Влез

View Full Version : Какво мислите се случи? Защо скъса с мен?



Garfield16
04-08-2014, 10:25
Запознахме се преди около година и половина. През първите месеци се виждахме в една компания средно около 2-3 пъти месечно. После излязохме само двамата на кино. След което тя се отдръпна без да дава обяснения, отказваше срещи и т.н. Аз супер много я харесвах и ми беше тежко да съм до нея само като приятели, затова преустанових контактите си с нея и общата ни компания. Така измина около година. Докато преди около месец пак се видяхме. Аз не очаквах нищо от нея. Тя дойде и ме целуна по бузата, после дойде да си говори с мен. След няколко дни получих смс от нея как съжалява за преди, как нямала смелост да ми се разкрие преди и че сбъркала, и че някои неща били по-трудни за нея отколкото изглеждали и че от нещо красиво направила пълна бъркотия. След това всичко беше прекрасно – станахме гаджета, тя ме запозна с всичките си приятели и аз с моите. Правихме планове за бъдещи пътувания и почивки заедно. Така около 3 седмици.

Докато случайно разговорът не се завъртя около темата за децата и тя каза, че не иска да има деца – не просто сега, а въобще. Може би тук е добре да спомена, че тя е на 32, аз – на 31 г. Аз бях леко шокиран от това, защото все пак е доста рядко жена да не иска деца, а и аз винаги съм представял, че някой ден ще имам дете. Тя явно видя разочарованието ми, макар че се опитвах да го скрия доколкото мога. Каза, че още преди година е знаела за тази ни разлика, че предполагала, че аз ще искам деца, и затова ме е отбягвала, но този път щяла да остави на мен решението. На следващия ден беше по-сериозна и мълчалива, но нямахме шанс да говорим за това, защото не бяхме само двамата. Още ден по-късно тя скъса с мен. Мотивът й беше, че й липсвала страстта и тръпката във връзката ни, че ме обичала, но не била влюбена в мен. Затова било по-добре да не ме лъже и да прекратим връзката си сега, защото после щяло да ме боли повече.
Първоначално й повярвах, че това са мотивите й, но след като отмина малко време, все повече и повече си мисля друго. Тя се страхува, че аз ще я напусна в бъдеще, когато реша, че ми е време да имам деца, и тогава именно нея ще я боли много повече.

Не мога да повярвам, че не изпитва чувства към мен, по следните причини: тя ме запозна с всичките си приятели – нещо, което не е правила с никой за последните 5 години; буквално ден преди разговора за децата бяхме много щастливи заедно и тя искаше да запазвам някакво място за почивка за празниците в началото на май; каза ми, че ме обожава, че не ми е устояла онзи ден, в който се видяхме за първи път след толкова време; по време на скъсването се разплака доста сериозно и за финал се целунахме доста страстно; каза, че след като скъсаме ще иска да ме вижда постоянно като приятели; след като това стана факт обаче и аз не изчезнах от живота й, както преди се случи, поведението й не кореспондира с това – тя ме отбягва и е една сериозна, бих казал тъжна – така ли се държат приятелите? Държи се едва ли не сякаш аз съм скъсал с нея, а не тя – с мен. Сякаш не аз съм влюбеният, а тя.

Затова ви питам какво е вашето мнение – мислите ли като мен, че истинската причина да скъса с мен е появилият се проблем с децата? И ако е така как да процедирам оттук нататък? Дали да се конфронтирам с нея като и кажа какво мисля или да я оставя да си мисли, че й вярвам и подмолно да се опитвам да я накарам да си промени решението? Не искам да я изгубя, защото много я обичам. Тя е имала много тежки моменти в миналото, които са я направили такава, но аз си мисля, че ако сме заедно с течение на времето ще промени мнението са относно децата. За момента тя мисли, че не иска да дава живот на деца, които ще са нещастни като пораснат. Аз знам, че мога да й помогна да види доброто в света и да се промени, но тя като че ли се страхува от промяната, макар че ще е за добро. В първия смс, който ми написа също могат да се открият неща, които говорят за това, но тогава имаше смелост да ги преодолее, а сега пак бяга. Тя е много самостоятелна и казва, че няма проблем да остане сама завинаги. Не й вярвам. Звучи много тъжно.

anonymous708973
04-08-2014, 10:31
Най-накрая свястна тема с истински проблем, а не тийн булшити.

По-малка съм, съвет трудно ще ти дам, но не мисля, че можеш да промениш мнение по този въпрос на 32-годишна жена. Наистина не мисля.
Знаеш ли защо не иска деца? Да не би причината просто да е в липсата на подходящ мъж, който да вижда като "достоен" за целта?

Garfield16
04-08-2014, 10:53
Не мисля, че това е причината. По-скоро цялостния й мироглед, въз основа на живота й дотук. Не я познавам достатъчно добре, но поне тя каза, че не иска да е отговорна за нещастния живот на детето, т.е. според мен тя самата е преживяла нещастно детство.

Аз знам, че сам не мога да я променя. Трябва сама да се промени, и то с Божията помощ (знам че ще прозвучи странно за много от вас, но за Бог няма невъзможни неща). Аз мога само да я насоча и да й помагам.

shmatarok
04-08-2014, 10:59
Бих те посъветвала да пуснеш същата тема в Бг мама, там най-вероятно ще получиш по-адекватни съвети.

Иначе по думите ти изглежда, че тя е имала лошо детство, което обяснява нежеланието за деца и независимостта ѝ. И все пак си в прекалено деликатна позиция, хм.

baby_baby
04-08-2014, 12:38
Поговори с нея

Cloud9
04-08-2014, 12:55
Наистина не знаем какво се случва в мислите на приятелката ти,но ще говоря от мое име.на 25 съм,скоро ще се женя и мисля за деца,но мисълта да имам дете ме ужасява.И затова мога да кажа че донякъде я разбирам.Детството ми беше чудесно,просто все си мисля че не съм достатъчно достоен човек за да бъда родител,за да помогна в изграждането на една личност.мисълта каква болка изпитват родителите на загинали деца или на отчуждени и мързеливи деца ме плаши още повече,но в мен е останала малка частица разум,която ми казват че никой не е достатъчно подготвен за тази отговорност и все пак родителите ми са отгледали такова добро дете като мен.Може би просто тя не иска-не е задължително щом си жена да искаш да си майка.Това определено е проблем ако ти наистина много искаш деца и според мен е най-добре да оставиш нещата така.С времето тя може да си промени мнението,но е малко вероятно.

strave
04-08-2014, 13:17
Интересна тема.Най-хубавото,което можеш да направиш да говорите отново с надеждата тя да ти се довери и да изложи доводи защо не желае да има деца.Тя явно е открила подходящият мъж в теб,но това и нежелание и пречи.Ако успееш да направиш компромис със себе си и да нямаш деца от тази жена,тоест разбереш доводите и и ги подкрепиш тя ще бъде с теб,но ако не можеш да отстъпиш в желанието си някой ден да станеш баща и тя не може да го разбере е по-добре да се разделите окончателно,тъй като това е едно голяма спънка според мен за каквато и да е връзка по натататък.

leadyflame
04-08-2014, 21:54
Предполагам проблемът се е вкоренявал от ранни години. Дали тя е била белязана от отношението на нейните родители към нея, осакатили типично женската й страна - това да бъде майка един ден, чувства се емоционално незряла за подобна крачка, което пак се свързва с минали моменти. Определено е една страхлива жена/момиче. Щом все пак тя търси контакт с теб, очаква и нещо от теб, не и в приятелския смисъл, а нещо доказващо те, пред нея.Личи си че е страхлива, от къде идват тези страхове обаче, може само да гадаем. Бъди до нея покажи и че си човек на място, ако и за напред не бъдеш оценен, остави я, огледай се за нещата от които се нуждаеш в друга.

OverDrive
04-08-2014, 23:36
Здравей, може да съм десетина години по-малък от теб, но се надявам с мнението ми да ти помогна. Има хора и хора. Някои искат деца - като теб например и други, като мацката, а и като мен, които не се чувстват готови. Според мен няма опция да не искаш деца, а просто да не си готов да се посветиш на най-отговорното дело в човешкия живот. Аз имам едно предположение за ситуацията - несигурност. Ти си казал, че тя не е запознала никого с приятелите си през последните 5 години. Тази несигурност в личен план, може да прелива капката на несигурност в семейството й например. Най-лошото са битовизмите и ако тя се е наслушала на тях може да изпитва несигурност да създаде семейство именно, за да предпази превантивно едно същество от възможни подобни сценарии. Според мен не можеш да я уговориш. С думи според мен не става. Според мен трябва да й покажеш, че си достоен за семейство, имам предвид да й вдъхнеш сигурност, че заедно ще успеете да осигурите бъдеще за детето. Според мен този процес може да не е толкова кратък, колкото на теб ти се иска. Имам предвид, че трябва да й докажеш, че дори да си имаш лични проблеми ще можеш да ги загърбиш в името на по-висш идеал. Според мен тя не търси гадже, а съпруг, партньор, все пак вече е зряла жена. Тя ти е дала шанс да БЪДЕШ ДО НЕЯ използвай го! :)

П.С. Какво се е случило? - може би трябва сам да си отговориш на този въпрос. Всъщност надали ще се сетиш точно защо, но според мен е била реакцията ти в някаква ситуация, или изказването ти за нещо, за което тя има силно мнение, а не само заради концепцията "дете".

102
04-09-2014, 15:36
Представих си нещо от сорта на тва, че не сте правили секс, а ти и говориш за деца. Наистина интересна тема, ама много неяснотии....

Al3ksandra
04-09-2014, 21:46
Здравей.
Много трудно е да убедиш зряла жена в нещо, в което тя има вече изградено и сигурно мнение. Ясно е че е свързано с моменти от миналото й. Имаш 2 варианта - или я приемаш със нейното мнение по въпроса и се надяваш след време да промени решението си, или просто се насочваш към човек,когото може и иска да изпълни желанието ти.
Какво се е случило? - Според мен тя се е уплашила след като си й заговорил за деца, почувствала се е несигурна в себе си, и е излязла със думите, че между вас няма тръпка и прочие, за да избегне бъдещи разговори и коментари в убеждаването й на обратното.
Пожелавам ти все пак някак да се получи. Успех и лека вечер.

filgeorgiev
04-10-2014, 11:40
Приятелю, жените не знаят какво искат, ама го искат по много! Не съжалявай, жени много!

xoxi
04-10-2014, 11:59
Много важни подробности липсват тук. Дали ти просто не ги споделяш в темата или не си мислил за тях, не знам.
Наистина има хора, които не искат да имат деца и винаги има причина за това. Дали ще е някаква травма от детството или от по-късните години, не е от голямо значение.
Тя явно наистина е много объркана, щом ти дава такива смесени сигнали. Търси те, пък после те отбягва...
Преди да я потърсиш ти, трябва първо сам да се изясниш пред себе си ТИ какво искаш от нея. Децата са голяма отговорност, човек трябва да знае дали може и дали иска да се грижи за тях при евентуалната им появи. Не са нещо, за което да се вземе решение в рамките на ден-два. Ако отново искаш да си с нея, казвайки й, че не искаш деца, но в същото време да се опитваш лека-полека да промениш мнението й относно тази тема, ще е ужасно глупава постъпка. Ясно е, че ти искаш деца, но ако искаш да си точно с тази жена, трябва да си се представиш и без деца. И да приемеш мисълта, че няма да имаш дете от нея. Само така ще сте честни един с друг. Ако си готов да направиш такъв огромен компромис заради нея и ако някой ден тя промени решението си относно децата, за теб ще е добре дошло. Но, пак повтарям, такива решение не се взимат, когато човек е притиснат от някакви обстоятелства или когато гледа да угоди на друг.
Като цяло от темата ти, нищо конкретно не се разбира. Но най-добрият вариант е да сте честни един с друг, да не се опитваш да я манипулираш или пък да я лъжеш. Тя и без това изглежда достатъчно нестабилна в чувствата си към теб.

yakuza_
04-10-2014, 12:22
На 31 години, жена, ако не иска деца, зор това да се промени. Да не говорим, че след 35 мисля, че беше шанса за забременяване намаля. Аз лично не бих си чупил главата, особено ако бях на 30+ където вече е време за деца (и аз не съм им фен, но поне 1 трябва).

AliceSw
04-10-2014, 13:32
Всички обаче пропускат големия въпрос - ти сигурен ли си дали тя може да има деца? Това е тема, която се отбягва, често и с най-близките. А наследствено заболяване?

yakuza_
04-10-2014, 14:59
Всички обаче пропускат големия въпрос - ти сигурен ли си дали тя може да има деца? Това е тема, която се отбягва, често и с най-близките. А наследствено заболяване?

аз се замислих, но след като е казала, че не иска, го приех така

SpiritInBlack
04-10-2014, 16:26
Най-накрая свястна тема с истински проблем, а не тийн булшити.



Наистина сериозна тема , в която 30 годишен мъжага търси помощ от тийнове. Похвално.

Кажи-речи ненавиждам всичко под 18 годишна възраст с човешки геном. Приятелче, запознай ме с девойката , ще се разбираме добре.

Малко по-сериозно. Внимавай много за такива индивиди като нея. Вероятно през годината , в която не сте се срещали , се е опарила ( от някого ) и е решила да играе " на сигурно ". Не разбирам , не си на 16-17 , как може да градиш планов с човек, с когото се знаете по-малко от година , ако съм разбрал добре за паузите. Откъде знаеш , че не си просто последният вариант ? Не се залъгвай , фактът , че е излизала на кино с теб не значи нищо , много мацки го правят просто ей така , без да имат особени симпатии към теб.
Защо си се опитал да скриеш каквото и да е ? Кажи и , че искаш да си баща- квито и извратени причини да имаш. Виж как ще реагира и си направи правилните заключения. В момента най-доброто , на което можеш да се надяваш от нас , е предположение. За твое добро би било да си най-много на 20-тина , иначе с тези истории не е розово положението. Man up , кажи и какво мислиш , прецени дали отговорът и те устройва и успех.

anonymous708973
04-11-2014, 13:24
Всички обаче пропускат големия въпрос - ти сигурен ли си дали тя може да има деца? Това е тема, която се отбягва, често и с най-близките. А наследствено заболяване?

Ох, ужас... Съвсем го пропуснахме това наистина.
Авторе, попитай я деликатно.

А аз чукам на дърво да не е това.

102
04-11-2014, 13:29
аххахахаха попитай я деликатно
съжалявам ако си загубила детето в себе си и нямам предвид аборт

yakuza_
04-11-2014, 17:33
аххахахаха попитай я деликатно
съжалявам ако си загубила детето в себе си и нямам предвид аборт

:lol:

Devilsplaymate
04-12-2014, 00:04
Ако няма друга причина, и наистина просто не иска да има деца - би било ужасно от твоя страна да се опиташ да я промениш. Дори да е имала нещастно детство и ако смята, че така би предпазила своето (евентуално) дете от едно такова детство, въпреки че не може да бъде сигурна каква родителка ще бъде, едва ли някой може да я вини за нейния избор.
Разбирам, че би искал да й промениш мнението, но ти би ли променил своето?
Така че, дори и да се съберете отново и да обмислите този въпрос, единия от вас най-вероятно ще трябва да направи огромен компромис.