Отговор в тема
Здравейте!
Пиша Ви, защото имам нужда от мнението на някой безпристрастен и моите приятелки не са подходящи за тази цел. Първо нека да започна с това коя съм аз, аз съм едно младо объркано момиче на 17 години. Ще съм благодарна ако прочетете моята история и ме насочите по някакъв начин. Или пък да разкажете подобни истории и какъв е бил техният край.
Какъв всъщност е моят проблем? Проблемът е, че имам най-добър приятел. Нашата история започна преди около 4-5 години, запознахме се започнахме да си общуваме често и се сближихме. Мога да кажа, че определено аз бях по-настоятелна това приятелство да бъде факт, но в един определен момент реших да се отдръпна и видях, че и той иска да бъдем приятели. До тук всичко е много хубаво, но след като преполовихме първата ни година като приятели, май взех та се влюбих и реших, че ще го чакам да стане готов. Мина една година започнахме втора аз все още чаках отблъсквах момчета, а през това време моят човек се занимаваше с куп различни момичета излизаха, пишеха си. Разбира се, аз знаех подробности за всеки един момент и странното е, че ми беше приятно. През втората половина на втората ни година бях почти сигурна, че нещата ще ми се получат докато не се появи едно момиче, което той беше отблъснал много грубо преди време. И така девойката дойде поиска си го, и си го взе. Съответно моите надежди и фантазии умряха на мига, още си спомням ясно денят, в който разбрах и тогава отново се радвах. Когато дойде приятелката му в началото нищо не се промени, но тя беше прекалено ревнива и за нея бях пречка, дори и да не и давах поводи. Постепенно моят любим приятел започна да се отдалечава, а неговата възлюбена да търси поводи за скандал с мен, защото знаеше коя ще бъде защитена, а и аз отстъпвах заради приятелчето ми, за да не го карам да избира. Постепенно съвсем се отчуждихме аз изчезнах, имаше опит от негова страна да възобновим нещата по старо му, но не се получиха и тогава реших окончателно да изчезна направих го. След четири месеца получих извинение за това, че съм била пренебрегната, но това беше съмнително. Месец по-късно сладката двойка вече не беше двойка и аз бях там като спасителен пояс. Ето тук идва веселата част хем исках да съм с него хем не, защото ме е страх, че ще мина през всичко отново, само че с друга в ролята на негово гадже. След като си поплаках едно хубаво и му обясних, той ми заяви, че си е взел поука и това няма да се повтори и прави опити да доказва думите си. Показва ми, че наистина съм важна. В момента лъжа, че харесвам друг, защото не искам да си призная, че май отново се пробуждат приспаните емоции. Преди време си бях пожелала нещо, когато видях падаща звезда и му казах, на всички е ясно, какво си пожелах. Преди два дни той ме попита, какво си пожела тогава, сбъдна ли се? И аз глупачката отговорих не, съответно последва отговор знам, какво си си пожелала. Може и да се сбъдне, кой знае след тези негови думи съвсем се обърках. Не знам защо започна да ми харесва да съм част от живота му отново и странното е, че този път ревнувам може би, защото вече веднъж го изгубих, сега той излиза с приятели, които познавам дори да не ги познавам знам всичко за тях, но има едно ужасно дразнещо чувство.
Да минем на въпроса, според Вас, какво ще последва? Как да постъпя, да дам ли воля на чувствата си или пак да ги приспя и да търся следващия принц? Моля Ви, горката ми майка вече е отчаяна от моята буйна младост и реших да се обърна към Вас.
Благодаря за вниманието!Очаквам вашите отговори с нетърпение!
А той знае ли изобщо за чувствата ти към него, и ако не си му казала той как да гадае за тях? Да не е врачка!
Преди си мислех, че не е знаел за тях.Но определено е бил наясно как са стояли нещата всъщност през моментите, които описах с неговата приятелка имаше моменти, в които много ме болеше и той го разбираше.Накратко той знае, че съм изпитвала нещо, а се може би просто подозира.Ето тук идва въпроса, как да постъпя от тук нататък.
Историята ме трогна много.Имам подобна.Когато бях 11 клас (2013г.) в даскалото дойде едно момиче 8 клас и се запознахме и за седмица две станахме много близки,но само приятели.Излизахме чат пат хохме на училище заедно на кафе в учебно време и си споделяхме.Аз си я бях харесал,по думи на наши общи познати тя също,но не бях сигурен в това и не предприех нищо за да не се осера.После тя си намери приятел мен ме беше яд.После аз си намерих приятелка тя май ме ревнуваше и се закачаше с един мой много добър приятел.Сега след години не сме чак такива приятели(само на здравей здрасти и така).Сега си имам приятелка,а тя не ходи с никой.Не знам какво мисли за мен но аз не чуствам това което чуствах към нея преди.Та мисля че и твоя приятел може да изпитва същото към теб,но да няма смелост да реагира както и аз.
Всъщност ти наясно ли си какво искаш? От целия този роман не разбрах.
Първоначално написано от Rengur
Щом си е намерила друг, явно не те е харесвала, ако те е харесвала би трябвало да се получи нещо между вас, ако не ти тя да направи опит! Мхм ами нормално, тя химията в любовта трае около 3 години макс, не се ли поддържа страстта угасва с времето, знам защото момичета в които съм бил влюбен много, сега като ги видя са ми даже безразлични никакво привличане!
Можеше и да стане нещо между нас,когато тя беше сериозна с мен аз се лигавих и я пренебрегвах за това сигурно се е хванала с друг който меко казано не беше за нея.Докато пиша това се викам на акъла че ми дреме на патката за нея но не го мисля ако трябва да сме честни а и онзи ден я виждах говорихме си и видях че държанието и говоренето й са по същият начин като когато се запознахме (когато може би ме беше харесвала).
Ами, ако все още имаш чувства може да действаш няма значение дали е с друг, може все пак да е тръгнала с другия на пук да види дали ще ревнуваш или да пробва да те забрави и така! Ако изпитва нещо няма да се поколебае да зареже другия и да тръгне с теб!
В момента това прави-кара ме да ревнувам като си пише с някакви нейни съученици,но само това .Аз иначе и хванах цаката.
Просто класика хахаха в добрия смисъл на думата. Това като че ли е "най-обреченият" вид любов. Факта, че сте си най-близки като че ли поставя една граница и никой не иска да я минава. Единия се влюбва и се започва рязане на вени. Постове с намеци във фейсбук, кой какво ще си помисли ако сме заедно, после всички окло теб разбират какво става, но се правят на отнесени. Обекта на любовта пък отрича каквито и да е чувства и да мъка... Според мен ако чувствата са ти така силни, просто кажи си всичко и каквото сабя покаже. По-добре опитай и да знаеш отколкото да седиш и да се питаш постоянно.
+1
И като не му кажеш директно, как очакваш да се получи? Хората не си четем мислите за жалост. Да очакваме другият да разбере за нещо, без да кажеш...голяма грешка и то го знаеш.
И това, че някой е бил с някой по времето когато сте били просто приятели...Няма значение, хората не развиват чувства в момента на запознанството и до край да е така. Хората се адаптират, променят, нагаждат и след дадена връзка или просто време виждат нещо друго, осъзнават че търсят друго и т.н.
Не се влюбвай. Проблемът е решен.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
+1
Здравей taina22,
то така усърдно те е мъчило... Изплюй го това камъче.
Поздрави!
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Преглътни гордостта, изплюй камъчето, казваш.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Кажи му всичко, от опит глава не боли, някой ден може и да съжаляваш, защото не си му казала... Ти си!
+1, макар че малко хора имат смелостта да си признаят чувствата пред други, защото това ги прави прекалено слаби и уязвими!Кажи му всичко, от опит глава не боли, някой ден може и да съжаляваш, защото не си му казала... Ти си!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
