Проблеми с момиче...

[qwerty7842]

Здравейте хора!Много се надявам да прочетете всичко това,което съм написал и да ми кажете какво мислите по въпроса.
Аз съм момче на 18 години.От скоро време се чувствам доста объркан.Всичко започна началото на 2017 година и тази година се очертава като най-трудната година за мен в живота ми от емоционална и психическа гледна точка.
Всичко започна с едно момиче...Харесвах я от доста дълго време и още имам чувства към нея,но ситуацията е адски странна.Винаги съм се държал прекрасно с нея,никога не съм си позволявал да я обидя или да я нараня с нещо и бих направил всичко за нея.Може да звучи странно,но мисля,че това е момичето,за което винаги съм мечтал.В момента съм последна година в училище и знам,че това момиче в 8 и 9 клас ме е харесвало (разбрах твърде късно и дори не от нея.Тогава тя не даваше никакви признаци и сигнали,че ме харесва).Около средата на 11клас,когато я опознах по-добре наистина бавно започнах да се влюбвам в нея.Тя също винаги се държи с мен много добре.Даже мога да кажа,че се държи най-добре с мен от целия клас, което ме караше да си мисля,че още има чувства към мен дори и малки.Казах,че ситуацията е странна,защото когато предприех действия в началото тя изглеждаше доста доволна,но с времето нещата се промениха.
Започна бавно да се отдръпва (поне на мен така ми се струва).Отначалото ми беше адски трудно да го приема,защото никога няма да се откажа от това момиче,но в крайна сметка го приех,какво да се прави скапан живот...Отне ми около 2седмици да приема напълно истината,но мога да кажа,че вече съм я приел.Преди да започнат да се провалят нещата с това момиче бях супер позитивно и амбицирано момче.Имах амбицията и тя ми беше нещо като стимул в живота.Не съм и казвал какво чувствам към нея.След като приех тежката истина настроението ми се промени изцяло.Сега много рядко съм в добро настроение,но съм от тези хора,които колкото и гадно да се чувстват намират сила да се усмихват.
Усещам,че откакто се прецакаха нещата с това момиче съм силно демотивиран да правя каквото и да е.Преди учех много за кандидат-студентските ми изпити,но вече дори нямам настроение да уча,което никак не ми харесва,защото това,което искам да следвам и мечтаната ми професия и не бих се отказал толкова лесно.Когато се прибера последно време от училище просто намирам най-глупавите занимания (цъкам във фб и инстаграм) само за да мине времето.По цял ден съм сам в нас и просто чакам да дойде утре,а пък на следващия ден нещата се повтарят.Може би още не съм приел случилото се напълно.Не знам какво да правя

[Necrologist]

Тоест, никога не сте били заедно, и все пак сега на теб ти е трудно да я преживееш? Просто си е харесала някой друг и не иска да те заблуждава. Приемаш го и продължаваш - няма нищо сложно. Да не би това да е последното момиче на света?

[anonimna:D]

Депресирал си се. Ама си сядай на задника и започвай да учиш, защото заради една несподелена любов да си прецакаш целия живот е меко казано малоумно

[sladura89]

Мхм, това което не ни убива ни прави по-силни за това не се тревожи ще го преживееш и след време няма изобщо да ти пука за подобни чувства просто ще гледаш ти как да се оправиш и да си подредиш нещата и хич няма да те вълнуват теми за любовта и бла, бла други лигавщини и простотии! Казвам ти го от личен опит, защото не веднъж съм преживявал подобно нещо винаги любовта ми е била несподелена и в крайна сметка това ме закали макар, че съм доста емоционален човек, вече не се влияя от подобни настроения и изобщо нямам никакво намерение да се влюбвам отново! А другото където е защо си сигурен, че момичето те е харесвало изобщо това, че някой ти е казал нещо нищо не значи може да те е излъгал, щом самото момиче не ти го е казало или показало явно не е имала интерес към теб! Ако имаше щеше да ти покаже поне! :)

[qwerty7842]

Мхм, това което не ни убива ни прави по-силни за това не се тревожи ще го преживееш и след време няма изобщо да ти пука за подобни чувства просто ще гледаш ти как да се оправиш и да си подредиш нещата и хич няма да те вълнуват теми за любовта и бла, бла други лигавщини и простотии! Казвам ти го от личен опит, защото не веднъж съм преживявал подобно нещо винаги любовта ми е била несподелена и в крайна сметка това ме закали макар, че съм доста емоционален човек, вече не се влияя от подобни настроения и изобщо нямам никакво намерение да се влюбвам отново! А другото където е защо си сигурен, че момичето те е харесвало изобщо това, че някой ти е казал нещо нищо не значи може да те е излъгал, щом самото момиче не ти го е казало или показало явно не е имала интерес към теб! Ако имаше щеше да ти покаже поне! :)

Напълно съм съгласен с теб.Казах си майната му.Вече спря да ми пука изобщо.Може би някой ден ще намеря моето момиче.Хубавите неща стават с търпение.
Относно другото.Нейна доста близка приятелка с която съм в доста добри приятелски отношения ми го сподели, когато разбра,че имам интерес към нея.Проявих интерес към нея около средата на 11 клас ,а нейната приятелка ми каза,че тя ме е харесвала 8и9клас.Може би просто чувствата й към мен с времето са изстинали.Не бих могъл да знам със сигурност.

[sladura89]

Напълно съм съгласен с теб.Казах си майната му.Вече спря да ми пука изобщо.Може би някой ден ще намеря моето момиче.Хубавите неща стават с търпение.
Относно другото.Нейна доста близка приятелка с която съм в доста добри приятелски отношения ми го сподели, когато разбра,че имам интерес към нея.Проявих интерес към нея около средата на 11 клас ,а нейната приятелка ми каза,че тя ме е харесвала 8и9клас.Може би просто чувствата й към мен с времето са изстинали.Не бих могъл да знам със сигурност.

Възможно е и това, аз примерно след около 3-4 години макс, ако съм бил влюбен, но любовта ми не е била споделена и с нищо не е била поддържана, просто е изчезвала и след време вече не съм изпитвал нищо към въпросното момиче или само най-обикновено чисто привличане! И аз съм разбирал за момичета, които ме харесват, но те и нямат смелостта да ми го признаят и освен това избягват да се срещнат с мен, а по този начин без да се видим на мен не ми е възможно да предприема каквото и да било, пък и не че много разбирам как да действам де, но ми е ясно, че ако искам нещо да стане може би аз ще трябва да действам, защото тя едва ли ще събере смелост да го направи!!!

[qwerty7842]

Възможно е и това, аз примерно след около 3-4 години макс, ако съм бил влюбен, но любовта ми не е била споделена и с нищо не е била поддържана, просто е изчезвала и след време вече не съм изпитвал нищо към въпросното момиче или само най-обикновено чисто привличане! И аз съм разбирал за момичета, които ме харесват, но те и нямат смелостта да ми го признаят и освен това избягват да се срещнат с мен, а по този начин без да се видим на мен не ми е възможно да предприема каквото и да било, пък и не че много разбирам как да действам де, но ми е ясно, че ако искам нещо да стане може би аз ще трябва да действам, защото тя едва ли ще събере смелост да го направи!!!

От всички такива ситуации, в които съм бил си правя извода, че ако ти не действаш пръв момичето много рядко би направило такова нещо.

[sladura89]

От всички такива ситуации, в които съм бил си правя извода, че ако ти не действаш пръв момичето много рядко би направило такова нещо.

Така е, ама в такъв случай дори и да те хареса, ако не действаш тя нищо не може да направи и по-скоро не иска, а ти сякаш ти си длъжен все да си първи и да правиш първата стъпка, което малко или много е несправедливо!

[qwerty7842]

Така е, ама в такъв случай дори и да те хареса, ако не действаш тя нищо не може да направи и по-скоро не иска, а ти сякаш ти си длъжен все да си първи и да правиш първата стъпка, което малко или много е несправедливо!

Ами какво да се прави :д

[sladura89]

Интересното е, че като бяхме малки си спомням, че и момичетата се закачаха и се случваше да предприемат първа крачка или да флиртуват несъзнателно или нарочно! След обаче като пораснахме вече нещата не са такива или те нещо са се променили, или нещо в мен може да се е променило нямам представа кое от двете! :)

[qwerty7842]

Все още има момичета,които са склонни да направят първата стъпка,но те са рядкост.

[anonimna:D]

Аре бе, какво значение кой ще направи първата крачка. Харесал си я, отиваш и и показваш. Тук вече си организирахте феминистки клуб, да се оплаквате, щото чакате наготово

[sladura89]

Аре бе, какво значение кой ще направи първата крачка. Харесал си я, отиваш и и показваш. Тук вече си организирахте феминистки клуб, да се оплаквате, щото чакате наготово

То, защото момичетата съвсем не чакат на готово за това! :)

[qwerty7842]

Аре бе, какво значение кой ще направи първата крачка. Харесал си я, отиваш и и показваш. Тук вече си организирахте феминистки клуб, да се оплаквате, щото чакате наготово

Аз съм го показал доста явно.Когато си харесам момиче винаги го показвам.Не съм от тези,които нищо не предприемат, защото ги е страх да не ги отрежат.Въпроса тук е ,че винаги аз съм правил първата крачка и никога не съм попадал на момиче,което да направи първата крачка.Това е странното :)

[sladura89]

Аз съм го показал доста явно.Когато си харесам момиче винаги го показвам.Не съм от тези,които нищо не предприемат, защото ги е страх да не ги отрежат.Въпроса тук е ,че винаги аз съм правил първата крачка и никога не съм попадал на момиче,което да направи първата крачка.Това е странното :)

Ами може би, защото няма такива! Или ако има ще са някакви супер отчаяни или нещо луди, обикновено така се получава, нормална мацка не съм видял почти да предприема първата крачка, случвало ми се е тя да изяви желание да се запознаем, като сме били обаче на място където сме вършили някаква обща дейност, но само толкова, ако запознанството се брои за крачка и ако по това изобщо можеш да разбереш дали има някакъв интерес към теб! :)
П.П. Ако пък не сте фейс то фейс хич и не се надявай по интернет, че би се решила някоя да те покани да излезете, по-скоро обратното ти, ако я поканиш ще се прави на приятно разсеяна или, че не го е видяла!

[Free Soul]

,,Винаги съм се държал прекрасно с нея,никога не съм си позволявал да я обидя или да я нараня с нещо и бих направил всичко за нея.'' във твоите очи може да е така, но не и в нейните. "никога няма да се откажа от това момиче'' нали знаеш клишето: ,,Никога не казвай никога'', а и си личи, че и ти сам не си напълно сигурен в това, което казваш. За две седмици да "приемеш" истината (невъзможно е), ако наистина я харесваш/обичаш (не знам, кое доминира в съзнанието ти), няма как за две седмици да го приемеш, а и щом си занемарил така живота си, значи не си го приел. Затова ще ти кажа: Приеми го (звучи лесно, но е трудно ще кажеш. не, лесно е да се направи. има ли желание, има и начин.)