aide i az da se izqvq...



Нощ над призрачния град се спуска.
Кръв капе от моята уста.
Моята жертва надежда изпусна,
ах, колко е топла и сладка кръвта!

Червена мъгла обгръща страха им,
болка, пронизани от остри зъби вени, носещи смърт
Нещастие, безсмъртност, блян неизпълним,
проклятие... и дарба е вечността.

Проклета от светлината,
вървя сама по безлюдна пътека на кръвта,
ах, тъй празна е душата,
на докоснаните от сатаната същества.

Кръстoвете не ме плашат,
нали на Него искам да приличам,
но аз съм просто детето на нощта,
своето съществуване на мрак обричам.

Кръвопролитие след кръвопролитие,
и жаждата ми за човешка кръв.
Нощта е моето прикритие,
А мистиерията - моя стръв.

Искам като всички аз да умра,
като смъртна простият си живот аз да живея,
но аз съм проклетa от смъртта,
лишена от смисъл за нея вечно да копнея.




Искам в черно да бъда облечена.
Искам сълзите да бъдат от кръв.
Искам ръцете ми да са ледени,
за да късам от устните плът.

Искам да разбия сърцето си,
да нарежа с огледало зениците,
Искам да намразя лицето си,
душата ми да лети като птиците.

Искам да плача, но не искам да гледаш.
Искам да мразя, но не теб.
Искам да обичам но не умея.
Искам да разтопя сърцето от лед.

Искам крака от стъкло
и огън вместо коси.
Искам изгрев в тунела
и слънце което не спи.

Искам дом в пръстта.
Искам свещ да гори във сърцето ти.
Искам обич и след смъртта.
Искам живот, но какво е това!


ne e ni6to osobeno no za moq mini mozuk e mnogo