realitimile99
04-12-2018, 17:00
,,Животът е пулен с правописни грешки.'' - Това бе първото нещо изникнало в главата ми, като започнах да пиша в празното поле на този глуповат сайт.
Истината е че не знам, защо го правя. Защо споделям пред непознати, за нещо за което не мога да говоря пред познат човек. Но може би така е много по-лесно.
Преди повече от година-две дори спрях всякакви връзки с човек на който държах някога. Година по-късно. Лятото на 2017, помня го сякаш се е случило преди броени часове. Отново възобновихме връзка, сякаш никога не сме спирали да общуваме. Този човек за мен бе приятел, но и нещо повече. Плаках доста за него. Страдах и се обвинявах, заради него. Започнах да мразя себе си и чувствата си. Една вечер бях седнала на брега на морето, беше нощ, беше хладно, но и някак задушно...имаше и пълнолуние и луната се отразяваше във вълните...говорихме по телефона много дълго както никога..бях развълнувана, сякаш и той..не ме свърташе и започнах да вървя..пясъкът зариваше краката ми, а вълните го разнасяха...Спряхме...Затвор ихме...Като цяло съвсем за малко поддържахме връзка и след това отново спряхме..Болеше ме - признавам, но и бях ядосана..Да, изпитвал такива емоции, заради един интернет човек - странно нали?
Обаче се случи нещо, което преобърна живота ми на 360 градуса. Срещнах ЧОВЕК, с тотално различно мислене и енергия, положителна енергия, която ми влияеше. Този ЧОВЕК е от моя град, преди месеци се запознахме и още от самото начало той просто ме подкрепяше, слушаше ме дори да не говорех, аз също го слушах, беше ми интересно...А когато един човек ми е интересен, аз безспирно му задавам въпроси, без съображение дали те ще бъдат неловки или не. Този човек нито веднъж не ме е обидил или нагрубил. И знам, че никога няма да го направи, но сякаш нещо вътре в мен, все още мисли и се ядосва на онзи който някой излъга сърцето и душата ми. Или просто съм безразлична и си мисля, че все още мисля, защото не съм изпитвала до сега безразличие? Не знам. Това е единственото нещо, което не знам за себе си. Аз съм мечтател, човек с истинска усмивка и мисли, които изразява, но и човек, който никога няма да пренебрегне хората, които обича и на които държи и своите принципи. Това е което имах да кажа. Не за коментари, не за съвети, не за съжаление или куп други измислени досади, а просто..хм..приемете го просто като разказ.
Истината е че не знам, защо го правя. Защо споделям пред непознати, за нещо за което не мога да говоря пред познат човек. Но може би така е много по-лесно.
Преди повече от година-две дори спрях всякакви връзки с човек на който държах някога. Година по-късно. Лятото на 2017, помня го сякаш се е случило преди броени часове. Отново възобновихме връзка, сякаш никога не сме спирали да общуваме. Този човек за мен бе приятел, но и нещо повече. Плаках доста за него. Страдах и се обвинявах, заради него. Започнах да мразя себе си и чувствата си. Една вечер бях седнала на брега на морето, беше нощ, беше хладно, но и някак задушно...имаше и пълнолуние и луната се отразяваше във вълните...говорихме по телефона много дълго както никога..бях развълнувана, сякаш и той..не ме свърташе и започнах да вървя..пясъкът зариваше краката ми, а вълните го разнасяха...Спряхме...Затвор ихме...Като цяло съвсем за малко поддържахме връзка и след това отново спряхме..Болеше ме - признавам, но и бях ядосана..Да, изпитвал такива емоции, заради един интернет човек - странно нали?
Обаче се случи нещо, което преобърна живота ми на 360 градуса. Срещнах ЧОВЕК, с тотално различно мислене и енергия, положителна енергия, която ми влияеше. Този ЧОВЕК е от моя град, преди месеци се запознахме и още от самото начало той просто ме подкрепяше, слушаше ме дори да не говорех, аз също го слушах, беше ми интересно...А когато един човек ми е интересен, аз безспирно му задавам въпроси, без съображение дали те ще бъдат неловки или не. Този човек нито веднъж не ме е обидил или нагрубил. И знам, че никога няма да го направи, но сякаш нещо вътре в мен, все още мисли и се ядосва на онзи който някой излъга сърцето и душата ми. Или просто съм безразлична и си мисля, че все още мисля, защото не съм изпитвала до сега безразличие? Не знам. Това е единственото нещо, което не знам за себе си. Аз съм мечтател, човек с истинска усмивка и мисли, които изразява, но и човек, който никога няма да пренебрегне хората, които обича и на които държи и своите принципи. Това е което имах да кажа. Не за коментари, не за съвети, не за съжаление или куп други измислени досади, а просто..хм..приемете го просто като разказ.