Ето ти увод и теза:
Разказът "Една българка" от Иван Вазов пресъздава духа на драматичното време, след потушаването на Априлското въстание и погрома на Ботевата чета, през 1876 година.На фона на тревожните за българския народ събития е откроен образът на главната героиня - обикновена селянка, в чието лице авторът въплъщава най-прекрасните нравствени ценности.
В фраматичния следобед на 20 май баба Илийца проявява изключителна целеустременост.Тя е смела жена с твърда воля, способна упорито да преследва целта си, дори когато е изправена пред турските заптиета.Селянката е робиня по участ, но никой не може да накърни свободата на духа й.За нея съществуват два свята - на българите и на поробителите.

Ми това е мацка надявам се да съм ти помогнала