Bubbly_95
10-04-2014, 22:31
Привет на всички,
Моята история вероятно ще ви се стори доста банална, но вече ми се иска да споделя това с някого, тъй като започва да ми тежи. На 19 години съм, студентка в чужбина, по-точно в Холандия. Трудно ми беше да се реша да дойда тук, хич не ми се искаше, понеже в началото не познавах абсолютно никого, докато в България останаха всичките ми приятели и семейството, разбира се.
Също така, една от главните причини да не искам да замина бе приятелят ми. Връзката ни не е от много време /няма и година/, но се привързах доста към него и мисълта, че ще се отдалечим не ми се нравеше изобщо, въпреки че той беше човекът, който най-много ме мотивираше да направя тази крачка .
В крайна сметка се реших, че поне трябва да опитам, след като всеки ми повтаряше как такъв шанс се отваряло веднъж в живота, после можело да съжалявам ако не се възползвам и т.н. и т.н.
Проблемът е, че започвам да се влюбвам в някой друг, въпреки, че съм все още във връзка. Приятелят ми не спира да ме убеждава, че за него разстоянието нямало значение, че щял да направи каквото трябва за да сме заедно и прочие, а на мен съвсем друго ми е в главата.
Най-лошото е, че този "някой друг" по който така жестоко съм хлътнала не е кой да е - а 30-годишния ми лектор в университета. Мда, знам - пълен филм.
Наясно съм, че трябва да прекратя връзката си, но всеки път когато събера кураж да го направя, приятелят ми с жестовете или думите си, кара съвестта ми да ме гризе сериозно и да отлагам това всеки път.
Що се отнася до мъжа, към когото имам интерес - принципно забелязвам, когато някой ми отвръща на симпатиите, но фактът, че е чужденец ме кара да се съмнявам в каквото и да е - нямам представа какви точно са им разбиранията тук. Още повече, че даже и да има нещо, предполагам, че при положение че ми е лектор е абсурд да се навие за нещо друго от професионални отношения.
В тази патова ситуация съм от известно време и нямам представа как да подходя. Все си мислех, че съм намерила правилния човек в лицето на този с когото съм в момента - но ако беше така, едва ли щях да съм в това положение...
Та... благодаря на тези, които ми прочетоха романа. Ще се радвам на мнения. :)
Моята история вероятно ще ви се стори доста банална, но вече ми се иска да споделя това с някого, тъй като започва да ми тежи. На 19 години съм, студентка в чужбина, по-точно в Холандия. Трудно ми беше да се реша да дойда тук, хич не ми се искаше, понеже в началото не познавах абсолютно никого, докато в България останаха всичките ми приятели и семейството, разбира се.
Също така, една от главните причини да не искам да замина бе приятелят ми. Връзката ни не е от много време /няма и година/, но се привързах доста към него и мисълта, че ще се отдалечим не ми се нравеше изобщо, въпреки че той беше човекът, който най-много ме мотивираше да направя тази крачка .
В крайна сметка се реших, че поне трябва да опитам, след като всеки ми повтаряше как такъв шанс се отваряло веднъж в живота, после можело да съжалявам ако не се възползвам и т.н. и т.н.
Проблемът е, че започвам да се влюбвам в някой друг, въпреки, че съм все още във връзка. Приятелят ми не спира да ме убеждава, че за него разстоянието нямало значение, че щял да направи каквото трябва за да сме заедно и прочие, а на мен съвсем друго ми е в главата.
Най-лошото е, че този "някой друг" по който така жестоко съм хлътнала не е кой да е - а 30-годишния ми лектор в университета. Мда, знам - пълен филм.
Наясно съм, че трябва да прекратя връзката си, но всеки път когато събера кураж да го направя, приятелят ми с жестовете или думите си, кара съвестта ми да ме гризе сериозно и да отлагам това всеки път.
Що се отнася до мъжа, към когото имам интерес - принципно забелязвам, когато някой ми отвръща на симпатиите, но фактът, че е чужденец ме кара да се съмнявам в каквото и да е - нямам представа какви точно са им разбиранията тук. Още повече, че даже и да има нещо, предполагам, че при положение че ми е лектор е абсурд да се навие за нещо друго от професионални отношения.
В тази патова ситуация съм от известно време и нямам представа как да подходя. Все си мислех, че съм намерила правилния човек в лицето на този с когото съм в момента - но ако беше така, едва ли щях да съм в това положение...
Та... благодаря на тези, които ми прочетоха романа. Ще се радвам на мнения. :)