- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- понякога
За Госта по горе...Нема па...ше седим тука и ше тровим животеца на те такива като тебе.
По темата ами мила това е най-голямата грешка,която можеш да направиш.Я се осъзнай.Депресийте идват и отминават.Божеее аз ако броя колко пъти съм се чувствала така докато стигна до 900ия ще съм заспала.Мъчно ти е,че си сама?Не е вярно имаш си семейство,приятели имаш ни нас заседнали пред PC-то по никое време в 12 часа форумциКазваш,че имаш толкова много любов да даваш.Ми кво?Ми че то аз ако имах гадже щех да си го гледам като писано яице.Ама така ще го глезя че няма да знае дали е на 7то небе или на 8то.Виж ние имаме предимство тъй-като няма с кой да споделиме любовта си ..оценяваме много повече човека срещу нас.И то се струпа трупа докато накрая изригне върху някоя късметлийска душица,която ще се чуди откъде пък дойде това и ще си умре от кеф
Просто спокойно.Живота е фрашкан с трудности и със спънки.И ми казваш,че тази малка депресийка ще те препъне?Ха
![]()
![]()
![]()
Да, доста често се чувствам ужасно самотна и си мисля,че си нямам никого,че няма никой,който да ме разбере.Аз отлично знам каква е причината за това,а именно,че няма човек в живота ми,на който да мога да кажа всичко и да му се доверя напълно.Просто няма такъв човек за мен и вероятно никога няма да има,а това много ме измъчва.Често съм си мислила и за това,че в малкото си сърце крия много любов,но няма на кого да я дам,защото просто не съм срещнала човека на живота ми,но има време,не бързам.Родителите ми също ми се е случвало да ги чувствам чужди,понякога даже имам чувството,че те изобщо не ме познават и,че незнаят нищо за мен.А относно това,дали съм се чувствала толкова зле,за да посегна на живота си - в някои моменти се е случвало,даже съм обмисляла да се самоубия,но знам отлично,че никога няма да го направя.Първо,защото след като ми мине осъзнавам,че нищо не е чак толкова безднадежно.Второ,защото знам,че по този начин ще нараня ужасно родителите си,приятелите си и още много хора.Освен това в крайна сметка си заслужава да се живее за утрешния ден,за да го изживееш пълноценно,заради слънцето,заради дъжда,заради дъгата.И трето,защото самоубийството е един вид бягане от проблемите,а аз не бягам от проблемите си.Само слабите бягат,а аз не съм слаба,а силна!![]()
da i to mn pati![]()
ii az se prisaediniavam kam toia klub ...niama koi da ia oceniПървоначално написано от sladkoto_mime_
![]()
dam....dosta 4esti4ko mi se e sly4valo...ama vseki pat ne mi stiska da sloja krai...
Доста често се чувствам адски супер зле и искам да умра искам да не съществувам и се чудя с какво съм заслужила това наказание но винаги се замислям че лошите неща ме правят по-добра и силна и мъдра ме учат да не повтарям грешките си тъй че след лошото винаги идва добронужна е само воля и кураж да се пребориш с него
...На колене той моли я,
не зная как да ти го обясня.
Става дума,че не искам нищо повече от това
да остарея заедно със теб,
да ме направиш по-добър човек!
Тръгваме боси,пътят не е лек,
но сега ще бъдеш мое слънце,
аз пък-слънчоглед!