View Full Version : "Не те разбирам?"
Julli_siatkowka
09-09-2015, 09:15
Хей,имам неясноти около едно момче и бих искала да чуя какво мислите по темата. :) Аз и моята по-голяма сестра бяхме доброволци към една организация за интегриране на деца от домове чрез музика в Пловдив. Групата ни се състоеше от петима души - три момчета,аз и сестра ми. В същата сграда имаше още една група доброволци,които имаха друга мисия за разработване, но с различни деца от нашите. Запознах се с едното момче от другата група, които е швейцарец, но учи във Франция. Прекарваше много време с мен, определено се случваше нещо между ни. И така моята една седмица приключи там и трябваше да си тръгваме, но той щял да остане за още ден-два. Предположих че това е края, знаете "Сигурно няма да се видим пак, но пък беше забавно". И така по пътя бях в малко лошо настроение, защото аз наистина успях да го харесам за седем дни :D хаха Няколко дни след тази седмица имах рожден ден и с голямо учудване разбрах че имам пратка и колет, пратени от същото това момче. (денят в който е трябвало да заминава за Франция е изгубил 3 часа за да намери подарък и такива неща, а през това време сестра ми е била свръзката му с мен). Подаръкът не беше нищо особено, беше закачка която имахме помежду си, а в писмото пишеше разни комплименти и подобни неща. Таа мислех си, че и той е изпитвал нещо към мен,увличане вероятно, защото няма какво друго за толкова кратко време. След като се прибра във Франция започнахме да си пишем - той,как не можел да забрави лицето ми, разни подобни на това как съм се смяла и тн. Аз също му писах подобни неща на по-горе писаното от него и изведнъж той сякъш се стресна. Започна да ми разказва как на някакво друго пътуване прекарвал време с някакво момиче, но на края на ваканцията никой от тях не бил влюбен (това което най-много ме изнерви беше, че ме сравни с това момиче) И си казах - ок явно е била моментно увлечение, пък и той е 4 години по-голям от мен, може да се притеснява, че е отговорен за моите чувства или нещо такова. Малко по малко се опитвах да го забравя и няколко дни след това пак започна да ми пише, сърчица и такива неща. Не разбирам дали е задник или...хаха ами не знам. Беше много мил и забавен в Пловдив, както и след товар после това което ми писа,а сега пак такива измишльотини. Някакво идеи? Съжалявам за дългото писане :D :D :D
alex_weed
09-09-2015, 09:29
Ако не можете да си забравите лицата се гледайте в скуре ...
Julli_siatkowka
09-09-2015, 09:53
Въпросът е там, че не мога да разбера какво му е в главата хаха
victoria99
09-09-2015, 09:56
Няма смисъл да се занимавате, според мен. Не е като да е от България и да си идва тук, той е от друга държава, живее там, не мисля, че може връзката ви да се развива. Просто ще ти остане вдин хубав спомен за всичко това. :)
Julli_siatkowka
09-09-2015, 10:18
Аз бях напълно ок с това да поддържаме връзка като приятели и да си говорим за разни неща, но почвайки да ми говори такива щуротии. Даже си мислех да не показвам емоции към него, но станалото,станало. Пък и какво се учудвам - висок, рус, синьо-зелени очи - класика :D
あなたは私のガールフレンドでしょ か？私は失望していません。
Julli_siatkowka
09-12-2015, 16:59
Очевидно не разбирам и теб, освен момчето xD
Тези неща , не стават така.
Julli_siatkowka
09-14-2015, 09:23
Тези неща , не стават така.
Определено историйката ми не е като тези във всеки един любовен филм, в който цари пълна обърквация, но някак си винаги можеш да познаеш как ще свърши всичко. В стечението на различни обстоятелства се стичат и различни взаимоотношения между хората. Аз, честно да си кажа, не знам какви са нашите с горе посочения "актьор" в продукция на Дисни хаха ;д
Да кажем , че някога открия подходящо момиче? Аз нямам характер , и не съм способен да направя нищо с което да я впечатля или да и се издигна в очите.
Имам си всичко , е , не съм някой милионер , не съм и някой мускулест и нацепен , освен това и в училище , не съм особено добър ученик. Английският език ми е мъка , знам само донякъде японски , но той къде освен Япония се говори ? Което просто обяснено означава , че нямаме никакво бъдеще(като цяло мен също не ме очаква , кой знае какво бъдеще) освен ако не се окаже някоя супер-богата , но дотук с филмите! Аз също така не съм добре психически , ако знаеш какво ознчава "раздвоение на личността". Някъде от началото на 7-ми клас , аз влязох в нещо като депресия и така , и така изпуснах много материял и си развалих успеха. Липсва ми стария клас и много ми се иска сега тази година да се променя и да ме приемат нормално , но как ще стане това , след като вече , оставих някои от съучениците ми с грешно впечатление миналата годинада ? След 6 месеца(27 март) правя 16 и не виждам особено развитие занапред. Още малко и родителите ми няма да ме издържат цяла вечност. Винаги ще имам някакви дългове когато порастна , а аз какъвто съм свикнал да съм постоянно в интернет , какво ли ще правя? Преди 6 години си спомням , че при една буря ни изгоря рутера и компютъра и аз направо полудях тогава...
не спрях да си мисля лоши неща , как измъчвам някакви хора и така нататък. А аз надали ще успея да завърша с добър успех 12-ти клас , следователно няма да ме приемат добра специалност. Какво бих могъл да предложа на приятелката си след време? Аз само като и кажа , че не работя престижна работа , тя веднага ще изгуби всякакакъв интерес към мен.
Всичките хора , които някога ми бяха приятели ме изоставиха и ме осмяха. Преди време започнах по Facebook да карам всеки , който съм познавал да ми се извини за всичко лошо , което ми е сторил някога. Някои хора ми се извиниха , но други не. Хората сме грешни , защото и Адам и Ева също са били грешни.
Както се казва , каквото посееш , това ще пожънеш. Дори започвам да мразя Бог без причина... преди време писах хубави неща за Бог , но сега го мразя и се озлобявам като си помисля че някога аз му се кланях и го хвалих. За предишните ми 2 рождени дни си пожелах да вярвам в Бог! Сега имам такава вяра , че нищо не може да ме разубеди че Бог съществува... но не го казвам за да се хваля , ами го казвам все едно съм си пожелал страдание! Сега каквото и да правя имам в предвид какво мисли Бог за мен... непрекъснато чувам гласове в главата ми и се питам дали Бог ми е ядосан и така нататък и просто не мога да си избия тези мисли от главата. Даже в последно време си представях как съм от друга религия и как имам всичко което искам тук на земята , но тези неща не ги мисля аз. Сякаш моят ум е разделен на 2 части и едната е пълна със мисли за Юдаизъм, които не мога да спра! Умът ми автоматично си мисли за синагоги и подобни глупости и просто не мога да го спра. Дори и във собственият ми ум и сън не мога да си почина! Не ми стига физическият свят , ами сега и духовния? Сънувах как чета еврейската библия и в същото време усетих някакво приятно и в същото време лошо чувство не мога да обясня ... все едно усещах как нещо ме мъчи и в същото време на мен ми харесваше? Но това е сън и аз не мога да го контролирам. Ако питаш мен , аз съм обладан от духове. Номера на улицата ми е 33 и това не е случайно. Иисус е умрял на 33 години, също и масоните(служители на дявола) имат 33 степени. Няма значение. дали се отричам от тези неща и така нататък. Не мога да спра да мисля за духовните неща и ако можех да се преродя и да избера какъв човек да бъда , определено нямаше да избера да съм вярващ! С вяра нищо не можеш да постигнеш. Няма значение дали си вярващ или не защото ти винаги ще получиш наказание за греховете си. Останал съм с впечатление , че Бог взима хората при себе си насила! Той ги заплашва , че ще ги накаже да горят в ада завинаги ако не правят това което той им каже! Това е като да накараш жена да те обикне на сила..
Тя никога не би направила подобно нещо. Но Бог има силата да чете твоя ум и така нататък , като цяло човека е лесен за манипулиране. Убеди ли се , че имам психически проблеми? Аз искам да си създам въображаем свят с приятелка и там да правя каквото си искам и да се радваме заедно , но когато го направя имам предвид Бог това , че той ме гледа постоянно и ми чете мислите! Като цяло не искам да съм нито с Иисус , нито с никого. Искам аз да си създам собствен свят и там да сме само аз и приятелката ми , но тъй като това е невъзможно аз след около 24 години , може и да се самоубия и най-накрая ще спра битката между двата свята в мен. Както се вика двама се карат третия печели. Ооо забравих , че самоубийството е грях! И сега в ада ли ще отида? Когато Иисус тръгне да ме праща в ада , аз ще го попитам, защо ми е дал живот , след като знае че аз ще съгреша и ще отида в ада? Защо е пуснал тези духове в мен да ме измъчват , и да ме доведат до там? Аз съм се обръщал към Иисус , но той ми обърна гръб и той винаги ми отговаря в сънищата. Не казвам , че ми говори , но той ми праща сънища с знаци , които аз разбирам по- късно и така разбирам какво е искал да ми каже и аз разбрах , че това е наказание за старите ми провинения ,но нали аз ти казах , че съм грешен , заради Адам и Ева. Греха просто се наследява... нямам какво повече да кажа. Какво мислиш?
Когато написах това , така се ядосах , че чак забравих какво е чувството да си имам приятелка. Сама можеш да прецениш.
Такъв смешник съм , че чак повярвах , че някой може да ми помогне.
kalpazanka
09-15-2015, 16:24
Хора, от опит глава не боли.
И как да се моля на Бог , след като съм толкова изпълнен с омраза? И не искам да му се моля , само за да наследя вечен живот, в това няма никакъв смисъл. Когато омразата дойде в мен , аз нямам никаква причина да мразя никого, аз просто го мразя ! Веднъж преди време се молех на глас навън , защото исках всички да ми се подиграват.
Изпитвах удоволствие , когато ми се подиграват хората заради това , че се моля на Бог! Но те започнаха да ме имитират , и да пишат глупости с маркери по пейките и пързалките за мен. И тогава аз се сдухах и избягах. След като им избягах , се скрих на едно много приятно място с много трева и никой не минаваше от там. Там започнах да се моля на глас (насаме) и тогава поисках от Бог да им прости на тези хора които пишеха глупости с маркери за мен, но няколко седмици или месец по-късно , аз усетих толкова насъбрала се злоба в мен , че започнах да пожелавам смърт , и всичко на тези , които ми се смяха и пишеха глупости за мен!
Тогава аз обещах да се помоля отново след няколко часа на същото място , ако Бог ми изпрати определен сън , но той ми изпрати сън със знаци , които аз не успях да разбера - той ми показа някой неща , които трябва да променя в себе си ако искам да имам някога приятелка. За това няма да разказвам , защото ти най-много да ми се изсмееш. Веднага след като се събудих , аз още не бях си отворил очите и с бясна скорост , изтичах към същото място и започнах да се моля.
И още не бях започнал и онези някак си се появиха там отнякъде , и този път също не закъсняха с подигравките и по-нататък мисля , че няма нужда да обяснявам какво се случи....
Лично аз , ако имах силата на Бог щях да помогна на всички в моето положение! Щях да премахна всички негативни мисли от и щях да ги заменя с позитивни чувства... щях да ги направя по-привлекателни , за да могат да се привличат взаимно , и в моето царство всички ще бъдем равни! Въпреки , че аз съм им давам това , което имат аз ще имам същото , но не и по-хубаво от тяхното за да може да не предизвиквам завист - както Бог е предизвикал завистта на луцифер. Пък всички , които в момента са щастливи и се подиграват на останалите без причина - за тях ще се погрижа да се измъчват. Няма как да ми се помогне , това е истината.
OMG plsは返信...あなたが本当に何かを行 ことができます
あなたは本当に私を助けることはで ますか？あなたは私のPICはそれが秀 要です参照したくない私を信頼？
Julli_siatkowka
09-27-2015, 12:09
Добре, дълго мислих какво да пиша като отговор на твоите мнения. Определено те не са по темата, но реших да изкажа своето мнение също :) Първо, не съди за хората, преди да си ги опознал, аз не съм от тези, които биха започнали да те псуват или обиждат. На този свят има много хора, различни като физиономия, темперамент, мислене, вкусове и тн.. Не съм толкова компетентна, за да бъда психолог, разбирам как се чувстваш, макар и да не съм общувала с човек, в това положение. Аз бих казала да си създадеш твой кът на тази земя. Не място, където да се заключиш, а място където да си отдъхваш. Но същевременно с това де не спираш да се бориш за това което си, дето се казва "удари им една майна", на всички които не те харесват и не те разбират, не се влиаи от мненията на хората, бъди какъвто си. Ако не се харесваш можеш да се промениш, четейки книги или слушайки музика. Има толкова хубави герои и песни, от които да черпиш идеи и да преоткриваш себе си. Общувай с хора, не бъди предубеден към тях, имай надежда за всичко. Аз също не съм популярна в училище, но си имах кампания, в която се чувствах добре, но тази година се запознах с един музикант, с много повече опит от мен, защото аз също се занимавам с музика. Та той ми отвори очите за много неща,относно съществуването като цяло. И тази година, когато отново тръгнах на училище разбрах, че хората, с които съм дружала, не са тези, за които ги мисля... предполагам, че разбираш. Вече разчитам единствено на себе си е на семейството ми. Те са моята опора и с тяхна помощ мога да стигна всичко. Разбери кой ти мисли доброто и те обича, другото трябва сам да го направиш. Преди пет години бях много лоша ученичка. Не се стараех за нищо, непукист, но това не е решение, в този живот не можеш да постигнеш нищо без труд. Ако не се получава, ПРОДЪЛЖАВАШ ДА ОПИТВАШ. Това е... надявам се да съм ти помогнала с нещо :) Никога не си сам!
dreamwalker
09-27-2015, 12:24
Хей,имам неясноти около едно момче и бих искала да чуя какво мислите по темата. :) Аз и моята по-голяма сестра бяхме доброволци към една организация за интегриране на деца от домове чрез музика в Пловдив. Групата ни се състоеше от петима души - три момчета,аз и сестра ми. В същата сграда имаше още една група доброволци,които имаха друга мисия за разработване, но с различни деца от нашите. Запознах се с едното момче от другата група, които е швейцарец, но учи във Франция. Прекарваше много време с мен, определено се случваше нещо между ни. И така моята една седмица приключи там и трябваше да си тръгваме, но той щял да остане за още ден-два. Предположих че това е края, знаете "Сигурно няма да се видим пак, но пък беше забавно". И така по пътя бях в малко лошо настроение, защото аз наистина успях да го харесам за седем дни :D хаха Няколко дни след тази седмица имах рожден ден и с голямо учудване разбрах че имам пратка и колет, пратени от същото това момче. (денят в който е трябвало да заминава за Франция е изгубил 3 часа за да намери подарък и такива неща, а през това време сестра ми е била свръзката му с мен). Подаръкът не беше нищо особено, беше закачка която имахме помежду си, а в писмото пишеше разни комплименти и подобни неща. Таа мислех си, че и той е изпитвал нещо към мен,увличане вероятно, защото няма какво друго за толкова кратко време. След като се прибра във Франция започнахме да си пишем - той,как не можел да забрави лицето ми, разни подобни на това как съм се смяла и тн. Аз също му писах подобни неща на по-горе писаното от него и изведнъж той сякъш се стресна. Започна да ми разказва как на някакво друго пътуване прекарвал време с някакво момиче, но на края на ваканцията никой от тях не бил влюбен (това което най-много ме изнерви беше, че ме сравни с това момиче) И си казах - ок явно е била моментно увлечение, пък и той е 4 години по-голям от мен, може да се притеснява, че е отговорен за моите чувства или нещо такова. Малко по малко се опитвах да го забравя и няколко дни след това пак започна да ми пише, сърчица и такива неща. Не разбирам дали е задник или...хаха ами не знам. Беше много мил и забавен в Пловдив, както и след товар после това което ми писа,а сега пак такива измишльотини. Някакво идеи? Съжалявам за дългото писане :D :D :D
На колко години е момчето? И на колко години си ти?
Julli_siatkowka
09-27-2015, 13:17
Аз съм на 15, а той става на 19 през декември месец. По принцип разликата ни не е голяма, но на тази възраст 4 години са си 4 години :D Казват, че с времето всичко отшумява, ама тъкмо като си на ръба да забравиш няколкото хубави моменти и той пак пише :D Вчера пак си писахме и каза, че другото лято мисли да дойде отново в България за да се видим пак...
ама тъкмо като си на ръба да забравиш няколкото хубави моменти и той пак пише
хехехе, колко познато, и аз така правя, но си остава само писане, ако още не си го разбрала
Julli_siatkowka
09-28-2015, 16:13
Остава си писане, защото просто няма какво друго да стане. Е, освен това си разменихме и няколко писма, от онези на хартия, за чието съществуване повечето хора са забравили...и това стана след като той се прибра във Франция.
Пък нали знаете... когато не можете да разберете какво да чувствате. :S