Знам, че ще прозвучи банално и глупаво, вече съм на 18 год. До сега не съм имала никакви приятели, или ако съм имала то те са ми забивали нож в гърба и са ме изоставяли сама. Тези приятелки бяха три и трите ми разбиха сърцето. Отделен е въпроса, че те ми бяха адски близки. Дори едната я имах като моя сестра.
Родителите ми казват, че проблема е в мен и, че аз съм си виновна за всичко, защото съм била твърде затворена. Дори не се опитват да ме разберат и да ми дадат съвет. Постоянно ме упрекват за всичко.
Омръзна ми тази проклета самота.
За момчета пък изобщо да не говорим. Не стига, че никой не ме заглежда, ами дори ме смятат и за откачена и смахната, защото никоя от съученичките ми не иска да дружи с мен. Не дружат с мен, защото не се обличам като за околовръстното и майка ми и баща ми не разполагат с парите на техните родители. Иначе не съм грозна, нито дебела... имам някакво самочувствие за себе си, но тогава защо съм сама?
Вече и аз не знам какво да правя...