Затвори кървясялите си очи,
болката в сърцето и свистеше,
по лицето и се спуснаха две сълзи,
гласът и плачлив трептеше.
Не можа да понесе,
той вече не я обичаше,
съдбата и безцеремонно го отне,
той веч не дишаше.
Ако не бяха там,
в онзи момент
всичко щеше да е различно,
но кой прощава за грехове,
нетипично.
Цялата беше на кървави черти,
нарязана,
не можа, че мъртъв е, да понесе,
час, по час...
Вече не чувстваше, че е смазана,
душата,над тялото и мъртво тлееше,
завинаги в прегръдките му спеше...