Mariq21
02-09-2014, 16:34
Здравейте!
Момиче съм на 18 години. Преди 2г. се влюбих в един мъж, който е по-голям от мен и естествено, е доста по-зрял. Ще прозвучи много клиширано, но само при вида му, сякаш виждам себе си в по-добра светлина. Той не знае за чувствата ми към него. Ние няма как да сме заедно, тъй като е обвързан, затова и реших, че няма смисъл да му казвам. Единственото което бих могла да направя с едно мое признание е да си развалим отношенията.
Тук идва обаче и проблемът ми. Той е много мил, усмихнат и чаровен. Когато се срещнем някъде често ме спира, пита ме как вървят нещата при мен, шегува се постоянно. От известно време насам обаче, това по-близко общуване се случва само, когато сме сами. В случаи, в които той или аз съм с някого, се държи много дръпнато. Направо е отчужден. Чувствам се, сякаш го е срам да покаже, че ме познава.
И за да не бъда разбрана погрешно - нямам за цел да го разделям с жена му или да се бъркам по някакъв начин в живота му. Дори не бих си помислила да се стремя да отделя някого от семейството му. Просто като всички влюбени-загубени, се стремя към сближаване с човека, към когото имам чувства. И неговото приятелство би ми било напълно достатъчно. В крайна сметка след няколко месеца завършвам, надявайки се да вляза в университета, към който съм се насочила, и ще се махна от тук. Не е сигурно че някога изобщо ще го видя отново. Напоследък се опитвам да свикна с тази мисъл, но приемам, че не ми е било писано да съм с него.
Просто това негово държание не го разбирам. До преди 2 месеца въобще не беше така. Никак не го интересуваше с кого е той или с кого съм аз когато се видим. Винаги ме посрещаше с усмивка на лице„. Изведнъж обаче нещата се промениха. Моля ви, ако някой има някакви предположения - особено мъжката част, ще се радвам да ги чуя, каквито и да са.
Благодаря ви много предварително :*
Момиче съм на 18 години. Преди 2г. се влюбих в един мъж, който е по-голям от мен и естествено, е доста по-зрял. Ще прозвучи много клиширано, но само при вида му, сякаш виждам себе си в по-добра светлина. Той не знае за чувствата ми към него. Ние няма как да сме заедно, тъй като е обвързан, затова и реших, че няма смисъл да му казвам. Единственото което бих могла да направя с едно мое признание е да си развалим отношенията.
Тук идва обаче и проблемът ми. Той е много мил, усмихнат и чаровен. Когато се срещнем някъде често ме спира, пита ме как вървят нещата при мен, шегува се постоянно. От известно време насам обаче, това по-близко общуване се случва само, когато сме сами. В случаи, в които той или аз съм с някого, се държи много дръпнато. Направо е отчужден. Чувствам се, сякаш го е срам да покаже, че ме познава.
И за да не бъда разбрана погрешно - нямам за цел да го разделям с жена му или да се бъркам по някакъв начин в живота му. Дори не бих си помислила да се стремя да отделя някого от семейството му. Просто като всички влюбени-загубени, се стремя към сближаване с човека, към когото имам чувства. И неговото приятелство би ми било напълно достатъчно. В крайна сметка след няколко месеца завършвам, надявайки се да вляза в университета, към който съм се насочила, и ще се махна от тук. Не е сигурно че някога изобщо ще го видя отново. Напоследък се опитвам да свикна с тази мисъл, но приемам, че не ми е било писано да съм с него.
Просто това негово държание не го разбирам. До преди 2 месеца въобще не беше така. Никак не го интересуваше с кого е той или с кого съм аз когато се видим. Винаги ме посрещаше с усмивка на лице„. Изведнъж обаче нещата се промениха. Моля ви, ако някой има някакви предположения - особено мъжката част, ще се радвам да ги чуя, каквито и да са.
Благодаря ви много предварително :*