Време за разплата
Спускам се в нощта по алеята позната,
тръпне от студ голата ми душа,
дошло е време за разплата,
завинаги ще съм сама.
И ето, ти си за последен път пред мене,знам!
Ще посикаш раздяла дългоочаквана
и аз ще ти я дам...
Ще побягна някъде във мрака
обляна в сълзи и тъга
дано да падна без да стана,
да умра пред твоите очи.
И нека се превърна в гарван!
За последно погледни ме,
защото после не ще можеш ти.
Ще те нападна и нараня,
ще разпръсна по света
всички чужди мисли!
Ще ти оставя само обичта в сърцето,
обичта изпитвана някога към мен.
Ще те приютя в смърта,
поне тогава ще си мой!
Дощло е време за разплата, дошло е време за разплата...