daazsym
01-11-2014, 12:21
Здравейте приятели,
направих този профил, за да запазя анонимността си.Момиче на 18 години съм.По раздела се разбира от какво естество е проблема ми.Влюбих се за първи път, това върховно чувство..особено когато виждаш "отклик" от отсрещната страна, да но не за дълго.Харесах приятел на момче с което бяхме познати.Разбира се не познавах това момче, а и прекъснах контакт с общия ни мой познат и негов най-добър приятел и нямаше как да ни запознае, а и не бях толкова близка с него.
Дори не знам как се поддадох, просто виждах как ме гледа постоянно и видях нещо специфично в погледа му..някакъв магнетизъм..С времето от обикновено привличане нещата се задълбочиха, поразпитах общи приятели за него, а повечето казаха, че е много груб с момичетата и такива неща.Ок.Да, но аз не послушах, гледайки го не виждах това, колкото и да не съм опитна в преценяването на хора си личеше, че той не е някой от онези "гангстери", "биячи " ...Един ден си говорих с моите приятелки относно момчетата, които харесват те, как постъпват те и някоя каза нещо от рода, че нищо не губя ако му кажа, че ако седя и чакам нито ще го опозная, камо ли да се получи нещо.С тези думи сякаш ме предизвика да му кажа.Е казха му, но той не каза нищо особенно, било нормално някой да харесва някои.От тогава започнахме да се поздравяваме, писах му няколко пъти, но той все измисляше някаква работа, я филми, я да яде..тва онова..а в училище ми се усмихваше, поздравяваше ме и постоянно ме гледаше...минаха около 2 месеца, когато един ден той дойде и се уговорихме, че ще излезем по моя иниециетива разбира се...ок, но след няколко дена той се обвърза с някакво момиче, каза ми да го оставя, да спра да му досаждам, дори и тя ми писа да ме нахока (впрочем на 19 е той)..много тъжно ми стана, не можех да повярвам, че дори е накарал и нея да "грубянства" .Избягвах го в училище, не исках и да го поглеждам, докато един ден от общи приятели разбарх, че още живее във филма, че продължавам да му досаждам..та аз дори не го поглеждах, когато го видех гледах по бързо да го отмина..но той така разказваяе пред приятелите си, видимо беше скъсал с нея.Приятелите му ме гледаха с присмешка, говориха небивалици по мой адрес и вдигаха самочувствието му на харесвано момче или по скоро го подиграваха колко яко се е вкарал в нещо несъществуващо, защото в сравнение с тях "той е сдухан"..по мои наблюдения просто се опитваше да се прави на готин.Е мислех да го сваля на земята като отидех при тях и му обяснявах как стоят нещата, но реших да не го излагам така и шъпреки, че ме беше премахнал от фейсбук му написах едно съобщение как не съм го харесвала и всичко било план на някой от приятелчетата му да го видят до къде ще се 'надуе"..той замлъкна обсъдихме всичко и си пожелахме успех занапред. Мина лятото, но аз през цялото време не извадих от съзнанието си "моето" момче, това с което градях бъдещето в мечтите ми, това което въпреки това колко ме унижи аз не забравих, момчето с най-прекрасната усмивка.. гордостта ми.Е от начало не ме отразяваше, после започна отново да ме гледа, сближи се с най-добрата ми приятелка ..прати ми поздрави... леко се усмихваше... но дойде ваканцията и сега отново в изходна позиция, застава на места, които имат изглед към стаята, в която имам, но НЕ постоянно, само хвърля поглед от време на време, а аз съм непоклатима, не го поглеждам изобщо, но моята приятелка го. Та извода ми се потвърждава, че просто сика да се прави на готин пред приятелите, защото аз не съм стандартното момиче - не се гримирам толкова, нямам толкова хубаво тяло, не се обличам като "малка проститутка", а приятелите му с такива са свикнали.Пред моята приятелка се беше показал като много свестен, възпитам, мислещ всички за равни и просто не отговаря на такъв какъвто се прави пред приятелите му.Да поясня, че се сближи с приятелката ми малко след като тя беше споменала нещо за мен.Тази година му е последна в училище, не искам да се разделим така, все още продължавам да мисля, че има шанс да сме заедно и, че трябва да направя нещо, но не знам какво
направих този профил, за да запазя анонимността си.Момиче на 18 години съм.По раздела се разбира от какво естество е проблема ми.Влюбих се за първи път, това върховно чувство..особено когато виждаш "отклик" от отсрещната страна, да но не за дълго.Харесах приятел на момче с което бяхме познати.Разбира се не познавах това момче, а и прекъснах контакт с общия ни мой познат и негов най-добър приятел и нямаше как да ни запознае, а и не бях толкова близка с него.
Дори не знам как се поддадох, просто виждах как ме гледа постоянно и видях нещо специфично в погледа му..някакъв магнетизъм..С времето от обикновено привличане нещата се задълбочиха, поразпитах общи приятели за него, а повечето казаха, че е много груб с момичетата и такива неща.Ок.Да, но аз не послушах, гледайки го не виждах това, колкото и да не съм опитна в преценяването на хора си личеше, че той не е някой от онези "гангстери", "биячи " ...Един ден си говорих с моите приятелки относно момчетата, които харесват те, как постъпват те и някоя каза нещо от рода, че нищо не губя ако му кажа, че ако седя и чакам нито ще го опозная, камо ли да се получи нещо.С тези думи сякаш ме предизвика да му кажа.Е казха му, но той не каза нищо особенно, било нормално някой да харесва някои.От тогава започнахме да се поздравяваме, писах му няколко пъти, но той все измисляше някаква работа, я филми, я да яде..тва онова..а в училище ми се усмихваше, поздравяваше ме и постоянно ме гледаше...минаха около 2 месеца, когато един ден той дойде и се уговорихме, че ще излезем по моя иниециетива разбира се...ок, но след няколко дена той се обвърза с някакво момиче, каза ми да го оставя, да спра да му досаждам, дори и тя ми писа да ме нахока (впрочем на 19 е той)..много тъжно ми стана, не можех да повярвам, че дори е накарал и нея да "грубянства" .Избягвах го в училище, не исках и да го поглеждам, докато един ден от общи приятели разбарх, че още живее във филма, че продължавам да му досаждам..та аз дори не го поглеждах, когато го видех гледах по бързо да го отмина..но той така разказваяе пред приятелите си, видимо беше скъсал с нея.Приятелите му ме гледаха с присмешка, говориха небивалици по мой адрес и вдигаха самочувствието му на харесвано момче или по скоро го подиграваха колко яко се е вкарал в нещо несъществуващо, защото в сравнение с тях "той е сдухан"..по мои наблюдения просто се опитваше да се прави на готин.Е мислех да го сваля на земята като отидех при тях и му обяснявах как стоят нещата, но реших да не го излагам така и шъпреки, че ме беше премахнал от фейсбук му написах едно съобщение как не съм го харесвала и всичко било план на някой от приятелчетата му да го видят до къде ще се 'надуе"..той замлъкна обсъдихме всичко и си пожелахме успех занапред. Мина лятото, но аз през цялото време не извадих от съзнанието си "моето" момче, това с което градях бъдещето в мечтите ми, това което въпреки това колко ме унижи аз не забравих, момчето с най-прекрасната усмивка.. гордостта ми.Е от начало не ме отразяваше, после започна отново да ме гледа, сближи се с най-добрата ми приятелка ..прати ми поздрави... леко се усмихваше... но дойде ваканцията и сега отново в изходна позиция, застава на места, които имат изглед към стаята, в която имам, но НЕ постоянно, само хвърля поглед от време на време, а аз съм непоклатима, не го поглеждам изобщо, но моята приятелка го. Та извода ми се потвърждава, че просто сика да се прави на готин пред приятелите, защото аз не съм стандартното момиче - не се гримирам толкова, нямам толкова хубаво тяло, не се обличам като "малка проститутка", а приятелите му с такива са свикнали.Пред моята приятелка се беше показал като много свестен, възпитам, мислещ всички за равни и просто не отговаря на такъв какъвто се прави пред приятелите му.Да поясня, че се сближи с приятелката ми малко след като тя беше споменала нещо за мен.Тази година му е последна в училище, не искам да се разделим така, все още продължавам да мисля, че има шанс да сме заедно и, че трябва да направя нещо, но не знам какво