View Full Version : Духът на Коледа
До Коледа остават ен на брой дни. Стъмва се по-рано. Няма вече плаж-бира-бира-плаж. Дъждовете зачестяват. Човекът прекарва повече време вкъщи. Залежава се. Обземат го странни мисли. Мисли, като мислите за отминали гаджета/връзки/любови. Налягат го спомени. Моментите, в които ти е било достатъчно само да видиш засмяното и личице. Моментите, в които студът е сковал телата ви, но мисълта ви е по-гореща и от 40 градусов юлски следобед. Но да се върнем на мислите за да го наречем Духът на отминалите Снежанки. Почти всеки с по-дългогодишен опит в любовта би трябвало да има подобни истории. Зимните моменти, в които не можеш да се насладиш на тялото на отсрещния навън. Не можеш да го видиш разголен. Не ти е секси (за някои сбъркани люде може би). Всъщност секси е отвратителна дума, но да продължаваме напред. Моменти, в които здраво пристегнатото в боди, поло, два пуловера и палто от четири витошки баби меци ти действа по-възбуждащо от най-голото тяло. Нещо се отнесох. Говоря за романтика. Романтиката на зимата. Зачервените от снега бузки и носле. Смешните шапки. Не дай си Боже пропускащите обувки.... Разходката в първия за сезона сняг. Стъпките, каращи те да се чудиш, как когато ти си в седем сутринта там, стъпките са толкова много и разнообразни. Говоря за мили моменти за които се сещате сега с усмивка. Говоря за бивши гаджета (ужасна дума). Говоря за това дали си спомняте отминалите връзки. Романтиката. Сега не сте с тези хора, но дали те са ви дали незабравими мигове или пък искате да ги забравите...? Всъщност без последното, нека има позитивизъм. Темата е от скука, но да речем че е за леко романтични премеждия, чувства и желания. За бившите, които са ви дали нещо. И е само за бивши. Хората, които са във връзка са нежелани. Тапанари! И да е по-зимно, ей, снежанки и снежанковци.
а нз
във варна няма сняг, респективно няма разходки в първия сняг
само гадна киша
prosto_chovek
09-22-2014, 19:22
Че какво пречи да има бири?
Тия, които сега сме обвързани, преди не сме ли имали гаджета? :D Макар и нежелана, ще напиша и аз нещо. Разбирам за какво говориш... защото и аз се досетих за някакви отминали снежни снежанчовци. :) Сега си спомних, защото бях провокирана от темата. Иначе не ги пазя близо до сърцето си тия спомени... изобщо не ми трябват. И дори преди да срещна сегашната любов, пак не ми трябваха и ги бях захвърлила. Така е по-добре. :)
Dagichka
09-22-2014, 19:38
нямаш право да пишеш толкоз хубаво
аз нямам зимни бивши (как звучи тва :д) тъй че не мога да коментирам
Colouring
09-22-2014, 20:40
Миналата година зимата имах прекрасен месец и нещо. Целият декември и малко от януари, сега като си спомня. Тогава бях втора смяна (ех, ученическите ми години свършиха) и се чудех от време на време как да се измъкна по-рано от някой час, но независимо дали успявах или не, то навън винаги вече беше тъмно. И с ученическата чанта се запътвах към паметника на центъра, където го чаках да се зададе от спирката. Най-големият ни удар за сезона беше, че намерихме машина за кафе и чай, където чаят беше 20ст и на вечер обръщахме по няколко. Седим си ние на пейката до машината, пием чайчета, около нас снежинки и хора. Приказка си беше! А най-готино беше, че в 50% от случаите като пуснехме 20ст. хем не ни ги "гълташе" и ги връщаше обратно, хем ни пускаше топло чайче. ЕХ!
И е изключително романтично да се разхождаш в такова време под ръка с някой. Да виждате как вече, макар и да не е късно, всеки гледа да се прибере, да оставате сами по уличките, да предпочитате да стоите навън заедно и да се топлите с целувки и прегръдки по пейките, вместо да сте у вас пред камината, но сами, например.
И ей такива работи.
И след това да си прекараш празниците с любимите хора. Да ти е уютно сред тях, независимо от обстановката.
leadyflame
09-22-2014, 23:16
Пуу, таз зима дано се сгрея с нещо чувствено, че тока поскъпва....
pandabear
09-24-2014, 15:07
Студените месеци винаги са ми били по-романтични и приятни от топлите. Може би защото винаги съм ги споделяла с някого. Преди няколко години изкарах цяла зимна/коледна ваканция при една отминала любов в Родопите. Мускулна треска на скулите хванах :Д толкова не се бях усмихвала никога. Спускане с шейна, въргаляне в снега, хапване на топло шкембе и питки, правене на снежни човеци и ангели. И огромните суичъри, и грейки, които ме караше да обличам, за да не настина. Целехме грозните табелки със снежни топки и го карах да се снимаме пред всяка добре украсена витрина с лампичи, въпреки че не обичаше. Украсихме елхата в стаята му и моята половина стана по-хубава. Постоянно му го натяквах, а той все гледаше с онзи пренебрежителен поглед. И нацупената му муцуна, когато го биех на скрабъл, докато навън се изсипваше снежна буря. Правеше прекрасен горещ шоколад. Само това можеше да „готви“ и беше горд със себе си като му казвах, че е много вкусен. Учих го да прави коледни курабийки, но му се получаваха доста грозни и се възмущаваше сладко.
Е, и зимите в София си ги бива ((((: Особено зимните вечери. Не че се оплаквам от обедите в леглото му с приятен филм, домашно приготвена пица и сокче. Никак даже. Но вечерна снежна разходка по „Евлоги Георгиев“ с любимия човек също е нещо прекрасно. В нощните лампи се виждаше колко огромни снежинки валят. Всичко беше побеляло, чисто, красиво. Усещах студа по лицето ми, усещах мократа ми шапка, мократа ми коса, усещах мокрите ми краченца, усещах студената му ръка в моята студена ръка, и Всичко това ме усмихваше, и стопляше сърчицето ми. Хм...и ледените участъци в Южния, Борисовта (и не само), всяко мое подхлъзване на тях, и усмивките след това. Звукът от счупена чаша. Коледните песни, симпатичната елхичка. Йори, Руфъс, Милка, Дядо Коледа. Гледката от новогодишната заря докато ме е гушнал. Мирис и вкус на шоколадова панда, на вино, на любов :)
galaxy29
09-28-2014, 01:07
увлекателно пишеш, но съм разочарована от края
ще е хубаво и обвързаните да споделят моменти, както и необвързаните копнежите си и си позволявам да ги подканя да пишат
имала съм приказни моменти с бивши и си ги пазя в кутията за спомени, но в момента не ми е носталгично и не ми се разказва за тях, някой друг път може би
в момента жадувам
и наистина... ГАДНЯРИ, гадняри сте тези, които си имате притиснато тяло до себе си ;/
galaxy29
09-28-2014, 01:54
жадувам за поглед пълен с желание и изпепеляващи докосвания като тези
http://youtu.be/ddITVooQDII
не знам дали филмът е хубав, просто попаднах на сцените, които ме грабнаха
пък и са снежни
BlauMeise
09-28-2014, 06:07
Определено с края на лятото, с първите студени дни прекарани вкъщи ме налягат мисли за прекарване на вълшебна Коледа. Също идват спомените от прекараните такива: шал, шапка, ботуши, елха, коледни играчки, сняг, коледен ботуш с лакомства, мама, кака, тати (не е сред живите за съжаление ;(... ект.) За бивши не мисля, нямам добри спомени и изживявания, но мечтая за прекрасна Коледа със сегашната ми любов. Галакси казва, че сме гадняри тези, които имаме притиснато тяло до себе си... Съгласна съм с тебе Галакси. Така е, гадняри сме, умишлено сме щастливи, доволни и превъзбудени от този факт. Гадняри сме и такива ще бъдем. Ако сега не, може тази Коледа и ти да бъдеш гаднярка. Както и да е! Пожелавам ти го в крайна сметка. Наистина се отнесох, мога и още, ще оставя за следващия път обаче. Хадиии... до Коледа има 3 месеца, слизам на земята!
galaxy29
11-05-2014, 13:25
Прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
малко ми е носталгично :)
Ей, че хубава темичка. Имам няколко Коледи зад гърба с бившия и тая ще ми бъде първата самотна от много време. Много-много, абе май три Коледи, тая ще е четвъртата. Вероятно ще се правя, че празнувам заради нашите, ще им купя подаръци, както и на приятелите си, иначе ще ми бъде кафяно и ще си мисля колко ми е студено, как не искам да си подам носа навън и как мразя снега. Особено жълтия.
Темата ме провокира да се замисля за първата ни Коледа заедно. Украсявахме разни елхи в нас, в тях, даже и баба ми ни беше събрала май един ден за тяхната. Още от сутринта той се свиваше в хиляда дрехи, нахлупваше де що шапки, шалове и ръкавици намери и се появяваше в нас. Обикновено пиехме чай, топло мляко или горещ шоколад ако на някого му се слизаше до магазина. После редяхме пъзели, гледахме филми/сериали, кибичехме в леглото и слушахме музика. Тук-таме, ако студа не стегнеше много, ходехме у баба или излизахме на разходка/кафе с аверчета. На Бъдни вечер обикаляхме за подаръци и готвихме меееега руската салата май. Нататък няма да разправям по отделно за всяка година, че нямам спомени вече. Ама обикновено първия път като завалеше сняг, той минаваше за шоколад или нещо сладко и идеше в нас, където пиехме Старопланински чай с ром и набивахме топли сандвичи. Най-много се радвах като затрупа хубаво и излезем екипирани по скиорската, за да се целим. Ей, колко съм го псувала тоя човек... Бутне ме в най-голямата преспа, напълни ми врата със студено и то смееееешно, смешно...
Много е възможно да ми липсва точно на Нова година, в 12 вечерта, защото той беше първия, на когото звънях да честитя. Другите минават и с по едно съобщение в скайп/фейсбоклук. Той по това време винаги си беше на село, с аверчетата от там и баба. Ама ума му все беше в Руситу.
Няма да забравя миналата зима как с още една двойка от тогавашната компания, ме изнудиха да изляза в парка на фото сафари в минус двеста градуса. Верно, нали, хубави снимки се получиха ама после аз си сърбах настинката и дори поничките с шоколад не успяха да ме умилостивят. После се прибрахме, пернах топлите домашни дрехи и заспах, сгушена в него. И после - пак чайче с ром.
Завиждам нескрито и неблагородно на обвързаните - аз тая Коледа ще съм по-мрънкаща от обикновено, щото няма да има кой да ме стопли. И все пак, не е като да ми дреме особено. Спомените са си спомени, но Сега-то е важно и ще гледам да се успокоявам с това. Пък ако някой си ме вземе и няма против да ми топли премръзналото Всичко, още по-хубаво.
И, между другото, страшно много се харесвам със снежинки в косата.
да, налягат те спомени
разцъкваш малко в миналото, усмихваш се тъпашки, па си речеш "хехе, кво беше тогава"
след което решаваш, че е врреме да погледнеш пак напред, да живеем в настоящето, все пак
вече си друг човек, възрастен и зрял, не си на 16, деба
ма реално всичко си е квото винаги си е било, тея спомени са си спомени и единственото удовлетворение, което ти носят, е осъзнаването на факта, че съществуването ти невинаги е било напълно лишено от смисъл
и изведнъж някак ти е през кура
нема плаж-бира-бира-плаж
нема коледа, нема спомени, любов, нищо
нема и значение
има само студ и смърт
и дарктрон на балконя в 5
pandabear
11-06-2014, 03:40
^ изби ме на лека агресия като ти прочетох писаниците. ако беше пред мен, щях да те наритам и да ти взема готините очила даже. как така няма нищо, бе?!?! има от всичко по много :) само трябва да си го вземеш ^_^
galaxy29
12-10-2014, 23:30
помня, че беше наваляло сняг имаше страшна киша на едно място, той ме взе на ръце и ме пренесе на по-сухото :д
и си спомням, че ми рисуваше сърце с инициалите ни в него от вътрешната стр на ръката ми, близо до сгъвката с различни цветни маркери и аз си ходех така навсякъде и гледах да не го изтрия, докато се къпя и ми беше подарил за коледа герданче и гривничка и не ги свалях :д
а на първата ни нова год (имахме две :д) аз излизах от банята и тъкмо бяха започнали фойерверките, той на терасата и отидох и се сгуших в него по хавлия, после ме вдигна до стената и ме изчука хахахах, така отпразнувахме, със секс преди и след 12
бях негова и не исках да бъда ничия друга и това ме радваше и той така май ддзн ;д
NomNomNom
12-11-2014, 09:33
Миналото си е минало, не ми липсва. И всеки ден е по-мъдър от предишния, та въпреки да си спомням с умиление моменти в сегашните ми отношения, те нямат място в текущия момент.
Vodnokonche
12-11-2014, 09:58
Всичките си големи любовни трепети съм преживяла през зимните месеци. Явно ми е по-уютно тогава и по-лесно си отварям сърцето. Никога няма да забравя как на една Нова година, тъкмо бяха започнали да се случват нещата между нас, но нямаше как да прекараме празника заедно, беше ми много тъпо. Постоянно си проверявах телефона дали ми е писал и първият смс с пожелание, който получих, беше от него :)) Даже още си го пазя, много приятен спомен ми е, нищо, че не продължи дълго връзката ни.
Niakoitam
12-11-2014, 10:08
^ изби ме на лека агресия като ти прочетох писаниците. ако беше пред мен, щях да те наритам и да ти взема готините очила даже. как така няма нищо, бе?!?! има от всичко по много :) само трябва да си го вземеш ^_^
Има грънци. В повечето случай всяко нещо си има начало и край. Ако изобщо има начало де...:)
Важното е човек просто да се отдаде на момента ако и докато има такъв,а после спомените топлят до време и/или само отвреме навреме,а често и от тях боли.Иначе реално всеки се е запътил към едно и също място.Към смъртта си.Съжалявам,че може и да не прозвуча много позитивно.:)
А аз вероятно и на тази Коледа и Нова година ще съм си без човек до себе си.За сефте ще ми е като че ли...Поне може да понатрупам някой и друг нов красив спомен както напоследък през годините на тези празници. :)
и изведнъж някак ти е през кура
От цялото мнение, с това съм съгласен... :)
baby_baby
12-11-2014, 12:13
Миналата година зимата имах гадже но километрите ни са много и се разделихме и сега като стана пак зима и започвам да мисля за него :(
да, налягат те спомени
разцъкваш малко в миналото, усмихваш се тъпашки, па си речеш "хехе, кво беше тогава"
след което решаваш, че е врреме да погледнеш пак напред, да живеем в настоящето, все пак
вече си друг човек, възрастен и зрял, не си на 16, деба
ма реално всичко си е квото винаги си е било, тея спомени са си спомени и единственото удовлетворение, което ти носят, е осъзнаването на факта, че съществуването ти невинаги е било напълно лишено от смисъл
и изведнъж някак ти е през кура
нема плаж-бира-бира-плаж
нема коледа, нема спомени, любов, нищо
нема и значение
има само студ и смърт
и дарктрон на балконя в 5
чиеееек... ((( :
по природа съм непоправима романтичка. живея в миналото, сантиментална съм, изпитвам хронична носталгия. не мога да се отърся от спомените. когато летвата е вдигната прекалено високо, всеки друг, който ти предлага по-малко /макар понякога това малко да е много/ ти се вижда безсмислено. хабене на енергия, усилия, нерви и най-вече време. време, което би могъл да прекараш с него. точния човек. и какво става, когато точният човек е на хиляди километри..? ъх. спомени. прекрасни спомени, за които си готов да жертваш принципите си, дори достойнството само, за да можеш отново да им се насладиш. когато видя тези очи, се чувствам жива /колкото и банално да звучи/. пулсът ми се ускорява за части от секундата, получавам есктрасистоли :Д, става ми топло. не, става ми горещо. начинът, по който говори и произнася някои думи... дори да ми чете от учебник по ядрена физика, няма значение казаното, просто да слушам гласа му. начинът, по който си облизва устните /навик/. всяко движение, жест, звук, който издава са специални, различни. несъзнателно сравнявам другите с него и разликата е прекалено осезаема.
е, поне тази коледа се очертава да е хубава (((((( :
никога няма да забравя мига, в който го видях за пръв път.. о, боже!
след бъднивечерска караница с нашите. аз ядосана, фучаща, загубила надежда.. го срещнах, не можех да повярвам какво се случва, не отделях поглед от него, всяко сетиво беше настроено на негова честотa, забравих за всичко случващо се, сърцето ми туптеше до пръсване, никога не бях поглеждала в нечии очи, виждайки себе си.. никога няма да успея да намеря думи. нирвана, братче!
минаха години, а всеки път съм напът да получа инфаркт.
pandabear
12-12-2014, 10:09
Има грънци. В повечето случай всяко нещо си има начало и край. Ако изобщо има начало де...:)
Важното е човек просто да се отдаде на момента ако и докато има такъв,а после спомените топлят до време и/или само отвреме навреме,а често и от тях боли.Иначе реално всеки се е запътил към едно и също място.Към смъртта си.Съжалявам,че може и да не прозвуча много позитивно.:)
най-доброто нещо, което можех да прочета след ужасно събуждане и отвратитения махмурлук, мерси. аз пък ще кажа, че е както си го направиш. могат да те топлят спомените, могат и да ти разкажат играта. че всичко си има начало и край съм съгласна, но отново малко или много си зависи от самите, нас колко дълъг ще е периодът между тях. иначе аз лично към всичко друго съм се запътила, но не и към смъртта си. wtf?! защо толкова мрачни мисли има в твоята главица? мисля, че ще е много егоистично да лиша света от присъствието си. пък мама и тате са се постарали доста все пак ^_^
хубаво слънчице грее навън, мисля че ме подканва да тръгвам вече към моргата за животни.
чао-чао :}
Niakoitam
12-12-2014, 12:22
най-доброто нещо, което можех да прочета след ужасно събуждане и отвратитения махмурлук, мерси. аз пък ще кажа, че е както си го направиш. могат да те топлят спомените, могат и да ти разкажат играта. че всичко си има начало и край съм съгласна, но отново малко или много си зависи от самите, нас колко дълъг ще е периодът между тях. иначе аз лично към всичко друго съм се запътила, но не и към смъртта си. wtf?! защо толкова мрачни мисли има в твоята главица? мисля, че ще е много егоистично да лиша света от присъствието си. пък мама и тате са се постарали доста все пак ^_^
хубаво слънчице грее навън, мисля че ме подканва да тръгвам вече към моргата за животни.
чао-чао :}
Пак заповядай. :D Както казва Шишо Бакшишо: "Живота е радост и тъга." :)
Иначе да,спомените си зависят от времето,когато са изживяни и положението,в което се намираш.Моето лично не е от най-розовите,макар може би евентуално и много хора да си мислят,че си ми е супер.И все пак, спомените си остават спомени.Хубави,лоши... остават назад във времето.И да искаш не можеш да се върнеш в тях.А хората се променят,чувствата се променят,всичко се променя.В един момент може да си супер необходим,а в следващият излишен,в един момент може да си с едни хора,а след това без значение какво искаш или не пътищата ви внезапно да се разделят.А началото и края си зависят по-скоро от обстоятелствата,които ни заобикалят,а не само от нас.Така че доколкото зависи от нас,ако нещата са тръгнали да се прецакват единствено агонията може да се удължи в повече.
Ами чак да не повярваш,но всъщност и ти си се запътила към смъртта,както и аз,както и всяко едно друго живо същество на тази планета.Просто е въпрос на време,а брояча на живота,така да го наречем,отмерва всяка останала ни секунда бавно и безмилостно без значение дали точният момент за това е утре или след около 70 години примерно.
Например дядо ми по майчина линия никога и думичка не проронваше за смъртта.Живееше едвали не създавайки впечатлението,че е един от малкото безсмъртни хора на тази планета.И дума не даваше да се каже за смърт наследства и т.н.В крайна сметка Бог да го прости даже и не почина от старост.Почина от една гадна и коварна болест.Рак на дебелото черво, след като му го отрязаха цялото и се помъчи един известен период от време.А след това...всичко стана за едно денонощие.Аз лично,когато дойде моят час не искам да се мъча като него макар,че за съжаление понякога гените си казват думата.Не искам да се мъча и като баба ми по майчина линия,чиято основно обявена причина за смъртта беше запушване на черният дроб.И след един тон мъчения и нейният край дойде на сравнително малка възраст.Колкото и егоистично да звучи искам когато дойде моят час днес да ме има,а утре просто да ме няма.А иначе според природните закони по-вероятно е твоите мама и тате да те лишат от присъствието си преди да си го направила ти без значение на кой какво му се ще,макар,че и това не е чак толкова сигурно нещо като самата смърт.Много родители са останали и остават без децата си поради различни причини,които определено не са свързани с остаряването им.
Някак не ми се щеше точно тук да ти отговарям,защото темата на 102 носи доста по позитивно заглавие и може малко да му я попрецакам,но както казах по-горе все пак живота е радост и тъга. :)
pandabear
12-12-2014, 15:22
аз не държах много да ми отговаряш, честно казано, тъй като почти винаги съм се натоварвала като прочета нещо, което си написал. прекалено мрачно и тъжно ми звучиш. на мен това ми влияе зле (даже на моменти ме дразни). не е нищо лично, да си знаеш. дори съм си изградила някакво мнение, че си свестен тип :)
пп мисля, че сега дължиш на темата някоя приятна и положителна зимна история.
живота е радост и тъга. :)
животът е пълен член в коледна пуйка
развали ми темата брат
да си жив и здрав ! /знам че е гадно дааа
Някойтам, верно разваляш темата... Много е кофти така, баси. Човек и да иска, не може да си отгледа някакво коледно настроение.
Niakoitam
12-13-2014, 10:41
Ами явно не ме е хванал баш коледният дух какво да се прави.
Просто осъзнавам реалностите.Щом на вас не ви става гот от това дето го пиша дали пък на мен ми е по гот. :D
Не че не мога да си сложа маската на ухиленият клоун и това също е част от мен.
За всeки случай може да ми викате магаренцето Йори вече. :D
Иначе pandabear аз може и да ти звуча като мрачен и тъжен човек и до известна степен съм си баш такъв.Но пък ако се запознаеш с хората,които познавам на живо впечатлението е че съм просто един веселяк,а на моменти и куподжия.Често се случва непознати хора да си намерят повод да се запознаят с мен или просто без грам да ме познават да започнат да се бъзикат добронамерено с мен,да искат да ме почерпят или пък просто да потанцуват около мен или да ме прегърнат така странично за снимка.Ако кажеш на 99.9% от хората дето ме познават,че съм мрачен и тъжен човек вероятността да ти се изсмеят в лицето е огромна.Просто тук не се старая да съм големият веселяк постоянно.
Иначе си имам някои и друг хубав зимен спомен.Почти всяка година се връщам в еднотипното си ежедневие от към края на деня на 1 януари или началото на 2ри януари.Пада едно следпразнично обикаляне на града,търсене на кафене,защото повечето са затворени тогава или ходене до допълнително място.Приятното пощипване от студа,измръзналите лица и крака,веселото настроение и ходете в понатрупалият евентуално сняг.Когато прочетох заглавието в главата ми изникна една зимна разходка из градът ни цял ден и ходене насам натам с няколко човека от класа ми преди бая години и чувствата и усещанията тогава.Този вече поизбелял спомен страшно ме топли,но понякога ме реже и като нож.Искам да можеше да се върне отново онова безгрижно време,когато бях 12ти клас,но за съжаление няма как това да стане.Имам много хубави спомени.Има и редки моменти,в които се чувствам истински щастлив.Често дори тези редки моменти се случват,една част от тях на Коледа и Нова година само дето минават и отминават и заличават празнотата в мен за изключително кратко време.Ама знам ли...може би наистина не трябваше да пиша в тази тема сега,а след празниците,когато още спомените ме топлят,често съм с усмивка до ушите и съм едвали не най-позитивният човек на земята,а празнотата...е тя е леко пренебрегната тогава. :)
Иначе tori и на теб сякаш не ти беше много предколедно съвсем доскоро.А може пък и да се бъркам нещо.:)
kalpazanka
12-13-2014, 10:50
Колкото повече време минава и по-тривиални ангажименти ви засипват, толкова по-малко *ще ви е коледно*. Оставите ли се веднъж на течението, ще ви е трудно да се познаете после.
blue-baby
12-13-2014, 11:55
Колкото повече време минава и по-тривиални ангажименти ви засипват, толкова по-малко *ще ви е коледно*. Оставите ли се веднъж на течението, ще ви е трудно да се познаете после.
И това е така, но има опция да не бъде допуснато. Просто не падаш духом и се радваш на нещата, които ти поднася живото. Аз много харесвам Коледа и цялата празничност. Украсяваме си в къщи, лампички едно друго, песнички.. нещата се получават. Няма да се дам на течението.
Иначе tori и на теб сякаш не ти беше много предколедно съвсем доскоро.А може пък и да се бъркам нещо.:)
Чак сега виждам, съжалявам за което. Иначе да, въобще не ми (беш)е коледно. Точно заради тва се опитвам всячески да си отгледам такъв вид настроение. Привиквам го с шоколади, коледни шапки, рога на Рудолф, дори с коледен маникюр. Ама вътре няма нищо коледно, явно съм порасТнала.
И все пак няма да бъда сама (в смисъл сингъл) по празниците, както очаквах. Той обаче ми е далече и ще го караме на телефонни разговори. Колко тъжно - най-хубавия спомен от Него по Коледа ще е как ми е казал, че ме обича през 250км кръгло. Не че се оплаквам или съмосъжалявам, де - има хора, които нямат кво да ядат или къде да се скрият на топло (макар вън да е около 15тина градуса в момента), но все пак е тъжно.
NomNomNom
12-24-2014, 14:02
Колкото повече време минава и по-тривиални ангажименти ви засипват, толкова по-малко *ще ви е коледно*. Оставите ли се веднъж на течението, ще ви е трудно да се познаете после.
Коледната суматоха ми е една от най-дразнещите, с тенденциозното преяждане и суматохата " подаръцииии смейеството вкъщи заеднооо новогодишните заричания и т.н. ".
Смятам, че има много по-красиви и приятни начини да прекарваме семейно, и ако някой заговори за финансовата част, много по-приятно би било тези пари да се спестят и да се отиде някъде, където да не се наблъскаш с два тона храна, защото видиш ли, е коледа. Или пък да се разпределят средствата през годината и от време на време да се събирате за семейна вечеря. Това да празнуваш, защото е казано, че датата е празник, за мен е пълна глупост. Същото важи и за рождения ден, за първи път от години насам си го празнувах, беше найс, имах около 25 човека вкъщи, близки приятели, но за мен това е пресилено и противоестествено. Все едно да ти е забавно, защото някой казва, че трябва да ти е забавно, или да обичаш, защото някой ти казва, че трябва да обичаш.
Де да знам, аз съм си еднакво хепи през цялата година, освен когато не се налага да правя подобни неща насила.
Много е тъжно, ако на хората цяла година им е никакво, и само около празниците им е приповдигнато.
Тук изключвам факта , че учащите и работещите имат почивка именно заради тези празници.
А пък да не говорим покрай тези празници какъв дебел бизнес се прави, то коледното настроение се създава за да те подтиква да купуваш и да ти набутват боклуци.
Та коледно, не коледно, най-прекрасните моменти в живота ми нито са били на коледа, нито на нова година, нито по рождени и именни дни, ами в ей такива елементарни дни в останалата част на годината.
А, и още искам да се оплаквам.
По коледа самолетните билети са по-скъпи.
По коледа почти нищо не работи.
Преди коледа търговските обекти са препълнени.
Преди коледа банките са пълни.
Преди коледа онлайн магазините са препълнени, яко транзакции, и всички net/sys админи го отнасят, щото load-а е неудържим.
На нова година, ако случайно искаш да излезеш на кафе - КУВЕРТ и никъде нищо свободно. Пък да не говорим преди коледа, покрай всичките фирмени партита.
Това е нарушение на естествения поток на всекидневието, хора се блъскат като стадо гъски навсякъде.
Кооооолко весело, колко прекрасно, колко коледно, невероятно, щастливо и т.н.
И, майка ми слага постната бъдни-вечерска вечеря с баница със сирене и яйце. Тоооолкова постно и традиционно. И шоколадовите бонбони, и шоколада
Мислех, че аз съм най-големият хейтър на Коледа, ама Номномном ме бие или поне сме на равно. Всяка година повече ми се реве на тоя празник, отколкото да ми се празнува. Мислех си, че е заради семейството ми и купищата проблеми винаги. Не. Тая година пак нямам никакво настроение и никой не ми е виновен. Всичко ме дразни изобщо не искам подаръци, нито сарми, нито късмети в баницата.
И да, дразни ме цялата истерия около тия празници, блъсканиците в магазините, коледните псевдонамаления... абе всичко ме дразни. Не ми влияе добре тоя празник, сякаш искам по това време на годината да отида някъде, където не знаят какво е това Коледни празници и животът си тече нормално.
Пък и това, че всички призовават да сме по-добри с хората около нас, да се събираме с роднини... Все едно само през декември трябва да се сещаме да сме добри. Абе.. всичко ме дразни...
Niakoitam
12-26-2014, 08:40
Не ми влияе добре тоя празник, сякаш искам по това време на годината да отида някъде, където не знаят какво е това Коледни празници и животът си тече нормално.
Мен пък именно това е едно от нещата,които ме карат да се радвам на тези празници.Не искам животът да си тече чак толкова нормално.Искам малко да излезна поне за миг от тъпата сапунка,в която живея.Не всичко да е сиво и еднообразно и да се сливат дните ти постоянно.Искам поне някой ден с нещо да се отличава от тъпото ми сиво ежедневие...:)
Colouring
12-26-2014, 08:52
О, аз също много мразя коледната суматоха. То не са опашки, не са препълнени заведения, на кого какво да купя и т.н. Вкъщи не съм украсявала от години. Единствено като дете го правех, сега една гирлянда няма закачена. Но укращенията не ми докарват вече настроение, както преди. Сега единственото, което ме интересуваше и ми хареса, е как се събрахме скромно - аз, майка, татко, леля, около трапезата на Бъдни вечер и ми беше едно такова уютно, семейно, приятно. Хареса ми как вчера пак нашите седнахме на "празничен" обяд, как помагах на майка да сготви, как си пихме крокто винце, как не им исках нищо като подарък тази година, но не ме и интересуваше просто защото исках малко време със семейството.
NomNomNom
12-26-2014, 09:07
Ох тази тема ще ми стане любима, виждам още хейт след себе си :D не знам за вас, но мен ме пречупиха с толкова много храна, сега се търкалям у нас.
kalpazanka
12-26-2014, 09:08
Така се стекоха обстоятелствата, че семейно си наподарихме сума неща далееееч преди празниците. А самолетните билети ги купих два месеца по-рано. Прибрах се, за да сме си заедно и да украся елха на 23-ти декември по нощите. :lol:
Colouring
12-26-2014, 09:10
След Nо shave November идва No shape December, така че не се притеснявай, всички го изпитваме.
Абе, и аз не харесвам Коледа и хич не ми е коледно, но аре отпуснете се малко. Все има нещо, което може да те зарадва по тия празници, защо така черно гледате? Верно човек и да иска, не може да се настрои на такава вълна. Отделно дето измествате и темата леко встрани - още в началото 102 захвана Коледа с половинката, не Коледа като цяло.