blueberryyy
03-13-2014, 17:14
Някои неща, които се случват в "любовния ми живот" (хаха) през последните месеци ме накараха да се замисля доста сериозно. Вглеждайки се назад, осъзнавам, че точно веднъж и много за кратко съм била с човек, към когото съм наистина привлечена, във връзка, която ме прави истински щастлива и удовлетворена. Без игрички, без излишни драми, когато всичко се случва някак си естествено. Съгласна съм, че за моите 18 години и един път да ти се случи нещо истинско е много.
Обаче, замисляйки се, осъзнавам, че съм правила опити да постигна нещо такова с много повече хора. Хабила съм емоции, време, нерви, сълзи. Надявала съм се, правила съм компромиси със самата себе си. Винаги, обаче, вниманието ми е било насочено към момчета, на които им личи от километри, че няма да се отнасят с мен така, както ми се иска. Най-вероятно няма да си мръднат пръста за мен, освен в началото, когато просто искат да получат нещо. От друга страна съм отхвърляла момчета, които са се държали с мен буквално като с принцеса. И тук се появава въпросът, какъв ми е проблемът? Защо не мога да се почувствам привлечена към човек, който се държи нормално с мен и дори се труди, за да бъде с мен? Сякаш самата аз искам да ми е трудно, да се измъчвам и ядосвам. Сякаш самият факт, че някой полага някакви усилия, за да ме впечатли, ме отблъсква. Сериозно започвам да си мисля, че имам някакви душевни отклонения или пък някакви признаци на мазохизъм :D
Надявам се, че написаното не е твърде хаотично и неясно. Не търся помощ, защото очевидно проблемът си е в моята глава :D Ще се радвам на какъвто и да е коментар или реакция, просто имах нужда да споделя...
Обаче, замисляйки се, осъзнавам, че съм правила опити да постигна нещо такова с много повече хора. Хабила съм емоции, време, нерви, сълзи. Надявала съм се, правила съм компромиси със самата себе си. Винаги, обаче, вниманието ми е било насочено към момчета, на които им личи от километри, че няма да се отнасят с мен така, както ми се иска. Най-вероятно няма да си мръднат пръста за мен, освен в началото, когато просто искат да получат нещо. От друга страна съм отхвърляла момчета, които са се държали с мен буквално като с принцеса. И тук се появава въпросът, какъв ми е проблемът? Защо не мога да се почувствам привлечена към човек, който се държи нормално с мен и дори се труди, за да бъде с мен? Сякаш самата аз искам да ми е трудно, да се измъчвам и ядосвам. Сякаш самият факт, че някой полага някакви усилия, за да ме впечатли, ме отблъсква. Сериозно започвам да си мисля, че имам някакви душевни отклонения или пък някакви признаци на мазохизъм :D
Надявам се, че написаното не е твърде хаотично и неясно. Не търся помощ, защото очевидно проблемът си е в моята глава :D Ще се радвам на какъвто и да е коментар или реакция, просто имах нужда да споделя...