Неподвижни,дърветата шепнат,
изразяват с клони хиляди неща,
безмълвно звуците отекват,
и потъват заровени в нощта...
А реката тъжно пее,
споделила днес несбъднати мечти,
спомени по дъното живеят,
но умират в разлятите сълзи!...
Луната с мъка наблюдава,
всеки мрачен скришен сън,
и миговете стари разпилява,
но пак го връща там,където са...
И всичко хубаво се скрива,
заравят се в дун-земя мечти,
и всичко споделено си отива,
и всеки шум загубва се в мугли!...
И тишината даже тихо стене,
заслушана в своите слова,
всеки малък шум за тебе беше,
но ти не го разбра!...

специално за `Death`Whore` да не мрънка