Да, няма незаменими хора. Но има хора, които не искаш да губиш, защото ги цениш като характер, по постъпки и така нататък. Той е единствения човек, който дори и да не обичах така, както сега, винаги бих го оценявала така, както заслужава. И бих го уважавала.
Е...вярно е че ме предаде, но това не означава, че ме е разочаровал до такава степен, че да не искам да имам нищо общо с него. Да, колебая се, дали искам да е така, както беше досега. Но искам приятелство, въпреки всичко. Дано ми го даде.
Пък за другото.... ще ми липсва... и ще ме боли. Мисля че ще го преодолея. Но незнам дали си струва решението...