За щастието

[Dr. Kazimbutt]

Какво представлява то? В какво се изразява? Смятате ли, че сте щастливи?

[machoka]

Щастлив съм, защото имам късмета на живея живот, какъвто не могат да си позволят голям процент от населението на Земята -> никога не оставам гладен и имам приятели, които държат на мен. И за това ако не съм щастлив, бих бил голям неблагодарник.

[Dr. Kazimbutt]

Щастлив съм, защото имам късмета на живея живот, какъвто не могат да си позволят голям процент от населението на Земята -> никога не оставам гладен и имам приятели, които държат на мен. И за това ако не съм щастлив, бих бил голям неблагодарник.

доста се замислих какво е щастието и дали наистина опира до едно просто задоволяване на потребности или е нещо повече???

По-скоро е нещо повече. Има хора, които уж имат всичко, но пак им липсва нещо. За духовна ценност говоря, а не за материална.

[machoka]

доста се замислих какво е щастието и дали наистина опира до едно просто задоволяване на потребности или е нещо повече???

Щастието е просто хормон, който се възбужда при различни поводи.

В моя мозък наличието му е постоянно, поради гореизброените причини, които са константни. За дребните проблеми на ежедневието - понякога намаляват количеството му, но ти никога не се изпарява изцяло.

[morski o4i4ki]

Za men 6tastieto e vsi4ko.To e nai-cennoto v jivota mi.Po nqkoga imam momenti,v koito ne sum 6tastliva,no sa malko.

Pojelavam na vsi4ki samo dve dumi,vinagi i nikoga.VINAGI 6tastlivi i NIKOGA ne6tastni.

[Dr. Kazimbutt]

идеята ми е- дали само задоволяването на някакви нужди, независимо дали са физически или духовни е щастието??

Не е само това. Щастието мога да го определя като даденост - или го имаш, или го нямаш. Някои го търсят цял живот и не го намират, други са си радостни по рождение.

[machoka]

идеята ми е- дали само задоволяването на някакви нужди, независимо дали са физически или духовни е щастието??

Не е само това. Щастието мога да го определя като даденост - или го имаш, или го нямаш. Някои го търсят цял живот и не го намират, други са си радостни по рождение.

Както казах, доказано си е, че щастието е хормон, който 'действа' в мозъка. Не случайно е факт, че повечето 'луди' в психиатриите са щастливи - те са щастливи и ако им биеш шамари, и ако ги риташ, или просто ако си седят затворени в една стая.

Щастието е манипулативно... то е инструмент, чрез който можеш да управляваш даден човек, ако си изкусен оператор, защото всъщност е нещо, което просто трябва да убедиш другия, че го има..независимо има ли го или не.

[WILD__BOY]

Щастлив съм, защото имам късмета на живея живот, какъвто не могат да си позволят голям процент от населението на Земята -> никога не оставам гладен и имам приятели, които държат на мен. И за това ако не съм щастлив, бих бил голям неблагодарник.

Щастието не е просто да се събудиш и да се наядеш. Щастието е състояние на духа, в което ти се чувстваш пълноценен, чустваш че живееш, а не просто съществуваш. Така поне аз го разбирам.

[machoka]

За мен щастието е и да се наям, и да се влюбя. Наречи ме повърхностен, но малките неща ме правят извънредно щастлив, като например дребните жестове, но от сърце.

Чаша хубаво вино между впрочем също ми носи 'щастие' /наслада/, а в комбинация с приятна компания.. за какво си говорим..

[machoka]

Така като се замисля.. каква е разликата между лъжата и самозаблудата - единствено количеството вложена умисъл

Идеализмът е хубаво нещо, стига да не започне да ни пречи. Иначе да си обясняваме случващите се неща около нас чрез нещо несъществуващо е прекрасно - кара ни да бъдем щастливи, илюзорно, ама не го съзнаваме, важното е че възбуждаме хормона.

Като суеверните - ходи им обясни, че не им праща Бог, като наказание за техни дела, пороят, който съсипва нивите им. Туй пък е самозаблуда на обратния полюс на щастието, лъжа, в която хората имат нужда да вярват, за да си обяснят неща, които не могат и най-лесно е да го направят чрез невъзможното, нереалното..

[Labelle]

Щастието е всичко друго, но не даденост. За мен щастието е умението да уловиш мига и да му се насладиш. Да успееш да се събудиш щастлив от новия ден, а не нещастен от случилото се вчера, да се зарадваш на усмивката на любимия човек вместо да му се сърдиш , че е закъснял с 15 минути. Човек е щастлив по собствено желание и всеки път прави избора дали да види хубавото или грозното в дадения момент. Никога няма нещо изцяло черно или изцяло бяло...... въпроса е под какъв ъгъл искаме да го погледнем. Това, че чувствата не зависят от разума............. силно сесъмнявам.

[Juicy Music]

в днешно време, щастието е пари

[white_chik]

аз също се чувствам щастлива.Понякога се замислям колко много неща имам,за които трябва да съм благодарна,и които да се науча да ценя.

[Sapphir]

Не се чувствам щастлива. Да не казвам голяма дума , но май досега не съм се чувствала истински щастлива.

[midnight...]

чувствам се щастлива, не само от това което имам, но и от това което съм
имам приятели и семейство, а това е много ценно
може би щастието се състои в кратък миг който хората пропускат, но това са тривиални приказки които всеки е чувал
затова както каза експлойтед-да се радваме на това което имаме

[teenkopele]

Щастлив съм, защото имам късмета на живея живот, какъвто не могат да си позволят голям процент от населението на Земята -> никога не оставам гладен и имам приятели, които държат на мен. И за това ако не съм щастлив, бих бил голям неблагодарник.

Щастието не е просто да се събудиш и да се наядеш. Щастието е състояние на духа, в което ти се чувстваш пълноценен, чустваш че живееш, а не просто съществуваш. Така поне аз го разбирам.

Въпреки че и много малки неща, както казаха вече, направени от сърце, пак могат да ти донесат щастие.

[Ollas]

Случва ми се сама да си задам този въпрос и всеки път не стигам до точен отговор. Не съм сигурна дали е възможно да се постигне пълното емоционално щастие, тъй като всичко си има и лоша страна. Но ако все пак разглеждаме щастието като щастие, а не като колкичество, да, щастлива съм. Щастлива съм, че има хора до мен, които ме обичат и подкрепят.

[IKisseDAGirL]

щастието не е нещо дълготрайно - все ще има случаи, в които нещо ще ти пречи да го достигнеш

като че ли по-скоро можем да говорим за щастливи моменти: моментите, в които светът ти се струва прекрасен и имаш чувството, че всичко е по силите ти, че всичко е достижимо

а онова щастие, което е вечно, все още е споменавано само на думи и едва ли някой го е изпитал, защото светът и хората около нас не са идеални и на всекиго се случва нечии чужди интереси, желания, постижения или дори техните щастливи моменти да му пречат при една или друга ситуация просто пълната хармония още не е била постигана
за да бъде щастлив един човек за цял живот, все ще се наложи да има такива, които ще са ощетени от неговия успех за това все ще дойде момент, в който и те да получат своят дял щастие... а това не може да стане без този, който е бил щастлив преди, да пострада просто ние живеем на една земя, в един свят, и по един или друг начин сме свързани.. и точно от там идва всичко

тва са мойте виждания

[Kremana]

"Щастието е в момента, в който нямаш нужда от него"