TROLLDADLOLCAKE
02-19-2014, 00:22
Историята ми е доста дълга,така че ще се опитам възможно най - много да я скъся...
Започва преди 3 години д/г...видях доста мои познати да "наливат" (псуват) някакво момиче във фейсбук..Писах на момичето,запознахме се и се оказа,че тя не е виновна..та запознахме се,оказа се доста точна и , тъй като се познавам с доста хора помолих да спрат да я ебават и т.н...Мина известно време и с нея станахме доста близки..пишехме си по цял ден,излизахме,помагах и със всичко,както и тя на мен..след време от нищото решихме,че искаме да сме заедно,но по онова време аз си бях луда глава..(МЕГА ИДИОТА) бях доста лош човек...държах се зле с хората,биех се,пушех и като цяло се занимавах с глупости,които може би бяха в резултат на смъртта на баща ми и загубата на първата ми приятелка..Та тръгнахме ние и на 2рата седмица реших,че трябва да скъсам с нея повлиян от простотиите на мои "приятели"..скъсахме и след това близо година не се потърсихме,нито аз нея,нито тя мен.Мина тази една година,през която аз се промених страшно много..започнах да мисля трезво и наистина се промених към доста по - добро и реших да я потърся..Писах и,но бях доста неприятно изненадан - милото и невинно момиченце се беше превърнало в мое копие..държеше се мега грубо,беше пропушила и като цяло нямаше нищо общо с нея.Приех я такава каквато е и скоро пак бяхме станали доста близки,НО...Два месеца по - късно започнахме да се караме всеки божи ден и в повечето пъти скандалите бяха от нейна страна "Какво съм правил с тази" "Що съм бил харесвал снимките на онази" и т.н..За мое нещастие се влюбих до ушите в нея - може би,защото толкова много приличаше на мен..Та така до скоро..когато реших,че щом тя не иска да е с мен аз трябва да продължа напред..започнах да излизам с друго момиче,при което "злобната г-ца" започна да ревнува..почна да прави циркове и скандали ден след ден..Търпях няколко дни и накрая ми кипна,скарахме се и тя ми каза да я оставя намира,при което аз приех..премахнах я от приятели и и пожелах всичко най - хубаво..10 минути по - късно тя почна да ми се извинява и да ме изкарва,че аз съм го бил искал с предтекст "Давай,остави ме щом така ще е по - добре за теб " ..не отговорих..и просто не знам какво да правя..ОБИЧАМ Я МНОГО,но не мога да понеса това да съм просто някаква играчка за нея и да чакам да и дойде кефа да е с мен..Всеки божи ден ми липсва страшно много...меко казано си умирам...и просто не знам какво да правя..толкова съм отчаян,че реших да пиша за съвет тук..Според вас какво да направя?Да я потърся ли,или е по - добре да забравя за нея?
П.С - Сега ще кажете "Защо питаш тук,нямаш ли си приятели?" Еми..за съжаление и аз това се чудя..всичките до един се захванаха с наркотици и какви ли не глупости,а аз реших да живея,като "бял човек" и започнах да тренирам бойни спортове и стрийт фитнес..останаха ми шепа приятели и те са по - малки от мен,така че едва ли биха ми дали адекватен съвет.Наистина,умолявам ви - Дайте ми съвет!
П.С - Ако е от полза - Аз вече съм на 18 (скоро ги навърших) , а тя е на 16.
Започва преди 3 години д/г...видях доста мои познати да "наливат" (псуват) някакво момиче във фейсбук..Писах на момичето,запознахме се и се оказа,че тя не е виновна..та запознахме се,оказа се доста точна и , тъй като се познавам с доста хора помолих да спрат да я ебават и т.н...Мина известно време и с нея станахме доста близки..пишехме си по цял ден,излизахме,помагах и със всичко,както и тя на мен..след време от нищото решихме,че искаме да сме заедно,но по онова време аз си бях луда глава..(МЕГА ИДИОТА) бях доста лош човек...държах се зле с хората,биех се,пушех и като цяло се занимавах с глупости,които може би бяха в резултат на смъртта на баща ми и загубата на първата ми приятелка..Та тръгнахме ние и на 2рата седмица реших,че трябва да скъсам с нея повлиян от простотиите на мои "приятели"..скъсахме и след това близо година не се потърсихме,нито аз нея,нито тя мен.Мина тази една година,през която аз се промених страшно много..започнах да мисля трезво и наистина се промених към доста по - добро и реших да я потърся..Писах и,но бях доста неприятно изненадан - милото и невинно момиченце се беше превърнало в мое копие..държеше се мега грубо,беше пропушила и като цяло нямаше нищо общо с нея.Приех я такава каквато е и скоро пак бяхме станали доста близки,НО...Два месеца по - късно започнахме да се караме всеки божи ден и в повечето пъти скандалите бяха от нейна страна "Какво съм правил с тази" "Що съм бил харесвал снимките на онази" и т.н..За мое нещастие се влюбих до ушите в нея - може би,защото толкова много приличаше на мен..Та така до скоро..когато реших,че щом тя не иска да е с мен аз трябва да продължа напред..започнах да излизам с друго момиче,при което "злобната г-ца" започна да ревнува..почна да прави циркове и скандали ден след ден..Търпях няколко дни и накрая ми кипна,скарахме се и тя ми каза да я оставя намира,при което аз приех..премахнах я от приятели и и пожелах всичко най - хубаво..10 минути по - късно тя почна да ми се извинява и да ме изкарва,че аз съм го бил искал с предтекст "Давай,остави ме щом така ще е по - добре за теб " ..не отговорих..и просто не знам какво да правя..ОБИЧАМ Я МНОГО,но не мога да понеса това да съм просто някаква играчка за нея и да чакам да и дойде кефа да е с мен..Всеки божи ден ми липсва страшно много...меко казано си умирам...и просто не знам какво да правя..толкова съм отчаян,че реших да пиша за съвет тук..Според вас какво да направя?Да я потърся ли,или е по - добре да забравя за нея?
П.С - Сега ще кажете "Защо питаш тук,нямаш ли си приятели?" Еми..за съжаление и аз това се чудя..всичките до един се захванаха с наркотици и какви ли не глупости,а аз реших да живея,като "бял човек" и започнах да тренирам бойни спортове и стрийт фитнес..останаха ми шепа приятели и те са по - малки от мен,така че едва ли биха ми дали адекватен съвет.Наистина,умолявам ви - Дайте ми съвет!
П.С - Ако е от полза - Аз вече съм на 18 (скоро ги навърших) , а тя е на 16.