Ми според тях аз съм като останалите, разбирате ли-некъв изрод без контрол...дето нище не мои да прави, просто..викам на баща ми: Добре, ся ти не ме ли познаваш достатъчно добре, че ме оприличаваш с останалите", и той..Ми ти, може и да не си , ама другите с тебе-са! И аз викам, ти познаваш ли ми изобщо приятелите, а той-няма повече да спорим, щом така съм казал, ше ме слушаш...а за познаването-майка ми познава хората с който бих отишла-знае за какво става въпрос, но....не ми помага никак. Ми да се надяваме, че ши са оправа някак...найте ли, ядосвам се, защото мойте фр ще ходят, а аз не-защо з тях има едни правила, а за мен други, след като тва, което може да се случи на мен, може да се случи на всеки...