Просто не знам...

[zxcvbnmmnbvcxz159]

Здравейте! Нямам идея от къде да започна. Най-случайно попаднах в този сайт, точно в момета, когато имам нуждата да споделя, защото вече не издържам. Всичко започна преди няколко години, когато изведнъж изпаднах в депресия поради няколко неприятни обстоятелства и точно тогава започнах да се отдръпвам от всички. Тогава по онова време не мога да кажа, че съм имала кой знае колко добри приятели, но наистина изведнъж започнах да се отдръпвам, да съм постоянно сама, което на някои хора им се струваше доста странно. Точно тогава беше време на осъзнаване и исках повече, нямах нужда да си губя времето с хора, с които нищо интересно не мога да обменя или поне някакви дребни общи интереси. Няколко години по-късно в момент, в който знам какво искам, знам какво правя и защо и съм доволна от това, което уча и хората около мен, средата, въпреки това просто не разбирам, Защо бягам от хората около мен. Мисля, че понякога се страхувам да не бъда наранена от приятелите си, понеже доста пъти се е случвало сигурно и при много от вас, все пак хора много и различни. Даже мога да кажа, че има няколко човека, които са страхотни и винаги мога да разчитам на тях, но виждам, че без да искам на моменти и тях ги отблъсквам не е нарочно, другото е че много ги ценя, но без да искам като защитна реакция е. По същия начин постъпвам във връзките с момчетата, не знам какво правя и какво ми става напоследък имаше момент с малък проблясък, но в момента съм много объркана. Определено не искам да се чувствам така, не искам тази самота, не съм такъв човек, но наистина не мога да изпитвам чувства към никой, не знам какво стана, кога и къде, но нещо се обърка. Не знам дали и вие ще ме разберете, не е нужно просто имам нуждата да го споделя и да поговоря с някой, защото стана много объркано.

[Getyourfreakon]

Аз те разбирам напъъълно! Горе-долу в такава ситуация съм.. отиди на психолог и поговори с него той би трябвало да помгоне, за мен това е най-доброто решение иначе аз се опитвам сама да се справя с това ама за сега не ми се получава. Успех!

[RapExotic]

Най-вероятно определени обстоятелства и преживявания са оставили дълбока следа в съзнанието ти и сега ги асоциираш със случващото се около теб. Подсъзнателно общувайки с даден човек ти се сещаш за друг, от който си била наранена и това те кара да държиш дистанция от хората като цяло. Това не е тежко депресивно състояние и можеш да го преодолееш с помоща на психолог, но най-вече с воля от твоя страна. Успех! ;)

[Tsukuda_Hiroshi]

Факта, че искаш да споделиш с някого, означава, че все пак имаш някакви чувства. Просто не са тези, които явно искаш да имаш, а за това причината може да е на много места.

[zxcvbnmmnbvcxz159]

Благодаря ви за съветите :) Getyourfreakon, успех и на теб :)

[Getyourfreakon]

Благодаря ти много, надявам се ще се справим

[changedthewayukissme]

Момичета...и аз бях като вас до преди броени дни.Доста пъти посещавах психолог,помагаше ми до известна степен,но за ден-два.Психолога ще ви каже доста правилни неща,за които може би не сте се замисляли до сега,но той няма да ви помогне.Трябва да си помогнете сами.
Не за първи път изпадам в толкова дълбока депресия,мислех си,че няма изход от товя мое състояние,мислех,че съм психично болна и какви ли не глупости..и един ден цяяял ден мислих,мислих и осъзнах,че сама съм си го направила това състояние,че съм си обърнала живота с главата надолу,затова си го промених.Осъзнах,че се отдръпнах от хоратя,които ми правят всеки един ден прекрасен и изпълнен със щастливи мигове..Бях изтрила от живота си най-добрата ми приятелка,заради една тъпа грешка и се сближих с човек,който не е мой тип,с който не мога да бъда себе си.
Затова си го подредих за няколко дена,а аз си мислех,че е невъзможно..
Трудно ще е да излезете от депресията,ако вие сами не си помогнете.Психолозите няма да ви спасят.Всичко зависи от вас,винаги има решение на всичко.Пожелавам Ви успех,защото не е толкова лесно,бъдете по самоуверени и да не ви пука за нищо. :)

[zxcvbnmmnbvcxz159]

Мерси за съвета :)