DarkManX
02-08-2015, 08:10
Здравейте, тьй като няма към кого да се обърна днес навършвам 22 години от живота си и се чувствам много притеснен,напрегнат и разстроен поради случилото се наскоро.
Всичко започна като на шега откакто бях приет в университета през 2011г, бях доста радостен и развълнуван,
след което се влюбих в едно момиче от моята специалност.Първоначално само си говорех със нея, но постепенно осъзнах, че тя притежава нещо което ме кара да се придържам повече към нея и започнах да се чакам с нея, за да ходим заедно към университета.На 8 декември се събрахме на една хижа, за да празнуваме и очаквах да направя нещо по въпроса и си мислех, че тя вероятно също изпитва нещо към мен, но уви в края на вечерта след като се бяхме почерпили тя дойде при мен и ми каза, че не желае да има връзка с колега и на мене ми беше доста трудно да го разбера и превъзмогна.Въпреки тежката ми безсънна нощ и голямото количество алкохол което съм приел се примирих до някаква степен.
На следващият ден когато си тръгвахме тя ме попита дали и се сърдя а аз и отговорих,че не в крайна сметка е нейно решение и тя отново ме попита дали ще се чакаме отново за да ходим към университета и аз и казах да няма проблем.
След няколко дни се събрахме няколко човека да учим в 1 колега за едно контролно, след което тя ме изпрати до входа
и там я целунах за първи път бях много развълнуван и притеснен същевременно, но в крайна сметка станахме гаджета.
Дълго имахме проблеми заради колегите колкото и да се опитваха да говорят неща по наш адрес, ние ги преглъщахме повечето пъти имало е случаи и да се караме.Така измина година и половина заедно със нея до момента в който тъй като не съм сред най-заможните семейства, исках да отида на бригада за да изкарам пари.Записах се в една агенция осигуриха ми работна оферта и дойде времето когато трябваше да се явя пред посолството за виза. След като преминах през посолството и взех визата осъзнах, че няма връщане назад, че това което съм направил няма как да го прекратя.
В деня преди да замина си стягах багажа и нямах време да се сбогувам със нея нито да и се нарадвам просто времето отлетя и си казахме чао.... Беше ми много тъжно и особено трудно когато влязах през портала на летището знаех, че няма да я видя в близките четири месеца, и че може би няма да издържи връзката ни от разстояние.
Пристигнах в Щатите и започнах работа, въпреки всичко колкото и да ми беше трудно работейки на няколко места издържах докрая, мислейки всеки ден за нея което ме измъчваше ужасно много.Дойде края на сезона и вече да се прибирам към вкъщи, след дълъг полет и престой на летищата пристигнах в България.Тя ме посрещна със сестра си
и на мен също ми беше много странно да я видя след толкова време.След като се прибрах сестра й ми разказа, че тя не изпитва същите чувства към мен и беше много трудно да си я върна при себе си.Тя също ходеше на работа и ми сподели че просто е свикнала да живее без мен.
Историята продължава..... Още година и половина заедно, въпреки трудностите,компросите и проблемите който ни възпрепятстваха продължихме да сме заедно и да си даваме надежда.От лятото на 2014 започнахме да водим полов живот без предпазни мерки,като се виждахме 1-2 пъти през седмицата и това беше...През януари месец тази година
правихме секс 3 пъти, като последния път беше на 29-ти и тя каза, че на следващия и ден трябва да и дойде защото много я боли, но уви това не стана.Предишният и път и дойде на 4 януари следващият трябваше да дойде до 4-ти февруари но отново не дойде, в резултат на което вече и закъснява 4-ден и тя ми заяви, че каквото и да стане и да е бременна или не вероятно ще се разделим, заради това написах тази история, за да получа някакъв съвет или коментар от ваша страна.
Връзката ни продължава повече от 3 години и не бих си представил, как бих я загубил заради моя грешка, предполагам ако това нещо се случи по-добре да погубя и себе си...тъй като много я обичам и бих направил всичко заради нея.
Благодаря ви, че прочетохте моята история.
Извинявам се ако не съм я пуснал в правилния раздел!
Всичко започна като на шега откакто бях приет в университета през 2011г, бях доста радостен и развълнуван,
след което се влюбих в едно момиче от моята специалност.Първоначално само си говорех със нея, но постепенно осъзнах, че тя притежава нещо което ме кара да се придържам повече към нея и започнах да се чакам с нея, за да ходим заедно към университета.На 8 декември се събрахме на една хижа, за да празнуваме и очаквах да направя нещо по въпроса и си мислех, че тя вероятно също изпитва нещо към мен, но уви в края на вечерта след като се бяхме почерпили тя дойде при мен и ми каза, че не желае да има връзка с колега и на мене ми беше доста трудно да го разбера и превъзмогна.Въпреки тежката ми безсънна нощ и голямото количество алкохол което съм приел се примирих до някаква степен.
На следващият ден когато си тръгвахме тя ме попита дали и се сърдя а аз и отговорих,че не в крайна сметка е нейно решение и тя отново ме попита дали ще се чакаме отново за да ходим към университета и аз и казах да няма проблем.
След няколко дни се събрахме няколко човека да учим в 1 колега за едно контролно, след което тя ме изпрати до входа
и там я целунах за първи път бях много развълнуван и притеснен същевременно, но в крайна сметка станахме гаджета.
Дълго имахме проблеми заради колегите колкото и да се опитваха да говорят неща по наш адрес, ние ги преглъщахме повечето пъти имало е случаи и да се караме.Така измина година и половина заедно със нея до момента в който тъй като не съм сред най-заможните семейства, исках да отида на бригада за да изкарам пари.Записах се в една агенция осигуриха ми работна оферта и дойде времето когато трябваше да се явя пред посолството за виза. След като преминах през посолството и взех визата осъзнах, че няма връщане назад, че това което съм направил няма как да го прекратя.
В деня преди да замина си стягах багажа и нямах време да се сбогувам със нея нито да и се нарадвам просто времето отлетя и си казахме чао.... Беше ми много тъжно и особено трудно когато влязах през портала на летището знаех, че няма да я видя в близките четири месеца, и че може би няма да издържи връзката ни от разстояние.
Пристигнах в Щатите и започнах работа, въпреки всичко колкото и да ми беше трудно работейки на няколко места издържах докрая, мислейки всеки ден за нея което ме измъчваше ужасно много.Дойде края на сезона и вече да се прибирам към вкъщи, след дълъг полет и престой на летищата пристигнах в България.Тя ме посрещна със сестра си
и на мен също ми беше много странно да я видя след толкова време.След като се прибрах сестра й ми разказа, че тя не изпитва същите чувства към мен и беше много трудно да си я върна при себе си.Тя също ходеше на работа и ми сподели че просто е свикнала да живее без мен.
Историята продължава..... Още година и половина заедно, въпреки трудностите,компросите и проблемите който ни възпрепятстваха продължихме да сме заедно и да си даваме надежда.От лятото на 2014 започнахме да водим полов живот без предпазни мерки,като се виждахме 1-2 пъти през седмицата и това беше...През януари месец тази година
правихме секс 3 пъти, като последния път беше на 29-ти и тя каза, че на следващия и ден трябва да и дойде защото много я боли, но уви това не стана.Предишният и път и дойде на 4 януари следващият трябваше да дойде до 4-ти февруари но отново не дойде, в резултат на което вече и закъснява 4-ден и тя ми заяви, че каквото и да стане и да е бременна или не вероятно ще се разделим, заради това написах тази история, за да получа някакъв съвет или коментар от ваша страна.
Връзката ни продължава повече от 3 години и не бих си представил, как бих я загубил заради моя грешка, предполагам ако това нещо се случи по-добре да погубя и себе си...тъй като много я обичам и бих направил всичко заради нея.
Благодаря ви, че прочетохте моята история.
Извинявам се ако не съм я пуснал в правилния раздел!