Самоубийство от любов ...

[RudeBunny]

не помня от къде е .. но като го прочетох ме разплака ...

Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени.
Нощта се спускаше прекалено бързо.
Момичето имаше още около два часа преди да се прибере.
И тя не ги използваше,за да отиде на кафе,както правеха повечето
й приятели,а ги използваше,за да мисли за нейното момче.
Всички и бяха обърнали гръб,смятаха я за осубнячка,а
тя беше толкова мило и чувствително момиче.
Грешките й бяха че вечно се самосъжaляваше,казваше
си: "Аз съм виновна за всичко!".
Винаги мислише за нещата от лошата им страна,в смисъл
че ако и престои някаква задача,тя си казваше: "Не,не няма да успея.";
"Като се знам колко съм зле." Беше песимиска.
Но тя имаше две приятелки,които я обичаха искренно
и не ги интересуваше,че е малко странна,не им пукаше за мнението на другите.
Но на Илена и пукаше какво мислят другите за нея,
тя вечно страдаше заради думите на "приятелите" й.
Те й говориха зад гърба и разправяха гадни лъжи за нея.
И тя страдаше повече и все повече.
Два пъти беше направила опит за самоубийство,беше и писнало
от гадния живот,от "приятелите",от ЛЮБОВТА.
Толкова пъти й бяха разбивали сърцето,че вече им изгуби бройката.
Но тя не беше грозна,не за това я отхвърляха,а защото се попадаше на
неподходящи момчета.
Някой бяха кухи,други срамежливи,трети простаци...
За нея нямаше любов,нямаше приятели,нямаше живот.
Мислеше си че най-сетне е намерила истинската любов,
но и той се оказа като всички останали преди него.
Но тя въпреки всичко все още го обичаше,все още сърцето й трепваше
щом го погледне.
Но какво от това?Като той се прави на интересен и не вижда какво изпуска.
Никой не можеше да разбере и да надникне в чувствата на Илена,
тя криеше всичко в себе си,и преглътваше отново и отново горчивината.
Докато един ден трябваше да сложи край,да каже "Стига!".
Рано сутринта тя се събuди,както обикновенно към 9:00
беше събота и не се налагаше да става рано за училище.
Седна на масата и написа две прощални писма адресирани до двете момичета,
които макар и за малко винаги я развеселяваха.
Това бяха най-добрите й приятелки Елена и Ирина.
Мина през домовете,където живееха и пусна писмата в пощенската кутия.
Запъти се към центъра на Горна Оряховица.
Там имаше една огромна недовършена сграда още от времето
на комунизма,наричаха я ДНА,което в превод значеше "Дом на народната
армия.".Но всички които я посещаваха я бяха прекристили на "Държавна
наркомана агенция",предполагам всеки би се досетил защо я наричат така.
Илена стигна до нея,влезе вътре и се кaчи по стъпалата до последния етаж.
Промуши се през няколко дупки и се качи на един от покривите.
Погледът и замръзна там беше момчето,заради което страдаше толкова много.
Това беше Димитър.
Той стоеше там осамотен и сякаш размишляваше много задълбочено.
Илена го подмина без да му каже дори и "здравей".
Но той си извъртя главата,видя я и я заговори.
-Хей Иле едно здрасти няма!К'во праиш тука сама?
Тя се обърна,погледна го и дълго време не му отговори.
Гледаше го право в очите,в тези очи които я нараниха дълбоко.
-Ам здравей.-глaсът й се снижи-Ам реших да направя нещо,което отдавна
исках да направя.
-И какво е т'ва толкова потайно нещо?-попита я със зачуден поглед.
-Не мисля че те интересанти!Защо да ти казвам?
Митко я погледна въпросително и се почувства сякаш обиден.
Тя се обърна и направи още 2-3 крачки напред.
Стигна до парапета на покрива и се къчи на него.
-К'во ша праиш?Ша се самоубиваш ли?Хахахаха.
Митко каза тези думи на шега,но дори не подозораше,че точно това ще направи.
-Хмм позна!-спокойно отговори Илена
-Какавоооо?Ти добре ли си?Слизай от там бързо!-глъсът му вече не беше шегoвит
-Точно за това ще скоча,защото всички ме мислите за побъркана!Особено ти!
Тя вече не говорише спокойно,а крещеше.
-Никога не съм казвал че си луда!
-Само си ги мислеше,нали?!
Димитър беше стаписан.Той не беше казвал такова нещо,но може би си
го е помислял не един или два пъти.Замълча и не отговори на въпроса й.
-Сбогом,Митко!Сбогом и знай че те обичам!-сълзите прокапаха от лицето й
-Не недей не скачай!И аз те обичам,но по свой начин.
-И к'ъв е тоя начин?Не ти искам братската обич!Искам теб!
-Знаеш,че никога няма да можем да бъдем заедно,но това не е повод
за самоубииство!Трябва да живееш!
-Не ми се живее.Омръзна ми от омразата и пренебрежителния поглед на всички!
Ще скоча независимо дали искаш или не!
-Не!Недей!Моля те не скачай!
-Прекалено късно е.
И тя се понеси надолу към безкрайността.Най-сетне беше свободна и никой,
никога нямаше да я нарани повече.
-И-л-е!
Той изтича до парапета и се надвеси.И я видя тя беше паднала
по гръб...и не мърдаше.Беше мъртва.
Той седна на парапета и пророни няколко сълзи.За пръв път някой плачеше
за нея,и то искрено.
-Съжалявам Иле.Съжалявам за всички,което ти сторих!Дано да ми простиш,
и дано да си на някои красиво място,красиво като теб.И чакай ме там,
защото знам,че ще се срещнем отново.
И той наведе глава...

[YouR_PoisoN]

Това найстина е доста тъжно.
Обаче мисля, че това е най-голямата глупост-самоубииство от любов. Каквото и да се случи на човек той трябва да го преодолее, а не да избере лесния начин и да продължинапред. Защото колкото и клиширано да звучи Това което не ни убива, ни прави по-силни.

[RudeBunny]

Това найстина е доста тъжно.
Обаче мисля, че това е най-голямата глупост-самоубииство от любов. Каквото и да се случи на човек той трябва да го преодолее, а не да избере лесния начин и да продължинапред. Защото колкото и клиширано да звучи Това което не ни убива, ни прави по-силни.

ами права си .. само че мен супер много ме разчувства защото и аз бях готова да го направя... и то съвсем сериозно.. но в последния момент ми дойде акъла ...

[rusalkata_]

последните редове ме разплакаха...тъжно е,само дето не разбрах този "Димитър" за какво се разплака накрая след като не му пука за момичето?

[kobrichka]

Това найстина е доста тъжно.
Обаче мисля, че това е най-голямата глупост-самоубииство от любов. Каквото и да се случи на човек той трябва да го преодолее, а не да избере лесния начин и да продължинапред. Защото колкото и клиширано да звучи Това което не ни убива, ни прави по-силни.

Напълно съм сагласна с теб,това не е начина,колкото и силно да обичаш да умреш заради някого не си заслужава,защото в крайна сметка на него както на Димитър ще му стане мъчно и дории ще пролее сълзи но ще продължи да живее,докато ти не,ти ще си два метра под земята.

[YouR_PoisoN]

последните редове ме разплакаха...тъжно е,само дето не разбрах този "Димитър" за какво се разплака накрая след като не му пука за момичето?

Не е казано, че не му пука, а че я обича с друга обич-братската, а не тази с която тя желае.
Апък тебе MinD|ConTroL_F, ако чуя да кажеш нещо подобно, ще трябва да си поговорим сериооооозно

[piFka_LP]

последните редове ме разплакаха...тъжно е,само дето не разбрах този "Димитър" за какво се разплака накрая след като не му пука за момичето?

явно му пука " по свои начин"

[NaDuFcHe]

Lele tva naistina em razplaka i to ne za drugo a zashtoto mi e do bolka qsno kak se e chustvalo momicheto zashto ne vednuj sum bila v takava situaciq...no loshoto e che ne mi doide ukula navreme i napravih nai golqmata vuzmojna glupostt za koqto posle mnogo sujalqvah i dobre che edna priqtelka doide v ans mnogo buzrno inache shtehse da e kusno..i se sumnqvam che momcheto zaradi koeto go napravih shteshe dori da se razplache....

[IdiOtKa]

наистина разказа е трогващ, но също така и доста глупава... на кой му е да се сауубива от любов .... тва си е направу тъпа постъпка (поне аз мисля така ) ... соред мен тва би го направил само човек които има всичко и по цял ден се самосъжалява и си мисли че ако се моли на господ нещо ще се оправи ...илюзии .... то ако всички толкос лесно се отчаиваха и до ся да няма вече живи хора !

[NAT LA GITANE]

tujno....a ako e i vqrno o6te po zle!!oba4e kolkoto i da boli...ne mislq 4e e razre6enie na ne6to,v karina smetka kogato 4ovek e ot4aqn si misli 4e na nikoi ne bi mu pukalo....no vsu6tnost ne e taka,vinagi se okazva 4e ima pove4e hora na koito im puka otkolkot sme si misleli!!! malko ili mnogo sus vseki s koito se sre6tame v jivota si...dali priqtel,gadje ili kompaniq...vuv vseki ostava nqkakuv spomen ot teb....samoubiistvoto e mn kraino re6enie...daje impulsivno! mnogo hora si go pomislqt...no malko sa tezi koito biha go napravili nasitina....i po dobre!ne pravete takiva gre6ki!!!

[iiirish]

разчувстващо

[dEnIsTy]

леле....

[bai_joran_4uka]

самоубийство за любоф - никога

[hollaback_girl]

ei tva e mn tyjno naistina...

[Krem4eto]

Последните редове ме разплакаха това много ме трогна много...

Само ми кажи,че не е истина?!

[summer_04]

nakraq se razplakah-dano tova DA NE E ISTINA!

[CVETELLINA]

много е подтискащо това бе...тъжно едно депресирано...
сякаш това момиче,за което се разказва вече е уморено от живота...

2-3 пъти,когато ми се е сдухвало много,съм си мислила за самоубийство,но след тази мисъл,веднага се сещам какво ще му е на него..
може би не ме обича вече,но това не е причина да го карам да се обвинява цял живот...заради едно мое отчаяно действие..

пък и повече неща можеш да промениш докато си жив,отколкото ако си на 2 метра под земята!

[Jenninka]

последните редове ме разплакаха...тъжно е,само дето не разбрах този "Димитър" за какво се разплака накрая след като не му пука за момичето?

Не е казано, че не му пука, а че я обича с друга обич-братската, а не тази с която тя желае.
Апък тебе MinD|ConTroL_F, ако чуя да кажеш нещо подобно, ще трябва да си поговорим сериооооозно

И ти да видиш твой познат или приятел..да се самоубива, и ти ще се разплачеш.Най-малкото ,че ти си там и ставаш свидетел на нещо подобно.Димитър се е чувствал виновен,защото Илето му е казала ,че е такъв за нея и че и е омръзнало от такива като него,а тя обича точно него.Цял живот би ми тежало ,ако съм на негово място.
Много гадно.Но не мисля,че като направиш такова нещо ,ще постигнещ кой знае какво.Освен ,че близките ще бъдат съсипани.

[GLeZoRanA]

Това найстина е доста тъжно.
Обаче мисля, че това е най-голямата глупост-самоубииство от любов. Каквото и да се случи на човек той трябва да го преодолее, а не да избере лесния начин и да продължинапред. Защото колкото и клиширано да звучи Това което не ни убива, ни прави по-силни.

ами права си .. само че мен супер много ме разчувства защото и аз бях готова да го направя... и то съвсем сериозно.. но в последния момент ми дойде акъла ...

Позната ситуация... Това наистина е много хубаво и успя да ме просълзи

[Mikohito]

Наистина е много тъжно но никога не бих се решил на тази крачка.Дори и да съм толкова наранен,дори и да бъда отхвърлен от всички не бих се самоубил.От една страна това е решение на страхлив човек на човек който се страхува да се изправи срещу всички и всичко и да се бори за любовта си и за своят живот.Неказвам че тази мисъл никога не ми е идвала на ум но винаги съм го преодолявал смятам че съм прекалено силен психически за да се срина до такова ниво имам силата да се преборя с всичко.Пожелавам на всички да имат силите в себе си и да не стигат до там защото с такова действие ще наранят не само себе си но и всички други около себе си.

[RoSsY88]

Малии страхотен разказ е...ммм аз съм се опитвала да се самоубия....Та значи си от Горна Оряховица

[playful_baby]

Това найстина е доста тъжно.
Обаче мисля, че това е най-голямата глупост-самоубииство от любов. Каквото и да се случи на човек той трябва да го преодолее, а не да избере лесния начин и да продължинапред. Защото колкото и клиширано да звучи Това което не ни убива, ни прави по-силни.

напълно ама напълно те подкрепям!

[RudeBunny]

радвам се ,че и на вас ви хареса.. иначе имам още 2-3 подобни разказчета.. на всичките съм плакала

[Krem4eto]

радвам се ,че и на вас ви хареса.. иначе имам още 2-3 подобни разказчета.. на всичките съм плакала

Но нали това не е истина?!

[®©PeTq®©]

ToЛкоВа Е ТъЖнО Искренно се надявам да не е по деиствителен случаи