Ми , аз като съм в депресия първо само плача , без да мисля , просто си плача ... след това си плача и си мисля няк'ви работи ... След което си седя поне една седмица само вкъщи , за да асимилирам нещата . Пък и човек като е в депресия мисли само за това , което го е довело до това състояние и все затова говори , а това често отегчава и натоварва околните . Та , седя си вкъщи , плача си и обмислям отговора на въпроса "Защо?" ... След това си казвам "Абе , живота продължава , винаги със всичко си се справяла и сега ще се справиш!!!" Поставям си някаква цел , към която насочвам вниманието си . Започвам малко , помалко да излизам ,да се забавлявам и се опитвам никого да не натварвам с проблема ми , а това става като не говоря с някой друг за него (освен с майка ми и приятеля й) По този начин по - малко се сещам за лошото нещо , което ми се е случило . Обикновено докато съм в депресия се събуждам с голяма тежест около сърцето . Когато това чувство премине , знам , че отново съм преодоляла проблема . Аз не бягам от проблемите си , защото това ги прави още по-големи и задълбочени . Предценям какво трябва да направя , за да не се стига до депресия по същия проблем , гледам само напред , с вдигната глава , усмихвам се на всичко и всички и с времето нещата отново започват да ми изглеждат по-хубави и светли ...
Странното е , че аз съм малко мазохистка и понякога ми харесва да съм в депресия , защото това ме връща в реалността и най - добре ми помага да си припомня някои важни неща , които съм разбрала , но "Розовите очила" са ме накарали да оставя на заден план . Казано накратко , научила съм се и от най-лошото състояние да извличам полза и това ме радва ...