teenproblem_user
01-06-2015, 19:18
Здравейте.Аз съм едно 17-годишно момиче,ограничавано от нормите на малцинството,в което живея(Арменка съм.Въпросното момче също.). Преди 6 години се преместих в България,но сърцето ми остана в Русия.Когато бях 5-ти клас се влюбих в едно момче от училището.С него се познавахме от малки,бащите ни са най-добри приятели от детската градина и си говорят по skype и до ден днешен.Влюбих се от едно "здрасти", знаете как е.Виждаш човека всеки ден,но той ти е просто приятел.До един момент,когато всичко се променя.Предполагам се влюбих тогава,защото бях малка,а той беше по-голям от мен и не очаквах да ме поздрави пред неговите приятели.Някои от вас може да ме помислят за филмарка,но това е просто моят начин на живот,аз така възприемам нещата.Та влюбих се в него,макар и никога да не съм му го показвала.Следващата година се преместих в България.Той остана в Русия.Оттогава са минали 6 години и аз не спирам да мисля за него.Гледам наши снимки и клипчета,на които танцуваме като деца,и очите ми се насълзяват.Опитвам се да го забравя,но не мога.Разбира се,никой не иска да забравя човека,когото е обичал.Просто не мога,не издържам повече.6 години мисля за него,сънувам го.Мечтая си някой ден да го видя отново.Родителите ми са консервативни,нямат особено добро мнение за момчето,но това не е важно.Лошото е,че няма да ме пуснат да се върна в Русия и за момента съм с вързани ръце.Не мога да му изпратя покана в нито една социална мрежа,нито да се свържа с него по някакъв начин.(Отново тези ограничения,наложени от малцинството). В този случай не знам какво бихте ме посъветвали,но искрено се надявам да намеря правилното решение във вашите думи.