Роден беше,за да се усмихваш
и сега последната усмивка е замръзнала на твоето лице...
Съвършено младо момче,
лежи във студената земя,
обгърнат завинаги от тъма!

И хиляди сълзи проляти,
падат върху каменната плоча прокълнати...
И хиляди молитви това да бъде сън,
отекват в тъмнината като камбанен звън...

Ден и нощ се сменят постоянно,
времето минава някак бавно.
Животът за някои продължава,
а скръбта голяма стигна небесата...
облаци милиони са товара на Земята,
но и тя се промени...
няма го младежът,който въдицата си да мята!

Раздирани от болка гласове,
се носят от ветровете непрестанно...
Майката,която и Дявола и Бога зове,
заровила ръце във пръстта,
коленичила до своето безжизнено момче,
проклина през сълзи смъртта,
която най-скъпото отне И....нейното дете!!!

Почивай в мир,
Ивайло!