taina22
01-07-2017, 23:36
Здравейте!
Пиша Ви, защото имам нужда от мнението на някой безпристрастен и моите приятелки не са подходящи за тази цел. Първо нека да започна с това коя съм аз, аз съм едно младо объркано момиче на 17 години. Ще съм благодарна ако прочетете моята история и ме насочите по някакъв начин. Или пък да разкажете подобни истории и какъв е бил техният край.
Какъв всъщност е моят проблем? Проблемът е, че имам най-добър приятел. Нашата история започна преди около 4-5 години, запознахме се започнахме да си общуваме често и се сближихме. Мога да кажа, че определено аз бях по-настоятелна това приятелство да бъде факт, но в един определен момент реших да се отдръпна и видях, че и той иска да бъдем приятели. До тук всичко е много хубаво, но след като преполовихме първата ни година като приятели, май взех та се влюбих и реших, че ще го чакам да стане готов. Мина една година започнахме втора аз все още чаках отблъсквах момчета, а през това време моят човек се занимаваше с куп различни момичета излизаха, пишеха си. Разбира се, аз знаех подробности за всеки един момент и странното е, че ми беше приятно. През втората половина на втората ни година бях почти сигурна, че нещата ще ми се получат докато не се появи едно момиче, което той беше отблъснал много грубо преди време. И така девойката дойде поиска си го, и си го взе. Съответно моите надежди и фантазии умряха на мига, още си спомням ясно денят, в който разбрах и тогава отново се радвах. Когато дойде приятелката му в началото нищо не се промени, но тя беше прекалено ревнива и за нея бях пречка, дори и да не и давах поводи. Постепенно моят любим приятел започна да се отдалечава, а неговата възлюбена да търси поводи за скандал с мен, защото знаеше коя ще бъде защитена, а и аз отстъпвах заради приятелчето ми, за да не го карам да избира. Постепенно съвсем се отчуждихме аз изчезнах, имаше опит от негова страна да възобновим нещата по старо му, но не се получиха и тогава реших окончателно да изчезна направих го. След четири месеца получих извинение за това, че съм била пренебрегната, но това беше съмнително. Месец по-късно сладката двойка вече не беше двойка и аз бях там като спасителен пояс. Ето тук идва веселата част хем исках да съм с него хем не, защото ме е страх, че ще мина през всичко отново, само че с друга в ролята на негово гадже. След като си поплаках едно хубаво и му обясних, той ми заяви, че си е взел поука и това няма да се повтори и прави опити да доказва думите си. Показва ми, че наистина съм важна. В момента лъжа, че харесвам друг, защото не искам да си призная, че май отново се пробуждат приспаните емоции. Преди време си бях пожелала нещо, когато видях падаща звезда и му казах, на всички е ясно, какво си пожелах. Преди два дни той ме попита, какво си пожела тогава, сбъдна ли се? И аз глупачката отговорих не, съответно последва отговор знам, какво си си пожелала. Може и да се сбъдне, кой знае след тези негови думи съвсем се обърках. Не знам защо започна да ми харесва да съм част от живота му отново и странното е, че този път ревнувам може би, защото вече веднъж го изгубих, сега той излиза с приятели, които познавам дори да не ги познавам знам всичко за тях, но има едно ужасно дразнещо чувство.
Да минем на въпроса, според Вас, какво ще последва? Как да постъпя, да дам ли воля на чувствата си или пак да ги приспя и да търся следващия принц? Моля Ви, горката ми майка вече е отчаяна от моята буйна младост и реших да се обърна към Вас.
Благодаря за вниманието!Очаквам вашите отговори с нетърпение!
Пиша Ви, защото имам нужда от мнението на някой безпристрастен и моите приятелки не са подходящи за тази цел. Първо нека да започна с това коя съм аз, аз съм едно младо объркано момиче на 17 години. Ще съм благодарна ако прочетете моята история и ме насочите по някакъв начин. Или пък да разкажете подобни истории и какъв е бил техният край.
Какъв всъщност е моят проблем? Проблемът е, че имам най-добър приятел. Нашата история започна преди около 4-5 години, запознахме се започнахме да си общуваме често и се сближихме. Мога да кажа, че определено аз бях по-настоятелна това приятелство да бъде факт, но в един определен момент реших да се отдръпна и видях, че и той иска да бъдем приятели. До тук всичко е много хубаво, но след като преполовихме първата ни година като приятели, май взех та се влюбих и реших, че ще го чакам да стане готов. Мина една година започнахме втора аз все още чаках отблъсквах момчета, а през това време моят човек се занимаваше с куп различни момичета излизаха, пишеха си. Разбира се, аз знаех подробности за всеки един момент и странното е, че ми беше приятно. През втората половина на втората ни година бях почти сигурна, че нещата ще ми се получат докато не се появи едно момиче, което той беше отблъснал много грубо преди време. И така девойката дойде поиска си го, и си го взе. Съответно моите надежди и фантазии умряха на мига, още си спомням ясно денят, в който разбрах и тогава отново се радвах. Когато дойде приятелката му в началото нищо не се промени, но тя беше прекалено ревнива и за нея бях пречка, дори и да не и давах поводи. Постепенно моят любим приятел започна да се отдалечава, а неговата възлюбена да търси поводи за скандал с мен, защото знаеше коя ще бъде защитена, а и аз отстъпвах заради приятелчето ми, за да не го карам да избира. Постепенно съвсем се отчуждихме аз изчезнах, имаше опит от негова страна да възобновим нещата по старо му, но не се получиха и тогава реших окончателно да изчезна направих го. След четири месеца получих извинение за това, че съм била пренебрегната, но това беше съмнително. Месец по-късно сладката двойка вече не беше двойка и аз бях там като спасителен пояс. Ето тук идва веселата част хем исках да съм с него хем не, защото ме е страх, че ще мина през всичко отново, само че с друга в ролята на негово гадже. След като си поплаках едно хубаво и му обясних, той ми заяви, че си е взел поука и това няма да се повтори и прави опити да доказва думите си. Показва ми, че наистина съм важна. В момента лъжа, че харесвам друг, защото не искам да си призная, че май отново се пробуждат приспаните емоции. Преди време си бях пожелала нещо, когато видях падаща звезда и му казах, на всички е ясно, какво си пожелах. Преди два дни той ме попита, какво си пожела тогава, сбъдна ли се? И аз глупачката отговорих не, съответно последва отговор знам, какво си си пожелала. Може и да се сбъдне, кой знае след тези негови думи съвсем се обърках. Не знам защо започна да ми харесва да съм част от живота му отново и странното е, че този път ревнувам може би, защото вече веднъж го изгубих, сега той излиза с приятели, които познавам дори да не ги познавам знам всичко за тях, но има едно ужасно дразнещо чувство.
Да минем на въпроса, според Вас, какво ще последва? Как да постъпя, да дам ли воля на чувствата си или пак да ги приспя и да търся следващия принц? Моля Ви, горката ми майка вече е отчаяна от моята буйна младост и реших да се обърна към Вас.
Благодаря за вниманието!Очаквам вашите отговори с нетърпение!