
Първоначално написано от
Без коментар
Преди да започна същинската част искам на пожелая на никого да не се случва това,което се случи на мен.
И така,не знам откъде да започна просто.Наистина стигнах до дъното.В безисходица съм.Родителите ми ме мразят.Защо ли? Доскоро баща ми беше добър с мен,но докато не дойде злощастната 2005-та.Тогава отидох в ново училище с нови изисквания и не се справях добре.Естествено понасях какви ли не обиди,наказания,бой.Аз им казвах,че ми трябва време,но те не ме слушаха.Прежалих тази година и дойде 2006-та.Бях започнал що-годе да се оправям,но бавно,много бавно.По математика имах доста затруднения и те за това ми се караха най-вече.Не гледаха другите оценки а само тези по математика,физика и химия,по които бях най-зле.Да,пак понасях всякакъв вид подигравки.Те искаха да следвам математика или физика или химия,точно тези предмети,по които бях най-зле.Естествено от компютъра идваше всичко.Да,признавам си,че доста седях там,но по никакъв начин не съм си губил времето с тъпи игри,поради простата причина,че е слаб и не става вече за такива работи.Твърдяха,че щом съм "играл" трябва да правя нещо друго.Аз правех,но те пак не признаваха.Дори когато изработвах наистина качествени неща те пак не го забелязваха.Да,знам,че за да се учат компютри трябва и математика,но аз нямам никакво намерение да уча това.За натякванията за слабите оценки казах,сякаш това бе най-лошото,но не. Баща ми сервира цялата горчива истина-няма да инвестира никакви пари в образованието ми.Постоянно ми говори,че не изкарвам пари,но как бих могъл,при условие,че съм на 16 и ходя на училище.Изрита майка ми да се хване на работа и да издържа цялото семейство с някакви си 300 лева.Той също работи,но неговите пари си ги пази в банка и не дава пукнат грош за нас.Да оставим настрана това безпаричие,което ни мъчи а и отгоре на всичко той има намерение да ме изгони от вкъщи,когато направя 18.Каква ирония-единствения му син да отиде на улицата като куче.Бездарен съм според него и съм го приел това отдавна.Не знам какво да правя,да се самоубия ли,да избягам ли или да приема нещастната си съдба.Просто не знам.Накрая искам да пожелая на всички здраве и никога да не ви се случва нещо такова.
Благодаря ви.