А мама си отиде през октомври,
когато ни задавят дъждовете...
Сезонът, който няма да запомним,
без вятъра, разлайващ и последен.

Издиша струйка дъх,... горещо-леден,
превръщайки тъгата си във минало.
Стояхме като вещи. Непотребни.
Ръката й в ръката ми изстиваше...

Дойдоха три съседки - оплаквачки,
измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите..., просто непознати,
безсЪлзово за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха -
красива от цветя и тиходумия.
А после... във земята я посяха,
за да поникне пак... при новолуние...

Tova stihotvorenie e mnogo tyjno!!!A vie kak mislite ,haresva li vi ,vypreki che e e nikak veselo ?

Moderated by ^npocTo^a3^f^
Точка 1 от правилника!
Благодаря!