Нужна ми е помощ, защото сега се намирам май в песента на БТР - Спасение... Историята ми накратко е: Ходя с приятелката си вече година и 2 месеца, и мисля че работата е сериозна... Всичко беше точно, тя беше внимателен, разумен и обичлив човек... Скоро беше за 2 седмици на лагер в чужбина... Оттам започнаха всички проблеми...

Тя се върна пълен непукист... Това нямаше да е зле въобще, ако не се отнасяше и към мен с крайна незаинтересованост... Да, целува ме, прегръща ме, но все имам чувството че вече нищо не чувства... Но, ако това ми беше проблема, щях да пусна темата в друг раздел...

Тя вече държи адски много на новите си приятели, които прави всеки ден... Преди тя пиеше бира с мен, и то по-малко... Сега е започнала да пие твърд алкохол, и да пуши трева... Обичам я прекалено много за да й позволя да се самоунищожава...

Драги приятели, какво да правя? Вече говорих с нея, но тя сега си мисли, че е на върха на света... Опитвам се да й дам време да свикне че е в България, но явно никакви мои усилия не действат...

Обръщам се към вас за съвет, защото последното нещо, което ми остана, е да й кажа че я обичам прекалено много, и не мога да я гледам как се самосъсипва... Но не искам да си тръгвам от нея...

ПОМОГНЕТЕ МИ, моля ви...