Обичам татко.Както и той мен.Само че, напоследък въобще не се разбираме.Това е някъде вече 2 или 3 година.И мен ме боли, тежко ми е.С майка си имат проблемите.Знам, че не съм виновна,но не мога да се спра да се самообвинявам.Това едно на ръка.Другото е,че той въобще не ме разбира.Иска да поемам отговорности на възрастен, а ме ограничава като дете.Не съм много голяма, почти на 15 съм.Според него мисля много трезво от него на тези години.Работата е там, че той се има за специалист по всичко.Освен това е и работохолик.Вечер ме пускат най-късно до 9:30, а дори не живеем в голям град.Просто има родителстка фобия.Ужасно тесногръд е, не приема различните от него.И мене ме е страх.Страх ме е да съм себе си.Снощи се расърди, че не съм го уважавала.А, той мен - да.Не мисля така.Когато си изразя гласно мнението съм тъпа etc.Пред хората съм му милата дъщеря, вкъщи - не.Той ги забравя тези неща, но аз не.Не мога да го уважавам при положение, че се е държал така с мен.И не издържах...Написах му нещо.И тая сутрин го прочел...Стигнал до извода, че ние с майка сме против него и искаме да го няма.Е, аз наистина понякога мисля така, но не бих се отказала от него.Днес ме беше страх да се прибера от училище.Майка като ми каза как е реагирал...Пак почнах да плача.Сега ме е страх, че пак ще се караме и накрая пак ще се наложи да излъжа, за да е всичко "наред".Имам чувство, че ще вляза в психиатрията.Просто...Ох уатева...Ако някой има подобем проблем, да ми помогне...Не търся съчувствие.