не мога да се сетя кое е най-странното, което ми е е случвало до сега, ама миналия петък се наплаших доволно.
От едната страна на алеята, по която трябва да мина, за да се прибера до вкъщи има нещо като ъъ... рехава горичка, която като се покрие със сняг, пак има видимост. Прибирам си се мирно и спокойно аз след училище, времето е абсолютно мъртво - 2-3 часа следобед, няма ама нииииикакви признаци за човешки живот и минавайки покрай горичката, виждам, че в нея стои един младеж, който ме гледаше супер супер супер втренчено и злобно. След тоя поглед потръпнах, буквално, супер гадно беше, и забързах крачка и бях благодарна, че не ме е последвал, ама не. 20тина метра пред блока усещам, как някой ме пипа по рамото и се обръщам и кво да видя - СЪЩИЯ. Аз зацепих, чувствах само как ми бие сърцето и изпищях много силно и докато се опомня оня се беше разкарал (слава богу). След това обиколих квартала почти на бегом, защото ме беше страх да не ме проследи до нас.
ебати странното О.о