Indigo_girl
07-07-2014, 11:35
Здравейте, нова съм тук и се регистрирах, защото имам проблем и се надявам да получа съвет. Преди не много време, да кажем 1 година бях съвсем нормална, имах много приятелки на моята възраст по на 12,13 и 14 години, които ме търсеха непрекъснато. От известно време това се промени. Не знам защо. Не съм се карала с никой и не съм обидила никой. Някак си не съм им интересна. Честно казано и те на мен не са ми много интересни, защото повече се лигавят като малки бебета, много лъжат и говорят една на друга зад гърба си. Но все пак понякога ми се иска да излизам с някоя от тях и се чувствам самотна.
От както осъзнах, че ме отбягват много ми падна самочувствието и вече съм доста неуверена и притеснителна, което задълбочава проблема ми.
Какво да направя, за да си намеря приятели? Мога да сменя училището чак след 1-2 години , но до тогава ще умра направо.
Родителите ми ми казват, че проблемът ми се корени в това, че не им казвам открито какво мисля. Тоест като се лигавят и обиждат една друга, да им казвам, че са лигли и се държат като бебета. Аз опитах веднъж и казах на едни от тях, че много си говорят зад гърба една на друга, но нещата станаха по-зле. Макар, че уж са първи приятелки, щом едната я няма другата започва да говори, колко е тъпа, че у тях е мръсно, че не си мие зъбите и подобни глупости.
А после като се съберат пак двете и се прегръщат и повтарят, че са БФФ.
Аз не мога да лицемернича така и май това ми е проблема ;(
Чувствам се самотна, ако не са моите близки си нямам нито една приятелка, с която да си говорим повече от здрасти-как си и разговорът приключва.
Общувах много с две момчета, които ме харесваха уж, но с единия се скарахме, защото започна да се държи зле, а другия си падна по едно момиче, което е с леко поведение и вече не се обажда изобщо.
Това допринесе да се чувствам абсолютно нещастна и самотна изобщо.
Моля някой, ако има като мен такъв проблем да ми пише или да си каже мнението.
От както осъзнах, че ме отбягват много ми падна самочувствието и вече съм доста неуверена и притеснителна, което задълбочава проблема ми.
Какво да направя, за да си намеря приятели? Мога да сменя училището чак след 1-2 години , но до тогава ще умра направо.
Родителите ми ми казват, че проблемът ми се корени в това, че не им казвам открито какво мисля. Тоест като се лигавят и обиждат една друга, да им казвам, че са лигли и се държат като бебета. Аз опитах веднъж и казах на едни от тях, че много си говорят зад гърба една на друга, но нещата станаха по-зле. Макар, че уж са първи приятелки, щом едната я няма другата започва да говори, колко е тъпа, че у тях е мръсно, че не си мие зъбите и подобни глупости.
А после като се съберат пак двете и се прегръщат и повтарят, че са БФФ.
Аз не мога да лицемернича така и май това ми е проблема ;(
Чувствам се самотна, ако не са моите близки си нямам нито една приятелка, с която да си говорим повече от здрасти-как си и разговорът приключва.
Общувах много с две момчета, които ме харесваха уж, но с единия се скарахме, защото започна да се държи зле, а другия си падна по едно момиче, което е с леко поведение и вече не се обажда изобщо.
Това допринесе да се чувствам абсолютно нещастна и самотна изобщо.
Моля някой, ако има като мен такъв проблем да ми пише или да си каже мнението.