно. В крайна сметка заради него с майка ми се разбирахме, реших да дам шанс на съучениците си и да се сприятеля с тях, тогава бях на своя връх - класа ми ме обичаше, имах много приятели, Той беше до мен, аз го правех щастлива, мама замина, върнах се при тате, на когото много държа и всичко беше... съвършено. Той ме научи да се радвам на мъничките тривиални неща от живота, които в ежедневието си подминаваме, той ми откри нов светоглед, който и до ден днешен имам, разкри ми същността на щастието. Най-меката зима, в която го опознавах имаше своя край, най-слънчевата пролет, в която той ми обеща щастие и тя свърши, и накрая най-топлото и най-красиво лято, което съм чувствала беше убито от есенните дъждове. Август месец заминахме заедно за Великобритания. Запозна ме с неговата среда, с английските нрави, почнах училище и всичко продължаваше да е добре. С времето, обаче усещах как съм загубила нещо, колко много ми липсва онова усещане от преди. Онези искри. Не бях същата или той не беше, не знам. Нещо се промени и не бях щастлива. Ревнувах го, но скрито, не като него да ми прави скандали пред всички и да напуска заведението демонстративно , да ме оставя да се червя от срам и да не знам какво кажа. Не, аз не бях като него. Правех всичко, за да е щастлив. Бях отдадена и вярна. Стигах до крайности и дори за смях, заради него и неговите нагони, но продължавах. Обичах го прекалено много. От своя страна той сякаш имаше раздвоение на личността или не знам, наистина не знам как да го опиша. Явно просто това е била тъмната му страна, която се отключваше най-вече, когато пиеше. Когато беше трезвен беше спокоен и мил, напомняше ми, че съм неговата единствена, че е щастлив. Тогава разбрах, че алкохола разваля хората. Прощавах му много неща, много скандали, много удари и все обвинявах себе си, още мисля, че аз имам по-голяма вина за всичките ни провали. За едно бях сигурна – той не можеше без мен. ¬
След като завърших девети клас имахме план да заминем за България. Носталгията ме беше заляла и нямах търпение да си видя родината. Мислех, че като се върнем на същите места, в двора ни, в апартамента му, в моя апартамент, из София, ще успеем да се пренесем обратно в 2010-та, ще мога да върна времето назад, онова лято ще се върне… Той обаче остана в Англия заради работа и учене, а аз се върнах сама. Останах месец при тате и за този месец си припомних какво е да си свободен, без да завися от него или да мисля за него…. От там май знаете историята….

[Rebirthing]

Опитай се да пишеш нещата кратко, сбито и разбираемо.

Сега разбирам, че си имала само 2-ма приятели. Англичанинът и сегашният (тревомана). Хубаво. Ама този англичанин, който по онова време е бил на 17 как си е прекъснал образованието/работата или там с каквото се е занимавал, за да дойде и да седи 2 месеца в България и то посред зима ? И как един 17 годишен помага на една възрастна жена да си намери работа в Англия ? Голям филм, голямо нещо. Съжалявам, но това не мога да го повярвам. В първият си пост пишеш "живяла съм за постоянно в две европейски държави, освен България." от последният ти пост разбирам, че си родена в България и си живяла в Англия само от 2010 до 2011, а после си се върнала.

Ще те помоля само да ми кажеш следното, какъв смяташ, че ти е ранга ? Майка ти, уж високо образована жена си намира работа в Англия посредством 17 годишен тинейджър с черно кожено яке, вулгарен език и проблеми с алкохола, който е забил 12 годишната й щерка, едва 3 месеца по-рано. Не стига, че звучи невероятно, но и не отговаря на стандарта, който си мислиш, че притежаваш. Не само това, ами и след като си се върнала от Англия потъваш в алкохолен делириум, едва ли не, почваш да пушиш трева, а по-късно си намираш гадже, също тревоман и накрая се оплакваш, че той не бил от твоят ранг ? Хубаво са ти казали, че сте си лика прилика.

Ще го кажа така - ти си на 15 години, щом си толкова интелигентна, смяташ ли, че сегашните ти тинейджърски увлечения с новият, а може би пореден 17 годишен напушен хлапак ще продължат толкова дълго, за да се замисляш изобщо за далечното бъдеще ?

[nyxu]

Издиииишаааааааййййй......

[Niakoitam]

Аз отново казвам.Вкарала си се прекалено във филма и вече е време да излезеш от него и да видиш реалността.Поне да я забележиш ако не друго.Вдигнала си малко самочувствиицето,но пък на 15 си има надежда за теб.А защо си се взела най-вероятно толкова насериозно ли? Защото богатият и лош батко,който е и англичанин е решил да ти даде шанс.На теб...малката мадамка,която като е усетила наккъде духа вятъра въпреки,че страшно го е желаела е започнала да се прави на страшно вървежната мацка обяснявайки му на третият ден" „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва.Заслужаваш повече.“
Та братовчедка ми е на 12.Ако я видя толкова да се величае поне вътрешно ще имам желанието да и бия два шамара да се попикае имайки впредвид как до не чак толкова отдавна някой друг е бърсал дупето.
Пък и до Великобритание си ходила нали?Вече не си от простосмъртните българи.

Малко се надценяваш ми се струва,защото не е само до учене.Погледни само на какви връзки попадаш.И не нито обявеният за господин перфектен не е господин перфектен нито вторият не е цвете за мирисане.Просто ти така си решила,защото така си те устройва.Ти си на 15,но вече си научила какво е пиянствотвото,какво е дрогирането,лъжеш като дърта циганка баба си за да изкараш колко перфектно е гаджето ти пред нея,за което дори собствената ти баба къде на шега,къде не, сякаш подсъзнателно започва да осъзнава,че ако е наистина такъв какъвто е не е за теб.Пушиш (това го приемам като нормален порок макар,че си още само на 15).Движиш се по "най-готините среди",по които можеш да се движиш.Вижда се и негласната ти любов към парите,която постепнно започва да вторачва погледа ти отново към англичанина.Изкарваш виновни родителите за положението си.Може би за тази въраст са виновни единствено,че не са те научили,че трябва да си седиш на гъза и на 12 да не се правиш на мацка оборотная на разни богати батковци.Та да перфектна си.Погледни истината в очите и премахни малко тоя пуйкизъм. И на мен ми е крив светът даже много на моменти само че още не съм се пропил,не съм се дрогирал и т.н., а съм вече на почти 27 Може пък съдбата да ми е такава знае ли човек.Вземи се стегни малко,защото мъжете не са играчки с пари,които можеш да изхвърлиш,когато си пожелаеш.Това не означава,че и трябва да им ближеш гъзовете де.Та така.Както казах малко си се надула,но ще се оправиш.Въпреки,че обичаш да слагаш хората в категории гледам,че все е надънваш на "най-перфектните". :)

[ShtrudeL]

омг ебати драмата

зодия риби ли си?

Не ме кефиш.

[DisappointedDreamer]

не е водно; залагам на земно.

[anonymous895156]

не е водно; залагам на земно.

Хей, нас няма да ни обиждаш! Ние, земните, сме много повече от вас! Кой ти е казал, че сме надувки без покритие? ;))

[DisappointedDreamer]

Хей, нас няма да ни обиждаш! Ние, земните, сме много повече от вас! Кой ти е казал, че сме надувки без покритие? ;))

ти пък къде се буташ?
и аз съм земно.

[aniezina]

Един съвет, без да те класифицирам или анализирам:
Спри да си правиш живота интересен и сложен, живей си го простичък, такъв- какъвто е! Не живееш в роман на Джейн Остин, не бързай да порастваш и да бъде сложно и заплетено, като в сериал. На 15 си - наслаждавай се! Каквото и да направиш сега, освен да забременееш или да извършиш престъпление, дори и да е грешка, може само да ти бъде от полза. Ще те изгради като личност. В момента проблемите ти изглеждат колосални, зная, но след време ще са просто минало. Не се терзай за глупости, които сама раздуваш, а се съсредоточи към по-радостните и забавни страни на тийн годините ти. Успех!

[stynioo]

четох между редовете .. мързеше ме да чета и постовете след това..ноо на 11 години си била с 17 годишен или нещо подобно http://www.seymourduncan.com/forum/attachment.php?attachmentid=41416&d=1366613089&thumb=1

[AngelAntichrist]

Здравей!

Чудех се дали да ти пиша, защото съм ти под нивото, не съм от твоя ранг - казано в най-прагматичния и реален смисъл. В истинския живот никога няма да се срещнем, ако ме разбираш.
Но днес си мислех как книгата, която чета ми е напълно в унисон с чувствата, изменя палитрата си спрямо тях, а ти до голяма степен ми напомняш за нея като стил на писане. Исках да си вложа емоциите (а те в момента са хубави и светли) другаде, но вече е късно...Случайни неща няма, така че трябва да ти пиша. Ще погледна ситуацията ти чисто човешки, доброжелателно и приятелски, за друго не претендирам.

От това, което описваш много ми напомняш за мен и един много любим ми човек, събрала си най-хубавите ни и противоречиви качества, с което искам да кажа, че си непобедима. Имаше един възрастен човек, който се занимаваше с ботаника. Живееше на село и когато не ядеше сладките плодове на трудът си, и не препрочиташе класическа литература (а той я препрочиташе, защото всеки път успяваше да извлече нещо още по-стойностно от нея) създаваше едни от най-силните растителни хибриди. Правеше от два вида дървета с голям потенциал, но с много слабости, силно и плодородно дърво. Напомняш ми за това дърво...
Важно е да го знаеш.

Не се облягай на това около теб, а на това в теб. Не се опирай на събития, институции, държави и елит, а на това, което си взела от тях. Не ги използвай за огледало и не се търси в тях. Ти не си тях - не си хубавото си училище, не си доброто образование на майка си и не си мъгливата Англия. Не, ти си много повече, с тях или без. Те не са пътят ти, а стъпало към него, нищо повече.
Не си глупава, след всичко, което написа трябва да ти е ясно как си се представила пред хората във форума и какви асоциации са си направили. От там и негативните реакции.

Не си описала много за приятелят си, но ще ти кажа какво може би не пропускаш. Ти си имала хубав живот. Да, знам, че не е било идилично или поне до толкова, колкото си искала, но като човек, който не е имал пари за хляб и електричество (и не съм единственият, за жалост) няма какво друго да заключа. Знам как действат семейните проблеми, самотата, депресията и липсата на усещане за принадлежност към цял един свят на една крехка и осъзната душа. (Което пък ми дава нова загадка - заради липсата на това чувство ли се представяш с/като това, което описа в темата? Или по-скоро се криеш зад него?)
Но пък си имала основа, имала си върху какво да стъпиш и кой да ти помогне в най-фундаменталният смисъл.
Предполагам, че при приятелят ти не е така. Той е преживял същата война, която и ти си водила, но на друг фронт, и с далеч по-малко оръжия. За да имате толкова много сходства за сметка на различията, които са в твоя полза, той е силен човек и като за себе си е постигнал много - може би повече и от теб.

Когато си била в лошо положение и си се запознала с първият си приятел той как постъпи? Каза ли "Ти си ми под нивото, ти си развалина. Виж си живота - социалният, финансовият, семейният"? Не, подал ти е ръка и те е извел от ситуацията, вдъхнал е живот в теб и положението ти. Сега обаче ролите са разменени - силата, знанието и мотивацията са в теб, а не в половинката ти. Неспособна ли се чувстваш да помогнеш или просто нямаш желанието/волята?
Любовта е едно силно приятелство. Когато видиш, че приятел е в калта, а си бил там е изпитание за вашите взаимоотношения и твоите добродетели. Решаващо за бъдещият живот е дали ще подминеш или ще помогнеш.

Но ако в момента нямаш силата да му дадеш опора, при все, че той нито я иска, нито мечтае да я получи от теб, приятелката му, е хубаво да помислиш за ранговете и кой е с по-висок такъв...А това не се измерва само в образование и дестинациите, които сме посетили. Както и да е...Идеята е че ако не можеш да го направиш действително връзката на никъде не отива.

Аз например имам много депресивни и мрачни периоди. Когато навляза в такъв цикъл или не, по-точно, когато той навлезе в мен и започне да ме обладава със силата на цялата тъмнина, която този свят познава....Тогава имам нужда от някой, който да ми докаже, че всичко това е само една душевна илюзия и винаги можеш да си изградиш подслон. Имам нужда от човек-слънце, личен Ра, който да боготворя и който постоянно да се движи, и развива. Винаги, когато кривна от пътя да ме хване за ръка и да ме върне на него, без значение колко страшни и дълги пътеки трябва да извървим, за да се върнем обратно. Личността ми не ми позволява да съм до хора различни от това, защото иначе деструктивността ми е на свобода...И после не мога да се позная, а няма нищо по-болезнено от това да губиш себе си, и да се отдалечаваш от самият теб. Имам нужда от лидер до себе си.
Ако и ти го чувстваш така...
Ако ти взима повече от колкото дава....
Смятам, че е ясно какво трябва да направиш.
Не всяка любов е създадена, за да бъде изконсумирана до край. А истинската любов...Видя какво стана в Тетрадката - той намери това, което му трябваше, за да бъде пълноценен пред себе си и нея, и в крайна сметка бяха заедно. Тогава можеха да водят красива връзка и да бъдат щастливи.

Не търси бъдещето си в личности и въобще някъде извън себе си, но и не прави нищо/не бъди с никой, който не иска да се развива (а развитието не е нужно да е в посоката и по начинът, който ти смяташ за правилни).

Това ми хрумва...
Пиши как се развиват нещата и ни информирай за ситуацията си, когато ти хрумне.

Успех!

[Morakusi]

Просто му кажи, че трябва да поговорите и му кажи какво не ти харесва в него, и ако наистина те обича, със сигурност ще се опита да се промени. Ако ли не, дърпай шалтера.

[HollyGolightly]

Току що изгубих ценни минути от времето си, минути, които никой няма да ми върне, за да ти прочета дългият сценарий на филм, който силно се надявам никога да не бъде заснет. Като цяло много си противоречиш, но нищо, има време да започнеш да измисляш още по-добри сърцераздирателни истории.
Първо, няма родители, чийто 14-15 дете да им каже "Аз оставам в България" и те да се съгласят.
Второ, този твоят Англичанин ако наистина беше толкова прекрасен, никога не би дошъл до България да ти се моли да се върнеш, дори да е имал много тежка английска петък вечер.
Но нека си затворим очите за очевидното и речем, че всичко, което написа е истина, страшно превзета си. Не знам момчето, което е до теб как те търпи такава, уж не парадираш с "интелекта си" а реално погледнато именно това правиш. Всяка 2ра дума ти е за това колко си умна и зряла за възрастта си, как материалното не те интересува, но липсата на удобства те травмира. Черешката на тортата обаче беше психичното ти заболяване.

Та както и да е, лъжи по-малко и обръщай повече внимание на приятелят си (ако въобще имаш такъв).

[AngelAntichrist]

Edit: Не, всъщност няма да развалям купона, не си струва.

[AngelAntichrist]

[

[sword]

Edit: Не, всъщност няма да развалям купона, не си струва.

купона има нужда от заключение, включи се

[AnarchyBoy]

не е водно; залагам на земно.

Аре, да не се хулим, ся.. 8-)


ПП: видях, че и ти си земно, кое?

[Chacho]

Като за 15 годишна филмите са нормални. Трябва ти време да узрееш и не искам да ти го крада със съвети.

[Lilanda]

Интересно ми е само, защо се взимаш за нещо повече от останалите като явно не си?
Малка си още, търси си щастието и не мисли за това, кой какви планове за бъдещето има, защото нищо не се знае. На 15 години си и вече имаш планове за бъдещето? 99% съм сигурна, че след година-две ще са съвсем различни.
Съвета ми е, ако обичаш въпросното момче и си щастлива с него, просто бъди с него. И още нещо- най-добре възможно най-скоро кажи на семейството си истината за него. По-добре ще е да я разберат от теб, а не в последствие сами да забележат, че си ги излъгала. :)

[Nika95]

А си мислех, че аз съм вечно във филма...да бе, да.

ПС: според мен си е водно и то рак :D

[DisappointedDreamer]

Аре, да не се хулим, ся.. 8-)


ПП: видях, че и ти си земно, кое?

Т'ва, че си една зодия, не означава, че тя няма кусури ^^

Това съм аз:

http://www.soullevelsolutions.com/wp-content/uploads/2011/05/Taurus-Tattoo.jpg

[AngelAntichrist]

купона има нужда от заключение, включи се

Просто се почувствах излъгана, защото това, което авторката пише тук...Абе, прикрила е разни факти, а аз бях искрена.

Например се е запознала с приятелят си, докато си купува амфети.
А англичанинът го е откраднала от братовчедка си, били са пияни (тя на 12) и после братовчедката й се е изпикала на пода (!?!?) - така се забавлява елитът.
Девойчето е от Перник и няма да казвам слава на каква й се носи там.
Работа не си намира, защото хората със синя коса и кубинки рядко намират. (been there, done that)
Пише как е била НА Испания и псува потребители на ебане, и майки, когато й кажат, че не е хубаво да се злоупотребява с хапчета.
Пуснала е тема как баба й и баща й пърдят на масата и т.н. гнусотии, и много я дразнело.
И такива...Неелитни и нискорангови неща. Разочарована съм. Все тая...

[IWannaBeSedated]

^ Кое е това девойче с така слава и то от Перник? о.о Определено не го очаквах.
/държа се като селска клюкарка, знам

[FuCKkK13]

мн филми,мн чудо.. не успях да го прочета цялото,слез на земята

[I.Wanna.Face.That]

начи ся си на 15, и вече си живяла 1 година с някого и си открила там истинската любов и кво още беше
и тва се е случило, когато си била на 13 ?
добре : )

и ебах таз стена от текст, 2 страници само за да кажеш, че се имаш за по-умна от приятеля си

+1

Ти коя си, че да се мислиш за НЕЩО повече? Това, че ваш'те имат повече пари не те прави повече човек от тях, в повечето случай става обратното. Трябва ти почивка. Наистина.

Айде, че сънчо мина! Ходи нанка!

[byntar4eto]

Опитай се да пишеш нещата кратко, сбито и разбираемо.










Сега разбирам, че си имала само 2-ма приятели. Англичанинът и сегашният (тревомана). Хубаво. Ама този англичанин, който по онова време е бил на 17 как си е прекъснал образованието/работата или там с каквото се е занимавал, за да дойде и да седи 2 месеца в България и то посред зима ? И как един 17 годишен помага на една възрастна жена да си намери работа в Англия ? Голям филм, голямо нещо. Съжалявам, но това не мога да го повярвам. В първият си пост пишеш "живяла съм за постоянно в две европейски държави, освен България." от последният ти пост разбирам, че си родена в България и си живяла в Англия само от 2010 до 2011, а после си се върнала.

Ще те помоля само да ми кажеш следното, какъв смяташ, че ти е ранга ? Майка ти, уж високо образована жена си намира работа в Англия посредством 17 годишен тинейджър с черно кожено яке, вулгарен език и проблеми с алкохола, който е забил 12 годишната й щерка, едва 3 месеца по-рано. Не стига, че звучи невероятно, но и не отговаря на стандарта, който си мислиш, че притежаваш. Не само това, ами и след като си се върнала от Англия потъваш в алкохолен делириум, едва ли не, почваш да пушиш трева, а по-късно си намираш гадже, също тревоман и накрая се оплакваш, че той не бил от твоят ранг ? Хубаво са ти казали, че сте си лика прилика.

Ще го кажа така - ти си на 15 години, щом си толкова интелигентна, смяташ ли, че сегашните ти тинейджърски увлечения с новият, а може би пореден 17 годишен напушен хлапак ще продължат толкова дълго, за да се замисляш изобщо за далечното бъдеще ?


Края на 2009-та беше дошъл в България, през есента да се види с майка му, защото се бяха изпокарили с баща му.
Както казах, той не изцяло, а частично помогна на майка ми за документите, за уреждането. Защото, който е запознат може да потвърди, не става това за ден-два, а за месец дори повече.
Да, допуснах грешки с алкохола и тревата миналата година. Но се отърсих. Видях, че светът е много по-красив без трева и се отказах. Спрете да ми натяквате тези грешки, ако не ги допусках нямаше да съм човек. Но аз съм и за пореден път казвам, уча се от грешките и не ги повтарям!

[byntar4eto]

Аз отново казвам.Вкарала си се прекалено във филма и вече е време да излезеш от него и да видиш реалността.Поне да я забележиш ако не друго.Вдигнала си малко самочувствиицето,но пък на 15 си има надежда за теб.А защо си се взела най-вероятно толкова насериозно ли? Защото богатият и лош батко,който е и англичанин е решил да ти даде шанс.На теб...малката мадамка,която като е усетила наккъде духа вятъра въпреки,че страшно го е желаела е започнала да се прави на страшно вървежната мацка обяснявайки му на третият ден" „виждам, че си млад, че ти си симпатичен, забавен и умен. Виждам, че се привързваш към, че искаш да сме повече от приятели, но знай, че аз не само съм различна от другите, но и съм същински непоправим хаос - винаги цари суматоха около мен, а проблемите ме следват винаги. Не съм сигурна, че имаш желание да ме опознаеш напълно - тъмните ми страни са по-силни от светлите, ако питаш мен - не си струва.Заслужаваш повече.“
Та братовчедка ми е на 12.Ако я видя толкова да се величае поне вътрешно ще имам желанието да и бия два шамара да се попикае имайки впредвид как до не чак толкова отдавна някой друг е бърсал дупето.
Пък и до Великобритание си ходила нали?Вече не си от простосмъртните българи.

Малко се надценяваш ми се струва,защото не е само до учене.Погледни само на какви връзки попадаш.И не нито обявеният за господин перфектен не е господин перфектен нито вторият не е цвете за мирисане.Просто ти така си решила,защото така си те устройва.Ти си на 15,но вече си научила какво е пиянствотвото,какво е дрогирането,лъжеш като дърта циганка баба си за да изкараш колко перфектно е гаджето ти пред нея,за което дори собствената ти баба къде на шега,къде не, сякаш подсъзнателно започва да осъзнава,че ако е наистина такъв какъвто е не е за теб.Пушиш (това го приемам като нормален порок макар,че си още само на 15).Движиш се по "най-готините среди",по които можеш да се движиш.Вижда се и негласната ти любов към парите,която постепнно започва да вторачва погледа ти отново към англичанина.Изкарваш виновни родителите за положението си.Може би за тази въраст са виновни единствено,че не са те научили,че трябва да си седиш на гъза и на 12 да не се правиш на мацка оборотная на разни богати батковци.Та да перфектна си.Погледни истината в очите и премахни малко тоя пуйкизъм. И на мен ми е крив светът даже много на моменти само че още не съм се пропил,не съм се дрогирал и т.н., а съм вече на почти 27 Може пък съдбата да ми е такава знае ли човек.Вземи се стегни малко,защото мъжете не са играчки с пари,които можеш да изхвърлиш,когато си пожелаеш.Това не означава,че и трябва да им ближеш гъзовете де.Та така.Както казах малко си се надула,но ще се оправиш.Въпреки,че обичаш да слагаш хората в категории гледам,че все е надънваш на "най-перфектните". :)


Грешни изводи. Това мога да кажа. Но не съм тук, за да ти се нравя. Не, не съм надута. Просто имам (имах) своите критерии и принципи, които сега смятам, че престъпих. Чудех се дали трябва да престана да ги нарушавам и да се завърна към старите си закоравели реликви, но открих, че съм истински щастлива и точно като ренегат се отричам от всичко казано преди.

[byntar4eto]

омг ебати драмата

зодия риби ли си?

Не ме кефиш.

Зодия лъв съм.
Не съм тук, за да те "кефя".

[byntar4eto]

Един съвет, без да те класифицирам или анализирам:
Спри да си правиш живота интересен и сложен, живей си го простичък, такъв- какъвто е! Не живееш в роман на Джейн Остин, не бързай да порастваш и да бъде сложно и заплетено, като в сериал. На 15 си - наслаждавай се! Каквото и да направиш сега, освен да забременееш или да извършиш престъпление, дори и да е грешка, може само да ти бъде от полза. Ще те изгради като личност. В момента проблемите ти изглеждат колосални, зная, но след време ще са просто минало. Не се терзай за глупости, които сама раздуваш, а се съсредоточи към по-радостните и забавни страни на тийн годините ти. Успех!


Благодаря! Съгласна съм с написаното!

[byntar4eto]

Здравей!

Чудех се дали да ти пиша, защото съм ти под нивото, не съм от твоя ранг - казано в най-прагматичния и реален смисъл. В истинския живот никога няма да се срещнем, ако ме разбираш.
Но днес си мислех как книгата, която чета ми е напълно в унисон с чувствата, изменя палитрата си спрямо тях, а ти до голяма степен ми напомняш за нея като стил на писане. Исках да си вложа емоциите (а те в момента са хубави и светли) другаде, но вече е късно...Случайни неща няма, така че трябва да ти пиша. Ще погледна ситуацията ти чисто човешки, доброжелателно и приятелски, за друго не претендирам.

От това, което описваш много ми напомняш за мен и един много любим ми човек, събрала си най-хубавите ни и противоречиви качества, с което искам да кажа, че си непобедима. Имаше един възрастен човек, който се занимаваше с ботаника. Живееше на село и когато не ядеше сладките плодове на трудът си, и не препрочиташе класическа литература (а той я препрочиташе, защото всеки път успяваше да извлече нещо още по-стойностно от нея) създаваше едни от най-силните растителни хибриди. Правеше от два вида дървета с голям потенциал, но с много слабости, силно и плодородно дърво. Напомняш ми за това дърво...
Важно е да го знаеш.

Не се облягай на това около теб, а на това в теб. Не се опирай на събития, институции, държави и елит, а на това, което си взела от тях. Не ги използвай за огледало и не се търси в тях. Ти не си тях - не си хубавото си училище, не си доброто образование на майка си и не си мъгливата Англия. Не, ти си много повече, с тях или без. Те не са пътят ти, а стъпало към него, нищо повече.
Не си глупава, след всичко, което написа трябва да ти е ясно как си се представила пред хората във форума и какви асоциации са си направили. От там и негативните реакции.

Не си описала много за приятелят си, но ще ти кажа какво може би не пропускаш. Ти си имала хубав живот. Да, знам, че не е било идилично или поне до толкова, колкото си искала, но като човек, който не е имал пари за хляб и електричество (и не съм единственият, за жалост) няма какво друго да заключа. Знам как действат семейните проблеми, самотата, депресията и липсата на усещане за принадлежност към цял един свят на една крехка и осъзната душа. (Което пък ми дава нова загадка - заради липсата на това чувство ли се представяш с/като това, което описа в темата? Или по-скоро се криеш зад него?)
Но пък си имала основа, имала си върху какво да стъпиш и кой да ти помогне в най-фундаменталният смисъл.
Предполагам, че при приятелят ти не е така. Той е преживял същата война, която и ти си водила, но на друг фронт, и с далеч по-малко оръжия. За да имате толкова много сходства за сметка на различията, които са в твоя полза, той е силен човек и като за себе си е постигнал много - може би повече и от теб.

Когато си била в лошо положение и си се запознала с първият си приятел той как постъпи? Каза ли "Ти си ми под нивото, ти си развалина. Виж си живота - социалният, финансовият, семейният"? Не, подал ти е ръка и те е извел от ситуацията, вдъхнал е живот в теб и положението ти. Сега обаче ролите са разменени - силата, знанието и мотивацията са в теб, а не в половинката ти. Неспособна ли се чувстваш да помогнеш или просто нямаш желанието/волята?
Любовта е едно силно приятелство. Когато видиш, че приятел е в калта, а си бил там е изпитание за вашите взаимоотношения и твоите добродетели. Решаващо за бъдещият живот е дали ще подминеш или ще помогнеш.

Но ако в момента нямаш силата да му дадеш опора, при все, че той нито я иска, нито мечтае да я получи от теб, приятелката му, е хубаво да помислиш за ранговете и кой е с по-висок такъв...А това не се измерва само в образование и дестинациите, които сме посетили. Както и да е...Идеята е че ако не можеш да го направиш действително връзката на никъде не отива.

Аз например имам много депресивни и мрачни периоди. Когато навляза в такъв цикъл или не, по-точно, когато той навлезе в мен и започне да ме обладава със силата на цялата тъмнина, която този свят познава....Тогава имам нужда от някой, който да ми докаже, че всичко това е само една душевна илюзия и винаги можеш да си изградиш подслон. Имам нужда от човек-слънце, личен Ра, който да боготворя и който постоянно да се движи, и развива. Винаги, когато кривна от пътя да ме хване за ръка и да ме върне на него, без значение колко страшни и дълги пътеки трябва да извървим, за да се върнем обратно. Личността ми не ми позволява да съм до хора различни от това, защото иначе деструктивността ми е на свобода...И после не мога да се позная, а няма нищо по-болезнено от това да губиш себе си, и да се отдалечаваш от самият теб. Имам нужда от лидер до себе си.
Ако и ти го чувстваш така...
Ако ти взима повече от колкото дава....
Смятам, че е ясно какво трябва да направиш.
Не всяка любов е създадена, за да бъде изконсумирана до край. А истинската любов...Видя какво стана в Тетрадката - той намери това, което му трябваше, за да бъде пълноценен пред себе си и нея, и в крайна сметка бяха заедно. Тогава можеха да водят красива връзка и да бъдат щастливи.

Не търси бъдещето си в личности и въобще някъде извън себе си, но и не прави нищо/не бъди с никой, който не иска да се развива (а развитието не е нужно да е в посоката и по начинът, който ти смяташ за правилни).

Това ми хрумва...
Пиши как се развиват нещата и ни информирай за ситуацията си, когато ти хрумне.

Успех!


Благодаря ти за прекрасния отговор! Мога само да споделя един от любимите си цитати "В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято." от "Чужденецът" на Албер Камю. Или че винаги се чувствам като късметлийка, заради хората, които са до мен, заради миналото си, да, имах трудности, но сега нямаше да съм аз без тях. Понякога се чудя с какво заслужих това и заради това първоначално исках да отблъсна "тревомана" - не само заради здравословните си проблеми, които и него го засягат, щом е с мен, макар да не искам, просто е така. И просто е тревожно и изнервящо, не искам никой да се притеснява за мен, а той го прави. Но той не се отказа и все още е с мен, и не се страхува от състоянията ми. Е, пак се отнесох хихи...

[byntar4eto]

Просто му кажи, че трябва да поговорите и му кажи какво не ти харесва в него, и ако наистина те обича, със сигурност ще се опита да се промени. Ако ли не, дърпай шалтера.

В началото се опитах да водя такъв разговор с него. Казах му, че прекалява с тревата и че не ми е приятно да се намирам в подобна среда. А той само ми повтаря как тревата е хубаво нещо, как се релаксира от нея, как друго не му помагало. Но и че преди да ме срещне пафкал всеки ден, а като е с мен не изпитва такава нужда. Каза, че му действам много добре и че го "правя щастлив". Въпреки това този ден аз бях твърдо решена да го оставя, заради това, че е тревоман и че няма планове за бъдещето си, не чете и прочие. Разговорът се проточи близо два часа и накрая го докарах до сълзи. Да, онзи голям лош метълист, с привидно кораво сърце, онзи непукист (приятелите му така го бяха кръстили) беше разплакан от една мъничка дама с остър език и хладен поглед. Тогава през сълзи и с най-тъжното изражение той обеща, че ще ми докаже, че може да живее без трева, поне докато си вземе изпитите, защото това се случи точно преди тях. И му казах "една седмица - вярвам ти". Мина се време и аз осъзнах, че "по дяволите, не съм на двадесет и три и той не е, тийнейджър е - защо не?!". Макар константите битки в ума ми между свръх-аз-ът ми и то, прецених, че той се старае и колкото и пъти да се опитах да го отблъсна (около четири-пет и всеки път беше съкрушен, буквално, даже на два пъти го бях разплакала, а досега по негови думи нито аверите му са го виждали така, нито е плакал за жена), той все ме гонеше и ме искаше. Въпреки моите изкази "добре, НЕ Е нужно винаги да ме последваш, добре съм си самичка - свикнала съм си с носталгията и компанията в главата ми, не си ми жизнено важен. Хайде, мисли за себе си, за своите нерви" и прочие....
Така че, мисля, че на този изтерзан и въпреки това изпълнен с любов човек има нужда да му дам шанс. Аз вече му го дадох.

[byntar4eto]

Току що изгубих ценни минути от времето си, минути, които никой няма да ми върне, за да ти прочета дългият сценарий на филм, който силно се надявам никога да не бъде заснет. Като цяло много си противоречиш, но нищо, има време да започнеш да измисляш още по-добри сърцераздирателни истории.
Първо, няма родители, чийто 14-15 дете да им каже "Аз оставам в България" и те да се съгласят.
Второ, този твоят Англичанин ако наистина беше толкова прекрасен, никога не би дошъл до България да ти се моли да се върнеш, дори да е имал много тежка английска петък вечер.
Но нека си затворим очите за очевидното и речем, че всичко, което написа е истина, страшно превзета си. Не знам момчето, което е до теб как те търпи такава, уж не парадираш с "интелекта си" а реално погледнато именно това правиш. Всяка 2ра дума ти е за това колко си умна и зряла за възрастта си, как материалното не те интересува, но липсата на удобства те травмира. Черешката на тортата обаче беше психичното ти заболяване.

Та както и да е, лъжи по-малко и обръщай повече внимание на приятелят си (ако въобще имаш такъв).

О, да, лъжа е, че е трябвало да ме изкарват прекалено много пъти от училище с линейка и да ме карат в болница. И да прекарвам там цялото си време. Всяка седмица. И да ме тъпкат с най-различни лекарства, от които метаболизмът ми скачаше и спадаше, и това се отразяваше не само на вътрешното ми състояние, но не нищо. Нищо, че не можех да си прекарвам хубаво, нищо че заради анходонията си пречех на всички около мен, нищо че припадах и съучениците ми ме гледаха с особени погледи казващи "как не искам да съм нея, горката". Не, това е лъжа и никога не се е случвало, да, разбира се и всичко това е нормално. Мхм, окей.
Англичанинът дойде в България не само заради мен през 2011-та, а за да ме заведе на почивка и евентуално да премисля решението си. За съжаление, обаче, на тази почивка получих кризи и прекарвах времето си в хотела, докато той си се пържеше на плажа. Невероятно.
И не, не парадирам с нищо, хайде успокойте си циците.

[byntar4eto]

Интересно ми е само, защо се взимаш за нещо повече от останалите като явно не си?
Малка си още, търси си щастието и не мисли за това, кой какви планове за бъдещето има, защото нищо не се знае. На 15 години си и вече имаш планове за бъдещето? 99% съм сигурна, че след година-две ще са съвсем различни.
Съвета ми е, ако обичаш въпросното момче и си щастлива с него, просто бъди с него. И още нещо- най-добре възможно най-скоро кажи на семейството си истината за него. По-добре ще е да я разберат от теб, а не в последствие сами да забележат, че си ги излъгала. :)


Нищо не знаеш за мен. От съвсем мъничка тате ми чете за бизнес, икономика, предприемачество и за Уол Стрийт. Даже ми е казвал, че като бебе да ме успи го е правел. Така че, не, отново без да ме знаете коя съм ме съдите. От години искам да се занимавам с бизнес, не е от година-две, от ГОДИНИ. Не вярвам след толкова време просто да дигна ръце. Разбира се съм си подготвила и план бе, и план це, ако въпросния план а не се осъществи по една или друга причина. Смятам да се занимавам с психология, сега това ми е като хоби, а ако и това не стане, ще залагам на актьорско майсторство, с което от скоро се занимавам. Отворена съм, естествено, и за други неща, но засега си остава на първо място, както винаги, икономиката.
А за истината - съгласна съм, но знам колко разочаровани ще бъдат нашите като разберат какъв е той всъщност. Нищо чудно да ми забранят да се виждам с него. Когато се бяхме разделили с "англичанина" бях излезнала няколко пъти с един младеж, който отново беше тревоман. Но тогава не ми пукаше, просто имах нужда от разнообразие, развлечение. За съжаление, баба ми разбра, че излизам с някакъв, а не с приятелките ми, както казвах и се погрижи като същински разследовател да се сдобие с цялата му биография. Зад гърба ми. Разбра, че се занимава с нелегални неща и направи сцени, които ги има само по филмите. Баба ми е феномен. За да ми напише този въпросния "егати филмите, аз не мога да повярвам, повече не ми пиши повече, ти ми съсипа живота, баба ти да мре в ада, аз наистина имах чувства към тебе", представете си какво е правила. Беше ходила в училището му и се погрижи той да не завърши дванайсти клас и беше водила разговори с психолози. И всичко това, само за да спра да го виждам. Ако познавахте баба ми щяхте да ме разберете защо ги говоря тези лъжи. Не мога накратко и сбито да ви обясня за какво бедствие става въпрос. А между другото онази вечер баба ми и "тревомана" се запознаха и след краткия пет-минутен разговор, в който баба ми като картечница говореше що за нищожество съм и как такова образовано и умно момче не трябва да се води по акъла ми, а да си седи у тях да си учи, а да и се мине през "това по мое време не е било". Приятелят ми не успя да каже абсолютно нищо, даже докато вървеше към вратата не спря, той трябваше да я прекъсне, за да й благодари за водата и да каже "лека нощ". На другия ден той каза "ебати бабата имаш, тя верно е...."..... и физионимия " :Х :Х " Хаха. "Беше ми говорила, че не се харесвате и че е странна, ама това е shiiit" :D :D Тате, който е по-важен в случая, даже най-важен, се познава с него - дори два пъти го кара с колата ни до тях след едни концерти. Но тате НИЩО не ме е питал за него, нито е изказвал за него. Понякога ми е странно. Никакъв интерес аз с кого се занимавам. Но хайде, така като че ли по-добре. Майка ми пък от Великобритания просто знам как ще ме хули, като разбере, че това с прекрасната му биография е долна лъжа. И ще си патя много и все пак мисля, че като го опознаят и видят, че е наистина добър човек, може и да ми простят. Не знам, има време.

[byntar4eto]

Просто се почувствах излъгана, защото това, което авторката пише тук...Абе, прикрила е разни факти, а аз бях искрена.

Например се е запознала с приятелят си, докато си купува амфети.
А англичанинът го е откраднала от братовчедка си, били са пияни (тя на 12) и после братовчедката й се е изпикала на пода (!?!?) - така се забавлява елитът.
Девойчето е от Перник и няма да казвам слава на каква й се носи там.
Работа не си намира, защото хората със синя коса и кубинки рядко намират. (been there, done that)
Пише как е била НА Испания и псува потребители на ебане, и майки, когато й кажат, че не е хубаво да се злоупотребява с хапчета.
Пуснала е тема как баба й и баща й пърдят на масата и т.н. гнусотии, и много я дразнело.
И такива...Неелитни и нискорангови неща. Разочарована съм. Все тая...








Ахахахахахах, аз мисля, че ти си филмираната тук. Само не знам това за англичанина откъде го измисли. И не разбирам защо ти е да си съчиняваш истории за човек, който не познаваш и който никога няма да познаваш.
FUCK OFF, съжалявам теб и повечето българи, че още живеят в тъмните векове. Както мога да ходя в най-раздърпаните си дрехи и с кубинките си, мога да съм облечена и с пола или рокля и да нося високи токчета. Защото съм жена и мога да си го позволя, и мога да бъда точно това, което искам да съм.
А за темата за баба ми - там съм достатъчно категорична в изказванията си. И какво от това? Има ги тия неща, но ти явно си решила да ми вадиш кирливите ризи или по-скоро да ги сътворяваш с развинтеното си въображение, да ги поомазваш, да ме очерняш. Но хайде, ще ти направя "кефа". Отива ми черното. Не знаеш колко много ме вълнува, че съм обсъждана във форум от съвсем непознати, които никога няма да ме познават, никога няма да знаят истината, че живеят в свой виртуален свят и не искат да се срещат с действителността. "Хората не искат да чуят истината, за да не им се разбият илюзиите" - Ницше. Знам, че няма да спрете да злословите нито ти, нито други, които не искат да ме виждат щастлива и се дразнят от това, просто искам да сте наясно, че няма да ме сринете, живейте си с омраза в собствените си светове.

[AngelAntichrist]

^ Кое е това девойче с така слава и то от Перник? о.о Определено не го очаквах.
/държа се като селска клюкарка, знам

Адашка по фамилия, носеща името на прабаба ми - Анастасия, убивам за такова име.
С Любо е в момента (тийнейдж скъм), който според БФФто й бил с нея само заради секса. 8-)

[Niakoitam]

Грешни изводи. Това мога да кажа. Но не съм тук, за да ти се нравя. Не, не съм надута. Просто имам (имах) своите критерии и принципи, които сега смятам, че престъпих. Чудех се дали трябва да престана да ги нарушавам и да се завърна към старите си закоравели реликви, но открих, че съм истински щастлива и точно като ренегат се отричам от всичко казано преди.

А всъщност да си се замисляла,че като страничен наблюдател аз пък и другите може да сме по обективни от теб? Да не говорим колко съм бил мек ако това наистина е вярно:

Просто се почувствах излъгана, защото това, което авторката пише тук...Абе, прикрила е разни факти, а аз бях искрена.

Например се е запознала с приятелят си, докато си купува амфети.
А англичанинът го е откраднала от братовчедка си, били са пияни (тя на 12) и после братовчедката й се е изпикала на пода (!?!?) - така се забавлява елитът.
Девойчето е от Перник и няма да казвам слава на каква й се носи там.
Работа не си намира, защото хората със синя коса и кубинки рядко намират. (been there, done that)
Пише как е била НА Испания и псува потребители на ебане, и майки, когато й кажат, че не е хубаво да се злоупотребява с хапчета.
Пуснала е тема как баба й и баща й пърдят на масата и т.н. гнусотии, и много я дразнело.
И такива...Неелитни и нискорангови неща. Разочарована съм. Все тая...

Да, има го и момента,че често страничните обективни наблюдатели не могат да "обуят обувките ти" и да изпитат цялостните мисли,чувства и усещания и да усетят живота ти открай докрай.И аз съм го изпитвал това на гърба си и продължавам да го изпитвам особено от по непознати хора напълно и ясно осъзнавайки,че те до голяма степен са прави само дето не знам дали биха постъпили по-различно ако наистина бяха моето аз. Като цяло смятам,че си тръгнала по доста лош път.От лошо момче,през тревоман на тревоман.Не са добри изобщо средите, в които се движиш.Това те кара да се пропиваш,да се дрогираш,да лъжеш и т.н и т.н. Не крия,че и аз някога да имам дъщеря и тя да се занимава с тревоман може би ще се опитам всячески да и избия от главичката тези мисли.Опазил ме Господ.Още повече ако сте се запознали наистина докато си е купувал амфети.Още тогава трябва да ти е светнала една хубава лампичка в съзнанието.Да,привърженик съм на мисълта"Никога не казвай,никога!",защото не знаеш какво ще ти поднесе живота,но ти след тревомана със същата усърдност пред себе си можеш да започнеш да защитаваш след това и наркодилър,изнасилвач,сата нъор,педофил,убиец и т.н и т.н.,което ако имаш голям късмет може само да ти прецака плановете за бъдещето.В другият случай можеш и жертва на някакъв такъв да станеш недай си Боже и живота да ти се стъжни.А относно плановоте а,б,в и цялата българска и английска азбука има една също много добра мисъл:"Животът е това,което ти се случва докато кроиш планове за бъдещето."Демек не е сигурно какво ще се случи ако ще и да си си направил график на живота си от раждането до смъртта ти(която никой не знае кога ще дойде за него) по секунди.

[Glamour92]

Зодия лъв съм.


NOOOOOOOO !
http://www.myfacewhen.net/uploads/5890-kill-urself.png
Зодията ми е осквернена веднъж и завинаги.
*ноу офенс*

[byntar4eto]

А всъщност да си се замисляла,че като страничен наблюдател аз пък и другите може да сме по обективни от теб? Да не говорим колко съм бил мек ако това наистина е вярно:


Да, има го и момента,че често страничните обективни наблюдатели не могат да "обуят обувките ти" и да изпитат цялостните мисли,чувства и усещания и да усетят живота ти открай докрай.И аз съм го изпитвал това на гърба си и продължавам да го изпитвам особено от по непознати хора напълно и ясно осъзнавайки,че те до голяма степен са прави само дето не знам дали биха постъпили по-различно ако наистина бяха моето аз. Като цяло смятам,че си тръгнала по доста лош път.От лошо момче,през тревоман на тревоман.Не са добри изобщо средите, в които се движиш.Това те кара да се пропиваш,да се дрогираш,да лъжеш и т.н и т.н. Не крия,че и аз някога да имам дъщеря и тя да се занимава с тревоман може би ще се опитам всячески да и избия от главичката тези мисли.Опазил ме Господ.Още повече ако сте се запознали наистина докато си е купувал амфети.Още тогава трябва да ти е светнала една хубава лампичка в съзнанието.Да,привърженик съм на мисълта"Никога не казвай,никога!",защото не знаеш какво ще ти поднесе живота,но ти след тревомана със същата усърдност пред себе си можеш да започнеш да защитаваш след това и наркодилър,изнасилвач,сата нъор,педофил,убиец и т.н и т.н.,което ако имаш голям късмет може само да ти прецака плановете за бъдещето.В другият случай можеш и жертва на някакъв такъв да станеш недай си Боже и живота да ти се стъжни.А относно плановоте а,б,в и цялата българска и английска азбука има една също много добра мисъл:"Животът е това,което ти се случва докато кроиш планове за бъдещето."Демек не е сигурно какво ще се случи ако ще и да си си направил график на живота си от раждането до смъртта ти(която никой не знае кога ще дойде за него) по секунди.

Отзад напред: да, прав си за това за плановете и именно за това завърших с „но нищо не се знае“.
Хубаво е, че имате мнение, но аз съм си добре и без вашите съвети. Един ден може би след месец, може би утре, може би след година ще променя изцяло мирогледа си и ще сменя насоките си, но дотогава нямам нужда от проповеди. Благодаря, за което.
Относно написаното от Ангелския Антихрист, както казах и в последния си коментар - няма нищо такова. И ще продължавам да го повтарям, защото истината не стои зад никого, тя си остава истина въпреки всичко и всички, така че, не може никой да ме очерни с клевети и измислени истории.

[byntar4eto]

Адашка по фамилия, носеща името на прабаба ми - Анастасия, убивам за такова име.
С Любо е в момента (тийнейдж скъм), който според БФФто й бил с нея само заради секса. 8-)

Един момент, МОЯТА най-добра приятелка смята това? Коя е моята най-добра приятелка изобщо? Не изглеждаш твърде запозната ми се струва, ако искаш проведи първо няколко анкети, разучи ни историите открай докрай и след това публикувай и излъчвай информация. Но нека е достоверна преди това. Поне имената улучи.

[Баща Ти]

^ Егати драмата.

[Lilanda]

Нищо не знаеш за мен. От съвсем мъничка тате ми чете за бизнес, икономика, предприемачество и за Уол Стрийт. Даже ми е казвал, че като бебе да ме успи го е правел. Така че, не, отново без да ме знаете коя съм ме съдите. От години искам да се занимавам с бизнес, не е от година-две, от ГОДИНИ. Не вярвам след толкова време просто да дигна ръце. Разбира се съм си подготвила и план бе, и план це, ако въпросния план а не се осъществи по една или друга причина. Смятам да се занимавам с психология, сега това ми е като хоби, а ако и това не стане, ще залагам на актьорско майсторство, с което от скоро се занимавам. Отворена съм, естествено, и за други неща, но засега си остава на първо място, както винаги, икономиката.
А за истината - съгласна съм, но знам колко разочаровани ще бъдат нашите като разберат какъв е той всъщност. Нищо чудно да ми забранят да се виждам с него. Когато се бяхме разделили с "англичанина" бях излезнала няколко пъти с един младеж, който отново беше тревоман. Но тогава не ми пукаше, просто имах нужда от разнообразие, развлечение. За съжаление, баба ми разбра, че излизам с някакъв, а не с приятелките ми, както казвах и се погрижи като същински разследовател да се сдобие с цялата му биография. Зад гърба ми. Разбра, че се занимава с нелегални неща и направи сцени, които ги има само по филмите. Баба ми е феномен. За да ми напише този въпросния "егати филмите, аз не мога да повярвам, повече не ми пиши повече, ти ми съсипа живота, баба ти да мре в ада, аз наистина имах чувства към тебе", представете си какво е правила. Беше ходила в училището му и се погрижи той да не завърши дванайсти клас и беше водила разговори с психолози. И всичко това, само за да спра да го виждам. Ако познавахте баба ми щяхте да ме разберете защо ги говоря тези лъжи. Не мога накратко и сбито да ви обясня за какво бедствие става въпрос. А между другото онази вечер баба ми и "тревомана" се запознаха и след краткия пет-минутен разговор, в който баба ми като картечница говореше що за нищожество съм и как такова образовано и умно момче не трябва да се води по акъла ми, а да си седи у тях да си учи, а да и се мине през "това по мое време не е било". Приятелят ми не успя да каже абсолютно нищо, даже докато вървеше към вратата не спря, той трябваше да я прекъсне, за да й благодари за водата и да каже "лека нощ". На другия ден той каза "ебати бабата имаш, тя верно е...."..... и физионимия " :Х :Х " Хаха. "Беше ми говорила, че не се харесвате и че е странна, ама това е shiiit" :D :D Тате, който е по-важен в случая, даже най-важен, се познава с него - дори два пъти го кара с колата ни до тях след едни концерти. Но тате НИЩО не ме е питал за него, нито е изказвал за него. Понякога ми е странно. Никакъв интерес аз с кого се занимавам. Но хайде, така като че ли по-добре. Майка ми пък от Великобритания просто знам как ще ме хули, като разбере, че това с прекрасната му биография е долна лъжа. И ще си патя много и все пак мисля, че като го опознаят и видят, че е наистина добър човек, може и да ми простят. Не знам, има време.
Всеки следващ твой отговор доказва все повече и повече колко нереално мнение за себе си имаш. Казваш първо колко много си по-интелигентна от другите на твоята възраст и как един вид всички са под твоя "ранг", както ти сама се изрази, а в следващия момент говориш как баба ти ти се кара, че проваляш момче, което пред нея си описала точно както пред нас описваш самата себе си. The fuck? Аз също съм на 15. От 3-4 години имах едни планове и също като теб говорех как 100% ще се занимавам с това, но обстоятелствата се стекоха така, че вече не ми се и чува за тази професия. За това ти казвах, че нищо не зависи от теб и че всичко може да се промени. Повече не смятам да ти казвам, защото само ще повтарям другите. Опитай се да се вслушаш в това, което ти казваме и не ни обвинявай, че не те познаваме. Първо се вгледай добре в самата себе си. ;)

[Chacho]

Аз в крайна сметка не разбрах какво търсиш. За да не си играем на изрови проблема, можеш ли кратко точно и ясно да назовеш какво искаш да постигнеш?

ПС: Подозирам Джеса, че е създала фейк. Всъщност не. Подозирам ония от офиса дето бяха опънали профил на няква 13-14 годишна дето тичаше по батковци и цитираше Ницше.

[XTREMEFREERIDE]

Мацка на 15, високоинтелигентна, вървяща към усъвършенстване, изразяваща себе си чрез психологически термини и цитати от немай къде, намираща се яко във филма, сложила си снимка на няква курветина с изолирбанд на зърната, регистрирала се във форум с ник byntar4eto. Правилно ли разбрах?

Е, за това време, за което си изписала тия фермани тука, да беше седнала да помислиш какво точно искаш.

[byntar4eto]

Всеки следващ твой отговор доказва все повече и повече колко нереално мнение за себе си имаш. Казваш първо колко много си по-интелигентна от другите на твоята възраст и как един вид всички са под твоя "ранг", както ти сама се изрази, а в следващия момент говориш как баба ти ти се кара, че проваляш момче, което пред нея си описала точно както пред нас описваш самата себе си. The fuck? Аз също съм на 15. От 3-4 години имах едни планове и също като теб говорех как 100% ще се занимавам с това, но обстоятелствата се стекоха така, че вече не ми се и чува за тази професия. За това ти казвах, че нищо не зависи от теб и че всичко може да се промени. Повече не смятам да ти казвам, защото само ще повтарям другите. Опитай се да се вслушаш в това, което ти казваме и не ни обвинявай, че не те познаваме. Първо се вгледай добре в самата себе си. ;)

Добре се вглеждам и оценката ми е съвсем обективна, виждам и недостатъците си, и хубавите черти, които са малко да кажа. Баба ми е си е баба ми. И най-мирната да бях пак нямаше да е доволна. Никога не е. От никого. Но баба ми си е отделна тема, защо изобщо я намесваме?
А за професиите, съгласна съм - винаги съм отворена за нови възможности, както и написах. Но твърде дълго време се интересувам от това, че да захвърля всичко точно сега и да се насоча към друго. Винаги има такъв шанс, но ето - в момента това ме влече.
Благодаря ти за мнението!:]

[byntar4eto]

Аз в крайна сметка не разбрах какво търсиш. За да не си играем на изрови проблема, можеш ли кратко точно и ясно да назовеш какво искаш да постигнеш?

ПС: Подозирам Джеса, че е създала фейк. Всъщност не. Подозирам ония от офиса дето бяха опънали профил на няква 13-14 годишна дето тичаше по батковци и цитираше Ницше.


Искам темата да се закрие. Каквото искам да постигна си ме интересува мен единствено и си работя по въпроса. Тук има твърде много ненужна драма. И за какво е всичко това? Трябва да влизам тука, за да се обяснявам на непознати и да опровергавам изкривените изопачени безпочвени обвинения и лиготии. Струва ли си?

[byntar4eto]

Мацка на 15, високоинтелигентна, вървяща към усъвършенстване, изразяваща себе си чрез психологически термини и цитати от немай къде, намираща се яко във филма, сложила си снимка на няква курветина с изолирбанд на зърната, регистрирала се във форум с ник byntar4eto. Правилно ли разбрах?

Е, за това време, за което си изписала тия фермани тука, да беше седнала да помислиш какво точно искаш.

Аз си знам какво искам и *въздъх* работя по въпроса. Вече във всеки мой коментар се повтарям, но... съдба. Никът ми е „бунтарчето“, мда и? Нещо против? Имам много никове, този не е сред любимите ми, но пък знаеш ли колко ми е за някакъв си ник в сайт, който по принцип не посещавам, като че ли показва коя съм всъщност. Картинката ми харесва, мхм. Тук има много момичета с подобни, че дори много по-сексуални снимки, но на тях нищо не им се казва, хм. Не можеш да разбереш каква съм само от ника ми и картинката. Ако наистина го мислиш, значи живееш в илюзия и ти се смея. Каквото и мнение да имаш ти или друг от този сайт, не ме касае, няма да достигне до мен, до същината ми - това са само думи, празни и непонятни.

[Chacho]

Искам темата да се закрие. Каквото искам да постигна си ме интересува мен единствено и си работя по въпроса. Тук има твърде много ненужна драма. И за какво е всичко това? Трябва да влизам тука, за да се обяснявам на непознати и да опровергавам изкривените изопачени безпочвени обвинения и лиготии. Струва ли си?

Що не се запита в началото, когато пусна ферман за живота си с молба да го разискват?

Мен ми е все тая, темата си е твоя. От самото начало не знаеше какво искаш да питаш. Затова и няма как на този етап да намериш отговорите си.

[byntar4eto]

Що не се запита в началото, когато пусна ферман за живота си с молба да го разискват?

Мен ми е все тая, темата си е твоя. От самото начало не знаеше какво искаш да питаш. Затова и няма как на този етап да намериш отговорите си.


Ще започна с това, че не пиша тук, само за да получа съвет или мнение, а по-скоро да излея разпилените си мисли нейде. Да ги разкарам, да не са вътре в мен, да ги видя с очите си и след това да взема решение, защото вариантите ги знам, само ми е непреодолимо трудно да избера.


Намерила съм отговорите си. Благодаря.

[Chacho]

Моля.

[XTREMEFREERIDE]

Каквото и мнение да имаш ти или друг от този сайт, не ме касае, няма да достигне до мен, до същината ми - това са само думи, празни и непонятни.

Ами, душко, в този сайт се пускат теми за да бъдат коментирани. Ако искаш просто да си разтягаш локуми за живота ти, които някой да чете, направи си блог.

[byntar4eto]

Ами, душко, в този сайт се пускат теми за да бъдат коментирани. Ако искаш просто да си разтягаш локуми за живота ти, които някой да чете, направи си блог.

Окей, душко, обаче аз дадох тема, по която да се коментира. Обаче тук някои хора го обърнаха на цирк - та баба ми, та бъдеще, професии, минало, алкохол какво ли не...а въпросът беше простичък, сърцето или ума. Както и да е. Ненужно е всичко.

[SirLeX]

толкова много излишна драма...

[Lilanda]

толкова много излишна драма...
+

[AngelAntichrist]

Ахахахахахах, аз мисля, че ти си филмираната тук. Само не знам това за англичанина откъде го измисли.

http://oi40.tinypic.com/6iz315.jpg
+ че хората говорят, не е толкова сложно....

[AngelAntichrist]

Аз в крайна сметка не разбрах какво търсиш. За да не си играем на изрови проблема, можеш ли кратко точно и ясно да назовеш какво искаш да постигнеш?

ПС: Подозирам Джеса, че е създала фейк. Всъщност не. Подозирам ония от офиса дето бяха опънали профил на няква 13-14 годишна дето тичаше по батковци и цитираше Ницше.

Да, и на мен ми напомни за себе си, а като знам колко съм биполярна чак се замислих дали е възможно от години да си го поддържам, ъпдейтвам и да го крия от себе си. 8-)

[Niakoitam]

Все повече имам усещането,че си постнала тази тема,защото искаш да го кажеш това пред някой (или да се похвалиш), а няма пред кого.Или пък просто очакваше как ще се появят хора,които ти обясняват колко уникална си и на какво високо ниво си и как по перфектна от теб няма и няма смисъл изобщо да обръщаш никакво внимние на простосмъртните изчиствайки съвестта ти заради нещата,които те гризат.Или пък да ти обяснят,че всъщност по перфектни хора от тези в твоите връзки няма на света :)

[byntar4eto]

http://oi40.tinypic.com/6iz315.jpg
+ че хората говорят, не е толкова сложно....

Например се е запознала с приятелят си, докато си купува амфети.
А англичанинът го е откраднала от братовчедка си, били са пияни (тя на 12) и после братовчедката й се е изпикала на пода (!?!?) - така се забавлява елитът.


Това не е така. Братовчедка ми е виждала бившия ми приятел веднъж лятото, когато бяхме във връзка. А това, което цитира беше отпреди това. И си е истина, но не съм била с "англичанина" тогава. И има кой да го потвърди. Хаха. А хората говорят каквото си искат, истината обаче е някъде далеч от хорските приказки, без да се интересува от тях. Именно затова не ти се сърдя, че злословиш. Няма какво да крия. Истината си я знам и докрай ще държа на нея.

[byntar4eto]

Все повече имам усещането,че си постнала тази тема,защото искаш да го кажеш това пред някой (или да се похвалиш), а няма пред кого.Или пък просто очакваше как ще се появят хора,които ти обясняват колко уникална си и на какво високо ниво си и как по перфектна от теб няма и няма смисъл изобщо да обръщаш никакво внимние на простосмъртните изчиствайки съвестта ти заради нещата,които те гризат.Или пък да ти обяснят,че всъщност по перфектни хора от тези в твоите връзки няма на света :)

За втори път:
Ще започна с това, че не пиша тук, само за да получа съвет или мнение, а по-скоро да излея разпилените си мисли нейде. Да ги разкарам, да не са вътре в мен, да ги видя с очите си и след това да взема решение, защото вариантите ги знам, само ми е непреодолимо трудно да избера.


Четете по-внимателно, като ще отпращате обвинения. Вече коментирах това с "търсенето на внимание" от галантни анонимни потребители.

[NikafNqkaf]

Вие още ли се тварите бе? :D

[AngelAntichrist]

Да, да. "То всичко е такова, каквото е но искам да го възприемате по удобен за мен начин, който ме представя в хубава светлина". Ми, не, бейби. Не може всички в този живот да те харесват. Особено пък с това поведение.

[byntar4eto]

Да, да. "То всичко е такова, каквото е но искам да го възприемате по удобен за мен начин, който ме представя в хубава светлина". Ми, не, бейби. Не може всички в този живот да те харесват. Особено пък с това поведение.

Добре, бейби, ако наистина това целях - да се харесвам на всички щях ли да имам този мироглед, този стил, щях ли да бъда толкова смела и дръзка да показвам истинското си аз, да изпъквам с индивидуализъм в повечето среди? Щях ли да се изправям гордо срещу несправедливостите, които в ежедневието си масата народ подминава. Няма да ти се обяснявам каква съм, не ти искам вниманието.

[sword]

Не си преценила добре мястото за излияния.
Опитваш се да представиш нагледна оценка за себе си пред съфорумниците, за да могат, разбираш ли, да не останат с грешно впечатление и всичко да е точно. Противоречието ти идва от следващите коментари, в които усилено обясняваш непукизма си. Следват още безброй оправдания. За кво си си била правила труда да просветляваш хората при факта, че нямало начин да те опознаем напълно в цялата ти светлина. Чей, че и аз започнах да се (п)обърквам..
Смятам, че хронологията е ясна на всички - манипулиране на детето от самото му раждане, втълпени са му чужди идеи и догми, дето да следва. Гадженца, мадженца, луди и млади да си топнем чушлето, да си вземем от всички блага на планетата - и тва е следствието от манипулативните методи на системата, които видиш ли, ни замътиха мозъка и ся се чудим как да се себеизразим. Да, ама звеното си стои там и чака да фрасне горкото момиченце, когато е най-беззащитно. Що? Щото ония лайна, дето се подвизават родители са дали мило и драго детето им да има осигурено бъдеще, ама не са се сетили, че и то може би е живо същество.
Дечко, ще ме прощаваш, ама яко се изнервих. До последния момент се двоумях дали да си отворя устата. На много като теб съм им изчела и наслушала простотиите. Ти се чудиш защо се разви такава драматизация - щото хората не са сляпи, бе. Всички са го минали тва под една или друга форма, опитвайки се да ти дадат няква насока, ама ти с рогата напред не се оглеждаш около себе си. Спри се за момент, живота е пред тебе.
Форума не мястото за това, което си избрала да покажеш. Тия неща се показват и доказват на значими за теб личности, на близките ти, не на цял слой общество. Ако толкова желаеш да бъдеш това, което ни показваш че си, следвай си го и върви по тоя път без да го натриваш в носовете на другите.

[BloodyDreamer]

а въпросът беше простичък, сърцето или ума
И темата беше цяла стена от текст, а не това, защото?

ПП. Тъпа си.

Ненужно е всичко.
... и говориш смешно.

[AngelAntichrist]

Добре, бейби, ако наистина това целях - да се харесвам на всички щях ли да имам този мироглед, този стил, щях ли да бъда толкова смела и дръзка да показвам истинското си аз, да изпъквам с индивидуализъм в повечето среди? Щях ли да се изправям гордо срещу несправедливостите, които в ежедневието си масата народ подминава. Няма да ти се обяснявам каква съм, не ти искам вниманието.

Щеше и го правиш. Защо? Защото получаваш повече внимание, има повече драма и можеш да изразяваш псевдо-интелектуалните си ексцесии, под формата на "писане".
За подчертаното - лол, за това и темата, да. Айде, копирай ми сега онова как е просто, за да я видиш ти - ми, има си уърд за това, бе. Не важиш, излагаш се.

P.S: Значи мирогледът ти, стилът ти и смелостта ти се определят спрямо целите ти?
И обясни ми, ако наистина си толкова елитна и богата какви са тези несправедливости? Дилърът няма как да върне от стотачка? Учителите ти искат да учиш? Имаш вечерен час? Татко не дава да си на диета? Детската ти "любов" е свършила? Защо ли повечето хора подминават тези неща? (И то с усмивка, не с негативизъм като теб.) Че Геварата ми тя, опълчила се срещу всичко от което извлича. (А, ако не успяваш да извличаш от тези "несправедливости" си преосмисли интелектуалните възможности.)

[byntar4eto]

Не си преценила добре мястото за излияния.
Опитваш се да представиш нагледна оценка за себе си пред съфорумниците, за да могат, разбираш ли, да не останат с грешно впечатление и всичко да е точно. Противоречието ти идва от следващите коментари, в които усилено обясняваш непукизма си. Следват още безброй оправдания. За кво си си била правила труда да просветляваш хората при факта, че нямало начин да те опознаем напълно в цялата ти светлина. Чей, че и аз започнах да се (п)обърквам..
Смятам, че хронологията е ясна на всички - манипулиране на детето от самото му раждане, втълпени са му чужди идеи и догми, дето да следва. Гадженца, мадженца, луди и млади да си топнем чушлето, да си вземем от всички блага на планетата - и тва е следствието от манипулативните методи на системата, които видиш ли, ни замътиха мозъка и ся се чудим как да се себеизразим. Да, ама звеното си стои там и чака да фрасне горкото момиченце, когато е най-беззащитно. Що? Щото ония лайна, дето се подвизават родители са дали мило и драго детето им да има осигурено бъдеще, ама не са се сетили, че и то може би е живо същество.
Дечко, ще ме прощаваш, ама яко се изнервих. До последния момент се двоумях дали да си отворя устата. На много като теб съм им изчела и наслушала простотиите. Ти се чудиш защо се разви такава драматизация - щото хората не са сляпи, бе. Всички са го минали тва под една или друга форма, опитвайки се да ти дадат няква насока, ама ти с рогата напред не се оглеждаш около себе си. Спри се за момент, живота е пред тебе.
Форума не мястото за това, което си избрала да покажеш. Тия неща се показват и доказват на значими за теб личности, на близките ти, не на цял слой общество. Ако толкова желаеш да бъдеш това, което ни показваш че си, следвай си го и върви по тоя път без да го натриваш в носовете на другите.

Отзад напред - да, хубаво правя го! Близките ми ме познават, знаят коя съм - с всичките ми негативи, но и с всичките ми добродетели. И си ме приемат, може би, защото нямат избор и все пак. Никъде не съм писала, че тука никой не е минал през това, съгласна съм с това. Много изопачавате думите ми „БЕ“.
И пак, за пореден път, не съм тук, за да „натривам в носовете на другите“... Иначе, мхм, благодаря за коментара.

[byntar4eto]

И темата беше цяла стена от текст, а не това, защото?

ПП. Тъпа си.

... и говориш смешно.

Темата беше стена текст, за да се запознаете в детайли със ситуацията, защото това е *въздъх, казвам го за не знам за кой път* тригодишна история и е в най-краткия ѝ вид.
П.П. Повърхностна и изнервена си. А аз съм остра.
Говоря смешно? Толкова съжалявам, че не говоря с жаргони и не си позволявам селски изблици, предпочитам да си говоря „смешно“ пред това.

[Glamour92]

Valar morghulis!

[byntar4eto]

Щеше и го правиш. Защо? Защото получаваш повече внимание, има повече драма и можеш да изразяваш псевдо-интелектуалните си ексцесии, под формата на "писане".
За подчертаното - лол, за това и темата, да. Айде, копирай ми сега онова как е просто, за да я видиш ти - ми, има си уърд за това, бе. Не важиш, излагаш се.

P.S: Значи мирогледът ти, стилът ти и смелостта ти се определят спрямо целите ти?
И обясни ми, ако наистина си толкова елитна и богата какви са тези несправедливости? Дилърът няма как да върне от стотачка? Учителите ти искат да учиш? Имаш вечерен час? Татко не дава да си на диета? Детската ти "любов" е свършила? Защо ли повечето хора подминават тези неща? (И то с усмивка, не с негативизъм като теб.) Че Геварата ми тя, опълчила се срещу всичко от което извлича. (А, ако не успяваш да извличаш от тези "несправедливости" си преосмисли интелектуалните възможности.)

Ще помоля, като не схващаш нещо написано от мен да не го коментираш. Както и да научиш значението на думите, които използваме. Виждам, че доста се стараеш и опитваш да ме засегнеш със зле изкърпени обвинения, но не ти се получава. Нито се аргументираш, нито говориш истини.
За пореден път, не искам ничие внимание - не можеш да кажеш какво АЗ искам, колкото и да се мислиш за висша.
Никъде не съм казвала, че съм елитна или богата. Много се обърка ти, ама така е като се напъваш толкова много да ме изкараш черна. Дори и да бях несправедливостите пак щеше да си ги има и аз пак щях да се изправям срещу тях. Не се занимавам с дилъри, ти от толкова истории и приключения с такива, явно и в момента си във филм. Събуди сеееееее!!! Учителите ми искат да уча? Твоите не искат ли? Учителите ми имат достатъчно респект за мен и знаят възможностите ми. Не виждам това защо трябва да е в графа „несправедливости“ - за теб образованието може да не е от значение, но това не се отнася за всички, нали знаеш? Имам вечер час, точно така, и го спазвам. И отново не е несправедливост. *Няма ли да напишеш нещо подкрепено с доводи, най-после?!*. Най-често АЗ приготвям храната вкъщи, с тате имаме много сходни вкусове. Наистина си смешна, обаче. Детската ми любов си остава завинаги с мен, в моето съзнание, за мен тя още не е свършила. Един ден може и да свърши, но засега още не е. Сладникавия ѝ вкус още е в ума ми. Но защо да е несправедливост, скъпа? Това са нормални неща от живота - ако беше вечна, ако не беше свършила това щеше да бъде странно, защо да го мисля за несправедливо? Не, аз съм горд оптимист и вярвам, че най-доброто предстои. Негативизмът ми е насочен към други неща като злобата и нещастието, което цари покрай такива като теб.
До тук нищо вярно не написа, ти имаш по-голяма нужда да си преосмислиш интелектуалните възможности. Аз съм достатъчно убедена в своите, благодаря ти за загрижеността.

[Nika95]

Лъъъв...

[Glamour92]

^ не си вади погрешни изводи :(

P.S. Valar morghulis!
както казах

[hristo99]

Мисля, че всички във форума ти отвръщат така заради начина, по който си написала цялата история. Това е форум с най-обикновени въпроси. Когато създаваш нова тема ти се появява поле, в което не би трябвало да пишеш роман по действителен случай, примерно. А и самото заглавие на темата: "Той не е от моя ранг". Как така имате рангове? Да не би ти да си преуспяваща?

[Lilanda]

Още ли я дъвчете тая тема бе. :lol:
Явно каквото и да ѝ говорите, тя няма да осъзнае каква е реалността. Оставете я да си мисли каквото иска. :D

[byntar4eto]

Мисля, че всички във форума ти отвръщат така заради начина, по който си написала цялата история. Това е форум с най-обикновени въпроси. Когато създаваш нова тема ти се появява поле, в което не би трябвало да пишеш роман по действителен случай, примерно. А и самото заглавие на темата: "Той не е от моя ранг". Как така имате рангове? Да не би ти да си преуспяваща?

Това за ранговете ми го втълпиха нашите и приятели, реших, че е станало ясно от това, което изписах. Той е прекрасно същество, с всичките му грижи и цялата му обич, но има и своите минуси. Имах нужда от време, но вече съм сигурна, че те не са пречка. Съответно темата е изчерпана. Искам да съм с него, искам той да ме учи на неговите гледни точки, а аз него - на своите. Не е ли това смисъла на една връзка? Да опознавате света ръка за ръка, трудност след трудност, да усещаш опора, да се наслаждаваш на малките тривиални неща от ежедневието, заедно с човек, на когото държиш?

[byntar4eto]

Още ли я дъвчете тая тема бе. :lol:
Явно каквото и да ѝ говорите, тя няма да осъзнае каква е реалността. Оставете я да си мисли каквото иска. :D

На мен ми е добре в моята реалност, не преча на никого, не искам нищо, от който и да било. Какво искаш ти от мен?

[Lilanda]

На мен ми е добре в моята реалност, не преча на никого, не искам нищо, от който и да било. Какво искаш ти от мен?
Точно това казах и аз. Щом, както казваш, си ти е добре в твоята реалност (според мен няма моя и твоя реалност, тя си е една единствена, но все пак да приемем, че има) няма смисъл да ти наливаме повече разум в главата. Абсолютно нищо не искам от теб. Недей да ми изопачаваш думите. ;)

[byntar4eto]

Точно това казах и аз. Щом, както казваш, си ти е добре в твоята реалност (според мен няма моя и твоя реалност, тя си е една единствена, но все пак да приемем, че има) няма смисъл да ти наливаме повече разум в главата. Абсолютно нищо не искам от теб. Недей да ми изопачаваш думите. ;)

Реалност, не в действителния ѝ смисъл, а че виждаме нещата по различен начин, това имах предвид. Както и да е. Досега разум никой не ми е наливал, само да упомена. От написаното по-горе „Явно каквото и да ѝ говорите, тя няма да осъзнае каква е реалността.“ сякаш не ти харесва това, не ти харесва, че каузата се проваля „да ми се налее разум“, затова питах какво искаш от мен. Щом не искаш нищо, благодаря и приятен ден!

[Lilanda]

Реалност, не в действителния ѝ смисъл, а че виждаме нещата по различен начин, това имах предвид. Както и да е. Досега разум никой не ми е наливал, само да упомена. От написаното по-горе „Явно каквото и да ѝ говорите, тя няма да осъзнае каква е реалността.“ сякаш не ти харесва това, не ти харесва, че каузата се проваля „да ми се налее разум“, затова питах какво искаш от мен. Щом не искаш нищо, благодаря и приятен ден!
"Разбрала" си ме така както на теб ти е удобно явно. Както и да е. Не смятам да споря повече по темата. Приятен ден и на теб! :)

[Glamour92]

Авторката:

http://cdn.memegenerator.net/instances/250x250/24081832.jpg

[byntar4eto]

Авторката:

http://cdn.memegenerator.net/instances/250x250/24081832.jpg

Ахахахахахаха, е добре! :D :D :D :D :D :D :D (rofl)

[sword]

докато се връзваш на ваще, промяна няма да има

[XTREMEFREERIDE]

...а въпросът беше простичък, сърцето или ума.

Ееее, разгеле! Да си беше питала направо "Сърцето или ума?". И пак, де, няма как да очакваш кой знае какво, защото отговора на този въпрос винаги е "зависи", което няма как да ти помогне. Пътя не се търси, няма да намериш някой, който да те насочи. Пътя се гради. Бих казала "както го чувстваш правилно, така го направи", но с това 'чувстваш' пак ще те подтикна към клишето "слушай сърцето си". Та, така...зависи от теб самата. Не очаквай отговор, който да те удовлетвори. Навярно би получила такъв от човек, който се намира в многомногомного сходно на твоето положение при многомногомного сходни на твоите обстоятелства, но, надявам се, разбираш колко мимолетен шанс е това. (: Открий себе си първо, пък какво да правиш с тези около теб...е, това ще става все по-лесно за решаване с времето.

[byntar4eto]

Ееее, разгеле! Да си беше питала направо "Сърцето или ума?". И пак, де, няма как да очакваш кой знае какво, защото отговора на този въпрос винаги е "зависи", което няма как да ти помогне. Пътя не се търси, няма да намериш някой, който да те насочи. Пътя се гради. Бих казала "както го чувстваш правилно, така го направи", но с това 'чувстваш' пак ще те подтикна към клишето "слушай сърцето си". Та, така...зависи от теб самата. Не очаквай отговор, който да те удовлетвори. Навярно би получила такъв от човек, който се намира в многомногомного сходно на твоето положение при многомногомного сходни на твоите обстоятелства, но, надявам се, разбираш колко мимолетен шанс е това. (: Открий себе си първо, пък какво да правиш с тези около теб...е, това ще става все по-лесно за решаване с времето.

Съгласна съм. Мисля, че вече взех решение.

Досега бях с него, говорихме, изяснихме се, решихме проблемите. Стигнах до пълното заключение, макар и преди да съм си го мислела, че не, аз не съм влюбена в човека от миналото ми - сега не притръпвам като чуя гласа му, не е същото като преди, влюбена съм в нашите спомени, в онова цветно лято, което никога няма да се върне. И както каза сегашният ми приятел „като виждаш, че не можеш да промениш, просто fuck it и продължаваш, време е да го оставиш“. Единствената причина да се върна в България беше, за да се опитам най-наивно и по най-детински да се опитам да върна времето назад. Да застана на терасата, да гледам градината ни, да затворя очи и като ги отворя всичко да е същото като през 2010-та, да Е 2010-та. Опитах и *изненада, изненада* не се получи.
Сега ми е време да продължа напред, да поема ново приключение, да превърна 2013-та в още по-прекрасна от 2010-та. И може би един ден да повтарям „ех, тази 2013-та, как искам да се върне...“. Защо не? Хубавото е, че след толкова време, след цялата непобедима Носталгия, аз с всеки изминал ден откривам все повече сили в себе си.

Благодаря за отделеното внимание.

[feikk]

:lol:
Тая тема си я принтирай и я прочети след 5 години. Ако не ти е траги-комично смешна, значи си все още малката лигла от преди няколко лета. 8-)


бтв, пробвай да пишеш художествена литература, отдава ти се. Но не и да занимаваш по този начин хората с проблемите си.

[BloodyDreamer]

Бих го прочела и съкратила, за да ти покажа, че идеално може да се събере в един пост. Нямам особено голямо желание, но ако много държиш, бих си поиграла.


П.П. Повърхностна и изнервена си. А аз съм остра.
Говоря смешно? Толкова съжалявам, че не говоря с жаргони и не си позволявам селски изблици, предпочитам да си говоря „смешно“ пред това.
Някои от потребителите в този форум са много зрели и интелигентни и искрено им се възхищавам. Има също и такива, които са толкова прости, ограничени, надути, арогантни, разглезени (не е задължително да е всичкото на веднъж), че просто някой трябва да им го каже. Не съм изнервена, просто попадаш в тази категория. Има само двама души в този форум, на които съм си позволила (и бих си позволила отново) да кажа в прав текст, че са тъпи. Едната си ти, гордей се.

Под "говориш смешно" имах предвид инверсията. Жаргон в писмен текст употребявам изключително рядко. Селски изблици и в устната ми реч няма да откриеш.

По какво реши, че съм повърхностна?

[DisappointedDreamer]

^По какво реши, че авторката е тъпа?

Не съм чела изцяло коментарите /и глупостите и/, но това, което съм прочела и видяла е едно объркано момиче, което минава през фаза, която 99% от нас са вкусили. БлъдиДриймър, самата ти се намираш в същото положение като авторката. Да ти го докажа ли, вадейки темите ти, където смяташ, че си "различна и уникална" и други синоними?

Темата е един голям шит. Историята, съм сигурна, е преувеличена, доукрасена, за да представи онова, което авторката е изпитвала. А често това, което изпитваме няма нищо общо с реалната ситуация. Авторката е объркана, в период на "откриване" и "живеене". Експериментира; вълнува се от "лошия батко", който пуши всичко; налива се с алкохол някои вечери, за да "удави мъката си"; има проблеми вкъщи; поставена е някаква отговорност на раменете и, които повечето и връстници нямат; и оттам решава, че целия и живот е шит. Повярвай ми, зная го, защото и аз имах такъв загубен период.

Искам да кажа, че скачаш в огромни и надявам се/почти вярвам грешни заключения за авторката. Сигурна съм, че след 5 години авторката, която виждаме сега няма да има нищо общо с жената, която ще бъде тогава.

Въздържай, БлъдиДриймър, от подобни тинтири минтири. Изтрий категоричността си.

[BloodyDreamer]

Началото на тази тема толкова ми напомни за онези, които аз съм пускала, че просто не се сдържах. Под "тъпа си", имах предвид "незряла си, дете си". Исках да запазя коментара кратък за драматизъм, но беше грешка, че не уточних поне във втория, извинявам се за което. И аз бях такава (все още съм) и точно хората, които ми го казваха (в прав текст или малко по-завоалирано) са тези, които ми помогнаха да се осъзная и да се опитам да го поправя.
Това, дето го написах горе (абзаца след цитата), беше прекалено остро и ненужно. Извинявай.
Доброжелателен съвет - не се взимай толкова на сериозно, всичко ще ти стане много по-лесно.

Останалото важи. Защо реши, че съм повърхностна?

[byntar4eto]

Не се възприемам за тъпа. Гледам максимално обективно на нещата, мисля рационално и държа на истината. Повече от всичко аз съм щастлива. И именно за това не съм съгласна с по-горния коментар, в който се казва, че смятам живота си за shit. Напротив. Казах го и преди, животът ми е прекрасен, чувствам се като късметлийка. Минах през трудностите, където си мислех това, че животът ми е шит, но се срещнах и с много хора, от които научих много. Че трагедии се случват навсякъде и не съм единствена. От всичките седем милиарда аз не съм най-мъчената, най-отчаяната, аз съм просто тийнейджър и всичко ще се промени дори не до година, ами до месец, в този конкретен случай даже стана за дни.
Съгласна съм, че ще си променя мнението до година, както казвате, би било странно, ако не го. Не е ли така с всички, не само с мен? Обаче историите си остават, истина са и са факт. Не мога да ги залича, тези хора ги има и събитията ги е имало.

До КървящатаМечтателка - повърхностна си, защото не виждаш нещата през моята гледна точка и прибързано съдиш. Не е справедливо. И си твърде крайна в преценката си.
Съгласна съм, обаче че впоследствие всичко ще стане по-лесно. Даже вярвам, че вече е. Отдавна е - от както написах, че темата трябва да се заключи и да спре да се пише. Всичко е безсмислено. За пореден път: ненужна драма.


бтв, пробвай да пишеш художествена литература, отдава ти се. Но не и да занимаваш по този начин хората с проблемите си.
feikk


Ами нали това е форум? Да се споделят неща? Мисля, че щом не ти се четат такива неща не си на правилното място. А за принтирането на темата с радост ще те послушам. И не, няма да съжалявам, ще знам и тогава, че съм била права за всичко, което съм написала. Това всичкото е истина и аз нямам какво да крия. Не изопачавам нищо.
П.П. Пиша художествена литература... и поезия.

[AngelAntichrist]

Говоря смешно? Толкова съжалявам, че не говоря с жаргони и не си позволявам селски изблици, предпочитам да си говоря „смешно“ пред това.

http://www.teenproblem.net/forum/archive/index.php/t-520161.html

http://www.teenproblem.net/forum/archive/index.php/t-483405.html

http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/482592-%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%B0%D0%BF%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D1%82%D0%B5-%28

http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/510871-%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89!-%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5!

Ако предишните ти теми не са ексцесиите на инфантилно перничане, взело се за нещо повече от останалите, защото покрай шуробаджанащина (че то даже повече на проституция прилича) се е уредила за година-две в Англия....Не знам кое е.
Да, "амфети", "забивка", "20 кинта", "еби си майката" и т.н. са и жаргони, и селски.

И не, не става въпрос за теб, принцесо. Става въпрос точно за истина и реалност - нещо ужасно далечно за теб.

[BloodyDreamer]

Не си достатъчно наясно с преценката ми.
Радвам се, че нещата се развиват в положителна посока.

AngelAntichrist, предлагам да оставиш момичето на мира. И аз не съм й фен, но това почва да ми мирише на обсебване. Наистина ли нямаш по-важна работа от това да изравяш древни теми, за да й докажеш, че е такава, каквато ти си мислиш, че е?

[AngelAntichrist]

Обществото, системата и всичко свързано с тях ми е омразно. Винаги съм готова да докажа, че не са правилни.
Задълбавайте и не вярвайте. Всичко е свързано...
http://oi43.tinypic.com/izc07n.jpg

[byntar4eto]

Ах, това е тъй сладко, че си обсебена от мен и се опитваш всячески да ме опетниш. Колко жалко, че не ти се получава. Хубаво е, че си имаш цел в живота, лошото е, че е неосъществима. Съжалявам, че не мога да ти помогна. Може би ще се опитам да направя нещо нередно и грозно, и ще те уведомя, за да се радваш и да го изкривяваш по всякакви начини, да се радваш нали... Милата тя.
Да, теми, да - проблеми, имам, имах ги. Факт. Превъзмогнах го. Не се взимам, обаче за повече от останалите. Просто имам ясна и реална преценка за нещата.
Съгласна съм, че системата е скапана, но някои се борят. Всъщност съм изцяло съгласна с последния ти коментар.
Обаче за миналите ми теми... Хахахаха, опитай нещо по-добро. Като например сега? Миналото ми може да е всякакво, но ме е превърнало в личността, която съм сега.
Пепелта е по-велика от прахта, защото е горяла!
Защото без грешките и без трудностите си, аз нямаше да бъда силна. "Damaged people are more dangerous they know they can survive".
А на теб, Ангелска Антихристке, горещо ти препоръчвам да си купиш живот, имаш осезаема нужда.

[Djenka]

Слез на земята. Какви са тези неща, рангове, нива, WTF?!
Ако наистина си чела толкова много, колкото казваш, ако си видяла свят, ако си се научила от живота, то би трябвало да знаеш, че за любовта няма граници, нито пък е предвидима, нито пък този, в който се влюбваме, е този, който си представяме и сънуваме преди да го срещнем в истинския живот.

Ако дефакто си на 15, то значи през 2009 и 2010 си била с още по-детско мислене от сегашното ти. Каква връзка сте имали тогава? Отначало като почнах да чета, останах с впечатлението, че си поне на 20. Имаш богат речник и пишеш увлекателно, имаш ясна преценка за себе си, но това не означава, че трябва по някакъв начин да се налагаш над другите и да изтъкваш своите качества.

Каза, че се стремиш към "усъвършенстване". Newsflash! Съвършеното е скучно. Не се стреми към усъвършенстване, стреми се към това да бъдеш себе си. Който трябва, ще го хареса.

Честно казано, не знам какво прави това момче с теб (нищо лично). Личи си, че се обичате, или поне харесвате, затова не виждам причина да късаш с него. Той е тийнейджър, както и ти, между другото. Живейте си живота, докато можете, имате после цял живот да мислите за бъдещето, да го подсигурявате, да решавате проблеми и т.н. Нали това им е хубавото на тийн годините! И не казвам да бъдеш някаква съвсем лекомислена, да не те интересува за абсолютно нищо, просто се научи да бъдеш щастлива. Всичките тези планове, тревоги и всичко да е так-так - това за мен не е щастие. Научи се да бъдеш по-спонтанна, да цениш момента, колкото и банално да звучи - да живееш ден за ден. Защото в крайна сметка, това е важно. Миналото няма да се върне, затова няма смисъл да съжаляваш. Бъдещето не е сигурно, затова няма смисъл да се тревожиш за него и да се опитваш да правиш планове. Най-важното е настоящето, защото никога няма да се върне и то всъщност е единственото, което имаме.

Виж, и аз съм на 15, но не претендирам, че съм научена, перфектна, или нещо подобно. И аз преминах през тежък период, няколко месеца прекарах в най-тъмното местенце на съзнанието ми, всяка нощ се страхувах да заспя, плачех. Но го преживях и вместо негативния резултат, който виждам в теб, аз се научих да съм по-добра, да ценя хората около себе си и самия живот.

Добре, и моето стана много дълго. С две думи казано - смъкни си малко самочувствието и се осъзнай. Порасни.

[byntar4eto]

Слез на земята. Какви са тези неща, рангове, нива, WTF?!
Ако наистина си чела толкова много, колкото казваш, ако си видяла свят, ако си се научила от живота, то би трябвало да знаеш, че за любовта няма граници, нито пък е предвидима, нито пък този, в който се влюбваме, е този, който си представяме и сънуваме преди да го срещнем в истинския живот.

Ако дефакто си на 15, то значи през 2009 и 2010 си била с още по-детско мислене от сегашното ти. Каква връзка сте имали тогава? Отначало като почнах да чета, останах с впечатлението, че си поне на 20. Имаш богат речник и пишеш увлекателно, имаш ясна преценка за себе си, но това не означава, че трябва по някакъв начин да се налагаш над другите и да изтъкваш своите качества.

Каза, че се стремиш към "усъвършенстване". Newsflash! Съвършеното е скучно. Не се стреми към усъвършенстване, стреми се към това да бъдеш себе си. Който трябва, ще го хареса.

Честно казано, не знам какво прави това момче с теб (нищо лично). Личи си, че се обичате, или поне харесвате, затова не виждам причина да късаш с него. Той е тийнейджър, както и ти, между другото. Живейте си живота, докато можете, имате после цял живот да мислите за бъдещето, да го подсигурявате, да решавате проблеми и т.н. Нали това им е хубавото на тийн годините! И не казвам да бъдеш някаква съвсем лекомислена, да не те интересува за абсолютно нищо, просто се научи да бъдеш щастлива. Всичките тези планове, тревоги и всичко да е так-так - това за мен не е щастие. Научи се да бъдеш по-спонтанна, да цениш момента, колкото и банално да звучи - да живееш ден за ден. Защото в крайна сметка, това е важно. Миналото няма да се върне, затова няма смисъл да съжаляваш. Бъдещето не е сигурно, затова няма смисъл да се тревожиш за него и да се опитваш да правиш планове. Най-важното е настоящето, защото никога няма да се върне и то всъщност е единственото, което имаме.

Виж, и аз съм на 15, но не претендирам, че съм научена, перфектна, или нещо подобно. И аз преминах през тежък период, няколко месеца прекарах в най-тъмното местенце на съзнанието ми, всяка нощ се страхувах да заспя, плачех. Но го преживях и вместо негативния резултат, който виждам в теб, аз се научих да съм по-добра, да ценя хората около себе си и самия живот.

Добре, и моето стана много дълго. С две думи казано - смъкни си малко самочувствието и се осъзнай. Порасни.

*Въздъх* Преди теб писаха кажи речи същите неща. На които отговорих, няколко коментара ми се припокриват и ставам вече банална. Можеше да прочетеш преди да коментираш, защото *за пореден път* темата е изчерпана - заедно сме и не искам друг/о! Край. Финито.
Въпреки това, наистина ти благодаря за коментара. Радвам се, че и ти си победила демоните си.

[Wednesday666]

Единственото, което аз мога да ти кажа е, че си се оляла.
И то не толкова в писане, колкото в мислене и анализиране.
До такава степен си си оплела ситуацията в главата, че не е истина.
А всъщност е много простичко - искаш ли сегашния или бившия, решението си е лично твое.

Колкото до самоизтъкването - аз не го приемам по този начин.
Не смятам, че си писала тук, за да се хвалиш.
Най-малкото, защото не каза коя си, каква си и т.н.
Но нещото, което мога да ти кажа със сигурност е, че огромна грешка е да си разказваш житейската история в някакъв форум.
Още по-малко в такъв формат, на разтеглен локум, приключващ като сапунка.
Осъзнаваш ли, че всъщност не си преживяла толкова много, колкото си мислиш?
А осъзнаваш ли как рамкирането на цялата история, сиреч ранговете и т.н., всъщност е жалка история?
И то не е жалка толкова, защото се имаш за повече от съответното момче, а защото обвиняваш родителите си за това.
Те могат да ти втълпяват каквото пожелаят, важното е дали ти ще го повярваш и дали ще го следваш.
Много лошо са те научили, най-малкото защото Всички сме равни.
Ти не си повече от комшията, нито си повече от момчетата.
Още по-малко можеш да бъдеш такава при положение, че са и по-големи от теб.
А написването на историята ти по този начин ти изигра много лоша шега.
Защото в този форум има доста хора, които са достатъчно по-големи от теб и които вече не се борят просто за правилните решения в любовта, както ти, но и се борят да оцелеят и да постигнат нещо.
Ти си прекалено малка за това.

Затова седни, помисли си, намали малко драмата, дишай повече и ще се оправи всичко.

[byntar4eto]

Единственото, което аз мога да ти кажа е, че си се оляла.
И то не толкова в писане, колкото в мислене и анализиране.
До такава степен си си оплела ситуацията в главата, че не е истина.
А всъщност е много простичко - искаш ли сегашния или бившия, решението си е лично твое.

Колкото до самоизтъкването - аз не го приемам по този начин.
Не смятам, че си писала тук, за да се хвалиш.
Най-малкото, защото не каза коя си, каква си и т.н.
Но нещото, което мога да ти кажа със сигурност е, че огромна грешка е да си разказваш житейската история в някакъв форум.
Още по-малко в такъв формат, на разтеглен локум, приключващ като сапунка.
Осъзнаваш ли, че всъщност не си преживяла толкова много, колкото си мислиш?
А осъзнаваш ли как рамкирането на цялата история, сиреч ранговете и т.н., всъщност е жалка история?
И то не е жалка толкова, защото се имаш за повече от съответното момче, а защото обвиняваш родителите си за това.
Те могат да ти втълпяват каквото пожелаят, важното е дали ти ще го повярваш и дали ще го следваш.
Много лошо са те научили, най-малкото защото Всички сме равни.
Ти не си повече от комшията, нито си повече от момчетата.
Още по-малко можеш да бъдеш такава при положение, че са и по-големи от теб.
А написването на историята ти по този начин ти изигра много лоша шега.
Защото в този форум има доста хора, които са достатъчно по-големи от теб и които вече не се борят просто за правилните решения в любовта, както ти, но и се борят да оцелеят и да постигнат нещо.
Ти си прекалено малка за това.

Затова седни, помисли си, намали малко драмата, дишай повече и ще се оправи всичко.

Благодаря ти за коментара, разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб. Но от друга страна разбирам родителите ми. Те искат най-доброто за мен. Не искат да имам до себе си посредствен тип, без цели и... с една дума - тревоман. Те не го искат. Семейството ми е най-ценното и от друга страна не искам да ги разочаровам, мразя да го правя. Затова е всичко. Защото той трябва да ми е като пример, да ми помага да се изграждам като личност, а не обратното. И той и всички останали, без да се усещат, без да го искат ми влияят, само като ги слушам... Както и да е. Няма никакъв смисъл да се коментира повече.
Много си права затова, че не трябва(ше) да си разказвам живота тука, ама е малко късничко. Както и да е, аз не крия истината.
Между другото, това само как повтаряте, че съм твърде млада, то не че не е така, така е. И сега пак ще се повторите „имаш още много да учиш“. Да, ама и аз го казах, и е така, и няма как нито кой да промени този факт. Но като че ли по-възрастните от мен нямат същите проблеми и дилеми? Лъжете се, ако мислите обратното. Човек се учи докато е жив. Разликата е, че ако това ми се беше случило година или две по-късно, нямаше да съм толкова наивна да пиша в сайт. Хехе. Какво да се прави...