http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=48709
Toва е предишната тема, в която бях писала, за моите глупости.
Историята продължава.
След тези 4 седмици, в които него го няма, вчера си говорихме сериозно за нашите отношения (по телефона естествено, защото още не се е прибрал) и си призна, че се чувства гадно за нещата, които ми е обещавал, но не е изпълнявал. Че много ме обича и ще му е много хубаво ако му простя за тези грешки и продължим напред. Решихме, че аз днес ще му кажа решението си-дали оставаме заедно и ще се опитаме да оправим нещата, след като се върна от чужбина след месец или се разделяме сега. И днес аз му се обадих с мисълта да му кажа, че ще изчакам да се разберем след като се върна, че ще ми е хубаво ако ми пише. Но просто го оставих за накрая. През това време си говорихме, смяхме се, и стигнахме пак до въпроса с нашите отношения. Намекнах му нещо за момичета и т.н. Той се държа пак добре..и не ми обърна особено внимание.
След това изведнъж замълча... И след минута каза "Истината е такава. Има едно момиче, но нищо сериозно, а и тя е от Казанлък. Така че, нищо няма да стане с нея.". И аз естествено невероятно се разочаровах... и колкото да не исках да плача пред него. Просто толкова пъти ми беше обещавал, че няма да премълчи, ако направи нещо, беше ми казвал, че толкова ме обича, че не може да ме предаде, по никакъв начин. И изведнъж.... господи, боли ме! Не мога да го понеса... А и той ми каза, че това е била грешка, която няма да поправи никакво "съжалявам". Но ме обича и се раздвоява, защото едновремено не иска да ме губи, но и ... второто така и не го разбрах.
Иска да остане с мен...иска, но... Аз незнам. Казах му, че е по-добре да си поговорим днес и да му кажа какво решавам.
Искам да остана с него... толкова много искам и бях на косъм. Но..тази негова постъпка провали всичко.
И аз не искам да го губя, прекалено го обичам наистина, а и най-близкия ми човек. Толкова пъти съм се доверявала, и толкова пъти са ме предавали, като започна от родителите, до приятели. Точно той беше, човакът на който можех да кажа всичко..и който ме обичаше и ценеше.
И изведнъж всичко рухна...
Незнам дали да чакам докато се върна, за да осмисля през този месец нещата. Или да свърши всичко сега...
Единствено знам, че го обичам. И че ме нарани, а аз не го заслужавах.
Но го познавам, че все още съм готова да му дам втори шанс.
Може би ще ме посъветвате нещо...незнам..
Мерси, че прочетохте романите и чувствата ми.