Цитирай Първоначално написано от machoka
Както си лежах една вечер и изведнъж небето се разтвори, ярка светлина се появи, гръм разтресе земята, ослепителни лъчи се спуснаха по повърхността и, бурен вятър се зароди сякаш от нищото и разнесе окапали листа наоколо във вихъра си пред очите на тъмнината. От тогава не помня нищо, лекарите казват че е нормално. Но помня едно: плътен, мощен глас ми го прошепна в ухото. "Мачокаааа, мачокааа"..шепнеше тежко Той.
забелязала съм, че повечето си мислят,
че ника ти значи мечок