Писъци обитават съсипаната ми душа,
призраци от спомени нараняват сърцето ми,
и след таз любов пак оставам сама,
за последен път живях, но наистина ли?

След удъра с брадва в сърцето,
любовта ми се разпръсна,
палачът ратвори дори небето,
но напразно, щом си тръгна.

В душата ми съзираща мрака
се оглеждаше твоята истинала любов,
за мен дошъл е краят,
за теб светът е вече нов.

Целувка искам за последно,
да умра в твоите ръце,
прегърни ме нежно
приюти ме за последно в твоето сърце.

Приеми, че нявга ме обича
и за сбогом желанията предсмъртни изпълни,
след целувката, която ще е вечна,
ако можеш жив си тръгни!