Писна ми от всичко, писна ми от това да мисля за нея, писна ми да знам, че повече никога няма да я имам. Искам отново да бъдем заедно, искам отново да си я прегръщам и целувам, да бъде до мен и да знам, че мога да разчитам на нея. Но не, шибаната реалност ни раздели, различните градове ни разделиха. Писна ми да слагам усмивката на лицето и да се правя на много горд, писна ми да знам, че като се прибера ще се сетя за нея, писна ми да лъжа приятелите ми, че не се сещам за нея..писна ми от всичко. Исках да я обичам, тя каза не. Поисках да поговирм, тя каза добре, но накрая се разбра, че няма смисъл да се опитвам. Заболя ме страшно много и й казах да не ми се обажда и да не ме търси повече. Страшно трудно го казах, но просто това е начина да я забравя. Тя беше единствена и винаги ще си бъде моят ангел. Съжалявам, че те изгубих по този начин