Thanks to Adi:

Бутилка стар коняк за по-приятно,
пет приказки за мода и за друго
изтъркан виц,полуусмивка,
открадната целувка първа.
Решителното "Не!" на женски глас,
което всъщност ни повиква.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и голото легло,
и полумрак,
и сладка топлина,
и тиха музика.
А после ... неизменната цигара.
Дими цигарата за двама.
Като ужасна рана тлее.
Почуква празната касета,вие,
и всичко свършва ...
"Обичам те!"-ми казваш с твоя тих и неуверен глас.
И молиш ме настойчиво и нежно
да ти повторя същото и аз.
"Обичам те!"Но как да ти го кажа в тази тишина?
Лъжа!? Защо ти е лъжа?
Целувах те,но тебе ли целувах?
Лежа до теб.Коса в коса.
Прегръщам те и те забравям.
И не,че ти си хлътнала по мен,и не че има друга.
А просто туй бе поредната игра,
с която търсехме любимия,любимата
и се отдалечавахме завинаги от тях.

(Иля Велчев)



Здравей ,
помниш ли ме още?
Имам нужда да поговоря с някой..
с някой които ме разбира , а ти си такава .. разбираш ме без думи.
Не знам какво става покрай мен но определено е голяма бъркотия
мъча се сам да направя всичко ... и накрая изнемогвам
оставям проблемите на времето..
казвам че то ще намали болката .. ще стопи чувствата..
ще разсее облаците, провиснали над тъмно-синьото Море
намръщено и разочаровано.
Говорих с пясъка .. , каза ми че съм силен , че мога да направя всичко
с него , но само тогава когато местя песъчинка по песъчинка от него.
Тогава погледнах небето,
видях Слънцето и му се помолих да ме стопли
да стопли смразената ми душа,
помолих го да прати онзи слънчев лъч ,
които преди много време ми помогна .. и ме избави от забравата и самотата.
Казах му , че съм отчаян ,
че имам сили само , да последвам примамливия облик на Луната, отразен в тъй
лъжливи и
студени вълни на Морето.
Признах му че съм сам и че имам нужда от ласки .. от всичките ласки на този
болен свят.
Че ми трябва някой който да размрази скованото ми в лед и самота сърце
и да го върне обратно към живота.
Признах му че , макар и силен .. съм безпомощен пред себе си
плаках ... че съм сам срещу всичко и че имам нужда от помощ .. сега...
в този момент.
Тогава Слънцето ме погледна, не ме гледаше в очите , за да не изгори меката им
синя тъкан
и ми каза че , този слънчев лъч който търся аз,
отдавна е стоплил друго същество .. и отдавна е поел пътя на забравата.
Погледнах със премрежен от сълзите поглед , Луната..
тъй мрачна .. тъй студена.. тъй привлекателна .. лъжлива..
и я помолих за помощ
помолих я за първи път и за последен,
вечерта да положи своята снага по ръба на разресаните от студения полъх
вълни..
де се излегне и да ме прикани да тръгна към нея ..
да ме плени , да ме накара да се влюбя в нея .. и да ме погуби.. да ме обрече на
забрава ..
но да спре болката в сърцето ми.. просто да я спре.
Отказа ми .. можеш ли да повярваш?
каза ми, "Попитах Вятъра , той е мъдър , ходил е каде ли не, видял е какво ли не ,
знае всичко
той ми каза че ти си избран за нещо повече , затова , моля те .. не искай повече
от мен това
което поиска сега."
Сълзите ми , не спираха .. капеха една след една и се събираха в локвичка от
омраза , ярост ,самота ,безпомощност, безсилие...
отчаян още повече , наведох глава .. готов да се предам тялом и духом на всяко
нещо
можещо да спре болката .. да спре продупченото ми сърчице.
видях ...... в същата тази насъбрала се напаст .. в тази локвичка .. видях
отразения облик
на една голяма вълна .. втурнала се да гони закачащото го течение на Вятъра , за
да му отмъсти..
Изправих глава .. и погледнах Морето.
тъй синьо .. тъй дълбоко.. тъй всеобхватно..
Заклех му се че ще бъда винаги негов роб.. само да ме приеме при себе си
да ме приюти при хилядите негови слуги .. само .. само да спре болката в душата
ми.
Разпени се.. Разблъска се по нищо неподозиращият , невинен пясък, разехтя се..
В далечината и в околностите се чуваха и чувстваха само неговият гняв .. и
грохот..
Усещах го , как искаше да изкърти всяка една скала изправила му се на пътя..
Искаше му се да разцепи на две всеки един кораб , усмелил се да плува по него..
Искаше му се да залее земята , дръзнала да ме нарани..
усмелила се да разбие сърцето ми .. успяла да ме окове в веригите си..
Вилня .. блъска ... свири ... стена .. и видя че е безпомощно ..
видя че колкото и всемогъщо да е .. няма власт над сушата ..
Притихна .. и укротено ми каза:
"Попитах небето .. то е всемогъщо .. то има власт и над мен и над Слънцето .. и
над Луната .. и над сушата .
то стои над всички .. вижда всичко. Знае най-много от всички нас ..виждало е
неща които ние не сме. То ми каза, че ти си избран за нещо повече , затова , моля
те .. не искай повече от мен това , което поиска сега."
...паднах на колене .. тъй слаб пред себе си .. и тъй силен .. тъй невинен ..
сърцето ми искаше да изкочи .. искаше да се пръсне и да се слее с Морето .. искаше
да се разпилее
и да се смеси с пясъка ..
искаше му се да изгори .. и да се раздуха от Вятъра .. искаше .........
но беше безпомощно .. и единственото което можеше да направи .. бе да
стои смирено там .. оковано в ежедневието и проблемите .. окървавено от
блъскането
в собственните си окови.
Очите не можеха да раждат повече сълзи ..
бяха изгорели..
бяха тъй отмалели .. тъй разочаровани .. тъй обезверени..
Вдигнаха се нагоре .. пробудени от силен трясък.
Тогава небето , безмълвно до този момент, изтрещя неистово ..
разтресе се .. порозовя .. придоби тъмно син оттенък .. после почерня.
навъси се над мен и смирено ми каза:
"знам какво искаш от мен .. знам какво си преминал .. знам и какво ти предстои.
Да , мога да изпълня желанието ти .. но имам условие , което трябва да спазиш.
Отиди на онази скала .. високата .. острата .., тъй-рязко впила се в Морето ,
което вече толкова години
я блъска и не може да я сломи.
Отиди там .. и погледни Морето .. погледни го от скалата .. и виж колко е синьо..
колко е смирено .. колко е дълбоко .. колко е бездънно и огромно..
Погледай го ..и виж , че въпреки всичко това , в него има толкова различни души ..
души невидими за теб
но успяли да понесът битието на Морето. Виж че въпреки всичко което е
Морето , те живеят и се борят за своя живот .
Виж че всяко едно от тях е милиони пъти по нисшо от теб , но нито едно от
тези същества не е искало от мен това което ти искаш .
Постой там .. и погледай ..
Когато разбереш защо си там ... на тази скала .. искам да погледнеш Слънцето...
Погледни го .. право в центъра , и виж ..
виж че толкова същества страдат от неговите болезнени лъчи.. страдат , от
непоносимата горещина
на неговите парещи проектирани в пространството лъчи..
Почувствай болката от блъскането на неговите лъчи в твоите очи..
усети жегата под краката си и пристъпи няколко пъти .. за да се предпазиш от
изгарянията ...
Загледай се .. и виж , че въпреки всичко това , нито едно същество не е поискало
от мен
това ... което ти искаш сега.
И когато разбереш защо си там .. на тази скала .. искам да погледнеш бездънното
пространство...
да видиш как Вятъра бяга и си играе с вълните .. как духа все по силно и по силно
... завладян от лудостта на своята свобода .. безспирен и безграничен ...
Искам да видиш как всяко едно живо същество се бори с него ... и го уважава ..
Искам да видиш и всичките същества , живеещи в този луд и неуморен порив ..
Искам да видиш как те оцеляват , въпреки режещите мечове на неговите течения
..
въпреки пакостите му .. въпреки него ... въпреки душата си...
Огледай се .. и виж , че въпреки това нито едно от тези същества не е поискало
това , което ти сега искаш от мен...
И когато разбереш защо си там ... на тази скала ... високата .. и тъй-рязко впита
в бездната на синьото Море ..
Искам да ме почувстваш ... да усетиш силата ми ... да ме докоснеш ... да се
замислиш .. и да разбереш ...,
че това което искаш от мен .. никои освен теб .. не може да спечели .. и да загуби
...
Тогава ще е вече късно ..
Ти ще гледаш влюбено стаените под неуморните и игриви вълни на шумящото
Море , пясъчни дюни ..
и ще им се радваш ... тъй както никога до сега..
Ти ще гледаш влюбено , разресаните от дивия и самотен Вятър , сини вълни . .. и
ще усещаш силата
на всяко едно живо същество в тях ...
Ти ще гледаш ... в бездната на царството на Вятъра .. и ще се чувстваш толкова
силен .. толкова цял ..
толкова допълнен и толкова жив .., колкото никога не си бил ..
И ще знаеш ... че всичко това е твое .. и само ти ...
можеш да го загубиш ...
Ще си влюбен в това което си .. и в това което виждаш ... в това което
чувстваш...
Ще знаеш защо си на тази скала ... и ще знаеш защо съм неспособен да изпълня
твоето желание...
Тогава , ще се слееш с пясъка ... ще се разхождаш из всяка една негова песъчинка , и
ще познаваш
всяка една от тях ...
Тогава ще се гмурнеш в Морето ... и ще плуваш със вълните ...ще се издигаш и
спускаш със топлите и студени течения ... ще обикаляш бездънната му душа ..и
ще познаваш всяко едно същество в нея ..
Тогава ще се отпуснеш на Вятъра .. и ще полетиш из незнайните му пътеки ..
ще почувстваш силата на неограничените възможности ...
Ще се слееш с всяка една негова стъпка ... ще ходиш на всяко едно място което
пожелаеш ...
Ще имаш всичко което е и негово .. Ще бъдеш част от него..
Тогава мен няма да ме има...
Аз ще съм Ти ..
и Ти ще съм Аз...
Тогава Ти ще си света .. и Той ще е Теб ..
Тогава ще намериш себе си ...
Тогава ...... ще заплачеш .....



Отдавна в сърцето си
своята луда пролет съм скрила.
Оглеждам се в нея,
като че в погледа на птица.
Слушам ритъма на дъждовните капки
и се задъхвам от твоята нежност.
Нужни са ми сили,за да достигна до теб.
Искам да съм твоят дъжд и твоята пролет.




По-добре е да изгубиш няколко битки воювайки за мечтите си,
отколкото да бъдеш победен без да знаеш за какво си се борил.

(жалко незнам автора )